№ 22828
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20231110120113 по описа за 2023 година
Предявени са от А. Г. Л. срещу Б. И. Я. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за сумата в размер на 2 500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на
публикация на ответника от 01.02.2020 г. в личния му профил във Фейсбук, за периода от
м.11.2020г. до 07.11.2022г., мораторна лихва върху горепосочената главница в размер на
814,58 лева, за периода от 01.02.2020г. до 18.04.2023г., сумата в размер на 2 500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на
втора публикация на ответника от 01.02.2020 г. в личния профил на ищеца във Фейсбук, за
периода от м.11.2020г. до 07.11.2022г., мораторна лихва върху горепосочената главница в
размер на 814,58 лева, за периода от 01.02.2020г. до датата на подаване на исковата молба –
18.04.2023г.
В исковата молба ищецът твърди, че от 2014 г. е назначен на длъжност „мл. експерт“
към ТП „Възраждане“, Сектор „Охранителна полиция“ при ***** ****. Твърди, че в това му
качество на 30.01.2020 г., бил потърсен за съдействие от управителя на ***************,
находящ в ****************, за проверка по отношение на три лица, които отказвали да се
представят и напуснат територията му. Посочва, че по време на престоя си, проверил
конкретните лица и съставил АУАН на единия от тях, но не е проверявал възрастните хора,
настанени в учреждението. Посочва, че на 01.02.2020 г. в две публикации, последната от
които със снимка на ищеца, публикувани на фейсбук в профила на ответника, последният е
разпространил по отношение на ищеца клеветнически и обидни твърдения, с което е
опозорил името му в обществото, накърнил честта и достойнството му, с текст: „този е
биячът в униформа и с власт“, като е обективирал това изказване в надпис, поставен върху
снимка на ищеца в качеството му на длъжностно лице. Излагат се съображения, че било
1
заявено от ответника следното: „Нещо повече- парламентарната група на БСП би могла да
зададе въпрос към министрите на *** и МТСП (М.иС.), които да обяснят защо една 73-
годишна баба е „профилактирана“ даже сплашвана от полицаи на *************“;
„Полицаят от *************, който първи дойде да „профилактира“ и плаши баба С.!
Извикан е от администрацията на дома в ***********, във втора публикация от същата дата
в профила му в социална мрежа „Фейсбук“. Посочва се, че последната публикация е била
многократно споделяна и коментирана, като по този начин е достигнала до значителна
аудитория. Твърди се, че заради тази публикация ищецът е получавал негативни коментари и
нападки, както и че честта и достойнството му били накърнени. По повод последното
ищецът подал частна тъжба срещу ответника, като било образувано наказателно дело от
частен характер, а именно НЧХД № 6532/2020г. по описа на СРС, НО, 129 с-в,
производството по което завършило с присъда от 21.03.2022 г. на СРС, НО, 129-ти състав, с
която съдът е признал за виновен ответника за извършените от него престъпления по чл. 148,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. З, вр. с чл. 146, ал.1 от НК и по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. З, вр. с
чл. 147, ал. 1, вр. 1 от НК, която била обжалвана като с решение по ВНД с №
20221100602728 но описа на СГС, било намалено наложеното по реда на чл. 23 общо
наказание като съдът потвърдил присъдата в останалата й част. Ищецът твърди, че в
резултат от противоправно поведение на ответника са му причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в засягане на достойнството му. Поддържа, че деянието се е отразило
неблагоприятно върху личния му живот и здравословно състояние. Посочва, че вследствие
на тези твърдения е преживял страдания, стрес и унижение. Излага, че се изолирал от
околните, в резултат на изявленията на ответника, а личната му и професионална чест били
силно накърнени. Посочва, че по повод изявленията на ответника, били извършени и
множество проверки. Твърди, че във връзка с процесните изявления на ищеца се влошило и
здравословно му състояние и му били предписани множество лекарства, които взема и към
момента на предявяване на иска.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на искова молба, с
който оспорва исковата молба по основание и размер. Посочва, че към лицата, заемащи
обществени длъжности е оправдано да има по-голямо обществено внимание и е допустима
спрямо тях далеч по-широка критика. Поддържа, че съгласно ЕСПЧ, дори когато се
установи, че обстоятелствата, които засягат полицейските служители имат негативен
характер и не са верни, третирането на тези изявления като противоправно деяние
ограничава правото на изразяване на мнение. Оспорва да е налице причинно-следствена
връзка между процесните му изявления и влошеното здравословно състояние на ищеца. В
условията на евентуалност оспорва исковете по размер.
В съдебно заседание ищецът А. Г. Л. редовно призован, явява се лично, и се
представлява от адвокат М., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковите претенции.
Ответникът Б. И. Я., редовно призован в съдебно заседание, не се явява лично,
представлява се от назначения му особен представител – адвокат Ц. А., която поддържа
2
отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства по делото, и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат на непозволено увреждане, причинено от ответника са с правно
основание чл. 45 от ЗЗД и са допустими.
За да бъдат уважени исковете по чл. 45 ЗЗД от страна на ищеца следва да бъдат
доказани при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: изнесените от
ответника обиди и клеветнически твърдения /тоест самото деяние/; противоправност на
извършеното деяние; претърпените неимуществени вреди, характера на вредите и
причинната връзка между твърденията/обидите на ответника и вредите.
От приетото по делото НЧХД № 6532/2020г. по описа на СРС, НО, 129-ти състав се
установява, че ответникът Б. И. Я. е признат за виновен за извършени две деяния по
отношение ищеца – А. Г. Л., както следва: деяние по чл. 148, ал.1,т.1,т.2 и т.3, вр. чл. 146,
ал.1 от НК, затова, че на 01.02.2020г. в гр.София, чрез личния си профил в социална мрежа
„Фейсбук“ е казал нещо унизително за честта и достойнството на А. Г. Л.: „Този е биячът в
униформа и с власт“, като обективирал това изказване в надпис, поставен върху снимка на
ищеца, в качеството му на длъжностно лице по чл. 93, т.1, б „а“ от НК: мл.експерт, ТП
„Възраждане“, Сектор „Охранителна полиция“ при **************, както и ответникът – Б.
И. Я. е признат за виновен за извършено деяние по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.1,т.2 и т.3, вр. чл.
147, ал.1, пред.1 от НК, затова, че на 01.02.2020г. в гр.София, чрез личния си профил в
социална мрежа „Фейсбук“ е разгласил позорно обстоятелство за А. Г. Л. със следното
съдържание: „Полицаят от *************, който първи дойде да „профилактира“ и плаши
баба С.! Извикан е от администрацията на дома в ***********, в качеството му на
длъжностно лице по чл. 93, т.1, б „а“ от НК: мл.експерт, ТП „Възраждане“, Сектор
„Охранителна полиция“ при ************** и по повод изпълнение на службата и
клеветата е разпространена публично и по друг начин, като с Присъдата № 20023337 от
21.03.2022г. на Б. И. Я. е наложено едно общо наказание, а именно наказание „глоба“ в
размер на 5000,00 лева и наказание „обществено порицание“.
С Решение № 174/17.03.2023г., постановено по ВНЧХД № 2728/2022г. на СГС, НО,
XVII състав присъдата е изменена, като е намалено наложеното общо наказание „глоба“ от
5000,00 лева на 3 000 лева.
За доказване характера на твърдените от ищеца за претърпени неимуществени вреди
е допуснато събиране на гласни доказателствени средства на страната на ищеца, чрез разпит
на свидетеля И. Ж. П..
В показанията си свидетелят възпроизвежда, че познава ищеца от 2014г., когато му е
бил пряк началник в *****, като работили заедно около 9 години и 2-3 месеца до 08.2023г.,
когато ищецът напуснал. Посочва, че знае за инцидента в дома за стари хора, на който не
3
присъствал лично, като на следващия ден била образувана преписка. Споделя, че не познава
ответника Б. Я.. Впоследствие свидетелят разбрал, че случая бил политизиран и станал
обществено достояние, както и ищецът споделил, че получава обиди и заплахи от
неизвестни лица в социалните мрежи. Свидетелят П. не приел отначало сериозно нещата, но
му направило впечатление, че колегата му – ищецът Л. приел доста лично случая.
Интензитета на негативните му преживявания нараснал и доколкото във връзка със случая
Л. бил сниман със служебната си униформа, което уронило престижа му и като служител на
***. Изнася сведения, че Л. съвестно изпълнявал задълженията си, както и задълженията си
като служител на т.н. Териториална полиция. Вследствие публикациите Л. започнал да
вдига кръвно налягане и преминал на медикаментозна терапия, в която част показанията на
свидетеля кореспондират на приетия по делото амбулаторен лист № 559/24.11.2020г. Л.
вследствие публикациите бил силно притеснен и доста разстроен, случаят се отразил и на
служебните му задължения, като свидетелят П. дори го пуснал в отпуск, за да се успокои.
Още повече че въпроса бил обсъждан на парламентарно ниво и в социалните мрежи, едва ли
не Л. бил обрисуван като човек, който упражнява физическо насилие върху стари хора.
Състоянието на Л. продължило около два месеца.
За да бъдат определени дадени твърдения и внушения като клеветнически, следва да
бъде констатирано, че същите са лъжливи (неистински), както и че имат обективен позорящ
характер по отношение личността, към която са адресирани. Позорящи са тези факти, които
обективно накърняват доброто име на пострадалия в обществото и са укорими от гледна
точка на господстващия морал. Правото на чест и достойнство на личността е правно
значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в държавата като субективно
право от категорията на абсолютните права (арг. и от чл.32, ал.1 от Конституцията).
Разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на
неизвършено престъпление е противоправно деяние – клевета (чл.147, ал.1 от НК). С това
деяния се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена
оценка за личността му, неговата самооценка. От друга страна изпълнителното деяние на
обидата се осъществява, чрез казване на нещо унизително за честта и достойнството на
пострадалото лице. Съдът намира, че от приетото по делото НЧХД 6532/2020г. по описа на
СРС, НО, 129-ти състав и ВНЧХД № 2728/2022г. по описа на СГС, НО, XVII състав са
установени в процеса изнесените от ответника обиди и клеветнически твърдения, тоест
процесните деяния и противоправността им. На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Съдът намира, че от събраните гласни доказателствени средства се установиха и
другите две предпоставки за доказване на главните искове по основание, а именно вида и
характера на твърдението неимуществени вреди и причинна връзка между деянието и
вредите. Установи се, че вследствие отправените обиди и клеветнически твърдения ищецът е
преживял стрес и безпокойство, психосоматични проблеми на физическо ниво, започнал е
4
да вдига кръвно налягане, което наложило и прием на медикаменти. Посочената
симптоматика е в резултат от инкриминираните деяния, за които ответникът е признат за
виновен с влязла в сила присъда и което обстоятелство се установи от показанията на
свидетеля П., които са съотносими на приетата по делото медицинска документация,
свидетелят, като пряк началник на ищеца има непосредствени впечатления от състоянието
на ищеца преди и след публикациите, поради което съдът ги кредитира и им дава вяра.
По изложеното съдът намира главните искове за доказани по основание.
Съобразно нормата на чл. 52 от ГПК обезщетението се определя от съда по
справедливост, като следва да бъдат съобразени всички необходими факти и обстоятелства,
свързани с вредите, тяхната продължителност, интензитет, възрастта на ищеца. Така
твърдените от ищеца вреди се установяват от показанията на разпитания на негова страна
свидетел, чиито показания съдът кредитира, като достоверни, съотносими едни с други и със
събрания по делото доказателствен материал. Свидетелят е отдавнашен познат на ищеца,
негов пряк началник и има най-непосредствени впечатления за промените в емоционалното
му състояние преди и след процесните публикации. Съдът съобрази и че към датата на
публикациите, ищецът е заемал държавна длъжност - длъжност „мл. експерт“ към ТП
„Възраждане“, Сектор „Охранителна полиция“ при ***** ****. Безспорно се установи, че с
процесните статии неправомерно е засегната личната, обществена и професионална сфера
от живота на ищеца, и във връзка с което той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в душевни болки и страдания, компрометиране и уронване доброто му име в обществото,
като служител в системата на ***. Ищецът е изпитвал срам и неудобство, което се отразило
и на служебните му задължения. По гореизложеното при отчитане на баланса между
обществения интерес от информираност в обществото, предвид завишените стандарти по
отношение личността на ищеца, като лице заемащо длъжност в системата на *** и правото
на защита на личността и достойнството на ищеца, съдът отдава превес на последните, като
намира, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания е
обезщетение в размер общо на 5000,00 лева, от по 2500 лева за всяко едно от деянията.
Следователно така предявените като главни искове следва да бъдат уважени изцяло.
При деликт лихва се дължи от датата на деликта, като длъжникът изпада в забава и
без покана – арг. от чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Ищецът претендира мораторна лихва върху двете
обезщетения от 2500 лева, за периода от 01.02.2020г. до 18.04.2023г. Съдът по реда на чл.
163 от ГПК служебно изчисли претендираната за присъждане от ищеца лихва, като
установи, че тя възлиза на претендирания размер, поради което акцесорните искове като
доказани по основание и установени по размер, също следва да бъдат уважени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК и съобразно изхода на спора, право на разноски се
поражда в полза на ищеца. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 200,00 лева,
сумата от 962,92 лева за депозит за назначаване на особен представител, като се претендира
и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лева, за реалното
5
заплащане на което съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са
налице доказателства за реално заплащане на л.38 и л.73 от досието по делото. Или на
ищеца следва общо да се присъдят разноски в размер на 2362,92 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. И. Я., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. Л., ЕГН **********,
сумата в размер на 2 500 лв. /две хиляди и петстотин/ лева,, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на публикация на ответника от
01.02.2020 г. в личния му профил в социална мрежа „Фейсбук“ с текст „този е биячът в
униформа и с власт“, като е обективирал това изказване в надпис, поставен върху снимка на
ищеца в качеството му на длъжностно лице, за периода от м.11.2020г. до 07.11.2022г., сумата
в размер на 814,58 лева, представляваща мораторна лихва върху горепосочената главница, за
периода от 01.02.2020г. до 18.04.2023г., сумата в размер на 2 500 лв. /две хиляди и
петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди в резултат на втора публикация на ответника от 01.02.2020 г. в личния му профил в
социална мрежа „Фейсбук“, с текст: „Полицаят от *************, който първи дойде да
„профилактира“ и плаши баба С.! Извикан е от администрацията на дома в ***********, за
периода от м.11.2020г. до 07.11.2022г., сумата в размер на 814,58 лева, представляваща
мораторна лихва върху горепосочената главница, за периода от 01.02.2020г. до 18.04.2023г.
ОСЪЖДА Б. И. Я., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. Л., ЕГН **********,
сумата в размер на 2362,92 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6