Решение по дело №2555/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 60
Дата: 4 февруари 2020 г. (в сила от 16 юни 2020 г.)
Съдия: Радостина Ташева Гергичанова
Дело: 20194430202555
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                          04.02.2020г.

 

номер ..................                                                  град ПЛЕВЕН

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на двадесет и трети януари

Четиринадесети наказателен състав

година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА

Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 2555 по описа за 2019 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0938-003997 от 07.08.2019г. на ***, с-р „ПП“, с което на В.Е.А. с ЕГН ********** *** основание чл. 175А, ал.І, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000,00 лева и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за това, че на 25.07.2019. в 17:20 часа в гр. Плевен, кръстовище образувано от ул. „Д. *** с посока на движение към ***, като водач на собствения си лек автомобил „***“ с рег. №***извършил следното нарушение: при преминаване през посоченото кръстовище, извършване на ляв завой и продължаване на движението по *** (улици отворени за обществено ползване) умишлено занесъл задната част на автомобила вляво и вдясно (дрифт), като рязко ускорявал скоростта (слънчево време, суха пътна настилка) и по този начин не използвал пътя по предназначение, с което виновно нарушил разпоредбата на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН е подал жалба до Районен съд - Плевен, с която моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. В жалбата е релевирано оплакване, според което описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка не съответства на действителната такава и в този смисъл твърдяното нарушение не е осъществено, поради което административно-наказателната му отговорност била ангажирана неоснователно. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от жалбоподателя и от пълномощника му – адв. Л. *от ПлАК, който развива подробни доводи в подкрепа на изложеното в жалбата възражение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно Наказателно постановление № 19-0938-003997 от 07.08.2019г. на ***, с-р „ПП“.

За ответната страна процесуален представител не се явява. 

Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна преписка, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Административно-наказателното производство е започнало със съставяне на АУАН №25420 от 25.07.2019 година против В.Е.А. за това, че на 25.07.2019. в 17:20 часа в гр. Плевен, кръстовище образувано от ул. „Д. *** с посока на движение към ***, като водач на собствения си лек автомобил „***“ с рег. №***извършил следното нарушение: при преминаване през посоченото кръстовище, извършване на десен завой и продължаване на движението по *** (улици отворени за обществено ползване) умишлено занесъл задната част на автомобила вляво и вдясно (дрифт), като рязко ускорявал скоростта (слънчево време, суха пътна настилка) и по този начин не използвал пътя по предназначение. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП. В АУАН е извършена поправка с изписан ръкописен текст „ляв“ завой, над думата „десен“ без да е отбелязан автора на поправката.

Описаната в АУАН фактическа обстановка, ведно с направеното поправка е възпроизведена в обжалваното наказателно постановление, в което е отразено, че твърдяното нарушение е извършено от жалбоподателя при преминаване през описаното кръстовище, при извършване на ляв завой и продължаване на движението по ***.  В настоящата хипотеза не може да бъде установено по категоричен начин дали поправката е извършена преди предявяването на акта на нарушителя или след този момент, но за актосъставителя е съществувало задължение изрично да посочи, че извършената в АУАН поправка е направена от него. Според съда тази непрецизност, а именно – непосочването от актосъставителя, че той е извършил поправката с коректор, не е от категорията съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице. По делото не са представени доказателства и не се твърди от касатора, тази поправка да е направена единствено в оригиналния, приложен по делото екземпляр на АУАН, не и в индигирания екземпляр, връчен на жалбоподателя, за да може да се правят някакви изводи в тази насока. Също така извършената, без да бъде подписана от извършителя й, поправка на думата „десен“ с „ляв“ няма за последица друга, различна квалификация на деянието, за да се квалифицира като съществено нарушение. А и съгласно чл.178, ал.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК, съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото.

          В подкрепа на описаната в АУАН (с направената поправка) и на изложената в обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка са ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя Д. *Х. и свидетеля И.В.Д., чиито показания съдът кредитира с доверие като  логични, последователни, взаимно допълващи се и дадени под страх от наказателна онговорност.  От показанията им се изяснява, че на посочените в АУАН и в НП време и място, жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил, марка „*“, като по време на движение рязко ускорил скоростта и по този начин умишлено занесъл задната част на автомобила вляво и вдясно на платното, с което действие била създадена опасност за другите участници в движението и по описания  начин, водачът не използвал пътя по предназначение – за превоз на хора и товари. Актосъставителят и свидетелят категорично твърдят, че нарушението е извършено на суха пътна настилка, в ясно и слънчево време. В съответствие с обсъдените по-горе гласни доказателства са и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 25420/25.07.2019 г., справка за нарушител/водач, наказателно постановление № 19-0938-003997/07.08.2019 година, заверено копие на заповед рег. № 9121з-515/14.05.2018 г., уверение № 334/14.12.2019 г. от ***.

 При тази установеност на фактите, съдът намира, че жалбоподателят В.Е.А. е автор на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност - по чл.104Б, т.2 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.175А  ал.І  пр.3 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.104Б, т.2 от ЗДвП на водача на МПС  е забранено  да използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Както бе посочено по-горе от показанията на актосътавителя Х.  и свидетеля Д. се установява, че жалбоподателят А. умишлено е поднасял задната част на автомобила чрез рязко подаване на газ при извършване на маневра – завиване на ляво и по този начин  е създал опасност за останалите участници в движението, тъй като не е  използвал пътя отворен за обществено ползване по предназначение. Умишленото и съзнателно опасно шофиране  посредством  поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари. Посочвайки като нарушена  разпоредбата на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП, наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената част на постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението, в този смисъл е и константната съдебна практика  като например  Решение №294/27.11.2017г. по КАНД №10275/2017г.  на АС – В. Търново, Решение от 16.02.2018 г.по НАХД1045/2017г. на РС-Ловеч, Решение №223/22.04.2019г. по КНАХД №261/2019г. на АС-Плевен, Решение №284/03.06.2019г. по КНАХД №390/2019г. на АС-Плевен и мн.др. Ноторно известно е от гледна точка на общожитейския опит и практика, дори за лица, които не са правоспособни водачи е че при определено боравене със системите на автомобила (рязко подаване на газ, боравене със съединителя на колата, завъртане на волана-поотделно или в съчетание, активиране на ръчната спирачка), се наблюдава именно съобщения ефект, при който се демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част на колата и други ефекти, известни като форсиране, „въртене на гуми”, дрифт и пр.в общоговоримия език, но без съмнение този ефект е видно кога се цели, тъй като той не може да настъпи при нормално управление, без значение начина, по който е постигнат от водача от купето на автомобила.

Умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством  поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път  за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари.  В конкретния случай е била налице и непосредствена опасност за движението, която се установява безспорно от свидетелите очевидци – актосъставителят Х. и свидетелят Д.. Безспорно всяко неовладяване на колата под въздействието на центробежните сили и кинетичната енергия, загубата на контрол над автомобила, би довела и често в практиката води до това - автомобилът, който е със значително тегло, като вещ да се придвижи в пространството и да причини щети на имущество или увреждания на хора. И без наличието на специални знания по въпроса накъде точно и по какъв начин би се отклонил процесния автомобил, е известно, че такова отклонение е възможно под действие на физичните закони и често се наблюдава в живота от примерите на „черната” статистика за жертви в резултат на ПТП (§ 6 т.30 от ЗДвП). Действията на жалбоподателя А. са извършени в централната част на населеното място при наличието на други участници в движението. Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса на поднасяне на МПС би могло да има фатални последици, поради което е била създадена опасност за движението и участниците в него по смисъла на § 6 т.28 от ДР на ЗДвП. Обществената опасност на нарушението е завишена, поради което в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Правната норма на чл. 104Б от ЗДвП е въведена в началото на 2017г., като е аргументирана от законодателя с изключителното увеличение на подобни случаи (като тук обсъждания) в цялата страна, при които водачи на автомобили извършват подобни "маневри" по оживени улици и кръстовища в населените места и по този начин застрашават здравето и живота на останалите участници в движението. Именно високата степен на опасност от тези действия обуславя и тежестта на предвидената санкция, съдържаща се в чл. 175, ал. І от ЗДвП, а именно наказание "глоба" от 3 000 лева, и "лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 12 месеца. Изводът относно високата степен на обществена опасност на деянието не може да бъде разколебан от обстоятелството, че жалбоподателят е *** в редовна форма на обучение.

Следва да се посочи, че законът санкционира не само умишлени, но и непредпазливи деяния, съставляващи административни нарушения (чл.7 от ЗАНН). Тъй като жалбоподателят А. е правоспособен водач и придобитата правоспособност означава знание относно това как се борави със системите на автомобила, то субективната страна следва да се изведе и от това, че в разрез с правилата, същият по един недопустим начин е боравил и предизвикал хаотично движение на автомобила, неоправдано с други препятствия или обстоятелства от заобикалящата го  действителност.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. От представената към административно наказателната преписка Заповед №8121з-515/14.05.2018г на ***се установява, че актосъставителят Д.Х., като *** е оправомощен да съставя АУАН, както и че на *** са делегирани правомощия да издава НП.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно на основание чл. 63, ал. І от ЗАНН.

  

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 19-0938-003997 от 07.08.2019г. на ***, с-р „ПП“, с което на В.Е.А. с ЕГН ********** *** основание чл. 175А, ал.І, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000,00 лева и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено на 25.07.2019. в гр. Плевен, кръстовище образувано от ул. „Д. *** нарушение по чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: