Определение по дело №1514/2019 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер ІІ - 1890                                            08.10.2019 г.                                           град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                                     втори граждански въззивен състав

На:     осми октомври                                                             две хиляди и деветнадесета година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                                          ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

                                                                                                     

като разгледа докладваното от съдията Елеонора Кралева

частно гражданско дело №  1514  по описа за  2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.396 ГПК.

Постъпила е частна жалба М.К.С. ***, против Определение № 7916/01.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 8717/2015 г. по описа на РС – Бургас, с което е отхвърлена молбата й за допускане на обезпечение на предявените от нея искове против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас, по чл.124, ал.1 ГПК и чл.124, ал.4 ГПК, по които е образувано гр.д.№  8717/2015 г. по описа на БРС, чрез налагането на обезпечителна мярка – спиране на производствата по гр.д.№ 2842/2013 г. на БРС и по гр.д.№10943/2013 г. на БРС.

Жалбоподателката счита, че определението на БРС е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие със съдебната практика на ВКС. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение.

В съответствие с чл.396, ал.2, изр.второ ГПК препис от частната жалба не е връчван на насрещната страна за отговор.

Бургаски окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, доказателствата по делото и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Настоящата частна жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл.396, ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, БОС намира частната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА:

Производството по гр.дело № 8717/2015 г. по описа на БРС е образувано по исковата молба на М.К.С. против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас, с която са предявени следните искове: иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК – за приемане за установено по отношение на страните, че между тях не съществува облигационно правоотношение, по силата на което ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас да предоставя на ВиК услуги до общинското жилище, в което ищцата е наемател, находящо се в гр.Бургас, ж.к.“М. р.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, както и иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК – за приемане за установено между страните, че протокол от 23.08.2011 г., съставен от служители на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас за прекъснато водоснабдяване на горното жилище, е неистински документ.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните са налице и други висящи дела пред БРС, а именно – гр.д. № 2842/2013 г. по описа на БРС, образувано по предявен от „Водоснабдяване и канализация“ЕАД гр.Бургас срещу М.К.С. установителен иск по чл.422 ГПК за установяване на вземане в полза на дружеството в размер на 227.06 лв. – неизплатени задължения за ВиК услуги за периода от 05.03.2010 г. до 28.07.2011 г., ведно със законната лихва, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 811/2013 г. на БРС, и гр.д. № 10943/2013 г. по описа на БРС, образувано по предявен от М.К.С. против „Водоснабдяване и канализация“ЕАД гр.Бургас осъдителен иск за заплащане на сумата от 636.56 лв. – получена от ответника по изп.дело № 20077060400559 по описа на ЧСИ Р.Стоянова, при начална липса на основание.

На 18.08.2016 г. ищцата е депозирала по първоинстанционното дело молба за допускане на обезпечение на предявените от нея искове по реда на чл.389 ГПК, чрез спиране на производствата по другите висящи между страните дела – гр.д.№ 2842/2013 г. на БРС и гр.д.№ 10943/2013 г. на БРС. Тази молба е оставена от районния съд без уважение с определение № 5187/18.08.2016 г., което е потвърдено от въззивния съд с определение № ІІІ-1859/14.09.2016 г. по ч.гр.д.№ 1469/2016 г. по описа на БОС.

На 19.02.2018 г. ищцата С. отново е депозирала молба по чл.389 ГПК, с която е поискала от съда да допусне обезпечение на предявените от нея искове, по които е образувано гр.д.№ 8717/2015 г. на БРС, чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на производствата по гр.д.№ 2842/2013 г. и гр.д.№ 10943/2013 г., двете дела по описа на БРС. Тази молба е оставена от районния съд без уважение с определение № 1283/20.02.2018 г., което е потвърдено от въззивния съд с определение № V-435/08.03.2018 г. по ч.гр.д.№ 340/2018 г. по описа на БОС.

На 30.09.2019 г. пред първата инстанция е депозирана нова молба от М.С., с която отново е поискала от съда да допусне обезпечение на предявените от нея искове по гр.д.№ 8717/2015 г. на БРС, чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на производствата по гр.д.№ 2842/2013 г. и гр.д.№ 10943/2013 г., двете дела по описа на БРС. В молбата е посочено, че настоящото първоинстанционно дело е с преюдициален характер спрямо предмета на цитираните две граждански дела, тъй като по тях исканията са основани на съществуването, респ. несъществуването на облигационно правоотношение между страните за доставка на ВиК услуги до общинското жилище, в което С. е наемател. В тази връзка, ищцата счита, че е налице основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на обусловените две дела, тъй като само формираната сила на пресъдено нещо по спора за правоотношението предпоставя правилно произнасяне по съществото на обусловените правни спорове, което според нея води до наличие на предпоставките по чл.391, ал.1, т.1 ГПК за допускане на исканото обезпечение чрез спиране на производствата по гр.д.№ 2842/2013 г. на БРС и по гр.д.№ 10943/2013 г. на БРС до произнасянето на съда по гр.д.№ 8717/2015 г. на БРС с влязъл в сила съдебен акт. В молбата си ищцата се е позовала и на разпоредбата на чл.397, ал.1, т.3 ГПК, допускаща обезпечението да се извърши и чрез други подходящи мерки, определени от съда, като счита, че спирането на посочените граждански дела се явяват единствените адекватни обезпечителни мерки, чрез които да може да осъществи правата си по положително за нея решение.

С обжалваното определение № 7613/01.10.2019 г. по гр.д.№ 8717/2015 г. по описа на БРС, първоинстанционният съд е приел, че искането за допускане на обезпечение е неоснователно, тъй като исканата обезпечителна мярка не е предвидена в закона, а представлява искане за спиране на съдебно производство на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради наличие на преюдициалност. В този смисъл е прието, че искането за спиране на посочените в молбата две граждански дела не представлява ожбезпечителна мярка измежду посочените в нормата на чл.397, ал.1 ГПК и се явява неподходящ способ за обезпечение, поради което молбата по чл.389 ГПК е оставена без уважение.

 

Бургаският окръжен съд намира така постановеното определение за правилно, а депозираната частна жалба за неоснователна. Настоящата инстанция напълно споделя извода на БРС, че исканата обезпечителна мярка не е предвидена в закона.

Целта на обезпечението е да се защити спорното материално право, докато трае висящността на процеса. Съгласно чл.391 ГПК, обезпечението следва да се допусне, ако за ищеца е невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, като същевременно искът трябва да е допустим и вероятно основателен, ако е подкрепен с писмени доказателства или ако е представена гаранция в определен от съда размер, както и исканата обезпечителна мярка да е подходяща, съответстваща на обезпечителната нужда.

В случая, за да обоснове обезпечителна нужда, ищцата неправилно се позовава на нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Съгласно същата разпоредба, съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Има се предвид спиране на делото, поради връзка между делата (преюдициалност на едното дело спрямо другото), като се спира обусловеното дело, макар то да е по-рано образувано от обуславящото дело и спирането се извършва по разпореждане на съда, разглеждащ спора по обусловеното дело.

Предвид горното, твърдяното от С. наличие на преюдициалност на настоящото дело към предмета на другите две висящи между страните граждански дела не може да обоснове обезпечителна нужда за ищцата по смисъла чл.391 ГПК, тъй като по този начин не се защитава спорното материално право по предявените от нея искове по гр.д.№ 8717/2015 г. на БРС, докато трае висящността на процеса. Тази преюдициалност обусловя евентуалното наличие на предпоставки по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производствата по гр.д.№ 2842/2013г. на БРС и гр.д.№ 10943/2013 г. на БРС. Както бе посочено по-горе, компетентен да се произнесе по този въпрос (за спирането на обусловеното дело) е съдът, пред който е висящо делото, чието спиране се иска.

Правилни са изводите на районния съд, че предложената от ищцата обезпечителна мярка не представлява предвидена в закона обезпечителна мярка. Спирането на висящи съдебни производства не се включва в съдържанието на „други подходящи мерки, определени от съда“ по чл.397, ал.1, т.3 ГПК, на което ищцата неправилно се позовава в молбата си за обезпечение. Законодателят изрично е предвидил реда, по който се спира едно висящо съдебно производство и това е редът по чл.229, ал.1 ГПК, поради което е недопустимо ефектът на спиране на делото да се постига със способи, които не са регламентирани в закона. В този смисъл, за ищцата не е предвидена процесуална възможност да иска спиране на посочените висящи искови производства по разпореждане от друг съдебен състав, а не от съда разглеждащ тези висящи дела, поради което такова искане е лишено от основание и следва да бъде оставено без уважение, включително и когато е поискано като обезпечителна мярка, каквато в закона не е предвидена.

С оглед изложените съображения, въззивният съд намира, че в конкретния случай не са налице изискуемите кумулативно предвидени в закона предпоставки по чл.389 и сл. ГПК за допускане на обезпечение на предявените от ищцата искове, поради което молбата й за допускане на обезпечение е неоснователна и не може да бъде уважена.

Предвид горното и тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното определение на БРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

На основание чл.396, ал.2, изр.3 ГПК, настоящото определение на въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното и на основание чл.396 ГПК, Бургаският окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7916/01.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 8717/2015 г. по описа на РС – Бургас, с което е отхвърлена молбата на М.К.С. ***, за допускане по реда на чл.389 и сл. ГПК на обезпечение на предявените от нея искове против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас по чл.124, ал.1 ГПК и чл.124, ал.4 ГПК, по които е образувано гр.д.№  8717/2015 г. по описа на БРС, чрез налагането на обезпечителна мярка – спиране на производствата по гр.д.№ 2842/2013 г. на БРС и по гр.д.№10943/2013 г. на БРС.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.