Решение по дело №767/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) .

Производството по делото е образувано по искова молба от И. К. Д. от гр. Куклен, ул. Речна № 14 [ЕГН] чрез процесуалния му представител адв. Т. против Държавен фонд „Земеделие“, гр. София с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

С исковата молба се претендира ответникът да заплати на ищеца обезщетение в размер на 2 195.79 лв за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в определената по чл. 86 ЗЗД законна лихва върху забавеното плащане по схемите за подпомагане по заявление за подпомагане УИН 1618061901569 от 30.04.2019г.

Иска присъждането на разноски.

Ответникът – Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, чрез процесуалния си представител ю-т Н. в писмена молба оспорва исковата претенция. Твърди се, че след отмяната на административния акт по съдебен ред административният орган е следвало да извърши допълнителни проверки за установяване правата на плащане поради което ДФ „Земеделие, не е изпаднал в забава за плащане, съответно и не дължи обезщетение за забава по чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Прокурорът счита исковата молба за основателна и доказана по основание и размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

Ищецът като регистриран като земеделски производител в Интегрираната система за администриране и контрол с уникален регистрационен номер 237637 за кампания 2019 г. е подал заявление за подпомагане УИН 16/180619/01569, с което е заявил подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) – СП (основна), Схема за предходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), Биологично земеделие (Мярка 11) и Компенсаторни плащания в планински райони (Подмярка 13.1/НР1). Декларираната площ е 5,1 ха, попадаща в пет имота – БЗС 63238-70-1 (парцел по ИСАК 63238-70-1-2), БЗС 63238-70-2 (парцел по ИСАК 63238-70-2-1), БЗС 63238-70-3 (парцел по ИСАК 63238-70-3-1), БЗС 63238-70-4 (парцел по ИСАК 63238-70-4-1) и БЗС 63238-70-5 (парцел по ИСАК 63238-70-5-1).

С уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. за кампания 2019 с изх. № 02-160-6500/24714 от 09.12.2021 г. Зам.-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е оторизирал субсидия в размер на 0 лева.

Уведомителното писмо е било обжалвано пред административен съд – Пловдив, като съдът с Решение № 1186 от 23.06.2022г., постановено по адм. дело № 514/2022г. е отменил същото като незаконосъобразно. Решението на административния съд е било обжалвано пред ВАС, който с Решение № 2771 от 16.03.2023г. е оставил същото в сила.

На 20.03.2024г. ДФЗ е издал ново Уведомително писмо с изх. № 01-6500/626, с което е оторизирал и изплатил заявените субсидиите, като плащането е било наредено на 14.02.2024г. с два превода, съответно 1 388.96 лв. и 4 166. 88 лв., или общо оторизираната в пълен размер сума е 5 555. 84 лв. Тези суми е следвало да бъдат изплатени от АО до 30.06.2020г., тъй като са за кампания 2019г.

От правна страна съдът намира за установено следното:

Съгласно чл. 203 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл предявената от ищеца искова претенция се явява допустима, доколкото няма спор, че Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/24714 от 09.12.2021 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, е отменено с влязло в Решение № 1186 от 23.06.2022г., постановено по адм. дело № 514/2022г. по описа на Административен съд - Пловдив

Ето защо в случая безспорно е налице . първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на ДФЗ, изразяващо се в издаването на незаконосъобразен административен акт.

Налице са и останалите две материално предпоставки посочени по-горе.

Имуществените вреди се изразяват в претърпяна загуба и/или пропусната полза. За да е налице претърпяна загуба е необходимо нещо да съществува в патримониума на ищеца и в резултат на незаконосъобразен акт, действие или бездействие да се е стигнало до неговата липса, погиване, увреждане, т.е. до намаляване на имущественото състояние, до обедняване с нещо. Пропусната полза пък, каквато се претендира в настоящото съдебно производство от ищеца, в доктрината и съдебната практика се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото, макар да са съществували всички изгледи за това, а като резултат от деянието ищецът е бил лишен от сигурна облага. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението (в този смисъл е и тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. на ВКС по т.дело № 3/2012 г.).

В нормативната уредба липсва законова разпоредба, въз основа на която административният орган следва да изплати лихва за забавено плащане на парично задължение в хипотеза като процесната и тъй като законната лихва за забавено плащане на процесното паричното задължение не подлежи на присъждане в рамките на административното производство, за ищеца не съществува друг правен способ да претендира същата, освен по исков ред.

В случая претенцията за лихви за забава се основава на разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД). Според тази разпоредба, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като за действително претърпените вреди в по-висок размер може да иска обезщетение съобразно общите правила. Законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната /мораторна/ лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение – при срочно изпълнение на парично задължение. Това задължение възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване – чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за главницата. Законна лихва за забавено изпълнение на парично задължение се дължи на кредитора във всички случаи на забава, поради което и не съществуват пречки да се предяви отделно искане за присъждане на лихви (Така Решение № 111 от 27.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 296/2009 г., I т. о., ТК)..

Основателно е твърдението на ищеца, че в настоящия казус не се касае за лихва върху обезщетение за вреди, която се дължи от момента на отмяната на административния акт, а за самото обезщетение, което в конкретния случай представлява законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Доколкото вредите - пропуснати ползи, поради неизпълнение на парично задължение, са настъпили от административна дейност, а както вече бе казано липсва друг ред за защита, законната лихва по чл. 86 ЗЗД следва да бъде присъдена на основание чл. 1 ЗОДОВ, от момента на изпадане в забава.

Безспорно по делото е, че в случая от издаването на незаконосъобразен акт, за ищеца е настъпила претендираната имуществена вреда, дължаща се на нереализирано сигурно увеличение на имуществото и представляваща законната лихва за забавеното плащане на паричното задължение (несвоевременно получаване на субсидии). Вредата е в размер на законната лихва, която се изчислява от деня на забавата до датата на окончателното издължаване. Т.е. налице е вторият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 по ЗОДОВ. В случая ищецът, не би претърпял посочената вреда, ако при осъществяване на своята административна дейност длъжностните лица бяха съобразили материалния и процесуалния закон при издавеното на отменения по съответния ред административен акт. Следователно налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за тази причинена нему имуществена вреда.

Вредата в размер на законната лихва, следва да се изчисли от деня на забавата до датата на окончателното издължаване.

Плащането по подаденото заявление е следвало да бъде извършено най-късно на 30.06.2020 г., което следва от разпоредбата на чл. 75, § 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1306/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета. Не е спорно, че административният орган в крайна сметка е приел, че са налице предпоставките за оторизиране на финансовото подпомагане, но това е станало много след предвидените в нормативната уредба срокове. Настоящият съдебен състав не кредитира твърдението на ответната страна, че тъй като административният орган е следвало да извърши допълнителни проверки за установяване правата на плащане, то в случая не е налице забава за плащане, съответно не е дължимо и обезщетение за забава по чл.86 ал.1 от ЗЗД, тъй като е законодателят е регламентирал краен срок за

плащане по схемите за подпомагане, като всяко плащане след изтичане този срок е в забава.

Ето защо лихвата следва да бъде присъдена от момента на изпадане в забава на ответника – 01.07.2020 г. до 13.02.2024 г. вкл. (денят преди изплащане на цялата сума – 14.02.2024 г., Размерът на законната лихва върху сумата 5 555. 84 лв. . изчислена с лихвения калкулатор на НАП, /https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html/ е 2195.83 лв.

Предвид горното съдът намира исковата претенция за доказана по основание и размер.

При този изход на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски.

Предвид наведеното от ответната страна възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат съдът приема за установено следното:

Съгласно приетото с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, посочените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/НМРАВ/ минимални размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, но могат да служат за ориентир при определянето им, като дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Ищецът претендира възнаграждание за адвокат в размер на 800лв., като по делото са представени доказателства за реално заплащане на адвокатско възнаграждение в този размер.

В случая материалния интерес по делото е в размер на 2195.83 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.2 във връзка с чл. 8, ал. 1 от НМРАВ е в размер на 519,58 лв.. Делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, проведени са две съдебни заседания, като при това положение, настоящият състав преценява възражението за прекомерност на адвокатския хонорар като основателно, поради което на страната следва да се присъди възнаграждение за адвокат в размер на 519,58 лв.

Предвид горното на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски както следва: 10 лв за внесена ДТ и адвокатско възнаграждение 519,58 лв. или общо 529,58 лв.

Така мотивиран, Пловдивският административен съд,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, да заплати на И. К. Д. [ЕГН], жив. гр. Куклен, ул. Речна № 14 обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 2195.83 лв./две хиляди сто деветдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/ в резултат на отмяната по съдебен ред на Уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/24714 от 09.12.2021 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ представляващи законната лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода от 01.07.2020 г. до 13.02.2024 г. включително.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, да заплати на И. К. Д. [ЕГН], жив. гр. Куклен, ул. Речна № 14, сумата в размер на 529,58 лв./петстотин двадесет и девет лева и петдесет и осем стотинки/., представляваща направените по делото разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.