Р Е Ш Е
Н И Е
№ ………/……….
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд – Варна- четвърти тричленен състав, в публично заседание на четиринадесети
юли две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при
секретаря Деница Кръстева и с участието на прокурора Катя Петрова, като
разгледа докладваното от председателя канд. № 1292 по описа на Административен
съд гр. Варна за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Й.С.Т. със съдебен адрес *** , офис 7, подадена чрез
адв. А.И., срещу решение № 537/18.04.2022г., постановено по анд № 4572/2021г.
на Районен съд – Варна.
В
касационната жалба се релевира допуснато нарушение на закона и съществени
нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1
и 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди, че в мотивите си съдът е обсъдил
възражения , които са различни от направените, като не е изпълнил задължението
си да събере служебно доказателства, да обсъди събраните и да посочи кои
обстоятелства счита за установени и въз основа на кои доказателствени материали.
Сочи, че без основание им е отказано назначаването на съдебно – техническа
експертиза, като по този начин съдът е извършил процесуално нарушение. Твърди,
че при установени с мобилни АТСС нарушения на скоростта е недопустимо издаване
на електронен фиш, а административнонаказателната отговорност следва да се
реализира по общия ред със съставяне на АУАН и издаване на НП. Налице е
противоречие между разпоредбите на Наредба № 8121з-532 за използването на АТСС
и тези на ЗДвП относно възможността да бъде издаван електронен фиш при
установяване и заснемане на нарушението с мобилни АТСС, като според наредбата
това е възможно при временно монтирано на пътя АТСС, а според закона, това е
невъзможно, тъй като при всички случаи мобилното АТСС установява нарушението в
присъствието на контролен орган и предвид установения в чл.15, ал.3 ЗНА принцип
за приложимост на по- високия по степен нормативен акт, следва извода, че
приложим е установеният със ЗДвП режим на установяване и заснемане с АТСС на
нарушения, при които се съставят електронни фишове, а именно – при установяване
на такива АТСС в отсъствието на контролен орган, каквито са само стационарните.
Твърди и че не са спазени изискванията на чл.10 ал.1 от наредбата, тъй като в
представения протокол липсват задължителни реквизити – ограничението на
скоростта с пътен знак ли е било въведено или е налице общо ограничение на
скоростта, при какъв режим на измерване е проведен контрола, посочено е че
контрола е извършен при статичен и динамичен режим, но за последния не е
попълнен началото и края на участъка. Твърди и че не може да се установи
доколко са спазени разпоредбите на чл.10 ал.3 от Наредбата, предвид това, че е
налице снимка на АТСС, но липсва дата от деня на нарушението, както и подпис
или друг индивидуализиращ знак на съставилия снимката. Предвид посоченото
счита, че не са спазени установените с подзаконов нормативен акт условия и ред
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Твърди, че в издадения ЕФ не е отразено
приспаднат ли е толеранса, съгласно изискванията на чл.16 ал.5 от Наредба
№8121з-532/12.05.2015г. и какъв процент, като допуснатото нарушение е
съществено, тъй като е бил лишен от възможността да разбере точно какво е
нарушението му, каква е била скоростта, за която е санкциониран. Счита за
погрешни мотивите на ВРС относно липсата на обратна разписка и начина на
връчване на ЕФ. Твърди, че при липса на подпис и данните на конкретно лице на
което е връчен ЕФ не може да бъде направен извод, че е връчен именно на неговия
адресат, а изискването за връчване е с оглед създаване на достатъчно и
ефективни гаранции за упражняване правото на защита на наказаното лице.
Неизпълнението на задължението за връчване лишава нарушителя от възможността да
предприеме всички действия за упражняване на правата си. Твърди и че е допуснато от АНО неяснота относно субекта на
нарушението- дружеството собственик на МПС или неговия управител, посочени в
ЕФ, което води до невъзможност да се разбере чия точно отговорност е
ангажирана. Излага доводи, че е посочена неправилна правна квалификация на
извършеното нарушение, като сочи, че не е налице съответствие между словесното
описание на нарушението и цифровата му квалификация. Твърди се, че районният
съд е следвало да установи липсата на отразяване на разпоредбата на чл. 189,
ал. 6 от ЗДвП, както и разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е ЕФ, с което е
нарушено правото на защита на наказаното лице. Посочено е, че не е изследван
въпросът за вината, т.е. че наказаното лице е извършило нарушението
виновно.
Отправеното искане към съда е за отмяна на
обжалваното съдебно решение или
алтернативно за връщане на делото на ВРС за ново разглеждане .
Ответникът по
касационната жалба – ОД на МВР Варна, депозира
писмени бележки, с позиция за нейната неоснователност и моли за
потвърждаване на въззивното решение. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на подадената касационна
жалба. Сочи, че бил приспаднат допустимият толеранс от +/- 3 км. и решението
следва да бъде потвърдено.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Касационната жалба е допустима,
тъй като изхожда от процесуално легитимирано лице – страна в
първоинстанционното производство и е подадена при спазване на разписаните
процесуални срокове по упражняване правото на жалба, а разгледана по същество
тя е неоснователна.
С
обжалваното съдебно решение на Районен съд – Варна е потвърден електронен
фиш серия К № 5316026 издаден от ОД МВР – Варна, с който за извършено нарушение
по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 вр. с
чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на касационната жалбоподателка е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 /сто/ лева.
Районният
съд е приел от фактическа страна, че на
01.10.2021 г. в 09:20 часа, по път I
клас №9 /извън населено място/, с посока на движение към гр. Бургас до
кръстовището за с. Рудник, след ресторант „Джексън“ лек автомобил ”БМВ Х 5 Х
Драйв 30 Д” с рег. № ***, се движел със скорост
от 86 км/ч. при разрешена скорост 60 км/ч. въведена с пътен знак В26 .
Установено е, че лек автомобил ”БМВ Х 5 Х Драйв
30 Д” с рег. № *** е регистриран на “Агротексим“ ЕООД, чийто законен
представител е касационната
жалбоподателка – Й.С.Т..
За
да потвърди обжалвания ЕФ, въззивният съд е приел, че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебна фаза на процеса.
Административнонаказващият орган /АНО/ правилно е съобразил събраните доказателства
и въз основа на тях е приложил относимата правна уредба. Посочил е, че ЕФ
е съставен при спазване на изискванията
на чл.189 ал.4 от ЗДвП, като в същия е
посочена териториалната структура на МВР
– ОДМВР Варна, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното
превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
или мястото на доброволното й заплащане.
Въззивният
съд е приел, че електронният фиш е връчен на жалбоподателката на 13.10.2021 г.
и същата е депозирала жалба на 26.10.2021 година.
ВРС
е счел за лишено от основание възражението на въззивника, че в ЕФ липсва дата
на издаване и ясното обозначаване на мястото на заснемане на нарушението, тъй
като мястото е описано с необходимата конкретика, като на снимката /разпечатка
от видеоклип/ дори са описани точните координати на разположението на камерата.
С
оглед представено от АНО удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на Български институт по
метрология, за мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение, тип TFR1-M с № 4835 и протокол от проверката на мобилната система за
видеоконтрол, районният съд е извел извод, че мобилната система е одобрен тип
средство за измерване, преминало метрологична проверка, което е било изправно
към датата на процесното нарушение.
Според
районния съд законосъобразно нарушението е квалифицирано по чл.21 ал.2 от ЗДвП.
Измерената скорост на движение на автомобила е 89 км/ч., като при издаване на
ЕФ е съобразена допустимата грешка +/-3 км и скоростта е намалена на 86 км./ч.,
т.е. налице е наказуемо превишение с 26 км/ч. в полза на водача. В този смисъл
е прието, че извършеното деяние осъществява фактическия състав на посочената в
ЕФ законова норма на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, което е и основание за
реализирането на административнонаказателната отговорност, като наложеното за
извършеното нарушение наказание, е в предвидения от закона абсолютен размер.
Касационната
инстанция счита обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. При
неговото постановяване не са допуснати заявените от касатора нарушения на
материалноправните разпоредби и процесуалните правила. Обратно на поддържаното
в касационната жалба въззивният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил
относимите за казуса обстоятелства, както и всички наведени от жалбоподателя
доводи и възражения . Това заключение се потвърждава и от бланкетността на
заявеното в касационната жалба възражение
, че РС-Варна не е обсъдил оплакванията на наказано лице. Подобно
твърдение в случая обслужва единствено защитната
теза на нарушителя. Предходната съдебна
инстанция е постановила своето решение , формирайки правните си изводи , съотнасяйки относимата правна регламентация
към установените юридически факти , основани на цялостен и задълбочен анализ на
всички събрани допустими доказателства . Голословно в касационната жалба се
твърди , че ВРС не е анализирал „ цялата
доказателствена съвкупност“ без
да се аргументира тази теза .
Няма твърдение кое събрано доказателствено средство е било изгнорирано от решаващия съд , за да може касационният съд да
изследва основателност на същото .
Касационният
жалбоподател твърди допуснато съществено процесуално нарушение от страна на
Районен съд – Варна, изразяващо се в отказ за назначаването за поискана съдебно
– техническа експертиза, но от материалите по анд. № 4572/21г. по описа на
ВРС и най-вече от съдебните протоколи
няма данни Т. да е направила подобно доказателствено искане , поради което
и нейното оплакване е лишено от
основание.
Неоснователна
е правната теза на Т. за противоречие между ЗДвП и Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 година. Нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е относима
както за нарушения, установени с мобилни АТСС, така и за нарушения, установени
със стационарни АТСС, като „присъствието на контролен орган“ в автомобила, в
който е монтирана мобилното АТСС или в автомобил, в близост до АТСС не обуславя
извод, че нарушението не е установено в отсъствието на контролен орган или че
ЕФ не е издаден в отсъствието на контролен орган. Намесата на контролния орган
в случаите на контрол с АТСС се свежда единствено до разполагане, включване и
изключване на АТСС – чл. 9 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Лишено
от нормативна опора е оплакването на Т., че установяване на превишена скорост
следва да се извърши само със стационарно техническо средство. Жалбоподателката
се позовава на тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело 1/2013
г. на ВАС, но в същото се посочва, че поставянето на технически средства, които
автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по
определена процедура . С оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията)
и именно по съблюдаване на този тълкувателен
акт Народното събрание измени чл. 165 от ЗДвП с ДВ бр. 19.08.2015 г.
като въведе нова трета аления на цитираната правна норма, според която
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. Това е Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на министъра на
вътрешните работи за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(ДВ, бр. 36 от 2015 г.), в сила от 23.05.2015 г. В разпоредбата на чл. 2 от
този подзаконов нормативен акт е предвидено, че стационарните и мобилните
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) заснемат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения–видеозаписи
с данни за установените нарушения на правилата за движение. За тях съгласно чл. 3 от Наредба № 8121з-532/2015 г.
се издават електронни фишове с използване на автоматизирана информационна
система.
Тази
правна регламентация кореспондира с въведената с § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП с ДВ бр. 19 от
2015 г. дефиниция на понятието "Автоматизирани технически средства и
системи" - уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона
за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и които могат да бъдат:
а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
б)
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък
от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес.
Лишено от
основание е и оплакването на касационната жалбоподателка за липсата на пътен знак от група "В" на мястото на нарушението. Приложеният по делото протокол за използване на АТСС рег. №819р-27851 от
04.10.2021г. е надлежно писмено доказателство свидетелстващо , че на мястото на
нарушението е действало ограничение на скоростта от 60 км/ч., въведено с пътен
знак В26, като разстоянието от пътния знак до АТСС е било 250 метра. По
отношение на възражението, че не е спазена разпоредбата на чл. 10, ал. 1 и ал.
3 от Наредбата, съдът счита, че приложеният по преписката писмен протокол ,
надлежно подписан от длъжностното лице , негов съставител, се ползва с материална доказателствена сила , още
повече че истинността на удостоверените в него факти се потвърждава от придружаващият го снимков
материал за точното позициониране на автоматизираното техническо средство АТСС.
Няма
основание и оплакването на Т. за нарушено право на защита на наказаното лице ,
понеже в ЕФ не е вписана информация дали
извършено приспадане на толеранса от
минус 3 % .
Първо
, предвид регламентацията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП няма изискване за вписване на
подобна информация в ЕФ , поради което непосочването й не може да се
счита за процесуално нарушение, още
повече като съществено такова.
Второ
, видно от материалните по адм. – наказ. преписка засечената скорост на движение на процесното превозно
средство по разпечатката от автоматизираното техническо средство е 89
км/ч, т. е превишение от 29 км/ч , а в
ЕФ е вписана информация за превишение на скоростта от 26 км/ч, т.е. това лице е
санкционирано след извършено приспадане на
допустимото отклонение.
Трето
, превишение на скоростта както от 26
км/ч, така и от 23 км/ч попада в диапазона по чл. 182, ал.2 т.3 от ЗДвП от 21
до 30 км/ч, за което нарушение законодателят е въвел едни и същ фиксиран размер
на глобата от 100 лв. , поради което и този
аргумент не може да обуслови основателност на оплакването за нарушено право на
защита.
Заявеното в касационната жалба оплакване , че не е установено авторството
на адм. нарушение обслужва единствено
защитната теза на нарушителя, който нито
в досъдебната , нито в съдебната фаза на производство е посочил имената на
друго физическо лице като водач на процесното превозно средство на
01.10.20201г. в 09.20 ч.
На следващо
място, индивидуализирането на Т. като субект на извършеното адм. нарушение има своята законова опора в предписанието на чл. 188,
ал.2 от ЗДвП , според което когато нарушението е извършено при управление на
моторно превозно средство, собственост на юридическо лице /както е в настоящия
случай/, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или
на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното
превозно средство. При непосочване на такова лице се пристъпва към ангажиране отговорността на законния
представител на дружеството, каквото е Й.Т. в случая и това е безспорен факт . Т. не твърди, че е подавала декларация
по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП . Същата не е посочила друго лице като
водач на описаното в ЕФ моторно превозно средство на 01.10.2021г. В тази връзка
обоснован и съответстващ на закона е изводът на районния съд за законосъобразно
санкциониране на управителя на търговското дружество, собственик на посоченото
МПС в ЕФ.
Неоснователно е
възражението, че в ЕФ липсва точно и ясно описание на нарушението и на мястото
на извършването му. Всяко деяние представлява съвкупност от елементи, които
очертават конкретен състав на предвидено в закона административно нарушение. В
случая съставът на посочената като нарушена разпоредба на чл. 21, ал.2 от ЗДвП
изисква установяване и посочване на вида на пътното превозно средство,
конкретния размер на ограничението в пътния участък, установената скорост на
движение на автомобила и мястото /населено, извън населено, автомагистрала/,
където е установено. Превишението на скоростта представлява зависимост между
въведеното конкретно ограничение на скоростта и констатираната скорост на
движение. Всички тези елементи са посочени в издадения ЕФ и са достатъчни, за
да се приеме, че е налице съставомерно деяние. В ЕФ е описано и мястото на
нарушението - път I клас №9, в посока на движение към гр.
Бургас до кръстовището за с. Рудник, след ресторант „Джексън“. Нещо повече в
случая превишението на скоростта е установено посредством одобрено и
функциониращо автоматизирано техническо средство АТСС, което освен датата и
точния час на нарушението, документира и регистрационния номер на превозното
средство, с което то е осъществено. При доказани годност и изправност на
техническата система, координатите на контролирания участък и разположението й
при установяване на конкретното нарушение, няма основание да се приеме, че
някои от отразените в ЕФ параметри, вкл. мястото на извършване на нарушението
са неверни.
Няма законова
подкрепа за основателност оплакването на
Т. за липса на информация в ЕФ относно възможността
в 7-дневен срок да се подаде писмено
възражение пред директора на ОД на МВР.
Законодателят не предписва такъв реквизит на утвърдената от него бланка на
електронния фиш / арг. чл. 189, ал.4 ЗДвП/.
Правилно е
становището на ВРС, че липсата на обратна разписка, удостоверяваща връчването
на ЕФ не рефлектира върху неговата законосъобразност. Връчване на електронния
фиш е процесуално действие , което се осъществява , след като е издаден ЕФ т.е.
след като е приключило производствено по неговото постановяване. При
подобна хронологическа последователност връчването на ЕФ има касателство само към допустимостта на
неговото съдебно обжалване , а данните по казуса сочат за срочно упражнено
право на жалба от Т. срещу електронния фиш.
В заключение при
извършения инстанционен съдебен контрол се констатира неоснователност на
подадената касационна жалба от Й.Т. и съответно правилността на обжалваното
съдебно решение на РС-Варна.
Основателно
с оглед изхода на делото е своевременно направеното искане на ответника по
касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция
от 80 лева съобразно чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ във
вр. с чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ .
Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.221 и сл. от АПК, Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 537/18.04.2022 г. по анд № 4572/2021 г. по описа на Варненския
районен съд.
ОСЪЖДА Й.С.Т., ЕГН **********,*** да заплати на ОД на
МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: