Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1311 13.04.2020 година
град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на осемнадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5394 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
по чл. 55, ал. 1, пред. трето – отпаднало основание от ЗЗД.
Ищецът „Ерран“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул.
„Тодор Александров“ № 2, представлявано от управителя Н.Д.Д. против А.Д.М., ЕГН
**********, с адрес: ***, за осъждане на ответното дружество да заплати сумата
от 3900 лева, представляваща заплатена цена по договор от м. 06.2018 г. за
изработка на рафтове и шкафове от ЛПДЧ за склад на обект: сграда за обществено
обслужване в УПИ ........ кв..... в гр.........., обл. ........, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 05.04.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба
се твърди, че в края на месец юни 2018 г. между страните бил сключен устен
договор за изработка на рафтове и шкафове от ЛПДЧ за склад на обект: сграда за
обществено обслужване в УПИ ........ кв..... в гр.........., обл. ........,
също и изработка и монтаж на обзавеждане изработено от ЛПДЧ плоскости
включително и за кабинета и шкаф за мивката, намиращи се в описания
обект/сграда. В деня на сключване на договора на ответника била заплатена в
брой сумата от 3900 лева – договорена окончателна цена за изработката и монтажа
на обзавеждането предмет на договора. Страните уговорили срок за изработка и
монтаж на обзавеждането – 15.11.2018 г. Твърди се, че в посочения срок
ответникът не предприел действия по изпълнение на задълженията си по договора
за изработка. В тази връзка на ответника била изпратена покана, получена лично
от него на 07.02.2019 г., с която му бил даден 7-дневен срок от получаването да
изпълни задълженията си по договора, като в случай на неизпълнение в дадения му
допълнителен срок договорът ще се счита развален по негова вина. В поканата
било посочено, че ако договорът бъде развален, ответникът следва да върне
заплатената от ищеца сума в размер на 3900 лева, в срок от 7 дни, считано от
датата на разваляне на договора. Ищецът получил отговор от ответника, в който
последният твърдял, че имал готовност за изпълнение на поетите с договора
задължения, но същият бил възпрепятстван от ищеца при опит да извърши монтаж.
Твърди, че от страна на ответника не е имало никакви опити за монтаж, като не
са представяни и каквито и да е вещи, съгласно поръчаното, нито е последвало
изпълнение в допълнително предоставения срок, който изтекъл на 14.02.2019 г.
Предвид неизпълнението в срока даден в поканата, договорът между страните бил
развален, считано от 15.02.2019 г. и ответника следвало да заплати на ищеца
сумата от 3900 лева, представляваща заплатена цена по договора в срок до
22.02.2019 г.
С оглед
изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 3900 лева, представляваща заплатена цена по договор
от м. 06.2018 г. за изработка на рафтове и шкафове от ЛПДЧ за склад на обект:
сграда за обществено обслужване в УПИ ........ кв..... в гр.........., обл.
........, също и изработка и монтаж на обзавеждане изработено от ЛПДЧ плоскости
включително и за кабинета и шкаф за мивката, намиращи се в описания
обект/сграда, която следва да се възстанови след развалянето му, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 05.04.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва същата по основание и размер. Не оспорва факта, че по силата на сключен
между страните устен договор на ответника било възложено да изработи определени
мебели за обзавеждането на сграда за обществено обслужване в УПИ ........., кв.
.... в гр.........., обл. ......... Твърди, че всички възложени му за изработка
мебели били изготвени в срок, като единствено по вина на възложителя не били
монтирани на обекта. Твърди, че по отношение на шкафа за мивка, след като бил
изработен съобразно параметрите на дадената заявка и доставен за монтиране, се
оказало, че съпругата на представляващия ищцовото дружество, която фактически
ръководела дейността по обзавеждането, закупила много по-голяма от предвидената
при даването на заявката за изработка на шкафа мивка, в резултат на което
изработения по дадените от нея при заявката размери шкаф не е било възможно да
бъде монтиран, което била и единствената причина ищецът да откаже приемането на
изработения шкаф за мивка и да не бъде допуснат да монтира изработената мебел.
Твърди, че изцяло по вина на възложителя не са монтирани и изработените от
ответника рафтове и шкафове от ЛПДЧ за склад на обекта. След като ответникът
изработил, съобразно дадената му заявка, мебелите, същите били транспортирани
до обекта за монтиране от негови служители. Лично Н.Д. – представляващ ищцовото
дружество на 08.11.2018 г. в 11.40 часа, отказал да допусне работниците на ответника
да извършат монтажа на готовите мебели, като ги изгонил без обяснения. Твърди,
че възложеното от ищеца било изпълнено, а неприемането на изпълнението било
изцяло по вина на Н.Д., представляващ ищцовото дружество. Сочи, че една част от
фактурите, с които закупувал материалите за изготвяне на обзавеждането били
предадени на Д. и съпругата му, а друга останали при него, като ответникът не
успял да ги предаде на ищеца, поради влошените им отношения и отказа от тяхна
страна да контактуват с него. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XVIII –ти гр. състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК, намира следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че между страните по
делото е бил сключен устен договор за изработка на мебели за обзавеждане на
сграда за обществено обслужване в УПИ ........ кв..... в гр.........., обл.
........, по силата на който ищецът е възложил на ответника да изработи мебели
в сграда за обществено обслужване в УПИ ........., кв. .... в гр..........,
обл. ........ за сумата от 3900 лв., която е била платена изцяло на ответника
от ищеца.
По делото като свидетели са разпитани З.Х.Д., С.Д.М. и Х.П.Х.
От показанията на свидетелката З.Х.Д., която се намира .......... с ..........на
ищцовото дружество –Н.Д., се установява, че ответникът е следвало да направи
рафтове и шкафове за склада и обзавежда на кабинет в ...... център в гр.
.......... Първата среща между страните е била през юни 2018 г. Били са му
възложени да извърши обзавеждане на един лекарски кабинет, умивално помещение
на първи етаж, и складово помещение на втори етаж. В лекарския кабинет е
трябвало да се изработи обзавеждане – бюро, шкаф, масичка, помощна масичка. В
умивалното помещение шкафове и плотове, на които да се поставят мивки. В
складовото помещение на втория етаж трябвало да се направят рафтове за съхранение.
Нито едно от тези неща не били монтирано от ответника в продължение на много
месеци. Последната среща между страните по делото е била през ноември 2018 г.,
когато ответникът саморъчно е написал на един лист срок за изпълнение- около 10
дни. Този срок не бил спазен. Винаги са
осигурявали достъп на ответника и е нямало случай той да иска и да му е отказан
достъп. Не е виждала никаква скица, чертеж на поръчаните неща. Свидетелят Х.
заедно със свидетелката З.Д. и
управителя на ищцовото дружество –Н.Д. са ходили до работилницата на
ответника, за да проверят дали е изработил нещо, но свидетеля С.М. е извикал
полиция. От показанията на свидетеля С.Д.М.,
който е брат на ответника се установява, че в са монтирали стени, оборудване в
лекарския кабинет, кухня. Ходил е в обекта, за да помага на брат си. Монтира са
кухня. При монтажа, свидетелката Д. е трябвало да купи мивка. Тя е купила една
мивка, която е бил голяма и каза, че тази кухня не става, защото не влиза
мивката. Кухнята си останала там, била бяла от МДФ. В кабинета са изработвали
шкафове за стена, голямо бюро – двулицево,
кафяв орех плота и шкафове от бял гланц. Монтажа не протекъл гладко.
След като ги монтирали, свидетелката Д.
и мъжа й им казали, че бюрото не е добре, защото се клати. Клатели се механизмите му, които били закупени от
магазин. Това не било дефект, а имало допустими луфтове. Механизмите на
чекмеджетата играели. По приемането на поръчката са казали: „Взимайте си
боклуците и се махайте!“. Купили са други механизми, сменили ги, но било едно и
също. На втория етаж свидетелят не е работил. Към настоящия момент имало още
непредадени материали. Имало врати, които стоят на склад. Входни врати за
сградата.
Съдът кредитира изцяло показанията на Х.П.Х.,
З.Х.Д. и С.Д.М., последните преценени на
основание чл. 172 ГПК, като ги намира са последователни, житейски логични и
непротиворечащи на останалия доказателствен материал.
Видно от приетото
писмено доказателство /вж.л.66 от делото/ ответникът се е задължил до
15,11,2018 г. да изработи ламперия за чакалня, обзавеждане за склад, кабинет с
шкаф и умивално.
От приложената по делото нотариална покана /л. 8/, получена от ответника на 07,02,2019
г., се установява, че ищецът е изпратила на ответника покана, с която му дава седем дневен срок
от получаването й да изпълни задълженията си по сключения договор за изработка
от юни 2018 г. и да изработи и монтира рафтове и шкафове от ЛПДЧ плоскости за
кабинета и шкаф за мивка. На тази покана ответникът отговаря, че е изпълнил
задълженията си по така сключения договор/л.10 и 11/
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
От
представените по делото писмени доказателства се установи, че между страните по
делото е бил сключен договор за изработка на мебели в сграда за обществено
обслужване в УПИ ........ кв..... в гр.........., обл. ........, по силата на
който ищецът е възложил на ответника да изработи и монтира от ЛПДЧ плоскости
включително и за лекарски кабинета и шкаф за мивката, който по своята правна
същност е един договор за изработка, по който ищецът е възложител, а ответникът
изпълнител. Договорът за изработка е консенсуален, двустранен и възмезден
договор. Консенсуален, защото страните по него са обвързани щом постигнат
съгласие, двустранен, защото създава задължение за едната страна да изработи
нещо, а за другата да го приеме и заплати, и възмезден, защото срещу това което
изпълнителят ще изработи, другата страна дължи възнаграждение. Съгласно чл.266
ал.1 изр.1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата от него
работа. Приемане на извършената работа има само когато реалното получаване на
изработеното се придружава и от изявленията на поръчващия, че счита работата
съобразена с договора.
На първо място ответникът по делото не
установи, в действителност да е изпълнил своите задължения по така сключения
договор като е изработил и монтирал уговорените в договора мебели . От
събраните по делото гласни доказателства – разпита на свидетелите З.Х.Д. и С.Д.М.,
които съдът кредитира, като последователни, житейски логични и непротиворечащи
на останалия доказателствен материал се установява, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по сключения договор. За част от възложената работа липсва
приемане – изработено бюра, а за друга част – изработката на рафтове за
съхранение въобще липсва избаротка.
С нормата на чл.264, ал.1 ЗЗД за поръчващия е създадено законово
задължение да приеме извършената съгласно договора работа.
Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че в същината си
приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие -
разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му
получаване от възложителя, така и правно действие- признание, че то напълно
съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването
му. Следователно релевантно за приемането по см. на чл.264, ал.1 ЗЗД е или
онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на
готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези
конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от
които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от
последния за такова одобрение. Простото разместване на фактическата власт върху
работата, без съпровождащо го изрично или мълчаливо изразено изявление на
поръчващия, че възприема същата за съобразена с договора, не е съставлява
приемане по см. на чл.264, ал.1 ЗЗД. В този смисъл е Решение № 231 от 13.07.2011 г. на ВКС по
т.дело № 1056/2009 година, II
т.о.
В настоящия казус ответникът не
ангажирал доказателства, които да установят факта на изработване, монтиране и приемане
на извършената
съгласно договора работа.
За да се претендира връщане на даденото при
отпадане на основанието по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - поради разваляне на
договора при неизпълнение, е необходимо ищецът да е установил, при условие на
пълно главно доказване, надлежно упражнено право на разваляне на договора.
Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи
само в случаите, когато са били налице законовите предпоставки на правото на
изправната страна по чл. 87 ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението
от страна на длъжника, за което последният носи отговорност и изправност на
кредитора. Последният следва да е изпълнил насрещното си задължение или да е
бил готов да изпълни и съответно да е предложил изпълнение, респ. да е оказал
необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация. Преобразуващото
право да се развали договора в хипотезите на чл.
87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на
неизпълнение от страна на длъжника. Действително, в първата хипотеза
възможността за разваляне на договора е обвързана с предоставяне от изправната
страна на допълнителен /подходящ/ срок за изпълнение, с изрично предупреждение,
че след изтичането на срока ще се счита, че договорът е развален. В
разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД са
предвидени хипотези, при които кредиторът може да развали договора без
отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок. Става въпрос за безусловно
изявление за разваляне на договора, което е приложимо при настъпила
невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или при
безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или
когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време /фикс сделки/. В
разглеждания казус ответникът е следвало да изпълни задължението си по договора
за изработка в срок до 15,11,2018 г./вж.л. 66/. Тъй като изпълнението на задължението на
ответника – длъжник е следвало да стане на точно фиксирана от страните дата –
15,11,2018 г., неизпълнението на посочената дата води до възникване на
потестативното право на кредитора ищец да развали договора като даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение. С
изпратената до ответника покана, която е получена от него на 07,02,2019 г.
ищецът е упражнил предоставеното му от закона права да развали сключения между
страните договор по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като е дал подходящ допълнителен
срок за изпълнение от седем дни от получаването.
Досежно възражението на
ответника, че не е изпълнил задълженията си по договора изцяло по вина на
възложителя, съдът го намира за неоснователно. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК
всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения.
Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на
правопораждащи факти в обективната действителност. В противен случай влизат в
сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест,
които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. В настоящия казус
ответникът не е ангажирал никакви доказателства, които да подкрепят посочените
по-горе твърдения на ответника. Поради
това съдът намира, че неизпълнението на задълженията на длъжника се дължи на
причина , за която той отговаря.
С оглед на
изложеното, следва да се приеме, че в разглеждания казус са настъпили
последиците от разваляне на договора и искането на ищеца за реституция на
даденото по договора е основателно и предвид на това
предявения иск за заплащане на сумата 3900 лева като получена при
отпаднало основание е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Съдът е сезиран
с иск за заплащане на законна лихва върху дължимата сума от 3900 лева, начиная
от датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане. Тъй като се касае
до присъждане на парична сума по главния иск, предявеният акцесорен иск е
основателен и следва да бъде уважен, като бъде присъдена законна лихва върху
сумата от 3900 лева, начиная от 05.04.2019 г.-датата на завеждане на иска до
окончателното й изплащане.
По
отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска. Иска на ищеца е уважен изцяло. Предвид това и разпоредбите на чл.
78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят изцяло направените от
него съдебни разноски в хода на производството- 156 лв. за държавна такса и 600
лв. – адвокатско възнаграждение.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА А.Д.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „Ерран“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Тодор
Александров“ № 2, представлявано от управителя Н.Д.Д., сумата в размер на 3900
лева- главница, представляваща заплатено възнаграждение по договор от месец юни
2018 г. за изработка на рафтове и шкафове от ЛПДЧ за обект сграда за обществено
обслужване в УПИ ........ кв..... в гр. ........,като дадена на отпаднало
основание, ведно със законна лихва върху главницата, начиная от 05.04.201 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А.Д.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „Ерран“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Асеновград, ул. „Тодор Александров“ № 2, представлявано от
управителя Н.Д.Д., направените по делото
разноски в размер на 756 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п./ НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
Вярно с оригинала!
ММ