Решение по дело №39/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 35/09.05.2012 г., постановено по Г. д. № 2342/2011 г., Кърджалийският районен съд е осъдил „Г.- и.” Г. К. да заплати на Й. Г. С. сумите: 15000 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за възлагане изпълнението на строителен надзор от 22.10.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 12.12.2011 г.- датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата; 2304.77 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 17.06.2010 г. до 11.12.2011 г. включително върху сумата 15000 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за възлагане изпълнението на строителен надзор от 22.10.2008 г., и сумата 2342 лв., представляваща разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят „Г.- и.” Г. К., който Ч. пълномощника си А. Т. Б., го атакува изцяло като незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага съображения за незаконосъобразност с материалноправните норми на ЗУТ, Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите. Твърди, че били неправилни изводите на съда относно възраженията за нищожност на процесния договор поради начална липса на предмет, тъй като към 22.10.2012 г. не бил съставен протокол обр. 11 с участието на „Г.- и." като консултант /строителен надзор/, нито бил съставен акт обр. 10 поради смяна на строителния надзор. Незаконосъобразен бил извода на съда, че представените от ищеца и подписани от него протоколи за извършени пусково- наладъчни работи и акт обр. 15, доказвали изпълнение на задълженията му по процесния договор. Тези протоколи не били актове и протоколи по смисъла на Наредба № 3/31.07.2003 г., а акт обр. 15 доказвал надлежно осъществен строителен надзор от ответното дружество, но не установявал действия на ищеца по строителен надзор по част „Електро и Автоматика”. Подписването от ищеца на окончателния доклад за извършения надзор от ответното дружество, който поставял край на работата по упражняване на строителния надзор, не доказвало, че същият е изпълнил договора. Необосновано съдът приел, че ответникът не представил доказателства, че друго лице е съставяло и подписвало актове по част „Електро и автоматика”, тъй като към отговора на исковата молба, били представени доказателства, които установявали липсата на подпис на ищеца при съставянето им. Твърди се също, че първоинстанционният съд нарушил правилото на чл. 236 ал. 2 предл. 3 и 4 от ГПК като в мотивите не се съдържала преценка на всички доказателства, представени от ответното дружество; нарушено било и правото на защита на ответника; съдът не обсъдил обясненията на ищеца и се позовал на показанията на св. Карафеизов за обстоятелства, за които същият не бил допуснат, а те били недопустими с оглед разпоредбите на чл. 164 т. 2 от ГПК. Неправилно съдът приел претенцията на ищеца за обезщетение за забава на парично задължение, поради неоснователността на главния иск. По делото не се установило изискуемо вземане на ищеца да получи исканото възнаграждение към 16.06.2010 г., тъй като на 27.05.2010 г. акт обр. 15 не бил надлежно подписан от всички лица, посочени в него, а бил подписан едва след 06.03.2012 г. и нямало как преди тази дата и към момента на предявяване на главния иск, претендираното възнаграждение да е било изискуемо. Твърди се, че в договора за възлагане изпълнението на строителен надзор била договорена неустойка, а обезщетение за забавено парично задължение по чл. 86 ЗЗД се дължало, ако не била уговорена неустойка /Решение № 526 по Г. д. № 1087/97 г. V г. с. ВКС/. Искането е да се отмени решението и се постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Ответникът по жалбата в писмен отговор и в съдебно заседание Ч. процесуалният си представител моли да се потвърди атакуваното решение. Излага подробни съображения и претендира разноски, за което представя списък на основание чл. 80 от ГПК. Поддържа, че процесния договор има предмет и не е нищожен, ищецът е разполагал с необходимата компетентност и същият добросъвестно, точно и коректно е изпълнил задълженията, които са му били вменени с договора от 22.10.2008 г.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

Предявени са искове с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 изр. 1- во от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че между ищеца като изпълнител и ответника като възложител, бил сключен договор на 22.10.2008 г. за възлагане на строителен надзор с предмет „Строителен надзор” на извършени СМР по време на строителния процес на строеж „Укрепване бреговете на р. Арда в района на Г. К.”, по част „Електро и автоматика”, определен с протокол обр. 11/22.01.2008 г. Ищецът изпълнил задълженията си по договора, но ответнÞкът не му заплатил уговореното възнаграждение в 20- дневен срок от подписването на акт обр. 15 в размер на 15000 лв. Акт обр. 15 бил подписан на 27.05.2010 г. и на 16.06.2010 г. вземането към ответника било изискуемо. С оглед на това ответникът изпаднал в забава да изплати възнаграждението, уговорено с договора. Наред с възнаграждението от 15000 лв., претендира и обезщетение за забава за периода от 16.06.2010 г. до 11.12.2011 г. в размер на 2181.18 лв., увеличено на основание чл. 214 ал. 1 от ГПК на 2304.77 лв.

От фактическа срана се установява следното:

На 22.10.2008 г. между ответника по иска „Г.- и." Г. К., като възложител и ищеца Й. Г. С., като изпълнител, бил сключен договор за възлагане изпълнението на строителен надзор. Съгласно договора, първият възложил на втория, да извърши срещу възнаграждение строителен надзор на извършените СМР по време на строителния процес за строеж „Укрепване бреговете на р. А. в района на Г. К.” по част „Електро и автоматика", определен с протокол обр. 11 от 22.10.2008 г. Договорът влизал в сила от подписването му и бил с действие до датата на окончателно изпълнение на СМР на обекта и оформяне на всички технически документации на обекта, необходими за подписване на Констативен акт обр. 15. Уговорено било дължимото от възложителя на изпълнителя възнаграждение и срока за плащането му- 15000 лв. до 20 дни след подписване на акт обр. 15. Били уговорени допълнителни условия за заплащане на възнаграждението- наличие на извършени и приети СМР, отчетени с акт обр. 19 и сметка обр. 22, както и оформени и подписани актове и протоколи по реда на Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството за актуваните СМР, комплектовани с подробни количествени ведомости, декларации за съответствие на вложените материали и протоколи от специализирани лаборатории, наличие на контролни подробни ведомости за изпълнените и приети СМР, отчетени с акт обр. 19, регистър на контролно замерените коти за нива и застройки на характерните точки със специализирани геодезически инструменти и наличие на писмени дневни доклади за напредъка на строителството за актувания период, оформени от изпълнителя.

Ответникът по иска като изпълнител в качеството си на лицензиран надзорник /консултант/, сключил с МРРБ като възложител, представляван от министъра, договор № 272/20.10.2008 г., с който приел да изготви комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите и да упражнява строителен надзор по време на строителството на обект „Корекция на р. Арда в района на Г. К.”, както и договор за упражняване на допълнителен строителен надзор. До сключване на договора се е стигнало поради смяна на надзорника /акт обр. 10 за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството поради смяна на строителния надзор, съставен на 23.10.2008 г./. Ответникът по иска поел задължение да упражни дейност по оценяване на съответствие на инвестиционния проект и строителен надзор на обектите. За да изпълни задълженията по част „Електро и автоматика", той сключил договора с ищеца в писмена форма съгласно чл. 160 ал. 2 от ЗУТ.

На 24.10.2008 г. бил съставен акт обр. 11 за установяване на строежа и СМР при продължаване на строителството за всички спрени строежи по общия ред и предвидените в чл. 7 ал. 3 т. 10 други случаи.

Ищецът в качеството си на техническо правоспособно лице към ответника, упражняващо строителен надзор, подписал като консултант по част „Електро и автоматика" констативен протокол № 2/23.06.2009 г. за извършени пусково наладъчни работи на Информационно управляваща система за общо управление, констативен протокол № 3 за извършени пусково наладъчни работи на Сигнално- охранителна система и Телевизионна система по чл. 176 ал. 2 от ЗУТ, акт обр. 11 и акт обр. 15 от 27.05.2010 г., въз основа на който бил съставен окончателен доклад от 14.11.2011 г., с което изпълнил задълженията си по поетия строителен надзор, а възложената му работа била приета от ответника като възложител. С подписването на акт обр. 15, ответникът по иска изпълнил задълженията си по договор 272/20.10.2008 г. и по договор № 102/27.03.2009 г.

Както вече се посочи, срока на действие на процесния договор бил уговорен до подписване на акт обр. 15 със задължение ответникът да заплати на ищеца уговореното възнаграждение в срок до 20 дни след подписване на акта. Актът бил подписан на 27.05.2010 г., в т. ч. и от ищеца като техническо правоспособно лице, упражнило строителен надзор по част „Електро и автоматика", включен в списъка от 08.12.2008 г. на технически правоспособните лица по част „Електро и автоматика"- Изчислителна техника.

С оглед на установеното от фактическа страна, съдът приема следното: Изпълнението на договора за строителен надзор, съчетаващ елементите на договор за поръчка с договор за изработка, завършва в момента, в който се извършва приемането на обекта със съответния акт, посочен в ЗУТ и съответната Наредба- в случая с подписването на акт обр. 15. Обстоятелството, че акт обр. 15/27.05.2010 г. /на стр. 13/ не е подписан за възложителя с номер 1, не опровергава наличието на такъв акт на датата, посочена в него. Доказателство за това е, че в хода на делото и този подпис е положен /на стр. 311/, и това не променя датата на съставяне и подписване на акта. Освен това, ищецът е страна по договор, сключен между самия него и ответника по настоящия иск, а не с възложителя, който е подписал акта на по- късна дата от тази, на която всички останали участници са подписали. С подписването на акт обр. 15 ищецът е изпълнил задълженията си като консултант, а изготвянето на окончателния доклад е поставил край на работата по упражняването на строителния надзор. Поради това и след като ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца уговореното възнаграждение от 15000 лв. и е в забава да заплати същото от 17.06.2010 г., съдът приема, че предявените искове са основателни и доказани и следва да се уважат така, както са предявени. Главницата се дължи, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Основателна е и претенцията на ищеца за сумата в размер на 2304.77 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 17.06.2010 г. до 11.12.2011 г. върху сумата 15000 лв.

Следва да се посочи, че при сключването на процесния договор и понастоящем, нормативно не е регламентиран акт обр. 19, който е посочен в договора между страните във връзка с отчитането на извършени и приети СМР. Твърденията за неизпълнение на договора не се установяват от показанията на св. Сидеров и Танев, които не са се намирали в облигационни отношения със страните и те се опровергават от доказателствата за приетата работа. Фактът на извършената работа може да бъде установен с всички допустими по ГПК доказателствени средства- писмени доказателства, съдебно- техническа експертиза, гласни доказателства, в каквато насока са показанията на разпитания свидетел по делото инж. Ц. К. за установяване на обстоятелствата в исковата молба, съставените актове и протоколи, които имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и приемане на строежите.

Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

Относно довода във въззивната жалба, че след като страните са уговорили неустойка за забавено изпълнение на парично задължение, може да се претендира само неустойката, следва да се посочи следното: Видно от раздел VІІ- Отговорност на страните, т. 2 от договора, страните изрично са се договорили, че при забава на плащанията повече от един месец, възложителят дължи на изпълнителя лихва в размера, определен от БНБ, завишен с 10 пункта. Отделно от това, в т. 3 на раздел VІІ, страните са уговорили при виновно неизпълнение, или забавено или лошо изпълнение на задълженията по договора, неизправната страна да дължи на изправната неустойка в размер на 5 % от стойността на неизпълнението, /забавеното/ лошото изпълнение. И след като в случая се претендира именно дължимото от възложителя забавено плащане за извършената работа на ищеца, то претенцията за обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение, е основателна. За пълнота следва да се посочи, че както лихвата, така и неустойката, имат за цел да обезщетят вредите от забавеното изпълнение, и двете са акцесорни задължения, погасяват се при еднакви условия и срокове- чл. 111 б. „б” от ЗЗД, и при двете могат да се търсят надхвърлящи ги вреди, които не е нужно да се доказват. Неустойката за забавено плащане и лихвата по чл. 86 от ЗЗД са две различни по характера си обезщетения за вреди от неизпълнението и не може да се кумулира неустойка и законна лихва за обезщетяване на едно и също задължение, а правилото на чл. 86 от ЗЗД следва да се приложи, ако страните не са уговорили друго. В случая обаче, страните са уговорили обезщетение при забава на плащанията- лихва по смисъла на чл. 86 от ЗЗД, както и неустойка при неизпълнение на останалите задължения по договора. И тъй като ищецът претендира само обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение от 15000 лв., то претенцията му за лихва по смисъла на чл. 86 от ЗЗД, като основателна, следва да се уважи до предявения и установен от експертизата размер от 2304.77 лв.

Неоснователно е възражението на ответника, че договора между страните е нищожен поради невъзможен и неопределим предмет, тъй като протокол обр. 11 от 22.10.2008 г. не бил съставен, а такъв бил съставен на 24.10.2008 г. Съдът счита, че обстоятелството, че акт обр. 11 е съставен на 24.10.2008 г., а не на посочената в процесния договор дата 22.10.2008 г., не обуславя начална невъзможност и неопределим предмет на договора. Акт обр. 11 се съставя за установяване какво е състоянието на строежа и СМР, след отстраняване на причините, довели до спиране на строителството и, за да продължи изпълнението на СМР. Поради това, клаузата на чл. 1.1 от договора, следва да се тълкува като приемане от изпълнителя да извърши строителен надзор по част „Електро и Автоматика" на вече извършените СМР, установени с акт обр. 11, както и да извърши строителен надзор на дейностите до подписване на акт обр. 15, с който се установява годността за приемане на строежа и даващ основание за съставяне на окончателен доклад от лицето, упражняващо строителен надзор, със съставяне на който се извършва предаването на строежа и строителната документация от строителя на възложителя.

Възражението на ответника, че всички актове и протоколи по Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, отнасящи се за надзор по част „Електро и автоматика" били изготвяни от ръководителя на екипа надзорници д- р С. С. и подписани от инж. Ц. К., се опровергава от показанията на последния, както и от констативен протокол № 2 и 3, подписани от ищеца в качеството му на председател на комисия, а св. К. е подписвал актове по част „Електрическа".

Възражението, че ищецът не фигурира сред технически правоспособните лица, определени за упражняване на строителен надзор, съгласно клаузите на сключения между ответника по иска и МРРБ договор от 20.10.2008 г., е също несъстоятелно. В процесния договор от 22.10.2008 г. не е било уговорено ищецът да е включен в посочения списък, а и по делото е представен такъв от 08.12.2008 г., в който ищецът фигурира под номер 16.

С оглед правилото на чл. 133 от ГПК, преклудирано е възражението, направено в съдебно заседание от пълномощника на ответника, че процесният договор е нищожен поради липса на валидно изразено съгласие за сключването му от страна на „Г.- и.” предвид разпоредбата на чл. 30 ал. 7 от устава на дружеството, тъй като ищецът Й. С. и тогавашният представител на „Г.- и." С. С. са братя, и за тази сделка следвало съвета на директорите да бъде писмено уведомен, и което не било сторено- възражението не е направено с отговора на исковата молба, поради което не следва да бъде разглеждано по същество. Несъстоятелен е и довода, че първоинстанционният съд нарушил правилото на чл. 236 ал. 2 предл. 3 и 4 от ГПК и, че било нарушено правото на защита на ответника, тъй като са обсъдени всички относими по делото доказателста и възражения на страните.

При този изход на делото искането на жалбодателя за присъждане на разноски по делото е неоснователно, а това на ответника по жалбата, следва да се уважи. Поради това следва жалбодателя да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата разноски по делото за тази инстанция съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 1580 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 35/09.05.2012 г., постановено по Г. д. № 2342/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА „Г.- и.” , с ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г. К., У. „В. № * да заплати на Й. Г. С. с ЕГН *, от Г. К., бУ. „Б. № *, В. А, . *, ап. * направените разноски за тази инстанция в размер на 1580 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/