Р   Е   Ш   Е   Н  И   Е     №........

                                                 гр.К., ............2016 год.

 

                                       В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

            К. районен съд, гражданска колегия в публично заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й.П.

 

при секретаря....................................Х.К.……........................................като разгледа докладваното от съдията..........................гр.дело №702 по описа за 2016 год.  за да се произнесе взе предвид следното:

         Предявеният иск е за неимуществени вреди  от деликт с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 04.08.2014 г. в с.Г., обл.Сз. на ул.“И.“ ответникът Я.Н.А. му се заканил с убийство, в качеството на длъжностно лице- младши полицейски инспектор при Участък „Полиция“- П.Б. при РУП гр.К. по повод изпълнение на службата и това заканване възбудило у него основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК. Срещу ответника имало образувано н.о.х.д.№1241/2014 г. по описа на РС К., приключило със споразумение и на ответника наложено наказание „пробация“ за срок от две години, определено при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК със следните пробационни мерки: 1. 3адължителна регистрация по настоящ адрес - два пъти седмично; 2. 3адължителни периодични срещи с пробационен служител; 3. Безвъзмезден труд в полза на обществото - 100 часа в рамките на всяка година. Със заканите, които ответникът Я.А. отправил към него на 04.08.2014 г. в с. Г., че ще го убие, в резултат на което претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в страх и не можел да изпълнява и служебните си задължения. След случилото се изпитвал силно безпокойство, страхувал се да отиде на работа или да излезе от дома си, за да не му се случи нещо подобно, което му се отразило и в общуването му с други хора. В следствие на неправомерните действия на ответника Я.Н.А., претърпял неимуществени вреди, които вреди оценява на **** лв. Счита, че понесените неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от престъплението извършено от ответника, за което е осъден. Горните обстоятелства породили правният интерес от завеждане на настоящия иск. В уточняваща молба пояснява, че на 04.08.2014 г. бил на смяна, когато от фирма, охраняваща землището на с. Г., обл.Сз., получили сигнал, че в ливадите в землището на с.Г. е вързан кон като собственикът на животното след като бил поканен няколкократно да изкара коня от ливадите, отказвал. На мястото отишъл с колегата си  и служител на Община П.Б. и установили, че в землището на с. Г. Я.Н.А. е вързал притежаваният от него кон в ливадите. За извършеното от Я.А. нарушение му съставил акт, като го поканил да го подпише на акта. Ненадейно за всички Я.Н.А. извадил кола с въжето, за които конят бил вързан, излязъл от ливадата и с него / металния кол с дължина около 50 - 60 см. /започнал да отправя към заплахи към него като крещял „Ще те намушкам“, „Ще ти изкарам червата“. В резултат на виковете, започнА. от къщите да излизат хора, поради което колегата му, той и служителя на Общината се качили в колата, за да избегнат по-нататъшни неблагоприятни последици. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди Я.Н.А., с ЕГН-********** да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в основателен страх за живота, в размер на **** лв., ведно със законната лихва от деня на непозволеното увреждане- 04.08.2014 г. до окончателното й изплащане. Претендира съдебни разноски.

  В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът сочи, че ищецът му искал ****лв., но той нямал възможности да ги плати, защото бил безработен и болен. Получавал детски в размер на 35 лв. Твърди, че собственикът на ливадата от 5 дка. Бил А., който му я дал за да я коси. В с.з. се явява и оспорва обстоятелствата и това, че е отправял закани към ищеца

             От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

 От представеното заверено копие на протокол от 22.12.2014 г., изготвен по н.о.х.д.№1224/2014 г. по описа на РС-К. се установява, че с влязло в сила определение е одобрено споразумение, с което подсъдимият Я.Н.А., с ЕГН- ********** *** е признат за виновен в това, че на 04.08.2014 г. в с.Г., обл.Сз. на ул.“И.” се заканил с убийство на Т.Х.Т. – длъжностно лице, младши полицейски инспектор при Участък „Полиция”- П.Б. при РУП-гр.К. по повод изпълнение на службата му и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК и на подсъдимия Я.Н.А. е наложено наказание „Пробация“ за срок от две години при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.„б“ от НК със следните пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес- два пъти седмично; 2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител; 3..Безвъзмезден труд в полза на обществото – 100 часа в рамките на всяка година.

От показанията на св.Д.Ц.П. и св.М.Н.М., които съдът кредитира, тъй като впечатленията им са преки и непосредствени се установява, че  лятото св.Т. *** бил наряд с двама  полицаи в т.ч.ищеца. Във връзка с подаден сигнал отишли с автомобил в с.Г. и спрели пред къщата на ответника. Ищецът го извикал и помолил да подпише акт за нарушение. Я.А. излезнал с метален кол със синджир, започнал да крещи, че ще намушка ищеца с кола и ще му „изкара червата“, заплашил и семейството му. Имало хора сред които и семейството на ответника. Около ищеца и екипа му се събрА. хора, сред които семейството на ответника. и те напуснА. района. След инцидента ищецът бил силно видимо притеснен, ходил на лекар, споделил пред колегите си, че се страхува ответникът да не изпълни заканите си /“… Полицаят Т. помоли Я. да подпише акта. Той възрази и каза, че щял да го намуши с кола, щял да му изкара червата. Това чух аз и това беше. Бяхме трима души – Т., аз и още един полицай. Уплашихме се и казах: „Давайте момчета, да си тръгваме да не се занимаваме повече.“ Всички се изплашихме, защото той реагира по такъв начин… Събраха се хора около нас…Ние бяхме до колата и те край нас. Имаше напрежение и викове. Я. крещеше викаше..Т. беше уплашен. Я. заплаши цялото семейство…от колеги съм чувал, че не е добре, че е уплашен...“св.П.; „…Я. е извадил някакъв кол, искал е нещо да го разпаря, да му извади червата и заплашвал семейството му с убийство…в последствие, тъй като работим заедно, когато му се налага да ходи в ромската махала ме вика да ходим заедно. Налага се да ходим не само заради Я., но и заради други. Казвал ми е, че се страхува. Той постоянно ми говори за Я., от което разбрах, че се е уплашил. Все пак той /Я./ е криминално проявен и е нормално Т. да се страхува... Колегите ми разбраха за този инцидент и се коментираше между нас. Разбрах, че в последствие е ходил на някаква експертиза. Той пие някакви лекарства.. като работех с него, беше видимо уплашен. Винаги ме викаше да ходя с него в ромската махала. Казвал ми е, че се страхува. Тогава състоянието му беше такова…“св.М./.

              По делото е назначена съдебно-психологическа експертиза с депозирано писмено заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема. Съгласно заключението и поясненията на в.л. при инцидента нА.чните реакции на затруднение у ищеца-стресогенни симптоми предизвикващи страх, тревожност и преживяна лека форма на стрес са продължили до 3-4 месеца, след което е продължил нормален начин живота му..

                От така установеното съдът прави следните правни изводи:

                Настоящият съд е сезиран относно последиците, произтичащи от деянието, за което по н.о.х.д.№1241/2014 г. по описа на РС-К. друг състав е наложил наказание по НК.

               Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД „всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму“, а съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното. Основателността на предявения иск по чл.45 от ЗЗД предполага установяване нА.чието при условията на кумулативност на следните елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма-умисъл или небрежност. Съдът намира тези предпоставки за доказани. Одобреното от съда споразумение по н.о.х.д.№1241/2014 г. по описа на РС-К. на основание чл.300 от ГПК и по арг.на чл.413 вр. с чл.383, ал.1 от НПК е задължително за настоящия съд в частта относно това дА. е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съдът приема за доказано по категоричен начин, че 04.08.2014 г. в с.Г., обл.Сз. на ул.“И.” със заканите с убийство на ищеца и семейството му Я.Н.А. е възбудил у Т.Х.Т. основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК.  Деянието е извършено от ответника при нА.чието на пряк умисъл, защото е знаел длъжностното качество на ищеца, осъзнавал е, че е по време на службата му като полицай, целял е настъпването на последиците чрез действия- заплашителен тон, викове, носене на метален кол със синджир. Заканата е престъпление с особена форма на неправомерно въздействие върху свободното протичане на психичните процеси, при които се формира волята на човека като изпълнителното й деяние се изразява в обективиране на намерение за извършване на посегателство срещу човешката личност или имуществото на пострадА.я и негови ближни, от естество да възбуди основателен страх за реА.зирането му. От събраните по делото доказателства се установи, че по време и след инцидента ищецът е преживял негативни душевни преживявания- тревожност и страх за живота си и на членовете на семейството си, което продължило няколко месеца. Ищецът Т.Х.Т. е младши полицейски инспектор в Участък „Полиция”- П.Б. при РУП-гр.К. и отправените от ответника към него закани са в качеството му на полицейски орган при изпълнение на службата му, на публично място и в присъствието на колега на ищеца и на служител на Община П.Б., което от своя страна е проява на неуважение към личността на полицейския служител респ. към институцията и е унизително за пострадА.я като човек и служител на реда. От разпоредбата на чл.45 от ЗЗД следва, че ответникът е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил, като съгласно чл.51 ал.1 от ЗЗД дължат се всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането, а нормата на чл.52 от ЗЗД сочи, че размерът на обезщетението следва да се определи от съда по справедливост. При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди като се вземат предвид следните обстоятелства: 1.Начинът, по който са причинени вредите-чрез престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК; 2.Формата на вина-пряк  умисъл; 3.Претърпените вреди- вида, интензитета и продължителността на причиненото на ищеца усещане на страх, лека форма на стрес, тревожност, уплаха за живота му и този на неговото семейство, както и обстоятелствата, че деянието е извършено на полицейски орган при изпълнение на служебните му задължения, на обществено място и при съобразяване с нормата на чл.52 от ЗЗД съдът намира, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен в размер на **** лв., а в частта до претендирания размер от **** лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

               Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, ако деецът е известен още тогава- арг.чл.114, ал.3 от ЗЗД, като причинителят на непозволеното увреждане се смята в забава и без да е поканен- арг.чл.84, ал.3 от ЗЗД. В настоящият случай ответникът е изпаднал в забава на 04.08.2014 г.- денят на увреждането. Оттогава в полза на ищеца следва да се присъди законна лихва върху главницата от **** лв.  до окончателното й изплащане.

                 На основание  чл.78, ал.1 вр. с чл.80 от ГПК ответникът дължи и следва да заплати на ищеца *** лв. разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.

                 Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. съд 50 лв. държавна такса.

                 Водим от гореизложеното съдът

 

                                                                Р   Е   Ш   И :

 

                ОСЪЖДА Я.Н.А., с ЕГН- ********** *** да заплати на Т.Х.Т., с ЕГН-********** *** сумата от **** лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК на 04.08.2014 г. в с.Г., обл.Ст.Загора, на ул.“И.“, изразяващи се в стрес, тревожност,  уплаха за живота и на семейство му следствие закана с убийство, ведно със законната лихва от 04.08.2014 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до претендираните **** лв. като неоснователен и недоказан.

 

                ОСЪЖДА Я.Н.А., с ЕГН- ********** *** да заплати на Т.Х.Т., с ЕГН-********** *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 160 лв.

                ОСЪЖДА Я.Н.А., с ЕГН- ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. 50 лв. държавна такса.

                 

                Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Сз. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                          Районен съдия: