Р Е Ш Е Н И Е
№ 195
гр. Перник, 03.06.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в открито съдебно заседание на
втори май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОВАЧКА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИАН
ПЕТРОВ
2. мл.с. КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря Емилия
Павлова, като разгледа докладваното от мл.съдия К. Костадинова в.гр.д. № 145
по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 43/31.12.2018 г., постановено по гр.д. №
59/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Трън, първоинстанционният съд е
отхвърлил иска на П.А.Г., с ЕГН: ********** с правно основание по чл. 45 от ЗЗД
против Ц.Д.Ц. в качеството й на кмет на община Трън за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 950 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, вследствие на разрушаване на ограда и изсипване на натрошени
камъни, както и сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – емоционални и психически страдания и дискомфорт, поради
неправомерното посегателство върху собствеността и личността на ищеца.
Със
същото решение и предвид изхода на спора първоинстанционният съд е осъдил ищеца
да заплати в полза на ответника сумата от 422 лева, представляваща разноски по
делото.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба с вх. № 110/29.01.2019 г., подадена от П.А.Г., чрез пълномощника му – адв. Д.Н. – САК, с която
същото се оспорва изцяло. Излагат се
съображения, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Твърди се, че обжалваният акт е немотивиран, доколкото в него не са посочени
фактическите обстоятелства и доказателствата въз основа на които съдът е
направил правните си изводи. Оспорва се заключението на решаващия състав, че в
процесния случай не се засягат права и законни интереси на жалбоподателя.
Акцентира се върху обстоятелството, че с действията си служителите на общината
са накърнили правото му на собственост. Излагат се подробни съображения, че
процесният имот е частна собственост и като такава е неприкосновен. Оспорва се
извършеният от районния съд доказателствен анализ като се твърди, че не са
взети предвид приложени по делото писмени доказателства и не са обсъдени
показанията на всички разпитани по делото свидетели. С тези аргументи се иска
първоинстанционното решение да бъде отменено като бъде постановено друго, с
което предявеният иск да бъдат уважен. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства. Претендират се разноски и пред
двете инстанции.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната
страна – община Трън, представлявана от
кмета – Ц.Ц., чрез пълномощника й – адв. М.Г., е постъпил писмен отговор с вх.
№ 324/05.03.2019 г., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат
се съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на атакуваното
съдебно решение. Акцентира се върху обстоятелството, че въззивната жалба е
бланкетна и в съдържанието й се преповтарят аргументите, посочени в исковата
молба. Твърди се, че първоинстанционният съд е подложил на задълбочен анализ
всички събрани по делото доказателства, като решението не страда от пороците,
релевирани от жалбоподателя. Навеждат се подробни доводи, че жалбоподателят е
страната с неправомерно поведение, доколкото няколкократно е преграждал
общински път. В тази връзка се посочва, че действията на общинската
администрация са правилни и законосъобразни. По тези съображения се иска
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение
да бъде потвърдено. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на
нови доказателства.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят П.Г., редовно призован, не
се явява. Вместо него се явява адв. Н., която поддържа жалбата. Изрично
уточнява, че исковите претенции са предявени срещу Общшна Трън като ЮЛ.
Представя и моли да бъдат приети като доказателства по делото четири броя
извадки от карти на ПУП относно района, в който се намира притежаваният от
жалбоподателя имот. Уточнява, че същите са получени от доверителя й на
30.04.2019 г. като посочва, че видно от тях през имота му не преминава път. По
същество излага доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение.
Иска същото да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски като представя списък
по чл. 80 от ГПК.
За въззиваемата
страна Община Трън, редовно призована, се явява адв. М.Г., който поддържа
депозирания отговор, оспорва подадената жалба, не прави доказателствени
искания, но възразява срещу представените от жалбоподателя доказателства. По
същество счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно,
поради което иска същото да бъде потвърдено. Претендира разноски като представя
списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което същата е
допустима и редовна и следва да бъде разгледана по същество.
Пернишкият
окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Производството пред първата инстанция е
образувано по повод на искова молба до Районен съд-гр. Трън от 13.03.2018 г.,
подадена от П.А.Г., уточнена с молба с вх. № 411/29.03.2018 г., молба с вх. №
592/15.05.2018 г., молба с вх. № 960/25.07.2018 г. и молба с вх. №
1694/27.03.2019 г. - последната
депозирана пред въззивния съд.
Със същата са предявени осъдителни
искове – като се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
950 лева, представляща обезщетение за имуществени вреди вследствие разграждане
на имот, навлизане в него на фадрома, изсипване на камъни и унищожаване на 6 м
оградна мрежа, както и сумата от 2000 лева – представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от така извършените действия
В
исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на неурегулиран поземлен имот,
находящ се в махала „***” в с. ***, община Трън като същият бил ограден.
Посочва се, че на 28.12.2017 г. имотът е разграден от общинската администрация на
гр. Трън, като в него е навлязла фадрома и са изсипани натрошени камъни.
Уточнява се, че поради тези действия на ищеца отново се наложило да загради
имота си. Въпреки това последният твърди, че на 01.02.2018 г. отново е
установил, че имотът му е разграден. Изрично посочва, че така извършените от
общината действия не са му били съобщавани и че не са му били връчвани заповеди
за осъществяване на същите. Уточнява, че при проверка в общината служители он
администрацията са му обяснили, че те са извършили съответните действия по
разграждане на имота като са му представени документи – констативни протоколи и
констативни актове. Оспорва последните като излага подробни съображения, че
предприетите от община Трън действия по отношение на имота му са незаконосъобразни
и накърняват правото му на собственост, поради което и претендира съответни
обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди.
В срока по чл.
131 от ГПК от ответника по исковете – Община Трън е депозиран писмен отговор, в
който същите се оспорват изцяло като неоснователни и недоказани. Излагат се
подробни доводи, че предприетите от общинската администрация действия относно
имота на ответника са законосъобразни. В тази връзка се твърди, че последният
неправомерно е заградил с ограда общински път, като така е направил опит да
приобщи същия към имота си. Уточнява се, че извършените от общината действия са
осъществени именно за да бъде освободен този път, доколкото са били подавани
сигнали от други жители на района, че с поставянето на оградата ищецът
препятства достъпа до имотите им. Посочва се, че съответните действия са
осъществени едва след като нарочно назначена комисия е извършила проверка на
място. В тази връзка се твърди, че дейностите по премахвне на процесната ограда
са законосъобазни, като са издадени и съответните административни актове за
извършването им – протоколи и заповеди. Уточнява се, че посочените действия са
осъществени няколкократно, доколкото след всяко освобождане на общинския път,
ищецът отново го е заграждал неправомерно, което е налагало и съответно
премахване на загражденията.
Като
доказателства в първоинстанционното производство са приети: писмо от община
Трън изх. № 6213/16.11.2010 г., констативен акт № 2/05.12.2017 г., констативен
акт № 1/05.12.2017 г., писмо от община Трън изх. № 302-568 (1)/16.11.2017 г.
заповед № РД 05-497/17.11.2017 г., два броя декларации, нотариален акт за
собственост върху имот, придобит по давностно владение и наследство № 109, том I, рег. № 428,
нот.д. № 102 от 05.08.2010 г. на В.М. – съдия по вписванията към РС-гр. Трън,
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 133, том I, рег. № 497, нот.д. № 125 от 26.08.2010
г. на В.М. – съдия по вписванията към РС-гр. Трън, копие ог кадастрален план на
с. ***, извадка от КВС на с. ***, снимка на местността от 2016 г., помощен план
на бивши поземлени имоти в с. ***, скица проект за нанасяне на навес в ПИ с
пл.сн. № 3, м. ***, с. ***, четири броя сигнала от Н. С., 14 броя заповеди на
кмета на община Трън, 7 броя констативни протоколи, пет броя протоколи, сигнал
до РП-гр. Трън, разпореждане от 13.02.2018 г. на РП-гр. Трън, постановление от 26.10.2018 г. на АП-гр. София, молба от Н. С., заявление-декларация
и опис декларация от С. Г., три броя карти на с. ***, опис декларация от Р. Г.,
списък на издадени административни актове в изпълнение на правомощията на кмета
на община Трън, списък на имоти и собственици в с. ***. По делото като
свидетели са разпитани и лицата Р.П., Т.Д., А.З. и Ц. И.
Въз основа на събраните доказателства и
твърденията на страните районният съд е приел, че предявените искове са с
правно основание по чл. 45 от ЗЗД. Като е подложил доказателствения материал на
подробен анализ обаче решаващият състав е достигнал до извода, че в настоящия
случай не се установява от страна на ответника да са осъществени елементите от
състава на отговорността по чл. 45 от ЗЗД. По тези съображения районният е
отхвърлил предявените искове като неоснователни.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС-гр. Трън в предвидената
от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради което същото е
валидно.
По отношение на
допустимостта обаче настоящият състав на въззивния съд намира постановения
първоинстанционен акт за недопустим, доколкото производството се е развило пред некомпетентен съд.
Видно
от съдържанието на исковата молба, както и направените по нея уточнения в хода
на делото, ищецът излага твърдения за нанесени му вреди от страна на администрацията
в община Трън. В тази връзка същият посочва, че незакосъобразно и без да
оправдаят документално действията служители на общинската администрация са
разрушили и то неколкократно ограда на негов имот и са насипали чакъл в
последния. От своя страна ответната община излага твърдения, че посочените
дейности са осъществени законосъобразно и въз основа на съответни
административни актове – констативни протоколи и заповеди. Уточнява, че
процесната ограда е незаконна, доколкото чрез нея ищецът е преградил общински
път и така препятства достъпа на трети лица до имотите им.
От така изложените от страните твърдения следва извод, че в
случая се. цели ангажиране отговорността на ответната община на деликтно
основание, както правилно е приел и районният съд. Българското законодателства
обаче предвижда диференциран процесуален ред, в зависимост
от който се определят и компетентните съдилища, по отношение на разглеждането
на деликтни искове. В тази връзка деликтните
претенции, които попадат в приложното поле на чл. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ)
са подсъдни на административните съдилища по реда на Административно
процесуалния кодекс (АПК). Останалите деликтни искове
се разглеждат по реда на ГПК от общите съдилища. От съдържанието
на цитираната разпоредба следва извод, че разграничителният
критерии в тази насока е дали твърдяните вреди са причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни или общински
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. При положителен отговор искът следва да е по чл. 1 от
ЗОДОВ. В тази връзка въззивният съд отбелязва, че дейността е
административна тогава, когато се извършва от съответния орган
на публичната власт в изпълнение на функции от публичноправна компетентност,
различна от правораздавателна или законодателна – по арг. от мотивите към т. 1
и 3 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2014 г. на ВКС и ВАС и
мотивите на Тълкувателно постановление № 1/29.09.2016 г. на ВКС и ВАС. В
конкретния случай се твърди, че претендираните вреди са причинени на ищеца
поради незаконосъобразно разрушаване на оградата му и навлизане в имота му от
страна на служители от администрацията на община Трън. Последната от своя
посочва, че съответните действия са извършени въз основа на констативни актове,
с които е установено извършено от ищеца закононарушение и заповеди, издадени от
кмета на общината. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.
225а от Закона за устройство на територията (ЗУТ) възлага в
задължение на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице
издаването на заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
какъвто строеж по смисъла на чл. 137 от ЗУТ представлява и процесната ограда. По
нататък чл. 225а от ЗУТ урежда подробно и реда за издаването и обжалването на
такива заповеди, като посочва изрично, че същите се издават въз основа на
съответен констативен акт. Визираните нормативни задължения
имат административноправен характер и са възложени на административен орган – кмета като орган
на изпълнителната власт, представляващ общината като ЮЛ съгласно чл. 136 и чл.
139 от Конституцията на РБ. Посоченият извод, следва от
обстоятелството, че се касае до отношения, свързани със
законосъобразното провеждане на строителни мероприятия, съответно с
отстраняване на последиците от незаконосъобразно осъществени такива,
които имат изцяло административноправно естество, а не частноправно такова.
Следователно, твърдените действия от служители на общинската администрация
по нареждане на кмета на ответната община са във връзка
с изпълнение на административна дейност по смисъла на чл. 1 от
ЗОДОВ, каквато е и правната квалификация на предявения иск. В тази връзка
и съобразно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ и чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК настоящата искова
молба е подведомствена на административните съдилища.
С
оглед на изложеното обжалваното решение е недопустимо, като постановено в
нарушение на правилата на подведомствеността,
разпределящи делата между общите и административните съдилища, което налага
неговото обезсилване – така и ТП № 1/29.09.2016 г. на ВКС и ВАС. След обезсилването
на решението и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 2 ГПК делото
следва да се изпрати по компетентност на Административен съд – гр. Перник,
който се явява компетентният съд съобразно чл. 7 от ЗОДОВ,
доколкото мястото на увреждането се намира в този съдебен район, а и по
делото не е посочен настоящ адрес на ищеца като увредено
лице.
При този изход на спора въззивният съд не
дължи произнасяне по съществото на спора, нито анализ на приобщените по
делото доказателства, включително тези приети пред въззивната инстанция. Доколкото делото
подлежи на изпращане на компетентния административен съд настоящият състав не
дължи произнасяне и по исканията
за разноски – същите следва да се разгледат при новото разглеждане на делото
съобразно неговия изход.
Водим от горното и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК,
Пернишкият окръжен съд:
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 43/31.12.2018 г., постановено по гр.д. №
59/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Трън като ПРЕКРАТЯВА
производството по делото пред Пернишкия окръжен съд.
ИЗПРАЩА делото
на Административен съд – гр. Перник по компетентност.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.