Решение по дело №39719/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6667
Дата: 28 април 2023 г.
Съдия: Андрей Красимиров Георгиев
Дело: 20221110139719
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6667
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110139719 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. М., руски гражданин, срещу
„България еър“ АД, с която са предявени претенции за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът му дължи 400 евро –
обезщетение за закъснение с повече от 3 часа на редовен пътнически полет на
ответника FB 652 по маршрут Москва (Шереметиево) – Бургас на 03.07.2017
г., ведно със законната лихва върху тази сума от 09.03.2022 г. до
окончателното плащане, и 368, 16 лева – законна лихва за забавено плащане
на последната сума в периода 19.07.2017 г. – 08.03.2022 г. – задължения по
заповед за изпълнение № 8852/30.03.2022 г. по частно гражданско дело №
13319/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.
В исковата молба се твърди, че ищецът е закупил билет за редовен
полет от Москва (Шереметиево) до Бургас с полет FB 652 на ответника на
03.07.2017 г., като се явил на време на летището. Полетът бил изпълнен, но с
голямо закъснение, повече от 3 часа, без ясна причина. Поради това имал
право на обезщетение.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „България
ер“ АД, с който предявеният иск се оспорва като недопустим, евентуално –
като неоснователен. Правят се възражения, че представителят на ищеца не
бил надлежно упълномощен и не го представлявал, че няма доказателства, че
ищецът се е явил на летището на време, че искът е погасен по давност.
Поради това се поддържа и неоснователност на иска за лихва.
В съдебното заседание се явява само представител на ищеца, поддържа
иска. Представени са и писмени бележки. Твърди, че е доказал претенцията.
1
Излага доводи, че приложимият давностен срок е този по чл. 111, б. „в“ ЗЗД
3 години.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установено следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. във
връзка с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Главният иск се уважава, ако съдът установи, че ищецът е
закупил билет за полет с ответника и се е явил на летището 45 минути преди
полета, като искът се отхвърля, ако ответникът докаже, че е изпълнил полета
навреме. Съединеният иск се уважава, ако се установи, че ответникът е
изпаднал в забава.
Съдът намира, че за да достигне до правилен извод по делото не е
необходимо да преценява дали ищецът се е явил на летището и полетът му е
закъснял, доколкото ответникът прави възражение за погасителна давност,
което за процесуална икономия следва да се разгледа първо.
Съгласно Решението на Съда на Европейския съюз от 22. ноември 2012
г. по дело C-139/11 Cuadrench Moré по претенции за обезщетение на пътници
по реда на Регламент (ЕО) № 261/2004 г. се прилагат националните правила
за погасителна давност. По настоящото дело е сключен договор за превоз
между ищеца – руски гражданин с адресна регистрация в Русия и
регистрирано в България дружество. Съгласно чл. 5, пар. 2 in fine от
Регламент (ЕО) № 593/2008 г. относно приложимото право към договорите
(Рим I), който се прилага и при договори, сключени с лица от държави извън
Европейския съюз съгласно чл. 2 от същия регламент, по договори за
международен превоз на пътници приложимо е правото на държавата на
пребиваване на превозвача, или в настоящия случай – България.
Приложимият давностен срок се определя, противно на твърденията на
ищеца, съгласно редакцията на чл. 135 ЗГВ към датата на възникване на
правото – т.е. преди изменението от ДВ, бр. 16/2021 г., и е двугодишен от
датата, на която самолетът е следвало да пристигне – т.е. тече от 03.07.2017 г.
Неоснователни са аргументите, че този срок се прилагал само тогава, когато
претенцията пред превозвача следва да се предяви въз основа на рекламация,
тъй като това било заглавието на съответната глава от закона, доколкото
следващата разпоредба, която се намира в същата единадесета глава на ЗГВ –
чл. 136 ЗГВ, урежда давността по искове за смърт или телесно увреждане на
пътник, при които също не се предвижда изискване за рекламация. Поради
това приложимият давностен срок е 2-годишен.
Действително, давността е прекъсната с признанието на ответника в
електронно писмо до ищеца от 15.03.2019 г. (на лист 14 – 15 от делото), чието
авторство не се оспорва, но от следващия ден, на който е започнала да тече
нова давност – 16.03.2019 г., до предявяване на заявление от ищеца за
издаване на заповед за изпълнение на 15.03.2022 г. са изминали почти 3
години и давностният срок е бил изтекъл.
2
Поради това искът следва да се отхвърли.
По разноските: право на разноски при този изход на делото има само
ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но доколкото не е направил
претенция за присъждане на такива, разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от Е. М. искове с
правна квалификация чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. във
връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено по отношение на
„България ер“ АД, че „България ер“ АД, с ЕИК: *********, и адрес на
управление: София, район „Слатина“, бул. „Брюксел“ 1, Аерогара София,
дължи на руския гражданин Е. М., роден на ********** г., с адрес: Руска
федерация, В., ул. Ч., № **-**, сумите от 400 евро – обезщетение за
закъснение с повече от 3 часа на редовен пътнически полет на ответника FB
652 по маршрут Москва (Шереметиево) – Бургас на 03.07.2017 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 09.03.2022 г. до окончателното плащане, и
368, 16 лева – законна лихва за забавено плащане на последната сума в
периода от 19.07.2017 г. до 08.03.2022 г. – задължения по заповед за
изпълнение № 8852/30.03.2022 г. по частно гражданско дело № 13319/2022 г.
по описа на Софийския районен съд, 28. състав.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3