Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 124
гр. Сливен, 26. 05. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
тринадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 143 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 107, ал. 2 от Закона
за автомобилните превози /ЗАвтПр/ във връзка с чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от: Х.И.А. с ЕГН: **********,***, подадена против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № РД-14-945 от
15.03.2021 г., издадена от Директора на Регионална дирекция /РД/ „Автомобилна
администрация“ /„АА”/– Русе, в частта й по т. 2, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б” и ал. 2, т. 3 от ЗАвтПр,
е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/– временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство /СУМПС/ № *********
и контролния талон към него с № 6640290 на Х.И.А., издадено на 11.11.2019 г. от МВР Сливен – до отстраняване на нарушението, но
за не повече от една година; и от М.Д.М. с ЕГН: **********,***, подадена против ЗППАМ № РД-14-945 от 15.03.2021
г., издадена от Директора на РД „АА“ – Русе, в частта й по т. 1, с която на
основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а” и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтПр, е приложена ПАМ – временно спиране от движение на МПС Фолксваген Каравел от категория М1 с Рег. № ********, собственост на М.Д.М., до отстраняване на нарушението,
но за не повече от 12
месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 брой табела с регистрационен номер ******** и
отнемане на свидетелство за регистрация №
*********, издадено на 18.06.2020 г.
Оспорващите твърдят, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, издадена в нарушение на процесуалния и материалния закон.
Излагат съображения, че: на 13.03.2021 г. автомобилът, собственост на
оспорващия М.Д.М., е бил управляван от оспорващия Х.И.А. *** с цел на
пътуването – пристигане в Белгия; по пътя за гр. Русе в автомобила са се качили
няколко пътници, с които водачът не се е уговарял да заплащат пари за
транспорта до Белгия и не знаел кой заплаща разходите за пътуването; с
автомобила не е бил осъществяван обществен превоз на пътници; няма
доказателства, че на Х.И.А. или на М.Д.М. е била заплатена някаква сума. Молят
оспорената заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание оспорващите, редовно призовани, се
представляват от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата,
моли да бъде уважена, претендира присъждане на направените по делото разноски.
В представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията за
незаконосъобразност на оспорената заповед.
Административният орган, редовно призован, не се явява
и не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище счита
оспорената заповед за законосъобразна, прави възражение за прекомерност на
претендирания по делото адвокатски хонорар.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 13.03.2021 г. при извършване на проверка за спазване
на разпоредбите на ЗАвтПр, Закона за движението по
пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, А. М. К.- с. и.в Отдел „К.” към РД „АА” – Р., приел, че Х.И.А. извършва международен обществен
превоз на * броя пътници срещу заплащане с лек автомобил Фолксваген Каравел от категория М1 с Рег. № ********, собственост на М.Д.М.,
с маршрут на движение от Република България до К. Б., като било установено, че превозът се извършва без за
автомобила да има издадено заверено копие към лиценз на Общността. За
констатираното, на Х.И.А. е бил съставен АУАН Серия А-2020 № 287673 от 13.03.2021
г.
Въз основа на съставения АУАН, на 15.03.2021 г. от
Директора на РД „АА“ – Русе, е издадена оспорената в настоящото производство
ЗППАМ № РД-14-945 от 15.03.2021 г., с която на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а”, т. 4, б. „б”, ал. 2, т. 1 и т. 3 и ал. 7 от ЗАвтПр, са приложени
следните ПАМ: 1. По чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а” и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтПр – временно спиране от движение на МПС Фолксваген Каравел от категория М1 с Рег. № ********, собственост на М.Д.М., до отстраняване на нарушението,
но за не повече от 12
месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 брой табела с регистрационен номер ******** и
отнемане на свидетелство за регистрация №
*********, издадено на 18.06.2020 г.; 2. По чл. 106а, ал.
1, т. 4, б. „б” и ал. 2, т. 3 от ЗАвтПр – временно отнемане на СУМПС № *********
и контролния талон към него с № 6640290 на Х.И.А., издадено на 11.11.2019 г. от МВР Сливен – до отстраняване на нарушението, но
за не повече от една година.
Със Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „АА”, издадена на основание чл.
107, ал. 1 от ЗАвтПр, длъжностните лица – Директори
на РД „АА”, са упълномощени да прилагат с мотивирани заповеди ПАМ по чл. 106 и
чл. 106а от ЗАвтПр.
В административната преписка се съдържа Обяснение от 13.03.2021
г. от водача на автомобила Х.И.А., че не познавал пътниците, които превозва, а
транспортните разходи били поети от фирма, която била превела 300 евро по
сметката на водача на другия бус Д. М.М..
В хода на съдебното дирене са събрани и гласни
доказателства– показанията на свидетеля Д. М.М.,
според когото Х.И.А. е бил нает временно на р. от фирма в Г.като ш.; от
пътниците, които са извозвали, не са получавали п.; ш. били на заплата към
фирмата, която заплащала транспортните разходи за извозването на пътниците.
Оспорената заповед е съобщена на оспорващия А. на
15.03.2021 г. Жалбата против заповедта е входирана в деловодството на
административния орган на 18.03.2021 г.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежни страни - адресати на оспорения акт, при
наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган по смисъла на чл. 107, ал. 1 от АПК – надлежно
упълномощено длъжностно лице.
Оспореният индивидуален административен акт е издаден
в изискуемата писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, но същият е
незаконосъобразен, тъй като не са спазени материалноправните и процесуални
изисквания за издаването му.
По смисъла на чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтПр,
принудителните административни мерки се прилагат за преустановяване на
административни нарушения. По приложените хипотези на чл. 106а, ал.
1, т. 1, б. „а” и т. 4, б. „б” от ЗАвтПр, се
налага съответно ПАМ – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва обществен превоз
на пътници или товари, без да има издадено заверено копие към лиценза на Общността,
и ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, който извършва обществен превоз на
пътници или товари с МПС, без да има заверено копие към лиценз на Общността –
до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Съгласно
разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтПр, „обществен
превоз” е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и
икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство, а според
легалната дефиниция на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтПр,
„превоз на пътници” е дейност на лице, което извършва
услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда
сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Трайно в съдебната
практика е прието, че анализът на § 1, т. 1 и т. 2, във връзка с т. 4, б. „б”
от ДР на ЗАвтПр, налага извод, че основната
предпоставка, по която се различават „общественият превоз” и „превозът за
собствена сметка” е възмездният характер на дейността /Решение № 14081 от
21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5205/2015 г., VII
о./. Когато се извършва без заплащане, с нетърговска или нестопанска цел,
превозът на пътници е такъв за собствена сметка.
За да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтПр за извършване на обществен превоз на пътници,
административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже, че превозът се извършва срещу заплащане и икономическа
облага, или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз.
Последното обстоятелство не е установено по делото.
Към преписката не се приложени писмени сведения на
пътуващите в автомобила лица, такива не са й цитирани
в оспорената заповед. Липсват доказателства
за осъществяване на обществен превоз на пътници. Няма данни, че оспорващият А.
е извършвал по занятие такава дейност – нито че е превозвал и друг път пътници,
нито че е правил това срещу възнаграждение.
Няма доказателства, че Х.И.А. е превозвал пътниците
„за чужда сметка”, нито че е договорил с тях заплащане на услугата „превоз” или
икономическа облага за себе си или друго лице. Облага би била налице, ако той
печели, придобива нещо в своя полза или в полза на лицето, „за чиято сметка”
осъществява превоза. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се
извършва срещу заплащане и се различава от „превоз на пътници за собствена
сметка” по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвтПр, който представлява превоз на пътници без
заплащане „с нетърговска или нестопанска цел”, какъвто е разглежданият случай.
С оглед на изложеното, съдът приема за недоказано отразеното
в оспорената заповед, че с процесния автомобил е осъществен обществен превоз на
пътници по смисъла на § 1 от ДР на ЗАвтПр. Не е
доказано по несъмнен начин, че Х.И.А. като водач на
описаното в оспорената заповед МПС е извършвал превоз именно на 8 броя пътници,
както и че превозът е бил срещу заплащане, за да се обоснове извод, че превозът
на пътници е „обществен”.
Разпоредбата на чл. 35 от АПК визира, че индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации. Административният орган е пристъпил
към прилагане на ПАМ, без да изясни действителните взаимоотношения между водача
на автомобила и пътниците в него, а оттам и характера на констатирания превоз.
Органът не е събрал надлежни доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин
търговския характер на превоза. Неясна е и причината, поради която не са
потърсени сведения от пътниците в автомобила. Следва да се има предвид и че
съставеният срещу водача АУАН не се ползва с презумптивна
доказателствена сила.
При така очертаната законова регламентация,
необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а” и т. 4, б. „б” от ЗАвтПр не е доказана.
По изложените съображения, оспорената заповед е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващите за
присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ следва да бъде осъдена да
заплати на оспорващите направените от тях по делото разноски в общ размер 520
лева, от които: 20 лева - внесена държавна такса, и 500 лева - договорено и
платено адвокатско възнаграждение. В тази връзка неоснователно е възражението
на административния орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй
като същото е съобразено с минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.
8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 2 от АПК, Административен съд -
Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № РД-14-945 от 15.03.2021 г., издадена от Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, с която са приложени следните
принудителни административни мерки: 1. Временно спиране от движение на моторно
превозно средство Фолксваген Каравел от категория М1 с Рег. № ********,
собственост на М.Д.М. с ЕГН: **********, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане
на 1 брой табела
с регистрационен номер ******** и отнемане на свидетелство за регистрация № *********, издадено на 18.06.2020 г. и 2. Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
№ ********* и контролния талон към него с № 6640290 на Х.И.А. с ЕГН: **********, издадено на 11.11.2019 г. от МВР Сливен – до отстраняване на нарушението, но
за не повече от една година.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да
заплати на: Х.И.А. с ЕГН: **********,***, и М.Д.М. с ЕГН: **********,***, сумата от 520 /петстотин и двадесет/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: