РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Русе, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Милен П.
Членове:Галина Магардичиян
Васил Петков
при участието на секретаря Десислава Радева
като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело №
20254500500105 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.
Районен съд- Бяла с решение № 156 от 17.10.2024г. постановено по гр.д.
№ 595/23г. е осъдил на основание чл.432, ал.1 от КЗ „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на С. М. А., ЕГН
********** сумата 6636 лева /шест хиляди шестстотин тридесет и шест лева/
- обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата 5000 лева /пет
хиляди лева/ - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 28.08.2019 г., виновно причинено
при управление на автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, рег.№
********, за който е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по Застрахователна полица №
BG/22/119000365849, ведно със законната лихва върху тези суми считано от
31.07.2020 г. до окончателното заплащане, като е отхвърлил иска за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди над присъдените 6636 лева до
претендираните 7000 лева и е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди над присъдените 5000 лв. до претендираните 10000
лева, както и иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва за
времето от 28.08.2019 г. до 30.07.2020 г. включително. Присъдени са разноски.
Недоволни от това решение въззивна жалба подават от
1
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, като считат, че
решението е неправилно в частта, с която иска за неимуществени вреди е
уважен над размера 500 лева със законната лихва считано от 31.07.2020г.
Жалбоподателя счита, че неправилно е приложен принципа на справедливост
при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, както
и че неправилно не е уважено възражението за съпричиняване на вредата от
страна на пострадалия. Събраните по делото доказателства не обосновават
обезщетение в такъв размер. Сочи, че икономическите условия в страната и
нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента на
увреждането обосновават по-нисък размер на обезщетението, както и че
съгласно практиката на ВКС е необходима задълбочена преценка на общите и
специфичните правнорелевантни факти за всеки правен спор, вкл. и
общественото разбиране за справедливост към съответния момент от развитие
на обществото. Навежда довод, че ищецът е полицейски служител, която
професия предполага по-висока психическа устойчивост, както и че не е
потърсил лекарска помощ, а се е самолекувал. Счита, че приносът на ищеца за
настъпване на произшествието е 50%, тъй като ищецът е бил без поставен
обезопасителен колан, с което е нарушил чл. 137а от ЗДвП. Ищецът нарушил и
чл. 20, чл. 21 и чл. 44 от ЗДвП.
Ответника по жалбата не депозира отговор. В съдебно заседание
страните не изпращат представители.
За да уважи предявените искове първата инстанция приема, че на
28.08.2019 г. в 11:59 ч. на път ВП 51 км.27+200 посока гр.Бяла-гр.Попово е
настъпило ПТП между МПС марка „Шкода“, модел „Октавия“, рег.№
********, с водач Я. В. Р. и МПС марка „Сузуки“, модел „Самурай“, рег.№
*******, с водач и собственик ищеца С. М. А., при което по двата автомобила
са констатирани видими щети.
Прието е за безспорно между страните, че към датата на пътно-
транспортното произшествие по отношение на лекия автомобил „Шкода“ с
peг.№ ******** е била налице валидна, сключена при „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, с полица № BG/22/119000365849/02.02.2019 г., валидна до
01.02.2020 г. както и че лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Самурай“, рег.
№ ******* е собственост на ищеца, което превозно средство е с прекратена
регистрация по причина „тотална щета“.
Представено е по първоинстанционното дело решение по НАХД №
89/2021 г. по описа на Районен съд - Бяла с което Я. В. Р. е признат за виновен
в това, че на 28.08.2019 г. на път ВП 51 в района на км.27+200 в посока
гр.Бяла, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Шкода“ с рег.№ ********, нарушил правилата за движение по пътищата
/чл.5, ал.1, т.1 от ЗДВП, чл.16, ал.1, т.1 от ЗДВП, чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДВП/ и
по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М. А. И. /счупване
на челюст, което трайно затруднява дъвченето и говореното за срок повече от
2
тридесет дни/, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр.чл.342,
ал.1 от НК и чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба, както и лишаване от
правоуправление на моторно превозно средство.
Изложени са доводи, че направеното от ответника възражения за
съпричиняване на вредата са неоснователни и недоказани, като по въпроса за
причината за ПТП се позовава на приетата по делото комплексна съдебна
автотехническа и медицинска експертиза, според която причината за
настъпилото пътно-транспортно произшествие е навлизане на автомобил
„Шкода“ с рег.№ ******** в лентата за насрещно движение, последвано от
челно-страничен удар между предната двата автомобила изцяло в платното за
движение на автомобил „Сузуки“, както и, че ищецът не е разполагал с
достатъчно време за реакция, за да спре от момента, в който е могъл да
възприеме поведението на водача на автомобила „Шкода“, и че същият не е
предприел неправилни действия от техническа гледна точка, като
произшествието е било предотвратимо от водача на автомобил „Шкода“ чрез
ненавлизане в платното за насрещно движение.
Приет е за доказан по делото факта, че навлизането в лентата за
насрещно движение е допуснато от страна на водача на автомобила „Шкода“,
което е довело до настъпване на застрахователното събитие, като
евентуалното навлизане на автомобила „Сузуки“ в насрещната лента за
движение /което експертът сочи като вероятно, но не и сигурно събитие/ е
последица от удара между автомобилите, а не негова причина.
Изложени са доводи за неоснователност на възраженията на ответника,
че ищецът е управлявал автомобила с несъобразена скорост и че ищецът не
осигурил достатъчно странично разстояние при разминаване,
За оценка на неимуществените вреди първата инстанция съобразява
представено съдебно-медицинско удостоверение от 31.08.2019 г. от лекар при
Отделение „Съдебна медицина“ при „МБАЛ Търговище“ АД, който след
преглед на ищеца и снемане на анамнеза е дал заключение за установени от
специалиста разкъсно-контузна рана по дясна китка с дължина 2 см. и
охлузване около раната с червеникав цвят, оток и кръвонасядане по
страничната повърхност на лявото коляно с мораво-синкав цвят с диаметър 6-
9 см. и оток в областта на дясната коленна става с размери около 5 см. на 4 см.,
накуцваща походка.
Съобразен е също така болничен лист от 29.08.2019 г., издаден на ищеца,
за отпуск поради неработоспособност за времето от 29.08.2019 г. до
02.09.2019 г. /всичко пет дни/ за домашно-амбулаторно лечение, с диагноза:
контузия на други и неуточнени части на подбедрицата.
Съобразени са също свидетелските показания на А. Н. А. /съпруга на
ищеца/ относно събитията непосредствено след инцидента, както и че те
кореспондират с медицинските документи от досъдебното производство.
Приета е комплексна експертиза, като при извършения преглед вещото
3
лице е установило наличието на надлъжен линеен белег от увреждане на
кожата с дължина около един сантиметър по гръбната повърхност на дясната
предкитка в областта между трета и четвърта предкиткова-фалангеална става.
Експертизата дава заключение, че описаните в издаденото на ищеца съдебно-
медицинско удостоверение от 31.08.2019 г. от лекар при Отделение „Съдебна
медицина“ при „МБАЛ-Търговище“ АД, могат да се квалифицират по медико-
билогичен признак - разстройство на здравето, което не е постоянно и не е
опасно за живота. Посочено е, че тези травматични увреждания са резултат на
действие на твърди тъпи предмети в областта на коленете и на ръбест/и
предмети в областта на дясната ръка и предвид механизма на процесното
пътно-транспортно произшествие, вида на уврежданията по лек автомобил
„Сузуки Самурай“ и ако се приеме, че ищецът е бил водач на автомобила, то
установените увреждания добре отговарят да са получени едновременно, към
момента на първоначалния сблъсък, от съприкосновение с повърхност на
предното обзорно стъкло (дясна ръка) и долната част на арматурното табло в
ляво (за коленете). Първата инстанция приема, че ищецът е преживял
емоционален и психичен дискомфорт и е получил при инцидента описаните
травматични увреждания, които са в пряка причинно следствена връзка с
настъпилото пътно-транспортно произшествие. Към датата на извършения му
за целите на експертизата преглед, ищецът е напълно функционално и
анатомично възстановен, като му е останал малък белег от раната по гръбната
повърхност на дясната предкитка. Вещото лице дало заключение, че
възстановителния период на такива травматични увреждания, каквито
обективно са установени при ищеца, ако не са налице усложнения,
продължава около 2-3 седмици.
Първоинстанционният съд е приел, че свидетелката А. несъмнено има
преки и непосредствени впечатления от здравословното и психическо
състоянието на ищеца за времето след инцидента, но преценени през призмата
на чл.172 от ГПК, съобразявайки евентуалната заинтересованост свидетелката
и преценявайки тези показания с оглед на всички други данни по делото,
районният съд е приел, че възстановителния период на дясната коленна става
на ищеца е 3-4 месеца.
Наведеното от страна на ответника възражение, че професията на ищеца
предполага по-висока психическа устойчивост, районният съд е приел за
неоснователно тъй като преживяването на събития от личен характер не може
да бъде приравнявано със събития от професионален характер. При
определяне размера на обезщетението за причинените на ищеца
неимуществени вреди, при съобразяване на общественоикономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, в това число размера на
минималната работна заплата за страната през 2019 г. - 560 лв., вида и
характера на получените увреждания, възрастта на пострадалия, търпените
болки, страдания и неудобства - емоционални, физически и психически,
продължителността на възстановителния период, районният съд приел за
справедлив размер на обезщетението 5000 лева.
4
Възражението за съпричиняване е прието за неоснователно.
Обезщетение за забава е присъдено с начална дата 31.07.2020 г. поради
направено от ответника възражение за давност.
Жалбата е неоснователна.
На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
първата инстанция. Във въззивната жалба се навеждат доводи относно
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, реално
доказаните болки и страдания, съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, в частност поради нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия,
които обстоятелства са станали причина за настъпването на вреди в
съответния размер. На всички тези доводи са дадени подробни и обосновани
отговори в първоинстанционното решение, които се споделят от въззивната
инстанция. Размерът на обезщетението е съобразен с претърпените и
установени болки и страдания. По начало болките и страданията са вътрешно
преживяване на увреденото лице, за които се съди по неговите изявления
(пред съда и извънсъдебно), както и от заключението на вещи лица, което
установява уврежданията, които могат да бъдат констатирани обективно,
както и обичайните болки и страдания при съответния тип увреждания.
Твърденията на ищеца в гражданския процес не са доказателство, а те самите
подлежат на доказване. За това интензитета и продължителността на болките
и страданията се установяват с помощта на вещо лице, чието заключение се
преценява наред с всички останали доказателства по делото. Принципните
затрудненията на пострадалия при деликт да доказва преживяванията си не
следва да са във вреда на последния. В зависимост от вида на доказвания факт
съдът следва да приложи разумни изисквания за убедителност на доказването
съобразени с обективно съществуващите възможности за доказване. Когато
става въпрос за човешки преживявания, то те никога не могат да бъдат
доказани вън от всякакво съмнение- защото са субективни и зависят от
конкретния човек, неговите личностни, биологични и психологически
качества. За това субективните преживявания се оценяват като се съобразяват
обичайните преживявания, които би имал човек в съответната ситуация наред
с доказателствата за конкретните преживявания на пострадалия, които се
оценяват при съобразяване на източника и неговата възможна
заинтересованост. В обжалваното решение първоинстанционният съд е
съобразил заключението на вещото лице наред с показанията на свидетелите и
писмените доказателства и е достигнал до правилни изводи относно вида,
продължителността и интензитета на страданията на пострадалия. Ищецът е
ангажирал всички възможни доказателства за преживяното от него и
доколкото то не се различава съществено от обичайните преживявания в
съответната ситуация, то следва да се приеме, че той е доказал необходимите
релевантни факти, при наличието на които районният съд правилно е
определил размера на обезщетението за неимуществени вреди. Участието в
ПТП при което управляваният от пострадалия автомобил е претърпял т.нар.
„тотална щета“ само по себе си е обстоятелства годно да причини
5
психологически страдания, чието обезщетение е съизмеримо със сумата 5000
лева. Недоказано е твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат и
твърдяните от жалбоподателя нарушения от страна на ищеца. Заключението
на вещите лица по делото категорично определя причините за ПТП и
съответно за вредите и измежду тези причини не се намира поведението на
пострадалия. Установява се също от заключението на вещите лица, че
наличието на предпазен колан по никакъв начин не би променило
претърпените увреждания. Правилно професията на пострадалия не е била
съобразявана като факт обосноваващ повишена психическа устойчивост и
съответно повишена устойчивост към страдания. По тези съображения
първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 156 от 17.10.2024г. постановено по гр.д.№
595/23г. на Районен съд- Бяла в обжалваната част, с която
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „Студентски“,
бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, е осъдено да заплати на С. М. А., ЕГН
**********, адрес: гр. П., обл. Т., ж.к. "Р.", бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, сумата над
500 лева до 5000 лева /пет хиляди лева/ - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на
28.08.2019 г., виновно причинено при управление на автомобил марка
„Шкода“, модел „Октавия“, рег.№ ********, за който е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
Застрахователна полица № BG/22/119000365849, ведно със законната лихва
върху тази сума считано от 31.07.2020 г. до окончателното заплащане.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6