Р Е Ш Е Н И Е
04.02.2020г.
номер .................. град
ПЛЕВЕН
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на двадесет и трети януари |
Четиринадесети наказателен състав година 2020 |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА |
Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА
Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 2555 по описа за 2019 година и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0938-003997 от 07.08.2019г. на ***, с-р „ПП“, с което на В.Е.А. с ЕГН ********** ***
основание чл. 175А, ал.І, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 3000,00 лева и е постановено лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца за това, че на 25.07.2019. в 17:20 часа в гр. Плевен,
кръстовище образувано от ул. „Д. *** с посока на движение към ***, като водач
на собствения си лек автомобил „***“ с рег. №***извършил следното нарушение: при
преминаване през посоченото кръстовище, извършване на ляв завой и продължаване
на движението по *** (улици отворени за обществено ползване) умишлено занесъл
задната част на автомобила вляво и вдясно (дрифт), като рязко ускорявал
скоростта (слънчево време, суха пътна настилка) и по този начин не използвал
пътя по предназначение, с което виновно нарушил разпоредбата на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН е подал жалба до Районен съд - Плевен,
с която моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
В жалбата е релевирано оплакване, според което описаната в АУАН и в НП
фактическа обстановка не съответства на действителната такава и в този смисъл твърдяното
нарушение не е осъществено, поради което административно-наказателната му отговорност
била ангажирана неоснователно. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от
жалбоподателя и от пълномощника му – адв. Л. *от ПлАК, който развива подробни
доводи в подкрепа на изложеното в жалбата възражение. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени като незаконосъобразно Наказателно постановление № 19-0938-003997 от 07.08.2019г. на ***, с-р „ПП“.
За ответната страна процесуален представител не се явява.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна
преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен
срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Административно-наказателното производство е започнало със съставяне на
АУАН №25420 от 25.07.2019 година против В.Е.А. за това, че на 25.07.2019. в
17:20 часа в гр. Плевен, кръстовище образувано от ул. „Д. *** с посока на движение
към ***, като водач на собствения си лек автомобил „***“ с рег. №***извършил
следното нарушение: при преминаване през посоченото кръстовище, извършване на десен
завой и продължаване на движението по *** (улици отворени за обществено
ползване) умишлено занесъл задната част на автомобила вляво и вдясно (дрифт),
като рязко ускорявал скоростта (слънчево време, суха пътна настилка) и по този
начин не използвал пътя по предназначение. Като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП. В АУАН е извършена поправка с изписан
ръкописен текст „ляв“ завой, над думата „десен“ без да е отбелязан автора на
поправката.
Описаната в
АУАН фактическа обстановка, ведно с направеното поправка е възпроизведена
в обжалваното наказателно постановление, в което е отразено, че твърдяното
нарушение е извършено от жалбоподателя при преминаване през описаното
кръстовище, при извършване на ляв завой и продължаване на движението по ***. В настоящата хипотеза не може да бъде
установено по категоричен начин дали поправката е извършена преди предявяването
на акта на нарушителя или след този момент, но за актосъставителя е
съществувало задължение изрично да посочи, че извършената в АУАН поправка е
направена от него. Според съда тази непрецизност, а именно – непосочването от
актосъставителя, че той е извършил поправката с коректор, не е от категорията съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице. По делото не са
представени доказателства и не се твърди от касатора, тази поправка да е направена единствено в
оригиналния, приложен по делото екземпляр на АУАН, не и в индигирания
екземпляр, връчен на жалбоподателя, за да може да се правят
някакви изводи в тази насока. Също така извършената, без да бъде
подписана от извършителя й, поправка на думата „десен“ с
„ляв“ няма за последица друга, различна квалификация на деянието, за
да
се квалифицира като съществено нарушение. А и съгласно чл.178, ал.2
от ГПК вр. чл.144 от АПК, съдът оценява доказателствената сила на документа, в
който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни
недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото.
В подкрепа на описаната в АУАН (с направената поправка) и на
изложената в обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка са
ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя Д. *Х.
и свидетеля И.В.Д., чиито показания съдът кредитира с доверие като логични, последователни, взаимно
допълващи се и дадени под страх от наказателна онговорност. От показанията им се изяснява, че на
посочените в АУАН и в НП време и място, жалбоподателят е управлявал собствения
си лек автомобил, марка „*“, като по време на движение рязко ускорил скоростта
и по този начин умишлено занесъл задната част на автомобила вляво и вдясно на
платното, с което действие била създадена опасност за другите участници в
движението и по описания начин, водачът
не използвал пътя по предназначение – за превоз на хора и товари.
Актосъставителят и свидетелят категорично твърдят, че нарушението е извършено
на суха пътна настилка, в ясно и слънчево време. В съответствие с обсъдените по-горе
гласни доказателства са и приобщените към доказателствения материал по делото писмени
доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение Серия
GA № 25420/25.07.2019 г., справка за нарушител/водач, наказателно постановление
№ 19-0938-003997/07.08.2019 година, заверено копие на заповед рег. № 9121з-515/14.05.2018
г., уверение № 334/14.12.2019 г. от ***.
При тази установеност на фактите,
съдът намира, че жалбоподателят В.Е.А. е автор на нарушението, за което е
ангажирана административно-наказателната му отговорност - по чл.104Б, т.2 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на
основание чл.175А ал.І пр.3 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.104Б,
т.2 от ЗДвП на водача на МПС е
забранено да използва пътищата, отворени
за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Както бе посочено по-горе от
показанията на актосътавителя Х. и свидетеля Д. се установява, че жалбоподателят А. умишлено е поднасял
задната част на автомобила чрез рязко подаване на газ при извършване на маневра
– завиване на ляво и по този начин е създал опасност
за останалите участници в движението, тъй като не е използвал пътя отворен за обществено ползване
по предназначение. Умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством
поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не
представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с
основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари.
Посочвайки като нарушена разпоредбата на
чл. 104Б, т.2 от
ЗДвП, наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената част на
постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението, в този
смисъл е и константната съдебна практика
като например Решение
№294/27.11.2017г. по КАНД №10275/2017г.
на АС – В. Търново, Решение от 16.02.2018 г.по НАХД1045/2017г. на
РС-Ловеч, Решение №223/22.04.2019г. по КНАХД №261/2019г. на АС-Плевен, Решение
№284/03.06.2019г. по КНАХД №390/2019г. на АС-Плевен и мн.др. Ноторно известно е от
гледна точка на общожитейския опит и практика, дори за лица, които не са
правоспособни водачи е че при определено боравене със системите на автомобила (рязко подаване на газ,
боравене със съединителя на колата, завъртане на волана-поотделно или в
съчетание, активиране на ръчната спирачка), се наблюдава именно съобщения
ефект, при който се демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС,
завъртане на задната част на колата и други ефекти, известни като форсиране,
„въртене на гуми”, дрифт и пр.в общоговоримия език, но без съмнение този ефект
е видно кога се цели, тъй като той не може да настъпи при нормално управление,
без значение начина, по който е постигнат от водача от купето на автомобила.
Умишленото и съзнателно
опасно шофиране посредством поднасяне на
задната част на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на
път за обществено ползване в съответствие
с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари. В конкретния случай е била налице и непосредствена опасност за движението, която се установява безспорно от
свидетелите очевидци – актосъставителят Х. и свидетелят Д.. Безспорно всяко неовладяване
на колата под въздействието на центробежните сили и кинетичната енергия,
загубата на контрол над автомобила, би довела и често в практиката води до това - автомобилът, който е със
значително тегло, като вещ да се придвижи в пространството и да причини щети на
имущество или увреждания на хора. И без наличието на специални знания по
въпроса накъде точно и по какъв начин би се отклонил процесния автомобил, е
известно, че такова отклонение е възможно под действие на физичните закони и
често се наблюдава в живота от примерите на „черната” статистика за жертви в
резултат на ПТП (§ 6 т.30 от ЗДвП). Действията на жалбоподателя А. са извършени в
централната част на населеното място при наличието на други участници в
движението. Всяко
неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса на поднасяне на МПС
би могло да има фатални последици, поради което е била създадена опасност за
движението и участниците в него по смисъла на § 6 т.28 от ДР на ЗДвП. Обществената
опасност на нарушението е завишена, поради което в случая не може да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Правната норма на чл. 104Б от ЗДвП е въведена в началото на 2017г., като е аргументирана от законодателя с изключителното
увеличение на подобни случаи (като тук обсъждания) в цялата страна, при които
водачи на автомобили извършват подобни "маневри" по оживени улици и
кръстовища в населените места и по този начин застрашават здравето и живота на
останалите участници в движението. Именно високата степен на опасност от тези действия обуславя и тежестта на
предвидената санкция, съдържаща се в чл. 175, ал. І от ЗДвП, а именно наказание
"глоба" от 3 000 лева, и "лишаване от право да се управлява
МПС" за срок от 12 месеца. Изводът относно високата степен на
обществена опасност на деянието не може да бъде разколебан от обстоятелството,
че жалбоподателят е *** в редовна форма на обучение.
Следва да се посочи, че
законът санкционира не само умишлени, но и непредпазливи деяния, съставляващи
административни нарушения (чл.7 от ЗАНН). Тъй като жалбоподателят А. е правоспособен водач и
придобитата правоспособност означава знание относно това как се борави със
системите на автомобила, то субективната страна следва да се изведе и от това,
че в разрез с правилата, същият по един недопустим начин е боравил и
предизвикал хаотично движение на автомобила, неоправдано с други препятствия
или обстоятелства от заобикалящата го
действителност.
Съдът не констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така
и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото
на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. От
представената към административно наказателната преписка Заповед
№8121з-515/14.05.2018г на ***се установява, че актосъставителят Д.Х., като *** е оправомощен
да съставя АУАН, както и че на *** са делегирани правомощия да издава НП.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно на основание чл. 63, ал. І
от ЗАНН.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА КАТО
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 19-0938-003997 от 07.08.2019г. на ***, с-р „ПП“, с което на В.Е.А. с ЕГН ********** ***
основание чл. 175А, ал.І, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 3000,00 лева и е постановено лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца за извършено на 25.07.2019. в гр. Плевен, кръстовище
образувано от ул. „Д. *** нарушение по чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: