Р Е Ш
Е Н И Е
№ 202
Гр. Перник, 28.10.2022 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при съдебния секретар Анна Манчева, като разгледа
докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 390 по описа за 2022
година на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 175, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на С.Н.А. с ЕГН ********** ***,
чрез адвокат К.С. *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-1158-000618 от 01.10.2022 година, издадена от Д.И.Ч.
– младши автоконтрольор към ОДМВР Перник, Сектор „Пътна полиция“, с която на
основание чл. 171, т. 2а, б. „б“
от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят счита, че заповедта е издадена в нарушение
на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Излага доводи, че в заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка не е посочен АУАН, който е съставен за твърдяното
нарушение, не е посочена и конкретна разпоредба за извършено нарушение. Сочи
също, че липсват мотиви относно срока, за който се налага наказанието. По тези
съображения моли съда да отмени заповедта.
В проведеното
съдебно заседание на 24.10.2022 година жалбоподателят, редовно призован не се
явява и не се представлява. С молба вх. № 3 067
от 19.10.2022 година процесуалния представител на жалбоподателя е заявил, че
поддържа жалбата по изложените в нея съображения, както и претендира присъждане
на направените съдебни разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
В проведеното на 24.10.2022 година ответникът по жалбата
– младши автоконтрольор към ОДМВР Перник, сектор „Пътна полиция“, редовно
призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З.В., която излага
доводи за законосъобразност на така оспорената заповед. Моли съда да отхвърли
жалбата като неоснователна и в съответствие с това присъждане на направените по
делото съдебни разноски в минимален размер, като прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Младши автоконтрольор Д.Е.К. при ОДМВР Перник, Сектор
„Пътна полиция“ в присъствието на свидетеля Д.И.Ч. е съставил Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA
№ 715431 /лист 14/
на С.Н.А. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП за това, че на 01.10.2022
година, в 18:13 часа, в община ***, по път III – 605 в посока на
движение от село Дивля към село Мурено управлява собствения си лек автомобил „***“
с рег. № СА *** ХВ, като при извършена проверка на км. 34 с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBA- 0157, уредът е отчел положителен резултат от 0.98 промила концентрация на
алкохол в кръвта в издишания въздух. На водача е издаден талон за медицинско
изследване № 075132 от 01.10.2022 година.
Въз основа на съставения АУАН са иззети като
доказателства: СУМПС № *********, контролен талон № 6708470, СРМПС № *********
и два броя регистрационни табели с № СА *** ХВ.
Съставеният АУАН е подписан от нарушителя без възражения.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-1158-000618 от 01.10.2022 година по чл. 171, т .2а, б. „б“ от ЗДвП,
издадена от Д.И.Ч. – младши автоконтрольор към ОДМВР Перник, Сектор „Пътна
полиция“ на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка „Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
за срок от 6 месеца“, тъй като С.Н.А. с ЕГН: **********, като собственик на лек
автомобил „***“ с рег. № СА *** ХВ е управлявал същия под въздействие на 0.98
промила алкохол в кръвта, като с това е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП.
По делото е представена Заповед № 313з-362 от 28.02.2022
година на Директора на ОДМВР Перник, с която на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР
е определил лицата, които да издават принудителни административни мерки по реда
на Глава шеста по ЗДвП, съобразно тяхната компетентност, между които лицата по
т. 1.8 полицейските инспектори, командири на отделения и младши автоконтрольори
от СПП в ООП при ОДМВР Перник.
При така установени факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от
страна с активна процесуална легитимация, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, пред надлежен съд, поради което жалбата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален
административен акт – Заповед на прилагане на принудителна административна
мярка по реда на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.
Заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В
конкретния случай със Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година директорът на
ОДМВР Перник е оправомощил полицейските инспектори, командирите на отделения и
младшите автоконтрольори от СПП в ООП при ОДМВР Перник. В настоящият случай
Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от младши
автоконтрольор към ОДМВР Перник, Сектор „Пътна полиция“, поради което заповедта
е издадена от материално компетентен административен орган.
Заповедта за прилагане на принудителната административна
мярка съдържа всички реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК,
във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и е издадена в изискуемата от закона
писмена форма, предвид което не се констатират основания за отмяна по смисъла
на чл. 146, т. 2 от АПК.
При издаване на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Съдът счита, че така оспорената заповед не е издадена и в
нарушение на материалния закон. Запознавайки се с констатациите в съставения
АУАН, административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 171,
т.2а, б.“б“ от ЗДвП за налагане на принудителна административна мярка, а именно
прекратяване на регистрацията на притежавания от жалбоподателя лек автомобил за
срок от 6 месеца за това, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта си 0.98 промила, установено по надлежен ред. Така установената
фактическа обстановка изцяло кореспондира с необходимите предпоставки за
прилагане на горецитираната разпоредба.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП
за осигуряване на безопасността на движение по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения за прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/ или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/
или употреба на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/ или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/ или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози- за срок от 6 месеца до 1 година. Целта на тази мярка има превантивен
характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни
деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание. При
произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на
административната или наказателната отговорност на водача или след изтичане на
предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за отпаднала.
В случая, съдът констатира, че въз основа на събрания и
проверен по делото доказателствен материал, представен с административната
преписка, са налице всички изискуеми от закона предпоставки за прилагане на
съответната разпоредба. На първо място разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ изисква
лицето да се явява собственик на моторно превозно средство, чиято регистрация е
била прекратена.
На следващо място, по безспорен начин се установява, че е
налице и друга изискуема предпоставка, а именно да е констатирана употреба на
алкохол над 0,5 на сто. Това се доказва по безспорен начин от констатациите,
които са обективирани в представения по административната преписка АУАН.
Възприетото от страна на актосъставителя не бе оборено настоящото съдебно производство.
Въз основа на горното, съдът счита, че твърденията от
страна на жалбоподателя, че в случая е налице нарушаване на материалноправните
разпоредби следва да бъдат отхвърлени и да се направи единствения извод за
това, че не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.
При проверка за законосъобразността на така оспорения
индивидуален административен акт обаче съдът намира, че същият е издаден в
нарушение на целта на закона поради следните съображения:
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, законодателят е
определил диапазон от време, в рамките на който може да бъде приложена
съответната ПАМ. В случая е предвидено, че това може да бъде от 6 месеца до 1
година. В тежест на административния орган е да установи всички фактически
основания, породили необходимостта от налагане на ПАМ и нейната
продължителност. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв обем и вид, че да не води до ограничаване
правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извърши в
съответствие с характера ѝ във всяка една от хипотезите на чл. 171 от ЗДвП. Заповедта за прилагане на ПАМ е индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на
изискванията, които са визирани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК, в акта следва да бъдат посочени фактическите и правни основания за
издаването му. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП мярката се налага с мотивирана
заповед от органа или от оправомощено от него лице. При упражняване на
правомощията по прилагане на ПАМ, административният орган действа в условията
на обвързана компетентност, но при определяне на срока на мярката действа при
условията на оперативна самостоятелност. В тази връзка той следва да изложи
мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка,
което в настоящият случай не е сторено. Органът е бил длъжен не само да
определи продължителността на прилаганата мярка, която в случая е посочено, че
е 6 месеца, но и да обоснове решението си за това, за да може съдът, на свой
ред да прецени дали това правомощие е упражнено в съответствие с целта на
закона, което е едно от основания по чл. 146 от АПК за оспорване на
индивидуален административен акт. В тази връзка, съдът не следва да тълкува
съображенията на административния орган, а същите следва да бъдат изложени в
мотивите на заповедта, за да може съдът, анализирайки ги да прецени дали
съответстват и обосновават разпреденото в административния акт. Като не е
направил това, административният орган не е обосновал упражняването на
предоставеното му правомощие с целта на закона. Изискването за мотивиране на
административните актове обезпечава правилното упражняване на съдебния контрол
за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита. Така
установената липса на мотиви в тази насока представлява съществено нарушение и представлява
отмяна на обжалвания административен акт като незаконосъобразен на основание
чл. 146, т. 5 от АПК.
На следващо място съобразно разпоредбата на чл. 22 от
Закона за административните нарушения и наказания, ПАМ се налага с цел
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В конкретния
случай не е ясно по какъв начин чрез налагане на ПАМ ще се предотврати и
преустанови извършването на друго нарушение или на вредни последици от
извършването. В този смисъл е и постоянната практика на Върховния
административен съд: Решение № 15796 от 20.12.2017 на ВАС по адм.д. №
10768/2017 и Решение № 910 от 23.10.2018 година на ВАС по адм. д. № 9379/2017
година.
По изложените съображения жалбата се явява основателна,
поради което Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1158-000618 от 01.10.2022
година по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, издадена от Д.И.Ч. на длъжността младши
автоконтрольор към ОДМВР Перник, Сектор „Пътна полиция“, с която е прекратена
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото, жалбоподателят има право на
разноски. Искането за присъждане на направени по делото разноски е направено от
пълномощника на жалбоподателя своевременно, като е придружено със списък на
разноските по чл. 80 от ГПК. Ответната страна е направила възражение по чл. 78,
ал. 5 от АПК. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя съдебни разноски в общ размер на 510 /петстотин и десет/ лева, от
които 10 /десет/ лева платена държавна такса за образуване на производството и 500
/петстотин/ лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита
и съдействие от 03.10.2022 година.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. второ от АПК, настоящият съдебен състав н Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1158-000618 от 01.10.2022
година по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, издадена от младши автоконтрольор Д.И.Ч.
при ОДМВР Перник, Сектор „Пътна полиция“, с която е прекратена регистрацията на
пътно превозно средство за срок от 6 /шест/, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник да заплати на С.Н.А. с ЕГН
**********,*** направени съдебни разноски в размер на 510 /петстотин и десет/
лева.
РЕШЕНИЕТО на
основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП не подлежи на обжалване.
Съдия:/п/