№ 203
гр. Пазарджик, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220201903 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на АЛ. К. АЛ., ЕГН ********** от
гр.Септември, обл.Пазарджик, против НП № 21-1006-002393 от 04.10.2021г.
на началник група в Сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, с което на
основание чл.178ж ал.1, пр.2, от ЗДП, за нарушение на чл.58, т.4 от ЗДП е
наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се
иска, т.к. вмененото нарушение не е било извършено. Претендира се и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата, като устно и в подробни писмени
бележки пледира за отмяна на НП.
За ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител. Постъпва писмено становище от
надлежно упълномощен юрисконсулт от директора на ОДМВР-Пазарджик,
с което се излагат съображения за потвърждаване на НП и се иска
1
присъждане на разноски.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като
съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно
убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 19.06.2021г., в 10:59
часа, на АМ „Тракия“, км 69-ти, с посока на движение към гр.Пловдив, е
управлявал л.а. „Форд Транзит“ с рег. № ***, собственост на В. И. А.а, кат
осе движил в платното за насрещно движение, т.е. в платното за движение
към гр.Пловдив се движел в посока към гр.София.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.58, т.4 от ЗДП, която
правна норма императивно предвижда, че при движение по автомагистрала
на водача е забранено да се движи в платното за насрещно движение.
Нарушението било установен от автопатрул на С-р „ПП“ при
ОДМВР-Пазарджик, в състава на който били актосъставителят – св. И.Т. и
неговият колега - св. А.Т.. На посочените в НП дата, час и място те били с
патрулен автомобил, който спрели в района на пътен възел /ПВ/ Церово, на
69-ти километър на магистралата, откъм страната на бензиностаниця
„Петрол“, т.е. в платното за движение към гр.София. Двамата са намирали
извън автомобила, като в един момент видели автомобила, управляван от
жалбоподателят, който се движел в платното за насрещно движение.
Полицейските служители веднага предприели действия за спирането на
автомобила на жалбоподателя.
Преди да бъде забелязан от полицаите, жалбоподателят пристигнал от
гр.Септември на магистралата, където имал среща с непозната му жена,
която трябвало да му достави пратка по поръчка на дъщеря му. Излязъл от
отбивката, свързваща магистралата с пътя за Церово-Лесичово-Септември-
Велинград, като навлязъл в самата магистрала, но започнал да се движи не в
разрешената посока за гр.Пловдив, а насрещно. Така преминал през цялото
протежение на пътния възел и продължил да се движи най-ляво по пътното
платно, т.е. по тази лента, в която следва да се движат водачите, които искат
да напуснат магистралата и да навлязат в отбивката за гр.Велинград.
Именно тогава бил забелязан и спрян от полицейските служители. От
2
момента на забелязването от полицаите, до момента на спирането, бил
изминал общо около 200-250 метра, т.к. бил спрян малко преди
указателните табели на магистралата, поставени в платното за движение към
гр. Пловдив и указващи движение - направо за гр.Свиленград, респ. –
надясно за с.Церово и гр.Велинград.
По повод на това против жалбоподателя бил съставен АУАН, въз
основа който било издадено атакуваното НП. Последното било връчено
лично на жалбоподателя на 19.10.2021г., видно от направеното отбелязване,
а жалбата против него била подадена чрез АНО на 22.10.2021 година, т.е. в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН /в редакцията до 23.12.2021г/, с оглед на което
е процесуално допустима.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, веществени доказателства – 2
бр. фотоси на района на ПВ Церово, представляващи извадка от
електронната платформа „Гугъл карти“ и показанията на актосъставителя –
св. Т. и св.Т., а също и от обясненията на жалбоподателя.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени, гласни и веществени
доказателства, тъй като са непротиворечиви и взаимно се допълват.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема:
Жалбата е неоснователна.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство беше доказан по безспорен и категоричен начин, фактът на
извършеното нарушение от страна на жалбоподателя, подробно посочено
по-горе, поради което правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност на основание чл.178ж, ал.1,
пр.2 от ЗДвП. Тази правна норма предвижда налагане на административни
наказания глоба и лишаване от правоуправление за водач, който се движи в
платното за насрещно движение по автомагистрала, както е било и в
настоящия казус. Освен от показанията на двамата полицейски служители,
фактът на извършеното нарушение се установи и от обясненията на самият
жалбоподател, който не отрече, че се е движел в платното за насрещно
движение, т.е. вместо в разрешената посока км гр. Пловдив – в тази към
гр.София, като се опита и да поясни причините за това, изтъквайки някакво
3
свое объркване от еуфория, предизвикана от предстоящо кръщене на
неговия внук.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателанта отговорност на жалбоподателя, доколкото
безспорно се доказа, че към инкриминираната дата той е извършил
вмененото му административно нарушение по описания по-горе начин.
Несподеляеми са възраженията, развити в писменото становище на
пълномощника на жалбоподателя, че жалбоподателят не бил извършил
нарушение, т.к. се движел насрещно, но в пътната връзка, т. нар. „ръкав“, а
не в активната лента за движение по АМ. Ето защо, според защитата,
участъкът, по който се движел насрещно жалбоподателят, не може да се
определи като платно за насрещно движение по магистралата, респ. не
попада в приложното поле на чл.58, т.4 от ЗДП. Акцентира се върху това, че
отбивката на магистралата, по която е осъществено движението, била
конструктивно осъществена като част от лентата за принудително спиране, а
тя пък е извън границите на платното за движение, съобразно разписаното в
§ 6, т.4 от ДР на ЗДП.
Във връзка с тези възражения съдът намира за необходимо да
съпостави понятията лента за движение и платно за движение, както и да се
тълкуват законовите разпоредби на чл.58, т.3 и т.4 от ЗДП. Дефиницията на
понятията „лента за движение“ и „пътно платно“ е дадена в § 6, т. 2 и т. 3 от
ДР на ЗДП. Според т. 2 „пътна лента“ е надлъжна част от пътя, очертана или
не с маркировка и осигуряваща движението на недвуколесни пътни
превозни средства в една посока едно след друго, а съгласно т. 3 „пътно
платно“ е общата широчина на пътните ленти. Пътят може да има няколко
платна за движение, видимо отделени едно от друго. От своя страна ЗДвП
не дава дефиниция на „лента за принудително спиране на автомагистрала“.
Законът, обаче, третира този участък от автомагистралата като място със
специално предназначение - при повреда на пътното превозно средство, при
здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство, и
същевременно притежавайки всички критерии за лента за движение, като
част от автомагистралата. Вярно е, че според § 6, т.4 от ДР на ЗДП е
посочено, че „граница на платното за движение“ е линията, очертана или не
с пътна маркировка, която отделя платното за движение от другите
4
конструктивни елементи на пътното платно - банкет, тротоар, лента за
принудително спиране и други. Линията, с която се очертава "BUS"-лентата,
също е граница на платното за движение. От така записаното обаче не
следва извод, че лентата за принудително спиране специално не е част от
пътното платно, първо защото според т.4 тя е конструктивен елемент на
пълното платно и второ, защото според т.3 „пътно платно“ представлява
общият сбор от ширината на пътните ленти, т. е. пътното платно е
обобщаващо понятие и съдържа имплицитно в себе си понятието пътна
лента. Още повече, че в лентата за аварийно спиране е допустимо не само
спиране, но и движение на МПС, при наличие на изключенията на чл.58, т.3
от ЗДП.
Отделно от това разпоредбите на чл. 58, т. 3 и т. 4 от ЗДвП са в режим
на поглъщане от по-тежката от тях. Това е така, тъй като лентата за
принудително спиране на автомагистралата се явява пътна лента, която е
също е част от платното за движение, при което се допуска констатиране на
нарушение на закона и в този участък. На следващо място е очевидно, че
платно за насрещно движение създава значително по-сериозна опасност за
движението от това в лента за принудително спиране, ако последното се
осъществява в посоката за движение указана за конкретното платно за
движение. Нещо повече, лентата за принудително спиране е част от
платното за движение и същата не се изключва във всички случаи от
приложното поле на чл. 58, т. 4 от ЗДвП, тъй като за да бъде
квалифицирано деянието с такава правна квалификация следва да се
установят и управлението на МПС да е в насрещното движение, т. е. срещу
разрешената посока на движение. При това положение се налага извод, че
разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП визира единствено нарушения, касаещи
управление на МПС в лентата за принудително спиране, но в посоката
указана за движение и не може да изключи приложимостта на разпоредбата
на чл. 58, т. 4 от ЗДвП.
Съвсем отделен пък стои въпросът, че в настоящият казус
жалбоподателят се е движел не в лентата за принудително спиране, т.к. тя е
била прекъсната с единична непрекъсната диагонална линия /виж фотос на
л.35 от делото/, след което е започвала трета дясна пътна лента на ПВ
Церово, по която следва да се движат водачите, желаещи да напуснат
магистралата и да се отклонят по пътя Церово-Лесичово-Септември-
5
Велинград.
С оглед на всичко казано до тук поведението на жалбоподателя е било
правилно квалифицирано като нарушение по чл. 58, т.4 от ЗДП и правилно
наказващият орган е наложил наказания по реда съответно на чл.178 ж ал.1,
предл. 2 от ЗДвП, като е определил кумулативно предвидените наказания -
фиксирани по размер и срок в закона - глоба в размер на 1 000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Настоящият случай не може да се определи като маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като обществената опасност на
установеното административно нарушение не се откроява с по-ниска степен
от тази на другите типични случаи.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че при
съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да
упражни същото в пълен обем. Както АУАН, така и издаденото въз основа
на него НП, съдържат законово определените реквизити, като са съставени,
респ. издадени в предвидените в закона срокове и от компетентни лица.
При това положение обжалваното НП ще следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото, който е неблагоприятен за жалбоподателя,
то искането за присъждане на разноски в негова полза не може да се
удовлетвори.
Пак с оглед изхода на делото, респ. потвърждаване на обжалваното
НП, както и фактът, че пред въззивната инстанция АНО бе представляван от
юрисконсулт, който изпраща писмено становище по съществото на спора
преди последното с.з. и с него прави искане за присъждане на разноски,
настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН
следва да присъди такива в полза на ОДМВР-Пазарджик. Възнаграждението
следва да е в размер определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63д ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на
НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150
6
лева. Настоящото производство се разгледа в две съдебни заседания, с
разпит на двама свидетели, без лично явяване на юрисконсулта и не е с
фактическа или правна сложност, поради което следва да бъде определено и
присъдено минимално възнаграждение от 80 лева.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след, като извърши
анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63, ал.2, т.5 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРДЖДАВА НП № 21-1006-002393 от 04.10.2021г. на
началник група в Сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, с което на АЛ. К.
АЛ., ЕГН ********** от гр.Септември, обл.Пазарджик, на основание
чл.178ж ал.1, пр.2, от ЗДП, за нарушение на чл.58, т.4 от ЗДП е наложена
глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 /три/ месеца.
ОСЪЖДА АЛ. К. АЛ., ЕГН ********** от гр.Септември, обл.Пазарджик
ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-Пазарджик, представлявана от директор, разноски
в размер на 80 /осемдесет/ лева – юрискносултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7