Определение по дело №181/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 112/29.11.2013 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 954 по описа за 2013 г. на същия съд, е признато за недоказано оспорването истинността на съдържанието на протокол за ПТП № 1032068/18.05.2012 г., съставен от пол. Б. Х. – мл.автоконтрольор при РУ „П.” – К.. Със същото решение А. „П. и.” – Г., Б.М. № *, представлявана от директора на Областно пътно управление – гр.К., бел.”Б.” № *, е осъдена да заплати на „Д.-О. З.” Е. – Г., район „С.”, У.Г. Б. следните суми: сумата от 857.25 лв., от които 842.25 лв. изплатено от „Д.-О. З.” Е. – Г. на застрахования собственик на МПС с рег. № А 4033 КХ по договор за имуществено З. „Каско +” № *00034/22.02.2012 г. застрахователно обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане – ПТП, настъпило на 18.05.2012 г. и 15 лв. обичайни разноски за определяне на обезщетението, ведно със законната лихва върху главницата от 31.05.2013 г. – датата на предявяване на иска по чл.231, ал.1 от КЗ, до окончателното й изплащане; сумата от 42.87 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 857.25 лв., за периода от 25.11.2012 г. до 22.05.2013 г. и сумата от 410 лв., представляваща разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът А. „П. и.” – Г., представлявана от Областно пътно управление – гр.К. с директор инж.Р. И. Л., който го обжалва като неправилно и неказоносъобразно. В жалбата се излагат съображения за липса на противоправно поведение, свързано с бездействие на А. „П. инфраструктура, вреда, причинна връзка между вредата и деянието възлагане на работа при гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя по чл.49 от ЗЗД. Твърди се, че дори и да е имало поражения по пътната настилка, то не било доказано какви били те и дали техния характер е причина за настъпилото ПТП. В приложения протокол за ПТП не било посочено с каква дълбочина била дупката, което показвало недоказаност на посочената от ищеца причина за ПТП. Съгласно заключението на вещото лице не можело да се установи каква е била дълбочината на дупката, след извършения ремонт. Водачът на повредения автомобил пътувал един път седмично по този път и бил наясно със състоянието на пътя, като следвало да спазва разпоредбата на чл.20 от ЗДвП. Не било доказано твърдението на водача, че съставителя на протокола е измерил дълбочината на дупката, а установяването на този факт бил съществено значение за правилното изясняване на делото. Становището на вещото лице отграничавало определени хипотези, касаещи дълбочината на дупката, при което могло да възникне ПТП. Само твърдението, че било налице дупка пълна с вода не удостоверявало евентуална дълбочина, при която би могло да възникне ПТП. Не било установено коя точно дупка е причинила повредите. Моли съда отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд. В съдебно заседание въззивникът не се представлява. В представено писмено становище се поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения. Претендират се разноски.

Въззиваемият “Д.-О. З.” Е.– Г., представляван от процесуалния си представител, оспорва жалбата в представен отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В отговора се сочи, че в първоинстанционното производство категорично били установени всички елементи за уважаване на иска по чл.213, ал.1 от КЗ. От събраните по делото доказателства се установявало, че именно процесната дупка била причината за настъпилото ПТП. Фактът, че в протокола за ПТП липсвали размери на дълбочината на дупката не опровергавало твърдението, че тя не е съществувала към датата на ПТП, тъй като всички доказателства свидетелствували за това. От обясненията на вещото лице се установило, че и при малка дълбочина на необезопасената дупка (мин.10 см.) и при движение с разрешената от закона скорост, при размерите на дупката, описани в протокола за ПТП, било напълно възможно повредите да са причини от ПТП. За ангажиране отговорността на А. „П. и.” по чл.49 от ЗЗД било достатъчно да се установи виновно неизпълнение от страна на нейни служители на нормативно установеното задължение за поддръжка на пътя. Установено било заплащане от страна на застрахователя на застрахованото лице по валиден договор за застраховка. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба на А. „П. и.” и да потвърди решението на Кърджалийския районен съд. Претендира разноски. В съдебно заседание въззиваемият не се представлява. В представено писмено становище се поддържа становището, изразено в отговора на въззивната жалба.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по същество разгледана е неоснователна.

Решението на Кърджалийския районе съд е валидно и допустимо като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за нищожно.

Първоинстанционното исково производство е било образувано по предявен суброгаторен иск от застраховател по застраховка “Каско” против причинител на вредата за заплащане на изплатеното на застрахования обезщетение и обичайните разноски. Ищецът на „Д.-О. З.” Е. – Г. твърди, че ответникът А. „П. и.” – Г. носи отговорност за причинените вреди поради неостраняване и необезопасяване на повреда на платното за движение. Ответникът оспорва иска като твърди, че протоколът за ПТП не бил съставен по надлежния ред. Излага съображения за недоказаност на иска поради липса на данни дали водачът на МПС е спазил ЗДвП и неустановеност на дълбочината на дупката на пътното платно.

Установено е от доказателствата по делото, че на 18.05.2012 г. по път с.Б. – с.Д. глава, общ.Кирково, водачът М. Е. М., управлявайки собствения си лек автомобил в дъждовно време, попада в дупка на пътното платно в резултат на което са повредени предна и задна леви гуми с джантите. След възникването на ПТП е съставен протокол от свидетеля пол. Б. Х., а в последствие „Д.-О. З.” Е. – Г. е заплатило на водача М. Е. М. обезщетение по застраховка „Каско” сумата в размер на 842.25 лв., като са били изразходвани и 15 лв. обичайни разходи за оценка на настъпилите щети.

Безспорно по делото е, че въззивникът А. „П. и.” е собственик на път ІІІ клас № 896 с.Б. – с.Д. г., като съгласно чл.30, ал.1, във вр. с чл.3, ал.2 от ЗП агенцията осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Установява се от показанията на свидетелите пол.Б. Х. и М. М., че към момента на възникване на ПТП е съществувала дупка на платното за движение, който е била покрита с вода поради дъждовното време и водачът на МПС не е имал възможност да възприеме препятствието по пътя и да избегне настъпването на произшествие. Показанията на тези свидетели се потвърждават както от съставения протокол за ПТП, така и от заключението на вещото лице инж.В. Д. В тази връзка не могат да бъдат споделени изложените във възвзивната жалба доводи, че не е установено наличието на повреди по пътното платно и техния характер. Събраните по делото доказателства – разпит на свидетелите Х. и М., заключението на вещото лице инж.Д., както и писмените доказателства (най-вече съставения протокол на ПТП) са еднопосочни, логични и взаимно свързани, като от съвкупният им анализ може да бъде направен един единствен извод за наличието на дупка на платното за движение, която е причинила вредите на ПТП. Обстоятелството, че не е била установена дълбочината на дупката не променя изводите на съда. Свидетелят Х. посочва, че поради наличието на вода не е могъл да измери дълбочината на дупката, но е измерил нейната дължина и ширина, възприел е пряко настъпилите повреди по МПС и е отразил констатираните факти в съставения протокол за ПТП. Вещото лице също посочва, че при извършения оглед на место е установил наличието на отремонтирани дупки по пътното платно, като посочва, че е напълно възможно частите и детайлите посочени от ищеца да са увредени по време на настъпилото ПТП, като е налице причинна връзка между произшествието и щетите на автомобила. Не би могло да се приеме и твърдението, че водачът на МПС не е спазил чл.20 от ЗДвП, тъй като дупките по пътното платно са били покрити с вода, поради което същият не могъл и не е бил длъжен да предположи, че участъците от пътното платно, които са покрити с вода, са именно неизправности. Ето защо като не е изпълнил задължението си по осъществяване на дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, въззивникът с бездействието си е станал причина за настъпване на имуществени вреди, които следва да бъдат възмездени на застрахователя, който се е суброгирал в правата на увреденото лице. Съгласно разпоредбата на чл.231, ал.1 от КЗ застрахователят има правото да получи размера напратеното обезщетение от 842.25 лв. и обичайните разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв.

По изложените съображения основателна се явява и претенцията за заплащане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение (мораторна лихва) в размер на 42.87 лв.

Като е достигнал то такива правни и фактически изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция в размер на 120 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 112/29.11.2013 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 954 по описа за 2013 г. на същия съд.

ОСЪЖДА А. „П. и.” – Г., Б.М. № *, представлявана от директора на О. п у – гр.К., бел.”Б.” № *, да заплати на „Д.-О. З.” Е. – Г., район „С.”, У.Г. Б., с ЕИК * направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 120 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

Председател: Членове:1. 2.