№ 229
гр. Смолян, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20225400500153 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
Постъпила е въззивна жалба с вх.№1390/22.03.2022г. от Ф. АРГ. Р. ,
ЕГН: **********, с адрес с. А. 4790, обл. Смолян, Къща „Арг.“, и С. АЛД. Р. ,
ЕГН-**********, чрез адв. Б. М. против решение № 55 от 11 март 2022 г.по
гр.д. 925 / 2021 г. по описа на районен съд гр. Смолян,с което е уважен
негаторен иск, като е постановил ответниците , да преустановят действията, с
които пречат на ищеца ЗДР. М. ГР., да упражнява правото си на собственост
върху собствения му имот- поземлен имот с идентификатор 00597.501.93 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.А., Община Смолян, като
не нарушават цялостта на изградената от ищеца ограда между поземлен имот
*****.***.** и съседните имоти с идентификатори *****.***.** и
*****.***.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.А.,
Община Смолян, състояща се от бетонни колове и телена мрежа и са осъдени
ответниците да заплатят солидарно на ЗДР. М. ГР., , сумата в размер на
592,00 лева, представляващи разходи за поправяне на оградата, ведно със
законната лихва, считано от 30.04.2019г. като е отхвърлен иска в частта за
разликата над уважените 592,00 лева до пълния претендиран размер от 775,00
лева и са осъдени ответниците , да заплатят солидарно на ЗДР. М. ГР.,
съдебни разноски по делото в размер на 1000,00 лева,като за отхвърлената
част няма присъдени разноски.Видно от данните по делото не се установяват
оградата да е изградена от и да е собственост на ищеца. Вещото лице по
назначената СТЕ установява, че оградата преминава по имотна граница и не е
вътре в имота на ищеца. Намира ,че не е установено също ответниците да са
1
навлизали или засягали имота по някакъв начин, с което да са създали пречки
за упражняване на правото му на собственост. Твърди ,че в исковата молба
липсват твърдения относно собствеността на оградата ,нито в мотивите на
съда е изследвано и установено чия собственост е оградата и кой я е изградил
. Счита ,че този факт е приет в съдебния акт, без да има събрани
доказателства в тази насока.Съгласно чл. 46 ЗТСУ отм. в редакцията към
1985 г. оградите се разполагат по регулационната линия по равно и от двете
страни и в случая това изискване е било спазено.Твърди ,че щом оградата е
извън имота на ищеца,въздействието на ответника върху оградата,което не
умишлено,а в резултат на работа в имота не представлява неоснователно
въздействие върху имота на ищеца и не засяга правата му на
собственик.Освен това счита,че липсва преценка на съда в какво конкретно
се изразява действието или бездействието ,с което се ограничава правото на
собственост на ищците и как конкретно е въздействано върху
оградата..Посоченото в диспозитива на решението нарушение на целостта на
оградата счита ,че не засяга по никакъв начин упражняването на правото на
собственост,защото оградата не е в имота на ищеца и не е установено
навлизане в този имот. Намира за недоказани констатациите,че не се спазват
от ответника границите на имота на ищеца.Счита ,че не са налице данни от
тяхна страна да е извършено навлизане в имота им и да са извършвани
някакви действия в границите на имота на ищеца. Твърди ,че в исковата
молба липсват конкретни твърдения за пречки за упражняване на правата на
собственост от страна на ищеца върху имота му. Тези ограничения и пречки
трябва да бъдат посочени конкретно,а не декларативно,че съществуват
такива. Същото се отнася и до твърдението,за пречки по големи от
обикновените. Счита ,че това твърдение също следва да е конкретизирано,а в
случая е неясно.Поради това намира ,че районния съд въпреки позоваването
му не е изпълнил и съобразил т.З от ТД № 4 от 2025 г. на ОСГК на
ВКС.Счита че недоказани и неоснователни са останали претенциите за
вреди. В тази насока решението на съда намира ,че е неправилно и
необосновано. Оценката на вещото лице се основава на несъществуващи,
измислени вреди каквито не са причинени и не са доказани. По делото има
събрани гласни доказателства, има становище на вещото лице, а и от
снимковия материал,предоставен от ищеца счита ,че се вижда,че оградата не
е изградена върху стабилна бетонова основа. От въздействието на
атмосферните условия и други фактори намира ,че е налице овехтяване на
материалите, а нестабилното закрепване е довело до разклащане и
наклоняване встрани на бетонните колове.Намира ,че не е установено
първоначалното състояние на оградата,а именно че тя е изградена от нови
материали и то от ищеца. При всеки дъжд твърди ,че коловете се разклащат
от овлажняване и размекване на почвата. Счита ,че всяко нещо със времето
остарява .изхабява се и иска поддържане, но затова не може да се отправят
обвинения към съседите.От снимките,приложени по делото е видно,че от
всички страни на имота,а не само от страна на имота на ответника оградата е
наклонена, бетонните колове са пропаднали настрани и мрежата е
огъната.Намира ,че районния съд не е извършил преценка на отделните
2
доказателства, както и в тяхната съвкупност. Дава се изключителна вяра на
свитдетелските показания на дъщерята на ищеца,св. Г.а- М..чийто показания
моли съда да обърне внимание , са по данни от запис на видеокамера и
същата не посочва със сигурност дали се касае за действия от ответника или
за други лица. Въпреки това съдът вменява действия на ответниците за
разрушаване на оградата, без обаче да са конкретизирани. Счита ,че не се
вземат предвид показанията на свидетелите Ш. и Т., които дават точно
описание на състоянието на оградата, липсата на увреждания по значими от
нормалното й овехтяване и пропадането на бетонните колове, поради липса
на стабилно закрепване.Поради това моли съда да отмени обжалваното
решение и постанови ново в съответствие с данните и доказателствата по
делото.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№2151/04.05.2022г. от ЗДР. М. ГР. , ЕГН:**********, с постоянен адрес с. М.,
общ. Садово, обл. Пловдив, ул. „**“ №3, чрез адвокат К. Ог. Обр. ,който
оспорва въззивната жалба като необоснована, неоснователна и недоказана.
Моли въззивния съд да остави въззивната жалба изцяло без уважение, като
потвърди постановеното решение на районен съд - Смолян. Претендира за
направените разноски по делото пред двете съдебни инстанции.Счита всички
представени възражения от въззивника са неоснователни. Във въззивната
жалба се посочва като първо възражение, че не се установява оградата да е
собственост на ищеца.Моли уважаемият съд да обърне особено внимание на
показанията на св.Юл. Г.а –М. „Виждала съм видеозаписи, в които
ответниците бутат самата ограда. Нашата къща е с
видеонаблюдение.Оградата е поставена от баща ми в цялата част. Аз съм
виждала разрушената ограда, включително съм участвала в оправянето й.
Говоря за последните години. Става въпрос за случая от 2017 г., ноември
месец. На видеозаписа се вижда как трактора минава и бута оградата в нашия
имот. Трактора е моторен и ги чупи в основата. Трактора доколкото ми е
известно е на Ф. и С. Р.и. Освен този запис, който е от ноември 2017 г., има
още един запис от април 2019 г., в който отново трактора минава през
оградата, но се вижда също как ръчно се бутат коловете и се бута
мрежата...Оградата не се поддържа заедно, ние си я слагаме и ние си е
поддържаме доколкото ни е възможно.Оградата е ремонтирана веднъж след
2017 г. от баща ми, съпруга ми и аз, баща ми, когато я поставял тази ограда, я
поставил изцяло в нашия имот.“Счита ,че посочените показания изрично
коментират, кой е изградил оградата и кой я поддържа през годините.
Доказателства в обратен смисъл не са събрани. Поради което счита
възражението на жалбоподателя за неоснователно.
Като втори аргумент от въззивника се посочва, че не се установява
дали ответниците са навлизали или засягали имота по някакъв начин и че
„въздействието на ответника върху оградата, което не е умишлено, а в
резултат на работа в имота не представлява неоснователно въздействие върху
имота на ищеца и не засяга правата му на собственик“. Възразява от
въззивника за недоказаност и неяснота на неправомерното действие на Ф. и С.
Р.и.В допълнение на цитираните по-горе свидетелски показания, в
3
допълнение и на становището на вещото лице, прилага и показанията на
свидетелите на ответника св.Ш. и Т. Тези свидетели установяват , че имота
на ответника се обработва, оре се и се засява (с трактори, тежка техника и
кон), а имотът на ищеца не се обработва изобщо, че по време на
обработването от ответника е нормална практика да се „въздейства“ върху
оградата между двата имота. Такива са възприятията на свидетеля и на
ответника, и на ищеца.Намира ,че неоснователно се възразява срещу
нанесената вреда и доказването на размера и.Счита, че от представените по
делото доказателства безспорно се доказва, че оградата от бетонни колове и
тел, разделяща имота на ищеца от имота, обработван от ответниците, е била
компрометирана на 11.08.2017 г. и на 30.04.2019 г. от ответниците и лица,
работещи за тях. Установява ,че в съдебно заседание на 15.12.2021 г. пред
районен съд –Смолян разрушаването на оградата е потвърдено със
свидетелски показания, като се установява , че увреждането на оградата на
ищеца е последица от редовните, повтарящи се и продължаващи действия на
ответника при експлоатация на имотите с идентификатори *****.***.** и
*****.***.***. Ищецът възстановява оградата със свои средства, като добавя
нови бетонни колове и изправя старите. На 30.04.2019 г. оградата е разрушена
отново от ответника и неговите роднини при селскостопанска дейност.
Твърди ,че свидетелката подробно е изложила пред съда, че на записа от
същата дата, 13:28 ч. се виждат ответника и неговият брат, които използват
същия трактор за оран на имота. Тракторът отново преминава през коловете,
след което ответникът сам, с ръце събаря разклатените колове и опитва да
скъса телената мрежа. На записите от 20:28 ч. и 20:35 ч. на същия ден твърди
,че се вижда как племенниците на ответника и неговата съпруга с ръце
разрушават още два от коловете, за да могат да изорат частта от съседния
имот, намираща се непосредствено до оградата. Твърди че след този случай
ищецът не е поправял оградата.Вещото лице констатира в своето заключение,
че оградата е все още разрушена към дата на извършване на огледа, със
скъсана и намачкана мрежа, извадени и смачкани колове - и то именно на
местата, през които преминават синият трактор на ответниците оградата е
съзнателно скъсана от наетите от тях лица. Предвид незаконосъобразното
въздействие на ответника по отношение на процесния имот се изразява в
няколко активни действия (негови и на неговите роднини, изпълняващи
възложена от ответника работа) довели до незаконосъобразно разрушаване на
оградата между двата имота, и последващо бездействие за възстановяването
на така нарушената граница. От заключението на вещето лице. е видно, че
стойността на поправката на оградата възлиза на над 1200 лв. - сума, сериозно
надвишаваща претендираното от ищеца обезщетение за имуществени вреди в
размер на 775 лв. В този смисъл счита за доказан и иска по чл. 45 вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.Моли въззивния съд да вземе предвид че с исковата молба и с
молба за даване на ход на заседание от 15.12.2021 е поискано от ищеца да се
приеме като доказателство по делото диск с видеозаписи и бе поискано въз
основа на чл.204 ГПК да се извърши оглед на представени движими вещи
„Диск, съдържащ записи от охранителни камери от 08.11.2017 г. и 30.04.2019
г.“. Недопускането на представените доказателствени материали и
4
неизвършването на поисканите процесуални действия представляват
съществено процесуално нарушение в случай на не достигане на твърдените
фактически изводи. Първоинстанционният съд е преценил, че съществуват
достатъчно доказателства по делото, с които по несъмнен начин се доказва, че
Ф. и С. Р.и неправомерно и умишлено са разрушавали части от граничната
между двата съседни имота ограда.Счита, че уважаемият първоинстанционен
съд неправилно не допуска представения по делото диск със записи от
видеокамери. Съгласно константната съдебна практика на висшите съдилища,
видеозаписите са допустими веществени доказателства и могат да бъдат
ценени, когато чрез тях се възпроизвежда факт от значение за делото или от
който могат да се направят доказателствени изводи за този факт, като редът
за представяне на видеозаписите и тяхното приемане като веществени
доказателства е по чл.204 ГПК Твърди ,че на основание чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3
ЗЗД претендирт и лихва върху размера на обезщетението, считано от датата
на увреждането ,в какъвто смисъл се е произнесъл районния съд.
Относно разноските счита ,че първоинстанционния съд правилно
е определил, че са направени от доверителя му разноски по водене на делото
пред първа инстанция, поради което подлежат на присъждане. Пред втора
инстанция, към момента на изпращане на отговора на въззивната жалба,
въззиваемата страна е направила деловодни разходи в размер на 600лв -
адвокатско възнаграждение, което също моли да бъде възложено в тежест на
въззивника.Моли въззивния съд да се произнесе в този смисъл.
В съдебно заседание пред окръжен съд Смолян жалбоподателите
Ф. АРГ. Р. и С.А. Р. редовно призовани , не се явяват .Вместо тях адв.Б. М.
надлежно упълномощен поддържа изцяло въззивната жалба .Счита ,че не са
налице законните предпоставки за уважаване на вегаторния иск по чл.109 ЗС
,тъй като доверителят му не е осъществил неоснователни действия ,с които
да засегне правото на собственост на ищеца и по никакъв начин не е
навлизал в имота му Моли съда да обърне внимание ,че пред първата
инстанция са ползвани свидетелски показания ,които са под формата на
видеозапис ,което е недопустимо като доказателствено средство.
Въззиваемият Здр. М. Г. редовно призован ,не се явява.Постъпило е
становище от пълномощника му адв.К. Обр. Намира ,че въззивната жалба е
неоснователна и моли съда да потвърди като законосъобразно обжалваното
решение Счита ,че видеозаписите са допустими веществени доказателства и
моли съда да ги цени наравно с останалият доказателствен
материал.Претендира разноски по представен списък.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е
процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител ,в законният срок , с внесена държавна такса
срещу съдебен акт , който подлежи на обжалване и при наличие на правен
интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Предмет на делото са предявени обективно съединени искове от
5
ищеца ЗДР. М. ГР. срещу ответниците Ф. АРГ. Р. и С. АЛД. Р. с правното
основание на чл.109 от ЗС като бъдат осъдени да преустановят действията и
бездействията, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на
собственост върху собствения му имот- поземлен имот с идентификатор
00597.501.93 , находящ се в с.А., Община Смолян, като не нарушават
цялостта на изградената от ищеца ограда между поземлен имот *****.***.**
и съседните имоти с идентификатори *****.***.** и *****.***.***, състояща
се от бетонни колове и телена мрежа,, както и искове с правното основание на
чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД –да бъдат осъдени ответниците да заплатят
на ищеца сумата в размер на 775,00 лева[1]обезщетение за причинени
имуществени вреди, включващо разходи за поправяне на ограда при
разрушаването й на 11.08.2017г. и на 30.04.2019г., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането.
В законният срок пред първата инстанция е постъпил
отговор от ответниците ,които оспорват исковете като неоснователни
Оспорва се твърдението, че оградата е поставена в имота на ищеца, а твърдят
,че преминава по имотната граница с равни части към двата имота. Изградена
е през 1985г. и е телена ограда със забити в земята бетонови колове, които не
са закрепени с бетонна основан. Затова и ползването на градините от двете
страни разклаща коловете и те се наклонявали и това налагло да се изправят
и укрепват. Ответниците оспорват твърдението, че са разрушили оградата,
като нито са счупили бетонен кол, нито са скъсали телената ограда. Въобще
оспорват да са навлизали в имота на ищеца.Оспорва се също и претенцията
за търсеното обезщетение, тъй като оградата се намира в нейната цялост.
Пред първата инстанция е разпитана св. Юл. Г.а –М. ,дъщеря на ищеца
,която установява ,че процесната ограда е поставена от баща и в цялата част
.Виждала е разрушената ограда ,включително е участвала в оправянето
и.Твърди ,че става въпрос за случая от ноември 2017г.. Свидетелката твърди
,че на видеозаписа се вижда как трактора минава и бута оградата в имота на
баща и. Трактора е моторен и ги чупи в основата. Трактора доколкото и е
известно е на Ф. и С. Р.и. Твърди ,че освен този запис, който е от ноември
2017 г., има още един запис от април 2019 г., в който отново трактора минава
през оградата, но се вижда също как ръчно се бутат коловете и се бута
мрежата.Установява ,че оградата не се поддържа заедно с ответниците , „ние
си я слагаме и ние си е поддържаме доколкото ни е възможно.Оградата е
ремонтирана веднъж след 2017 г. от баща ми, съпруга ми и аз, баща ми,
когато я поставял тази ограда, я поставил изцяло в нашия имот.“
Св.В. Ш. ,без родство и дела със страните по делото , установява ,че
лично той бил нает от ответника Ф. за да му оправи оградата ,там където
коловете били наведени ,там където обработват земята Имотът на ищеца
само се коси установява св.Ш. ,той не се обработва.
Св. Ем. Т. установява ,че неговата къща се намира на 200 м. разстояние
от къщата на Ф. Счита ,че колчетата на оградата между имотите на
ответника Ф.А. и ищеца Здр. Г. действително не могат да се счупят от само
себе си ,вероятно когато са орали –Ф. или който и да е там е възможно да са
ги счупили.Установява че имота ,който се обработва от Ф. се обработва с
6
трактор ,който е собственост на Ф.А..Установява ,че имота на ответника Ф.А.
се обработва с трактор , а имота на ищеца не се обработва , а само се
коси.Установява ,че разбрал че Ф. и В. бутнали и счупили едно колче и
предложили на ищеца да го възстановят,но не знае какво са се разбирали.
По делото пред първата инстанция е била назначена , изслушана ,приета и
неоспорена СИЕ като в.л. Р. Ст. е констатирала ,че 592 лева са разходите за
материали и труд вложени в ремонта на процесната ограда след
разрушаването и веднъж на 11.08.2017г. и втори път на 30.04.2019г.
Процесната ограда от т.3 до т.4 представлява имотна граница на ПИ №92 и
ПИ №93,която измерена графично е 19 м.
При така установената фактическа обстановка Смолянският окръжен
съд намира ,че предявеният негаторен иск с правно основание чл.109 ЗС е
основателен и доказан и правилно е бил уважен от районният съд Безспорно
се доказава в хода на процеса ,че ищеца З.Г. е собственик на поземлен имот
*****.***.** по кадастралната карта на с.А. общ.Смолян .Установява се от
гласните доказателства ,че веднъж на 11.08.2017г. и втори път на 30.04.2019г.
процесната ограда е била повторно разрушена от ответника Ф. АРГ. Р. при
обработване на земята с трактор .В съдебно заседание пред първата
инстанция в.л.Стефанова установява ,че процесната ограда е
компроментирана ,смачкана от средата към улицата и в тази връзка по
делото са приложени снимки.
Няма спор по делото ,че ответниците са собственици на поземлен имот
00597.501.92 по кадастралната карта на с.А. общ.Смолян .
Безспорно се установява от вещото лице Стефанова и гласните
доказателства ,че част от оградата е разрушена , а друга част се нуждае от
ремонт ,в резултат на обработване на съседния имот на ответниците с
трактор .Именно в резултат на тези неоснователни действия от страна на
ответниците Ф. АРГ. Р. и С.Р. оградата е компрометирана , смачкана като
необходимата стойност за възстановяването и е 592 лева ,колкото районен
съд Смолян е осъдил ответниците да заплатят на ищеца като заплатят и
разноските по водене на делото в първата инстанция.В този смисъл е и
съдебната практика –решение №140/10.04.2020г. по гр.д. №4594 /2018г. на
ВКС ІІ гр.о/
С оглед на обстоятелството ,че въззивния съд потвърждава изцяло
решението на районен съд Смолян в обжалваните части ,препраща към
мотивите на районен съд –Смолян ,на основание чл.272 ГПК.
Решението в отхвърлителните части не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Ще следва с оглед изхода на делото да бъдат осъдени
жалбоподателите Ф. АРГ. Р. и С. Алдумирова Р. да заплатят в полза на Здр.
М. Г. разноски за въззивната инстанция в размер на 600 лева
,представляващо своевременно поискано и заплатено адв. възнаграждение за
адв. К. Обр. .
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 55/ 11 март 2022 г.по гр.д. 925 /
2021 г. по описа на районен съд гр. Смолян в частта , с която са осъдени
Ф. АРГ. Р., ЕГН**********, и С. АЛД. Р., ЕГН**********, адрес с.А.,
Община Смолян, да преустановят действията, с които пречат на ищеца ЗДР.
М. ГР., ЕГН**********, с адрес с.М., ул.“** „ №3, Община Садово, Област
Пловдив, да упражнява правото си на собственост върху собствения му имот-
поземлен имот с идентификатор *****.***.** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.А., Община Смолян, като не нарушават цялостта
на изградената от ищеца ограда между поземлен имот *****.***.** и
съседните имоти с идентификатори *****.***.** и *****.***.*** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.А., Община Смолян,
състояща се от бетонни колове и телена мрежа,в частта , с която са осъдени
Ф. АРГ. Р., ЕГН**********, и С. АЛД. Р., ЕГН**********, адрес с.А.,
Община Смолян, да заплатят солидарно на ЗДР. М. ГР., ЕГН**********, с
адрес с.М., ул.“** „ №3, Община Садово, Област Пловдив, сумата в размер на
592,00 лева, представляващи разходи за поправяне на оградата между
поземлен имот *****.***.** и съседните имоти с идентификатори
*****.***.** и *****.***.*** по кадстралната карта и кадастралните регистри
на с.А., Община Смолян, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2019г и
в частта ,с която са осъдени Ф. АРГ. Р., ЕГН**********, и С. АЛД. Р.,
ЕГН**********, адрес с.А., Община Смолян,да заплатят солидарно на ЗДР.
М. ГР., ЕГН**********, с адрес с.М., ул.“** „ №3, Община Садово, Област
Пловдив,съдебни разноски по делото в размер на 1000,00 лева като
законосъобразно и обосновано постановено .
ОСЪЖДА Ф. АРГ. Р., ЕГН**********, и С. АЛД. Р., ЕГН**********,
адрес с.А., Община Смолян,да заплатят солидарно на ЗДР. М. ГР.,
ЕГН**********, с адрес с.М., ул.“** „ №3, Община Садово, Област
Пловдив,съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 600
/шестотин /лева.
РЕШЕНИЕТО в останалите части не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните чрез пълномощниците
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8