М О Т
И В И :
Производството е по реда на глава 27 от НПК.
Обвинението срещу И.А.А. е по чл.343,ал.3,б.„а“,предл.2,
във връзка с чл.343,ал.1,б.„б“, във връзка с чл.342,ал.1 от НК, за това, че на
18.12.2017г. в гр.К., в северна пътна лента на бул. „К. А. Б.“- посока
изток-запад, в участъка до дом №30, при управление на моторно превозно средство
лек автомобил марка „Мерцедес“, с peг.№ ****е
нарушил правилата за движение, Закона за движението по пътищата, а именно:
-Чл.5,ал.1,т.1 от ЗДП: „Всеки
участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди“,
-Чл.5,ал.2,т.1 от ЗДП: „Водачът
на пътно превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства“,
-Чл.20,ал.2 от ЗДП:
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скорости на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“,
-Чл.119,ал.1 от ЗДП: „ При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре“
и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на Н.С.М., изразяваща се в счупване на лъчевата
кост на типично място на левия горен крайник причинило трайно затрудняване на
движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, счупване на
носните кости, в съвкупност със счупване на предните етмоидални клетки с
наличие на хеморагично съдържимо в етмоидалните клетки и с кръв в максиларните
синуси причинило постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, като
деянието е извършено на пешеходна пътека.
В с.з. подсъдимият се признава за виновен по повдигнатото
му обвинение, а представителят на РП-Казанлък и частният обвинител Н.С.М. го поддържат
От
събраните по делото доказателства, установени с: протокол
за оглед на местопроизшествие (л.4-6), фотоалбум (л.7-8), АТЕ(л.23-40), СМЕ(л.42-44 ), 2бр.СД(л.59-60),
Комплексна СМЕ и АТЕ(л.98-106) и показанията на свидетеля Н.М., кореспондиращи
изцяло помежду си и с изявлението на подсъдимия А., че се признава за виновен, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка: На
18.12.2017г. около 17.20 часа в гр.К., по бул.„К. А.Б.“ в северната пътна
лента, в посока запад-изток, се движил лек
автомобил „Мерцедес“ с рег.№*****, управляван от И.А.А.. По същото време
по пешеходната пътека, намираща се източно от кръстовището между бул.„К. А. Б.“
и бул.„Н.П.“, пешеходеца Н.М., заедно със своето дете, предприел пресичане на
булевард „К. А.Б.“ в посока от юг на север, при което между
лекия автомобил, управляван от А. и пешеходците настъпил удар на
пешеходната пътека. Произшествието настъпило на здрачаване, при нормална
видимост на прав и равнинен пътен участък и на сухо пътно платно. Първоначалният
контакт настъпил с предната централна част
на пластичната облицовка на предната броня на процесния лек автомобил в дясната
част на тялото на пешеходеца- св.Н.М.. Тъй като удара настъпил под масовия център на тялото на
пострадалия- св.Н.М., същото е попаднало върху предния капак на автомобила, като главата е
достигнала до местоположението на центъра на фиксираното слънцеобразно счупване
на предното панорамно стъкло. След настъпилия удар процесният автомобил
продължил да се движи праволинейно, като масовия му център след удара е изминал
около 5.4- 5.5 м. до крайното му
установяване в покой, на местоположение, в което е фиксиран в протокола
за оглед извършен от служители на РУ-Казанлък след пристигането им на
местопроизшествието.
Видно
от заключението на назначената и изготвена Комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза по писмени данни травматичните увреждания, получени
от пострадалия Н.С.М., са: контузия на главата. мозъчно сътресение. охлузвания
по лицето и оток в основата на носа. счупване на носни кости. счупване на
предните етмоидални клетки с наличие на хеморагично съдържимо в етмоидалните
клетки и в максиларните синуси. счупване на лъчевата кост на типично място на
левия горен крайник.
Механизмът
на получаването на установените травматични увреждания е резултат на удар с
процесния л.а. под центъра на тежестта/масовия център/ на тялото на
пострадалия, възкачване върху капака на автомобила, последващ удар на лицевата
част на главата в предното стъкло на лекия автомобил и последващо изпадане
върху терена. Тези травматични увреждания са получени в последователни три фази
на ПТП, а именно- удар, възкачване върху автомобила, удар в челното стъкло и
изпадане от автомобила. Възкачване върху автомобила и получените от това ПТП
травми в лицевата област и мястото, на което е счупено предното стъкло,
изключват възможността да са резултат от удар при скорост на процесния
автомобил от 30 км/ч.
Скоростта
на автомобила при удар с пешеходец може да се определи по следните начини:-на
база регистрирани спирачни следи при спиране;-чрез мястото на спиране на
превозното средство;-според разстоянието на отхвърляне на тялото на
пострадалия;-по деформациите на автомобила и пораженията по челното
стъкло;-според наличните свидетелски показания.
Най-висока
точност се постига при определяне на скоростта по спирачните следи. В протокола
за оглед е посочено наличието на спирачна следа. Но от какъв автомобил е
оставена тази следа не е ясно.Посочената следа преминава през петното кръв. Ако
тази следа беше от процесния лек автомобил, то щеше да има прегазване на
пострадалия, а такива данни по делото няма.
Според
разстоянието на отхвърляне на тялото на пострадалия. Това е разстоянието което
изминава центърът на тежестта на пострадалия от момента на удара до мястото на
падането на пътното платно. От особена важност е точното определяне на
разстоянието изминато от центъра на тежестта на тялото. В конкретния случай,
петното кръв е с размер 1,2 м. Центърът на тежестта на човешкото тяло е около
средата му. При това положение, центърът на тежестта/масовия център/ на тялото
на пострадалия е изминал около 10-11м. и скоростта на л.а. в момента на удара
по Limpert- използван в ATE към ДП е 46-47км/час. По метода на Appel
изчислението за леки автомобили се извършва по формула.
Получените
резултати от направените изчисления по
посочените експериментални методи
дават основание да се приеме, че скоростта в момента на удара е 45-47 км/час,
но не по-ниска.
Резултатите
от направения анализ на конкретните данни в ДП дават основание за следни извод
от медицинска и техническа гледна точка : Скоростта на лекия автомобил в
момента на удара е била над 50 км/час, най-вероятно в границите от 50 до 60 км/ч. но не по-ниска.
Контузията
на главата с неубедителни данни за загуба на съзнанието от мозъчното сътресение
причинява временно разстройство на здравето, неопасно за живота, охлузванията
по лицето и отокът в основата на носа причиняват страдание, счупването на
носните кости, в съвкупност със счупване на предните етмоидални клетки с
наличие на хеморагично съдържимо в етмоидалните клетки и с кръв в максиларните
синуси причинява- постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Счупването на лъчевата кост на типично място на левия горен крайник причинява
трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30
дни.
Възстановителният
период от контузията на главата и мозъчното сътресение е бил около 20-25 дни. Без
медицинска корекция и съответно правилно лечение счупването на носната пирамида
е щяла да доведе до края на живота до затрудняване носното дишане. Проведените
лечебни действия не променят тази квалификация на тази телесна повреда. Възможността
за физическо натоварване на лявата ръка се е възстановила в срок от 2-3 месеца.
С деянието си подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343,ал.3,б.„а“,
предл.2, във връзка с чл.343,ал.1,б.„б“, във връзка с чл.342,ал.1 от НК.
От
субективна страна той е действал по непредпазливост- предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици, но необосновано е мислил, че ще ги предотврати.
Предвид гореизложеното съдът намира, че И.А.А. е осъществил деянието, за което му е било повдигнато
обвинение, поради което същия следва да бъде признат за виновен и наказан.
При определяне на вида и размера на наказанието
на този подсъдим съдът отчита като смекчаващи вината му обстоятелства- чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни и поведението му след
осъществяване на престъпното деяние за подпомагане на пострадалия, а доказателства
за отегчаващи вината му такива не се събраха. При съвкупната преценка на изложените
по-горе обстоятелства съдът счита, че наказателната отговорност на този
подсъдим следва да се реализира при превес на смекчаващите над отегчаващите вината
му обстоятелства, при които условия следва да се определи вида на наказанието,
а именно- лишаване от свобода. Размер от една година лишаване от свобода, с
приложение на чл.58а,ал.1 от НК и намален до осем месеца лишаване от свобода,
във връзка с чл.54,ал.1 от НК и чл.373,ал.2 от НПК, чието изтърпяване да се
отложи за срок от три години, отговаря както на обществената опасност на деянието
и на дееца, така и на нуждите на член 36 от НК да се въздейства поправително,
превъзпитателно и възпиращо върху подсъдимия и неустойчивите членове на обществото, поради
което то беше определено в този вид и размер.
Налице са основанията на чл.343г, във връзка с
чл.37,ал.1,т.7 от НК за лишаване на подсъдимия от правото да управлява МПС за
срок пет месеца.
Следва, на
основание чл.189,ал.3, във връзка с чл.189,ал.1 от НПК, И.А.А. да
заплати
направените по делото разноски общо в размер на 2262.74 лева по сметка на Окръжна
прокуратура-Стара Загора.
Воден от горните
мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: