Р Е Ш Е Н И
Е №57
гр.Силистра, 29.06.2023 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра,в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет
и трета година,в състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова,с
участието на прокурор.………..,като разгледа докладваното от с-я Славова адм.дело №46 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на
ЗП Г.Н.М. (земеделски стопанин - ЗС, след изменението на Наредба №3/ 1999г.) от
с.Искра, подадена чрез упълномощен адвокат Пл.И. ***, срещу Решение №1040-18-6/13.02.2023г.
на Директора на Териториално поделение на НОИ гр.Силистра,с което са потвърдени
Задължителни предписания №ЗД-1 -18-01276367/23.12.2022г. на контролен орган при
ТП НОИ Силистра, указващи на жалбоподателката да подаде заличаваща данните по
чл.5 ал.4 т.1 КСО, декларация Образец №1,с вид осигурен „13“,за периодите:01.04.20г.-31.05.2020г.;
01.12.2020г.-30.04.2021г. и 01.10.2021г.-31.12.2021година.
С жалбата се оспорва главния решаващ извод на
ответния орган, че през процесните периоди,за които имало данни от ОД МВР
гр.Силистра,че е отсъствала от страната, обективно не е могла да упражнява
трудова дейност с цел производство на селскостопанска продукция, предназначена
за продажба, съгласно дефиницията от §1 ал.1 т.5 ДР КСО. А щом това е така,а
„осигурено лице“ по хипотеза предполага реално полагане на труд,то съгласно чл.10
ал.1,във връзка с §1 ал.1 т.3 ДР КСО, за конфликтните периоди, жалбоподателката
не е подлежала на осигуряване и независимо от внесените осигурителни вноски, същата
не била формирала претендирания осигурителен стаж. В
този контекст се поддържа довод, че след като не е прекратявала регистрацията
си като ЗС съгласно чл.11 ал.6 от Наредба
№3/29.01.99г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (Загл.изм.ДВ,
бр.31/2015г.,посл.изм.ДВ,бр.11/21г.-занапред Наредба
№3/99г.),то нямало как да е прекратила и осигуряването си, а сезонните дейности
били извършвани от наети от нея други лица,за което не разполагала с
документи.Позовава се на дефиницията от §1 т.30 ДР ЗДДФЛ на „извънтрудови правоотношения“, каквито били процесните по
делото и, по силата на които се дължало постигането на резултат от физическото
лице,а не както считал ответният орган - полагането на системен, регулярен,
личен физически труд.Освен това, се оспорва компетентността на контролните
органи на НОИ да установяват факти,за които правомощието било нормативно
възложено на другиго - Националната агенция за приходите.Последното опорочавало
настоящото производство от установителната му фаза. Посредством
тези доводи се оспорва материалната законосъобразност на релевираните
Задължителни предписания, потвърдени с атакуваното решение, като се твърди и
тяхното несъответствие с нормативната цел. С оглед на всичко това, се настоява
за отмяна на оспорения по реда на чл.118 ал.1 КСО контролен административен акт
и потвърдените с него Задължителни предписания.Претендира се присъждане на
съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК (л.126).
Ответникът по жалбата - Директорът на Териториално поделение на НОИ
гр.Силистра,чрез представител по пълномощие гл.юрисконсулт Р. М.-С.
(л.89),изразява становище за неоснователност на оспорването.Счита, че правилно
е приложен законът, с оглед стриктното тълкуване на чл.10 ал.1 КСО във връзка с
§1 ал.1 т.3 и т.5 ДР КСО и императива от чл.4 ал.3 т.4 КСО за задължително
осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт на самоосигуряващите се регистрирани земеделски стопани, щом
са произвеждали растителна продукция, предназначена за продажба и са
регистрирани по установения ред.Тази първа предпоставка (оспорващата, през
периодите на отсъствие от страната, обективно не е могла да произвежда
селскостопанска продукция за пазара), от включените в дефиницията на „земеделски
стопанин“ (арг.§1 ал.1 т.5 ДР КСО),счита за
неустановена в производството,вкл. и посредством събраните доказателства в
съдебната му фаза.Последните са от вида гласни доказателствени средства и няма между
тях противоречие относно убедеността на изслушаните свидетели, че са били
ангажирани с извършването на селскостопански обработки,през процесните периоди,
от съпруга на жалбоподателката. Ето защо поддържа главния извод на ответния
орган,че през периодите на отсъствие на оспорващата, същата не е полагала труд
като ЗС и, настоява за оставяне в сила на процесното Решение, както и на потвърдените
с него Задължителни предписания. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Производството
е по реда на Глава Х АПК,вр.с чл.118 ал.1 и чл.117
ал.1 т.3 КСО,в отклонение от правилото по чл.145 ал.2 т.1 АПК.Съдът,като
обсъди доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото, прие за
установено: Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от активно легитимирано лице, при спазване на срока
по чл.118 ал.1 КСО, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт. Разгледана
по същество е основателна.
Предмет
на съдебния контрол е Решение №1040-18-6/13.02.2023г.,
издадено от Директора на ТП на НОИ гр.Силистра,с което са потвърдени
Задължителни предписания №ЗД-1-18-01276367/23.12.2022г.на контролен орган при
ТП НОИ Силистра - старши инспектор по осигуряването (арг.чл.107
ал.2 т.1 КСО), указващи на жалбоподателката да подаде заличаваща данните по
чл.5 ал.4 т.1 КСО, декларация Образец №1,с вид осигурен „13“,за периодите:от
01.04.20г. до 31.05.20г.; от 01.12. 20г. до 30.04.21г. и от 01.10.21г. до
31.12.21г.,за които е установено от писмо рег.№ 342000-19158/23.09.22г. на ОД
МВР Силистра (л.74), че е отсъствала от страната.
С
процесното по делото Решение №1040-18-6/13.02.2023г. е прието, че по повод
заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от
оспорващата,сезираният пенсионен орган е подал искане изх.№2113-18-612#7/28.11. 2022г.(л.21) до отдел КПК за потвърждаване на
данните за осигурителен стаж и доход, върху които са внесени дължимите
осигурителни вноски. Периодът, за който е поискано потвърждение е фиксиран от
01.04.2020г. до 11.08.2022г. с уточнение, че за времето от 01.07.2018г. до 31.03.2020г.
имало издаден Констативен протокол № КВ-5-18-00856031/17.12.20г. от контролен
орган при НОИ. По повод на горното искане и съгласно Заповед
№ЗР-5-18-01246236/02.12.22г.(л.24) на директора на ТП НОИ Силистра,издадена на
основание чл.107 КСО и чл.29 от Инструкция №1/03. 04.2015г. за реда и начина на
осъществяване на контролно-ревизионната
дейност от контролните органи на НОИ, е извършена документална проверка, в хода
на която е установено отсъствие от страната през процесните периоди на
жалбоподателката; липсата на наети лица по ТПО (неподавани удостоверения по
чл.62 ал.3 КТ); отсъствие на данни за произведена продукция съгласно заявената
пред ОД“Земеделие“ Силистра култура за съответната стопанска година, независимо,
че за финансовите 2020 и 2021 години са подавани Годишни данъчни декларации с
показан реализиран доход от стопанска дейност.Поради всичко това и при липса на
категорични доказателства за реално извършвана дейност от ЗС Г.М. през
периодите на отсъствието ѝ, подадените данни по реда на чл.5 ал.4 т.1 КСО
следвало да бъдат заличени. Ето защо ответният орган е намерил за
законосъобразни оспорените пред него Задължителни предписания, поради което ги
потвърдил.
Установил
е, че на 03.11.2019г. жалбоподателката е напуснала страната, а на 15.11.2019г.
е извършена пререгистрацията ѝ като ЗС, поради което подал сигнал до
Районна прокуратура гр.Силистра и ОДЗ-Силистра (л.90-л.91), защото
компетентният орган по Наредба №3/99г., е потвърдил подновената ѝ
регистрация от 15. 11.2019г.,а липсват данни за упълномощено лице. По повод на
настоящото съдебно производство отново е изискана информация от ОДЗ-Силистра за
начина на извършване на пререгистрацията на оспорващата като ЗС на
15.11.2019г., тъй като прекъсването на същата е абсолютно основание за
прекъсване и на осигуряването ѝ като самоосигуряващо се лице по смисъла
на чл.4 ал.3 т.4 КСО.Видно от писмо вх. №9101-18-141/22.03.23г.(л.94) е, че
попитаната институция по земеделие не е в състояние да отговори лично или
служебно са придвижени документите на Г.М. от Общинската служба по земеделие до
ОДЗ-Силистра, защото документи за регистрация и пререгистрация за стопанската
2019/2020г. са били подадени от 2 910 души.От обясненията на страната, дадени
по реда на чл.176 ал.1 ГПК,се установява,че е имала воля/желание да поднови
регистрацията си като ЗС, заявлението за което било подадено от съпруга ѝ,
когото не е упълномощавала писмено.
Същественото за настоящия процес е това, че
дори да са били извършени без представителна власт действията по подновяване на
регистрацията на жалбоподателката като ЗС от 15.11.2019г. за стопанската
2019/2020г., същите са потвърдени категорично от нея. Подала е и Годишна
данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ за 2020г. (л.47-л.50) в НАП-Разград,тъй като
постоянният ѝ адрес в България е в с.Духовец, община гр.Исперих,
Разградска област (л.125), независимо,че притежава жилищен имот и пребивава
преимуществено в с.Искра със съпруга си - свидетелят Ю. М.. В ГДД е декларирала
придобит доход през 2020г. от стопанска дейност от източник в България.Прекъснатата
регистрация като ЗС, считано от 18. 06.2019г. до 15.11.2019г. е извън
релевирания по делото период и освен това, същата има значение единствено за
упражняване на права по чл.6 от Наредба №3/99г., свързани с кандидатстване за
финансово подпомагане по схеми и мерки от Европейските земеделски
фондове.Разпоредбата на чл.11 ал.1 от с.н. изисква всеки регистриран ЗС или
упълномощено от него лице, ежегодно да подава информация в съответната общинска
служба по земеделие или в областната дирекция „Земеделие“ за обстоятелствата по
чл.7 ал.1, в срока и по реда на чл.5 ал.3 Наредба №3/99г. При неизпълнение на
това задължение неблагоприятни последици възникват за ЗС единствено със
загубата на правата по чл.6 (без правно значение по делото), но не и
прекратяване на дейност и/или служебно отписване от регистъра на ЗС.
В този контекст правилно жалбоподателката
не е подала и декларация до НАП за прекъсване на осигуряването си като ЗС.Още
повече,че съгласно чл.11 ал.6 Наредба №3/99г,при прекратяване на дейността си,ЗС
е длъжен в едномесечен срок да подаде заявление до директора на ОДЗ за
отписване от регистъра и да върне регистрационната си карта и анкетните карти с
анкетните формуляри или официална-та разпечатка,каквито действия оспорващата не
е предприемала.Напротив,подновила е регистрацията си като ЗС за стопанската
2020/2021г. и е декларирала доход от реализирана селскостопанска продукция - слънчоглед,
в обем от 10.460 тона, реализирани на пазара, видно от Договор за
покупко-продажба (л.28); Приемо-предавателен протокол
от 13.09.2021г. (л.29) и Фактура №001/13.09.21г. (л.32). Неизменно е декларирала
пред земеделските служби, че обработва 2.4003 ха земеделски земи, за което е
представила и Договор за наем на нива №00440065 в землището на с. Добротица; ЕКАТТЕ:21693
(л.87), сключен с Ю.А.М.(неин съпруг), който е собственик на нивата и, за което
няма нормативна пречка, каквато не съществува и затова - двамата съпрузи да
осъществяват дейността на земеделския стопанин, при липса на данни г-н Ю. М. да
е регистриран като такъв. (Вж.Решение №8859/26.07.21г.,адм.д.№4816/21г., VIО на ВАС).
Полученият доход от реализирания слънчоглед
през м.09.2021г. от 9 414.00 лева, ведно с придобит доход от друга
стопанска дейност в размер на 1 337.92 лева, оспорващата добросъвестно е
декларирала с ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за 2021г. (л.51-л.54),което ирелевира
отсъствието ѝ от страна през периодите: 01.12.20г.- 30.04. 2021г.,както и
01.10.2021г.-31.12.2021г. Съгласно §1 т.56 ДР ЗДДФЛ „доход от стопанска дейност
на физически лица“ за целите на чл.29а е доходът от дейността за производство
на преработени или непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на
доходите от производство на декоративна растителност,на физическите лица,
регистрирани като земеделски стопани, които не са търговци по смисъла на
Търговския закон,какъвто именно е настоящият случай. Дефиницията от материалния
данъчен закон корелира напълно и с дадената такава в специалния Закон за
подпомагане на земеделските производители, §1 т.1 ДР ЗПЗП -„Земеделски
производители“ са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена
и/ или преработена растителна и/или животинска продукция“. Следователно,не може
да има колебания относно качеството и съответната регистрация на
жалбоподателката като „земеделски стопанин“ както и отсъствието на прекратяване
на същата до 10.06.2022г. (л.57 и л.124).
Не
издържа критиката на закона аргумента на ответния орган, че полагането на труд,
като основен принцип, изведен от чл.10 ал.1 КСО, в случая бил нарушен, защото
отсъствайки от страната, нямало как оспорващата да обработва земеделската земя
и да реализира продукция, предназначена за продажба. Напротив, не се намира
нормативно изискване,вкл. в дефиницията от §1 ал.1 т.5 ДР КСО,регистрираният
земеделски стопанин да произвежда с личен труд (немислимо е да се обработват 25
дка земя от което и да е физическо лице, без механизация, оказване на агро-технически услуги и др.),което априори
означава,че дейността си ЗС може да организира и ръководи и когато отсъства от
страната, без значение по каква причина. Друго основание за издаване на Задължителните
предписания няма посочено от контролния орган, нито в потвърдителното решение
на ответния ръководител на ТП НОИ Силистра (освен отсъствието на страната на
жалбоподателката през процесните периоди),което прави същите материално
незаконосъобразни.Не се излагат и доводи,защо след като винаги (и когато е била
в страната, и когато е отсъствала) се приема,че дейностите за производство на
селскостопанска продукция са извършвани от съпруга ѝ, са признати
периодите, през които е била в България за действителен осигурителен стаж, формиран
от нея като самоосигуряващо се лице (ЗС),а при отсъствието ѝ - не.В този
ракурс е релевирано и главното възражение с
жалбата,че липсва нормативно изискване земеделските стопани да произвеждат
растителната продукция с личен физически труд,независимо от размера на
обработваните площи; вида на отглежданите култури и т.н., срещу което не са изложени
аргументи от ответния орган.
Горният
извод не се променя и от анализа на установените факти посредством изслушаните
свидетелски показания в съдебния процес. Дори и да разкриват някакви несъответствия
с писмените обяснения на жалбоподателката, дадени пред контролния орган в хода
на извършената проверка (л.26-л.27),същите са несъществени с оглед предмета на
доказване по делото.Проверката е разпоредена,съгласно поисканото от пенсионния
орган потвърждение на данните за осигуряването на Г.М., за периода от
01.04.2020г. до 11.08.2022г., през който не се спори, че е произведено
обсъденото по-горе количество слънчоглед,предназначено за продажба (съгл.§1
ал.1 т.5 ДР КСО), което е и реализирано на пазара.Обяснимо е да не са ясни
спомените на изслушаните свидетели за време отпреди 4 години,вкл. и тези на
жалбоподателката,свързани с усилието за производство на цвят от лавандула. Според
нейните обяснения разсадът е закупен от близък на сина ѝ на име И. от
с.Загориче, цената на който възлизала на около 9000 лева, но е заплатила 1000
лева, понеже същият е развалял лавандуловите си насаждения
и, като приятел на сина ѝ, приел тези условия.Свидетелят Д. М.,който е
возил въпросния разсад лавандула с микробуса си казва, че това е станало от
с.Браничево.Двете села (Загориче, според
оспорващата, и Браничево,според св. Д.М., са съседни, намиращи се в община
гр.Каолиново, Шуменска област).Свидетелят М.Н. обяснява,че е помагал
по-сериозно със засаждането,поливането и другите дейности по отглеждането на
лавандулата,вкл. при разнасянето на стръковете разсад, окопаването на лехите
през лятото с участието на Г.М..Същият пояснява, че разсадът е взет от
с.Загориче, Шуменско, като на землищната граница между двете села - Браничево и
Загориче, се е намирала въпросната лавандулова
градина, от където оспорващата го е получила.Свидетелят Д.А. е помагал при
обработките на нивата,главно култивиране на почвата след оран,а съпругът на
оспорващата - св.Ю. М. пояснява, че са им помагали в земеделската работа техни
роднини и приятели, на които са заплащали само горивото,защото отношенията им
били базирани на принципа „услуга за услуга“,като той също им оказвал по-мощ в
тяхната делова дейност.Доходи от лавандулата не са успели да реализират, защото
значителна част от посевите изсъхнали поради липсата на дъждове през 2020г.
Последното ги принудило да изоставят тази идея и през следващата стопанска
година обработили нивата и засели слънчоглед, реализирали продукция в обем на
10.460 тона, която продали на „Дунав 57“АД за сумата от 9 414.00 лв.,надлежно
декларирана с ГДД за 2021г., подадена от жалбоподателката.
С оглед на горните фактически
установявания,при условията на чл.168 ал.1, във вр. с
чл.146 АПК, настоящият състав намира от правна страна следното:Обжалваният
контролен административен акт е издаден от компетентен орган - директорът на ТП
НОИ гр.Силистра,съгласно изричния регламент от чл.117 и чл.118 ал.1 КСО.Спазени
са административнопроизводствените правила,както и установената писмена форма с
изложени фактически и правни основания за неговото издаване. Спорът е
съсредоточен на терена на материалния закон.
Съгласно
чл.4 ал.3 т.4 КСО регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители са
задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за
смърт, като относно регистрацията на жалбоподателката като ЗС не следва да има
съмнения,видно от писмата на ОД“Земеделие“ Силистра.От приложените Анкетни
карти се установява,че за стопанската 2019/2020г. е заявила, че ще произвежда
лавандула в сектор „Растениевъдство“ върху площ от 2.4003 ха, съставляваща имот
№00440065 в с.Добротица с ЕКАТТЕ:21693 (л.62-л.66). Същият е разположен на
землищната граница между селата Добротица и Босна (разделени от пояс),съгласно
свидетелските показания по делото.При подаване на заявление за регистрация на
10.05.2021г., жалбоподателката е декларирала, че обработва същия имот, но вече
с култура „слънчоглед“ (л.67-л.72), за производството на какъвто и неговата
продажба, са коментираните по-горе доказателства. В информационната система на
НОИ Г.Н.М. е декларирала, че започва да упражнява трудова дейност като
земеделски стопанин и ще се осигурява по реда на чл.4 ал.3 т.4 КСО, считано от
01.07.2018г. По дефиниция „земеделски стопанин“ е физическо лице, което
произвежда растителна продукция, предназначена за продажба (изискването дори не
е да е продадена) и е регистрирано по установения ред (арг.§1
ал.1 т.5 ДР КСО). Последният е нормиран с Наредба №3/1999г. и както бе обсъдено
по-горе, оспорващата е надлежно регистриран ЗС,като не е губила произтичащите
от тази регистрация права през релевирания период: от 01.04.2020г. до
11.08.2022г.,където и не попада конфликтното време от 18.06.19г. до
15.11.2019г.
През процесния период, от писмо
рег.№342000-19158/23.09.22г. на ОД МВР Силистра се установява, че е отсъствала
от страната в интервалите: 01.04.2020г.-31. 05.2020г.;
01.12.2020г.-30.04.2021г. и 01.10.21г.-31.12. 2021г., последните два от които
са свързани със зимния сезон и са без значение за производството на растителна
продукция поради климатичните пречки за това, а първият е незначителен и не
може да обоснове извод, че през неговото времетраене не е осъществявана дейност
по производство на растителна продукция за нейна сметка.Следователно, налице са
кумулативно заложените материалноправни основания от
§1 ал.1 т.5 ДР КСО - за производство на растителна продукция, предназначена за
продажба и регистрация на жалбоподателката като земеделски стопанин по реда на
Наредба №3/ 1999г.А щом това е така, то тя попада в кръга на лицата от чл.4
ал.3 т.4 КСО и правилно не е прекъсвала осигуряването си като ЗС през целия процесен период, за което са внесени и дължимите
осигурителни вноски, по който въпрос не се спори.
Според
чл.1 ал.1 от Наредба за общественото
осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските
граждани на работа в чужбина и морските лица (Обн.ДВ,бр.21/00г.,посл.изм.ДВ,бр.71/20г.) задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица по чл.4 ал.3 т.1, т.2 и т.4 КСО,т.е.
вкл. регистрираните ЗС, възниква от деня на започване или възобновяване на
трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.Текстът
на ал.2 сочи,че при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка
трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава
декларация по утвърден образец до компетентната ТД на НАП,в 7-дневен срок от
настъпване на обстоятелството,а според ал.3 същото определя вида на
осигуряването си посредством подаване на съответната декларация по образец. Видно
от извлечението от информационната система на НОИ на л.22 от делото е, че
жалбоподателката е декларирала начало на осигуряването си като земеделски
производител от 01.07.2018г. с вид осигуряване -19.80, което съпоставено с
приложената на л.75 от делото Справка от Персоналния регистър на НОИ сочи, че оспорващата
не е прекъсвала осигуряването си, тъй като е нямало условия за това -
прекъсната или прекратена регистрация като ЗС,респ. преустановена дейност по
производство на растителна продукция,вкл. за лавандулата, каквато въпреки
лошите климатични условия през 2019/2020г.,довели до изсъхване на посевите, е
произвеждана с предназначение (намерение) за продажба, съгласно дефиницията от
§1 ал.1 т.5 ДР КСО.А щом всичко това е така и няма колебания по осъществения
състав от последно посочената дефинитивна разпоредба,то несъответни на
материалния закон са оспорените Задължителни предписания. Да, няма спор, че иманентно
присъща компонентна на „осигуряването“ е „полагането на труд“, без каквото не
може да възникне изобщо осигурително правоотношение с когото и да било, но в
случая, при наличието на предпоставките от §1 ал.1 т.5 ДР КСО и обсъдените
по-горе доказателства,вкл.подаваните ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за 2020 и 2021 години
от оспорващата, такъв е полаган, с цел производство на растителна продукция, предназначена
за продажба.В подкрепа на горния извод е и нормативното разрешение с чл.4 ал.9 КСО,съгласно който съпрузите на лицата по ал.3 т.4 (земеделските
стопани),когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова
дейност, могат да се осигуряват по собствено желание и за своя сметка […], при
установеното обстоятелство,че съпругът на Г.М. е движил деловата ѝ
дейност като земеделски стопанин, но самият той не е регистриран като такъв и
не се е осигурявал при горния режим.
В
обобщение настоящият състав приема,че обжалваното Решение,потвърждаващо Задължителни
предписания №ЗД-1-18-01276367/23.12.22г. на контролен орган по чл.107 ал.2 т.1 КСО и указващи на оспорващата да подаде заличаваща данните по чл.5 ал.4 т.1 КСО, декларация Образец №1, с вид осигурен „13“, за периодите:01. 04.2020г.-31.05.20г.;
01.12.2020г.-30.04.2021г. и 01.10.2021г.-31.12.21г. за Г.Н.М.,е издадено от
компетентен едноличен орган,в законоустановената писмена форма и при отсъствие
на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.Актът е достатъчно
ясно мотивиран с посочване на фактическото и правното основание за неговото
издаване, поради което не се установяват пороци от категорията на тези по
чл.146 т.1-т.3 АПК. Въпреки това същият е материално незаконосъобразен и
несъответен на нормативната цел, по изложените по-горе мотиви.
Настоящият
процес се е развил без оспорващата да е внесла предварително по сметка на АС
гр.Силистра държавна такса в размер на 10.00 лева, каквато дължи въпреки двузначното
качество на „самоосигуряваща се“ (и на осигурител, и
на осигурена), защото процесният акт би могла да оспори пред съда само в
качеството си на „осигурител“, отделено от двояката природа на самоосигуряващите се лица по КСО и Наредба №3/99г. Това я
извежда от кръга на освободените от държавна такса лица по чл.120 КСО.Констатираната нередовност на процеса подлежи на отстраняване с настоящия
акт, по аргумент от чл.129 ал.4 ГПК, вр. с чл.158
ал.3 изр.2 АПК. Разноски своевременно са поискани от двете страни, но с оглед
изхода на процеса и при условията на чл.143 ал.1 АПК,такива се дължат на
жалбоподателката в удостоверения по делото размер от 500 лева - възнаграждение
за един адвокат (л.127).Същите, ведно с невнесената държавна такса от 10.00
лева, следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице,в чиято структура
е ответният административен орган, каквото съгласно чл.33 ал.2 КСО, е Националният
осигурителен институт, по аргумент от чл.143 ал.1 АПК,във връзка с §1 т.6 ДР АПК, воден от което и на основание чл.172
ал.2 пр.2 АПК, Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.Н.М. от с.Искра, Силистренска област, Решение №1040-18-6/13.02.2023г. на Директора на ТП на НОИ
гр.Силистра, с което са потвърдени Задължителни
предписания №ЗД-1-18-012763 67/23.12.2022г. на старши инспектор по
осигуряването, указващи на жалбоподателката да подаде заличаваща данните за
периодите:01.04.2020г.-31.05.2020г.; 01.12. 2020г.-30.04.2021г. и
01.10.2021г.-31.12.2021г., за Г.Н.М., с вид осигурен „13“, декларация образец
№1.
ОСЪЖДА
Националния осигурителен институт, с административен адрес: гр. София, бул.“Ал.
Стамболийски“ №62-64, да заплати на Г.Н.М.,
с ЕГН:********** ***.Ситово, Силистренска област, сумата от 500.00 (Петстотин) лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, с административен
адрес: гр. София, бул.“Ал. Стамболийски“ №62-64, да заплати по сметка на Административен съд гр.Силистра, сумата от 10.00 (Десет) лева - държавна
такса по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: