РЕШЕНИЕ
№ 250
гр. Силистра, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на пети април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20223420101529 по описа за 2022 година
Ищцата К. К. Й. твърди, че по силата на договор за издръжка и гледане, обективиран
в НА № ..., т. .по описа на РС – С.... за 1986 г., първата ответница придобила заедно със
съпруга си К. Й. Н. правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ...............по кадастралната карта на гр. С., одобрена със заповед РД-18-66 от
02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК с административен адрес: гр. С., ул. “Т. и
п. п.” № .., вх. ., ет. ., ап. ., представляващ апартамент с площ от 60,75 кв.м., състоящ се от
стая, хол, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащото му избено помещение № 12 и
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. К.Й. Н.
починал през 2012 г. и бил наследен от своята съпруга Л. Ц. Н. и дъщерите си К. К. Й. и И.
К. А. съответно ищец и ответник по делото. Моли съда да допусне до делба имота при квоти
4/6 ид.ч. за Л. Ц. Н. и по 1/6 ид.ч. за останалите две съделителки.
Ответниците Л. Ц. Н. и И. К. А. оспорват иска и молят съда да го отхвърли като
неоснователен. Твърдят, че от 2011 г. ищцата и съпругът пребивавали в Г., поради което
не ползвали жилището, не го посещавали, не плащали данъци и не предявявали претенции
за него. В този период двете ответници обитавали имота и след смъртта на наследодателя
установили фактическа власт върху идеалната част на ищцата, като ползвали същата
необезпокоявано за себе си. След изтичането на десетгодишен период те придобили правото
на собственост върху тези идеални части по давност, поради което считат, че ищцата не
притежава дял от процесното жилище.
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК. Искът е с правно основание чл. 34 ЗС.
От представен по делото НА № ..., т. ..по описа на РС – С. за 1986 г. (съпоставен с
1
актуална схема от кадастралната карта и регистри) е видно, че ответницата Л. Ц. Н.
придобила правото на собственост върху процесния апартамент чрез обективирания в
документа договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане. Към момента на сключване на договора приобретателката се намирала в брачни
отношения със съпруга си К. Й. Н., поради което с оглед възмездния характер на сделката
придобитият от нея имот получил статут на СИО (чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./). К. Й. Н.
починал през 2012 г. и бил наследен от съпругата си и от двете си дъщери К. К. Й. и И. К.
А., съответно ищец и ответник по делото. На основание чл. 5, ал. 1 е чл. 9, ал. 1 ЗН квотата
на починалия (1/2 ид.ч.) е разпределена между наследниците му при равни права, като при
това положение ответницата Л. Ц. Н. се явява титуляр на 4/6 ид.ч. от правото на собственост
върху процесното жилище (1/2 ид.ч. на лично основание и 1/6 ид.ч. по наследство), а
остА.лите страни – на 1/6 ид.ч. за всяка от тях.
От представените по делото доказателства става ясно, че след смъртта на
наследодателя неговата съпруга и дъщеря, ответници по делото, продължили да обитават
процесния имот, докато ищцата имала местоживеене в чужбина, поради което не
осъществявала фактическа власт над него. От показанията на разпитаните по искане на
ответниците свидетели Л. Д.а и К. И., съседи на имота, стана ясно, че те не познават ищцата
и не са я виждали в жилищната сграда, а сметките за общите разходи на сградата се
уреждали от съделителката Л. Н.; свидетелят Б. И., син на ищцата, също потвърди, че не е
виждал майка си от десетина години, не е запознат с нейни претенции спрямо имота и не е
присъствал на спорове между нея и роднините относно нейните собственически права. От
показанията на разпитаните по искане на ищцата свидетели Е. Д., неин съпруг, и Л. Н.,
нейна позната, се установи, че при посещенията си в С. тя е правила опити да се срещне със
своите роднини, като според свидетелката Н. е звъняла безуспешно на входната врата на
жилището, а според свидетеля Д. при посещенията им през 2019 г., 2020 г. и 2021 г. те
успели да се срещнат само с някои съседи, а през 2022 г. разговаряли с ответницата Л. Н.
пред самата сграда, а последната проявила отношението си към посетителите, като им
показала неприличен жест.
Чл. 79, ал. 1 ЗС гласи, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Чл. 68, ал. 1 ЗС определя
владението като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи,
лично или чрез другиго, като своя, а според чл. 69 ЗС се предполага, че владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В ТР № 1 от 06.08.2012 г. по
тълк.д. № 1 от 2012 г. на ВКС, ОСГК е прието, че презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на
общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен от наследяването. Според решението след като
основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава
такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е
достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност
правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен
2
владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези
действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се
показва отричане владението на останалите съсобственици.
В конкретния случай със смъртта на наследодателя страните са придобили по
наследство неговата квота от процесния имот, поради което реалните му ползватели се
явяват държатели на идеалната част на ищцата, която макар да е съсобственик, не
упражнява лично фактическа власт върху него. Всеки съсобственик е в правото си да се
ползва от цялата съсобствена вещ, като ползването е проявление на правото му на
собственост върху неговата идеална част от вещта, поради което не би могло да се тълкува
еднозначно като завладяване на идеалните части на останалите съсобственици. През
времетраене на ползването ползвателят би могъл да промени намеренията си спрямо вещта
и да започне да я владее като своя, но в тази хипотеза субективният елемент да свои
идеалните части на другите съсобственици следва да намери външен израз пред тях, така че
те да са в състояние да разберат, че той е престанал да зачита собственическите им права. В
конкретния случай няма данни, че преди 2022 г. ответниците са проявили пред ищцата
намеренията си за своене на нейната част от жилището, тъй като не са ангажирани
доказателства, че са отказвали достъп но него, че в разговори с нея са предявили своите
претенции или под друга осезаема форма са ги довели до нейното знание. Би могло да се
предположи, че подобен разговор между страните се е състоял едва през 2022 г., съгласно
сведенията на свидетеля Д. за възникнал скандал през жилищната сграда, но доколкото този
свидетел не изложи причините за тогавашния спор, показанията му не потвърждават
категорично тезата на ответниците, че претенциите им спрямо имота са станали известни на
невладеещия го съсобственик. Обстоятелството, че данъците за жилището и другите разходи
по ползването му (такса битови отпадъци, такси за общите части) са били поети от
ответниците също не е външен белег за неговото своене, тъй като е нормално тези разходи
да се поемат именно от живущите в имота лица, особено в ситуация, в която те не плащат на
неползващия съсобственик наем за неговата идеална част.
Поради изложените причини съдът счита, че презумпцията по чл.69 ЗС е опроверга
спрямо ответниците още с възникването на основанието, направило страните съсобственици
– наследяването на К. Й. Н., тъй като то им гарантира равни права върху имуществото на
наследодателя и сочи, че упражняването на тези права е в рамките на наследяването. Дори в
определен момент след наследяването ответниците да са започнали да се считат за
единствени собственици на процесния апартамент, те не са манифестирали такива
намерения пред ищцата, поради което не са застрашили по явен начин наследствените
права и съответно не са поставили началото на давностното владение по чл. 79, ал. 1 ЗС.
Дори и към момента липсва сигурност по отношение на собственическите намерения на
ответницата Л. Н., тъй като в съдебно заседание тя заяви, че ищцата „все роптаела“ да
получи наследствената си част от имота, но тя не била съгласна и възразила, че „си има ред
и трябва да се мине по инстанциите“, от които тя очаквала да решат някоя от страните да
наплати на другата страна нейната част. Изцяло несъстоятелни са възраженията на
3
ответниците, изразени от процесуалния им представител в хода на устните прения, че
подаването на исковата молба представлявало нарушаване на добрите нрави, тъй като
последното би имало правно значение единствено като порок на конкретна сделка и не би
могло да повлияе на основателността на иска, доколкото представлява единствено
субективна оценка на процесуалните действия на тяхната родственица.
Изложените дотук аргументи обосновават извода, че страните в производството са
съсобственици на поделяемия имот при посочените по - горе квоти, като до момента никоя
от тях не е загубила собственическите си права върху него, поради което искът за делба,
бидейки основателен, следва да се уважи. Поради тези причини и на основание чл. 235 ГПК
съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на делба между страните по настоящото дело Л. Ц. Н. с
ЕГН ********** от гр. С., ул. „Т. и п. п.“ № .., вх. ., ет. ., ап. ., К. К. Й. с ЕГН ********** от
гр. С., ул. „Т. и п. п.“ № .., вх. ., ет. ., ап. .и И. К. А. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Т. и п.
п.“ № .., вх. ., ет. ., ап. .по отношение на следния имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ............... (.....................) по кадастралната карта на гр. С., одобрена със
заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК находящ се в сграда
с идентификатор ...............(.................), построена в имот с идентификатор .................
(.....................) с административен адрес: гр. С., ул. “Т. и п. п.” № .., вх. ., ет. ., ап. .,
представляващ апартамент с площ от 60,75 кв.м. (шестдесет цяло и седемдесет и пет кв.м.),
състоящ се от стая, хол, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащото му избено
помещение № ..(двА.....) и съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, при съседи: на същия етаж – СОС с идентификатори ..............и ...............,
под обекта – няма, над обекта – СОС с идентификатор ...............
при квоти:
-за Л. Ц. Н. – 4/6 ид.ч.;
-за К. К. Й. – 1/6 ид.ч.;
-за И. К. А. – 1/6 ид.ч.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Силистренски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4