Присъда по дело №106/2022 на Районен съд - Провадия

МОТИВИ към присъда по НОХД № 106 по описа за 2022 г. на
Провадийски районен съд, първи състав.
Районна прокуратура – В., ТО Провадия е внесла обвинителен акт
срещу Я. Я. И., с ЕГН: **********, родена на 03.04.1999 г. в гр. П. с адрес с.
Д., общ. Д., обл. В., ул. „Цар Симеон“ № 40, българка, българска гражданка,
основно образование, неомъжена, неосъждана, безработна, затова, че на
неустановена дата през периода от 25.03.2021 г. до 02.04.2021 г., в гр. Д.,
нарушила мерки, издадени против разпространението на заразна болест по
хората със Заповед № РД-610/22.10.2020 г. и Заповед № РД-01-167/12.03.2021
г. на Министъра на здравеопазването на Република България, след като е била
поставена под 10- дневна карантина с начална дата 25.03.2021 г. с
предписание за поставяне под карантина 210325/923598 от 25.03.2021 г. на
директора на РЗИ- Русе, не изпълнила задължението си да не напуска адреса,
на който е поставен под карантина, а именно гр. Д., ул. „Любен Каравелов“ №
1 и е напуснала посочения адрес, като деянието е извършено по време на
пандемия, свързана със смъртни случаи от COVID-19-престъпление по чл.355,
ал.2, вр. ал.1 от НК.
В хода на разпоредително заседание, защитника на подсъдимата е
изразил желание производството по делото да се движи по реда на чл.371, т.1
от НПК, без да бъдат разпитвани свидетелите посочени в обвинителния акт,
като поддържа изцяло фактите изложени в обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на ВРП-ТО Провадия поддържа
обвинението така, както е отразено в обвинителния акт. Предвид наличието
на многобройни смекчаващи вината обстоятелства пледира за определяне на
наказание при условията на чл.55 от НК, а именно „Пробация“ с приложение
на мерките по чл.42, т.1 и т.2 от НК за период от пет месеца, както и глоба в
размер на 5000 лева.
Защитника на подсъдимата пледира за признаване на подсъдимата за
невиновна. При условията на алтернативност моли съдът да определени
наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2 от НК.
Подсъдимата не се признава за виновна и моли за оправдателна
присъда.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 11.03.2020 г. Световната здравна организация е обявила пандемия от
COVID-19, свързана със смъртни случаи.
Подс. Я. И. живеела в гр. Д.. Към месец март 2021 год. тя се намирала
във Федерална република Германия, заедно със съпруга си - св. Д. И. И. и 5-
годишната им към него момент дъщеря.
Към него момент действала Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на
Министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 61, ал. 7, 9 и 12 от
Закона за здравето, чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс и във
1

връзка с предложение на главния държавен здравен инспектор. Съгласно т. 13
от Заповедта- Всички близки контактни на потвърден случай на COV1D- 19,
съгласно Приложение № 4, подлежат на 10- дневна карантина , считано от
последния контакт с потвърдения случай, като се поставят под карантина в
дома или на друго място, на което лицето е посочило, че ще пребивава с
предписание по образец съгласно Приложение № 5 на директора на
съответната регионална здравна инспекция или на оправомощено от него
длъжностно лице. Съгласно т. 14- под карантина за срок от 10 дни се
поставят и лицата, които са влезли на територията на страната от други
държави, посочени в заповед на министъра на здравеопазването по чл. 61, ал.
2 и чл. 63, ал, 4 от Закона за здравето. Съгласно т. 15- в периода на
карантината лицата по т. 13 и 14 са били длъжни да не напускат домовете си
или мястото, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в
предписанието срок и да спазват инструкциите, посочени в Приложение
№ 6. Съгласно т. 19- Предписанията, с които се поставят под
карантина лицата по т. 14 могат да се издават и в електронна форма, при
наличие на техническа възможност. Запознаването със съдържанието се
удостоверява с полагане на подпис върху електронното устройство и
подписване на декларация за запознаване със съдържанието на
предписанието.Към този момент на основание чл. 61, ал. 2, чл. 63, ал. 4, 5 и 11
и чл. 63в от Закона за здравето, чл. 73 от Административнопроцесуалния
кодекс, и във връзка с Решение № 72 на Министерския съвет (МС) от
26.01.2021 г. за удължаване на срока на обявената с Решение № 325 на МС от
14.05.2020 г. извънредна епидемична обстановка, удължена с Решение № 378
на МС от 12.06.2020 г., Решение № 418 на МС от 25.06.2020 г., Решение №
482 на МС от 15.07.2020 г., Решение № 525 на МС от 30.07.2020г., Решение
№ 609 на МС от 23.08.2020 г., Решение № 673 на МС от 25.09.2020 г., и
Решение № 855 на МС от 25.11.2020 г. и предложение на Главния държавен
здравен инспектор, Министърът на здравеопазването издал Заповед № РД-01-
167/12.03.2021 г. (влязла в сила от 13.03.2021 г.), с която била въведена
временна забрана за влизане на територията на Р България, считано от
13.03.2021 г. до 30.04.2021 г., както следва:
1. Временно било забранено влизането на територията на Р България на
всички лица, независимо от тяхното гражданство, през всички гранични
пунктове, с въздушен, морски, железопътен и автомобилен транспорт.
2. Забраната по т. 1 не се отнасяла за:
а) българските граждани, гражданите на държави членки на Европейския
съюз и др.
Съгласно т. 8 от същата заповед, българските граждани, които не
предоставят документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 72
часа преди влизането в страната изследване по метода на полимеразна
верижна реакция за доказване на COVID- 19, се поставят под карантина за
срок от 10 дни, с предписание, издадено от директора на съответната
регионална здравна инспекция или на оправомощено от него заместник-
директор.
2

На 25.03,2021 г. подс. И., св. Д. И. И. и 5- годишната им към него
момент дъщеря влезли на територията на страната през ГКПП „Дунав мост“-
Русе. При влизането на подс. И. в страната й било издадено предписание
210325/923598 от директора на РЗИ- Русе за поставяне под 10- дневна
карантина с начална дата 25.03.2021 г. на адреса си в гр. Д., ул. „Любен
Каравелов“ № 1. На св. Д. И. и дъщеря им също било издадено предписание
за поставяне под карантина, която да се изпълнява в гр. Д., ул. „Цар Симеон“
№ 40. При издаването на предписанието подс. И. подписала декларация за
запознаване с предписание за поставяне под карантина 210325/923598, както
и с наказателната отговорност по чл. 355 от НК.
След това тримата се придвижили с автомобил до гр. Д.. Подс. И.
отишла на адреса си в гр. Д., ул. „Любен Каравелов“ № 1 и започнала да
изпълнява карантината си. Свидетелят Д. И. и дъщеря им, също започнали да
изпълняват карантината си, но в друг дом в гр. Д., находящ се на ул. „Цар
Симеон“ № 40.
На неустановена с точност дата през периода от 25.03.2021 г. до
02.04.2021г. подс. И. напуснала адреса на който била поставена под карантина
и отишла в дома на съпруга си- св. Д. И., находящ се в гр. Д. на ул. „Цар
Симеон“ № 40 и продължила да пребивава там.
На 02.04.2021 г. св. Ст. Х., служител в У- Д. при РУ- П. извършил
проверка на адреса, на който подс. И. била поставена под карантина и
установил, че не е там. След това направил проверка в дома на св. Д. И. и
установил, че тя е там.
Горепосочената фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в
обстоятелствената част на обвинителния акт на ВРП се установява и
потвърждава от събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства, а именно: свидетелските показания на св. С. Г. Х. и Д.
И. И., както и приобщените по делото като писмени доказателства документи
– декларация за запознаване с предписание за поставяне под карантина за Д.
И. И. от 25.03.2021г., Д. Я. Я. и Я. Я. И. от същата дата, Предписание
№210325/923598 издадено на подсъдимата, Заповед №РД-021-
249/22.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, справка за задграничните
пътувания на подсъдимата, справка за съдимост и характеристични данни на
същата и др..
Съдът намери, че приобщените доказателства са непротиворечиви,
взаимодопълващи се като кредитира същите изцяло при формиране на
фактическите си изводи по делото.
Предвид изложеното и от изяснената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, съдът
констатира, че обвинението на ВРП-ТО Провадия е необосновано, доколкото
същото е недоказано от субективна и обективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 355, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, който
3

наруши наредба, правила или мерки, издадена против разпространяването
или появяването на заразна болест по хората, ако деянието е извършено по
време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със
смъртни случаи се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от 10
000. 00 /десет хиляди/ лева до 50 000. 00 /петдесет хиляди/ лева.
От логическото и граматическо тълкуване на нормата следва, че
същата е бланкетна, доколкото препраща по отношение на признаците на
конкретния престъпен състав към други нормативни актове респ. към
изисквания на общ административен акт, които имат за предмет уреждане на
обществените отношения във връзка с ограничаване разрастването на
случаите на заразяване на с COVID-19 на територията на цялата страна или на
определен район.В случая, в обвинителния акт са изведени като нарушени
изисквания на общ административен акт - Заповед № РД-01-167/12.03.2021 г.
и Заповед №РД-610/222.10.2020г. на Министъра на здравеопазването, а
конкретно дължимото от дееца поведение във връзка със спазването на
изискванията по посочения общ административен акт е отнесено към
вмененото му с индивидуален административен акт - Предписание за
поставяне под карантина с № 210325/923598 на РЗИ - Русе. По делото е
установено, видно от съдържанието на процесното предписание, че същото е
издадено на основание Заповед № РД-610/222.10.2020г. на Министъра на
здравеопазването, която определя кръгът от лицата, които се поставят на
задължителна изолация, начина, по който се изпълнява предписанието за
задължителна изолация и реда, по който се налага същата.
Поради изложените съображения, съдът намира, че посочената от
обвинението Заповед № РД-610/222.10.2020г. на Министъра на
здравеопазването не изпълва съдържанието на основанието за издаване на
процесното предписание, доколкото не съдържа конкретните правила,
касаещи съдържанието на понятието "карантина" и начина, по който се
изпълнява същата. Доколкото в обвинителния акт не се споменава общия
административен акт, въз основа на който е издадено обсъжданото
предписание, прокурорският акт се явява необоснован, тъй като не се доказва
безспорно процесното деяние от субективна страна. Това е така, доколкото
липсват доказателства, че в съзнанието на подсъдимата са намерили
отражение конкретните правила, които същият се твърди, че е нарушил, след
като в конкретното предписанието не се цитира индивидуалният
административен акта, съдържащ задълженията на подсъдимата при
изпълнение на предписаната й карантина.
Подобно описание на задълженията на адресата на наложената
карантина за задължителна изолация и забрана за напускане на мястото за
изпълнение на карантината не се съдържат и в предписание № 210325/923598
на РЗИ - Русе и в декларацията за запознаване с предписание за поставяне
под карантина от 25.03.2021г..
С оглед на изложеното, съдът намира, че липсват доказателства
4

подсъдимата да е била запозната с общия административен акта, въз основа
на който е наложено процесното предписание, а именно Заповед № РД-
610/222.10.2020г. и Заповед № РД-01-167/12.03.2021 г. на Министъра на
здравеопазването и с конкретните задължения, породени от акта.
С оглед на изложените съображения, съдът констатира, че
обвинението се явява необосновано от субективна страна, доколкото от
събраните доказателства не е възможно да се направи категоричен извод, че
подсъдимата е съзнавала, че въз основа на конкретен индивидуален
административен акт, който създава задължение за задължителна изолация на
определена категория лица, чрез конкретно посочени ограничения в
свободата на придвижване на същите, е ограничено това й право за конкретен
период, съответно с изискването да не напуска посочен в предписанието
адрес.
Основно правило, произтичащо от презумпцията за невиновност и
принципа за разкриване на обективната истина в наказателния процес е, че
присъдата не може да почива на предположения по отношение на фактите –
предмет на доказване по делото. Категорична е в този смисъл и съдебната
практика, според която обвинението, повдигнато по отношение на
подсъдимата, следва да бъде доказано със средства и по начин, които не
оставят съмнение относно извършване на престъплението и неговия автор.
В съдебно заседание подсъдимата е дала обяснения, че при влизането
в страната със семейството си на ГКПП Русе и дали да попълни формуляр,
като документ, че е под карантина, като тя записала адреса на който се води
по лична карта. Служителите от ГКПП и казали, че следва да посочи адреса
си по лична карта. Тя се прибрала директно в домът на съпруга си, където
живеели постоянно, като през целия карантинен период не е напускала този
адрес. Не се е свързвала и с РЗИ, за да си смени адреса, тъй като имала
убеждението, че ако го направи и се върне на адреса си по лична карта, ще
наруши карантината.
С поведението си И. е показала, че стриктно спазва издадените и
предписания с мисълта, че ако напусне адреса на което се е установила, ще
извърши нарушение.
Поради тази причина настоящият съдебен състав счита, че
подсъдимата не е осъществила от субективна страна състава на внеменото и
престъпление.
Същевременно с оглед установените по делото факти, съдът намира,
че обществената опасност на извършеното деяние е явно незначителна,
поради което същото е малозначително такова и няма престъпен характер.
За да формира посочения извод, съдът взе предвид, че подсъдимата
не е била поставен в задължителна изолация, поради заболяване от COVID -
19 или с оглед контакта й с такова лице сътв. не е проявила признаци на
заболяването в периода на карантинирането й, поради което с нарушаването
5

на карантината не е възникнала пряка опасност за живота и здравето на
другиго.
Настоящият състав намира, че по делото са налице обстоятелства,
съвкупната преценка на които, обуславя извод за явно незначителна степен на
обществена опасност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2, от НК.В
принципен план, разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две хипотези, при
които деянието не е престъпно, макар и привидно да съдържа признаците на
определен състав на престъпление: когато то не е обществено опасно въобще
и в действителност не оказва никакво отрицателно въздействие върху
защитените обществени отношение, или когато обществената опасност на
деянието е явно незначителна, без да е напълно изключена. В конкретния
случай е налице втората хипотеза. Този извод следва от обстоятелството, че
обществените отношения- предмет на защита от нормата на чл. 355, ал. 2, пр.
1 във вр. с ал. 1 НК- са били засегнати в минимална степен. Утвърдено в
съдебната практика е разбирането, че когато се обсъжда въпроса за
приложението на чл. 9, ал. 2 от НК следва да се преценяват съвкупно всички
елементи от състава на престъплението, в т. ч. характера и обекта на
посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат или застрашен,
характеристиките на дееца, които намират отражение върху обществената
опасност на неговата личност, обществено опасните последици от деянието.
Безспорно тази ситуация /пандемия/ е напълно нова и несвойствена за
българските граждани, които за пръв път са поставени пред подобни
реалности. Както към инкриминираните дати, така и след тях, подсъдимата не
е проявила симптоми на COVID - 19, с което не е поставила в опасност
живота и здравето на други лица. Наред с това, подсъдимата е майка на едно
дете, неосъждана, трудово ангажиран но не постоянно, като липсват данни за
други противообществени прояви в нейния живот. В този смисъл,
инкриминираното поведение очевидно е инцидентна проява за нея.
Всички тези обстоятелства, оценени в техния комплекс,
недвусмислено сочат, че се касае само за формално осъществен от обективна
и субективна страна престъпен състав на чл.355, ал.2, във връзка с ал. 1 НК,
като конкретното деяние се явява малозначително, поради явно
незначителната му обществена опасност. Затова в случая са налице
основанията на чл. 9, ал. 2, НК за признаване на подсъдимата за невиновна и
оправдаването й по предявеното й обвинение по чл. 355, ал. 2, във връзка с ал.
1 НК.
Водим от горното съдът постанови присъдата си, като оправда
подсъдимата по възведеното й обвинение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	33
Дата:	20 септември 2022 г. (в сила от 20 септември 2022 г.)
Съдия:	Димитър Стефанов Михайлов

Дело:	20223130200106
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 март 2022 г.

Присъда по дело №106/2022 на Районен съд - Провадия

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите