Р Е Ш Е Н И Е № …
гр.Козлодуй, 30 юли 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, първи състав в открито съдебно заседание на 02.07.2019 г. /втори юли, две хиляди и деветнадесета година/ в състав
Районен съдия: Цветанчо Трифонов
при секретаря Стела Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Цветанчо Трифонов административно наказателно дело № 68 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по чл. 59 и следващи от ЗАНН.
С.И. *** e обжалвала Наказателно
постановление №1286/12.02.2019г. на
С.Д.Директор на ТД „Дунавска“ Агенция „Митници“, с което на основание чл. 126, ал.1, т.1
чл.128, ал. от ЗАДС й е наложено административно наказание глоба в размер на 2235,16
лева е поискала неговата отмяна като неправилно
и незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата е изразил
становище по нея и я счита за неоснователна.
Административнонаказателното
производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение/
АУАН/ № 153/24.08.2018 г. В него актосъставителят Т.И.И., на длъжност
Митнически инспектор при ТМУ – Лом, Агенция „Митници“, направил констатации, че
при извършена проверка на 28.03.2018 г. от служители на РУ–Козлодуй в частен
дом с.Гложене със собственик С. Иванов Г. било установено, че тя държала 206,5
литра етилов алкохол с алкохолен градус 49,2% vol без данъчен документ по ЗАДС в периода от 27.06.2018
г. до 27.06.2018 г., с което Г. извършила нарушение на чл.126, ал.1 от ЗАДС.
Въз основа на този акт на 12.02.2019 г.
административнонаказващият орган С.Д.Директор
на ТД „Дунавска“ Агенция „Митници“ на основание чл.126, ал.1 т.1 и чл.128, ал.2
от ЗАДС наложил административно наказание глоба на С.Г. в размер на 2 035,16
лв., за това че в дома си в село Гложене държала акцизна стока - 206,5
литра етилов алкохол с алкохолен градус 49,2% vol без документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на дължимия акциз. Административнонаказващият орган, постановнил
още и отнемане в полза на държавата цитирания по-горе алкохол.
Жалбоподателката счита, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, като изтъква следните аргументи.
На първо място актът за установяване на
административното нарушение не е съставен във срока на чл.34, ал. 1 от ЗАНН,
според който не се образува административно-наказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя. Проверката била извършена на 28.03.2018 г., а актът за
установяване на нарушението е от 24.08.2018 г.
На второ място-жалбоподателката твърди,
че бил съставен още един АУАН №163055/2018 г. Този акт касае проверката
извършена на 28.03.2018 г., но в него бил записан, че алкохолът е с различен градус–45градуса
и без описание на фактическата обстановка и доказателствата, които я подкрепят.
Наличието на два акта за установяване на нарушението, и то с противоречиво
съдържание, било самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
На трето място счита, че административнонаказателното
производство е във връзка с прекратено с наказателно такова, по което
извършените от полицейските органи действия са в нарушение на чл.83 от ЗМВР,
като от изнесеното от жалбата може да се резюмира, че липсвали основания за
провеждане на проверка по чл.83 от ЗМВР. Иначе казано, липсват доказателства за
законосъобразно извършени действия от полицейските служители. Това означавало,
че при установяването на предмета на нарушението порочно извършените действия
от страна на полицаите, а в последствие и на митническите органи, опорочават и
установяването на елементите на обективната страна на нарушението.
На четвърто място, в хода на делото по
същество твърди, че административнонаказващия
орган е счел описаното деяние за несъставомерно, като е прекратил
административното производство по първоначално издадения акт за установяване на
административно нарушение, прилагайки хипотезата на чл.54 от ЗАНН. Заради това,
той не е имал възможността да започне ново административнонаказателно
производство въз основа на ново създаден АУАН.
Жалбоподателката счита още, че изцяло
била нарушена Наредба №3 от 18.04.2006 г. за вземане на проби и методите за
анализ за целите на контрола върху акцизни стоки с аргументите, че съгласно чл.
10, ал.1 от Наредбата при вземане на проби от акцизни стоки се формират
следните крайни проби: 1 две лабораторни проби за изследване в митническите
лаборатории; 2. една контролна проба за
съхранение в съответното митническо учреждение; 3. една проба за проверяваното лице. Те се транспортират
и съхраняват при условия, съобразени с естеството на стоките, така че да не се
нарушава тяхната цялост и да не се променят качествените им характеристики.
Ответникът по жалбата я оспорва и
твърди, че тя е неоснователна, поради което не следва да бъде уважена.
Счита за безспорно установено по делото,
че на 28.03.2018 г., след като била извършена проверка от служители на РУ –
Козлодуй в частен дом намиращ се в село Гложене, собственост и обитаван от С.И.Г.,
че тя държи 206,500 литра алкохол /домашна ракия/. За това деяние на Г. бил
съставен АУАН №22/13.04.2018 г. по описа на РУ на МВР – Козлодуй за нарушение
на чл.123, ал.1 от ЗАДС. С постановление
№394/08.05.2019 г. РП–Козлодуй отказала да образува досъдебно производство за
извършено престъпление по чл. 234 ал.1 НК и изпратила преписката, получена в
Митници Лом на 09.05.2018 г., за налагане на административно наказание.
Административнонаказаващият орган, след
като разгледал материалите по преписката преценил, че се касае за нарушение по
смисъла на чл.126 ал.1 от ЗАДС–за намерения алкохол не бил представен акцизен
данъчен документ по смисъла на чл.84 от ЗАДС. Ето защо на основание чл.54 от ЗАНН, административно – наказателното производство, образувано въз основа на
АУАН №22/13.04.2018 г. по описа на РУ–Козлодуй, било прекратено на основание на
чл.54 от ЗАНН. Преписката била предадена на служители за вземане на проби и
съставяне на АУАН по чл. 126 ал.1 от ЗАДС.
На 27.06.2018 г. Т.И. и Ани Петрова в
присъствието на Г. били взети проби на алкохола, съхраняван в РУ на МВР –
Козлодуй, които били на изпратени на ЦМЛ за анализ.
На 24.08.2018 г. по реда на чл.40, ал.2
от ЗАНН в отсъствието на Г. бил съставен АУАН №153 за нарушение на чл.126, ал.1
от ЗАДС. Този акт бил връчен на Г. и подписан от нея на 10.09.2018 г., като тя
не представила писмени възражения.
На 12.02.2019 г. административнонаказващият
орган издал атакуваното наказателно постановление №1286 срещу С.Г. и цитирано
по-горе.
Ответникът по жалбата счита, че за да
бъде извършено нарушението по чл.126, ал.1 от ЗАДС е било достатъчно лицето да
упражнява фактическата власт върху стоката.
Счита още, че жалбоподателката не е
представила документи, че въпросната ракия е била изварена в общоселските
казани.
По повод доводите на жалбоподателката за
изтекла абсолютна давност по чл. 34 от ЗАНН, ответникът по жалбата ги намира за
неправилна със следните аргументи.
Постановлението на прокуратурата за
отказа за образуване на досъдебно производство ведно с преписката била получена
в Митница – Лом на 09.05.2018 г., което означавало, че
административно-наказващият орган бил узнал за извършената проверка на Г. на
09.05.2018 г. На 27.06.2018 г. били взети пробите на ракията намираща се в РУ–Козлодуй,
МЛЕ №11/29.06.2018 г. /06.08.2018 г. била станала известна на актосъставителя
на 06.08.2018 г. Едва тогава станало възможно да бъде съставен АУАН, който бил
съставен на 24.08.2018 г. Ето защо счита, че към момента на съставянето на акта
не е бил изтекъл три месечния срок за съставянето му от откриване на нарушителя
и не била нарушена разпоредбата на чл.34 от ЗАНН.
По този начин безспорно било доказано,
че Г. е нарушила чл. 126 от ЗАДС, а именно, че на 28.03.2018 г. в дома си в
село Гложене държала 206,500 литра домашна ракия без данъчен документ, фактура
или митническа декларация.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена
в срок и от лице имащо право на нея.
По делото са събрани писмени
доказателства, разпитани са актосъставителя и свидетелите на съставянето на
акта, а така също и полицейските служители извършили проверката в дома на Г. на
28.03.2018 г., както и свидетели, посочени от жалбоподателката.
Свидетелката Т. И., актосъставител,
изяснява че на 28.03.2018 г. служители на РУ–Козлодуй извършили проверка в дома
на С.Г.,***. При тази проверка били намерени 206,500 литра течност наподобяваща
етилов алкохол, Г. обяснила, че тази течност представлява домашна ракия, варена
в собствен казан и за лична консумация. Ракията била предадена на съхранение в
РУ на МВР–Козлодуй. Три месеца по-късно, на 27.06.2018 г., свидетелката И.
заедно с колегата си Петрова взели проба от течността намираща се в РУ – МВР –
Козлодуй за лабораторен анализ, който потвърдил, че тази течност е етилов
алкохол със съдържание 49,2% vol. Още два
месеца по-късноq на 24.08.2018 г.q в отсъствието на Г. била съставила АУАН за нарушение
на чл.126 ал.1 от ЗАДС. Свидетелката твърди още, че не е присъствала на
проверката в имота, а вземането на проба за лабораторен анализ й било възложено
с резолюция. От разпитаните свидетели на съставянето на акта М.П. и В.М., и
двамата на работа в Митница Лом, става ясно, че той е съставен в тяхно
присъствие и в отсъствието на жалбоподателката.
По делото са разпитани и полицейските
служители свидетелите Т. и К.. Двамата получили устна заповед от началника си
да извършат проверка по закон за ЗМВР в дома на жалбоподателката, тъй като бил
получен оперативен сигнал, че тя продавала ракия. В дома й намерили въпросното
количество алкохол, а тя била обяснила, че тази ракия я били изварявали от 2002
г. до 2018 г. в дома й и била за
собствена консумация.
По делото са разпитани и свидетелите на
жалбоподателката-Ивайло Гаврилов, неин син и живущ на същия адрес, Галина
Маринова-сестра на жалбоподателката и живуща ***. Те дават показания, че
ракията била оставена от техния дядо, който починал през 1988 г. Той бил варял
ракията в селския казан и искал да я остави на внуците си. Когато починал,
двете сестри си раздели ракията, като по-голямата част останала в
жалбоподателката.
От казаното до тук съдът прави следните
изводи.
Жалбоподателката живее в едно общо
домакинство в с.Гложене, общ. Козлодуй ул.”Христо Ботев” №54, заедно с майка
си, съпруга си, един от синовете й, снахата и техните деца, общо 8 човека.
На 28.03.2018 г. от П.Х.К., РКП Иваничка
Пеева, Пламен П. и мл.авто-контрольор Светослав Иванов, в частен имот находящ
се в с.Гложене, общ.Козлодуй, ул.”Христо
Ботев” №54 , собственост на С.И.Г. ЕГН **********,***, където са намерили и
иззели в пластмасови туби от минерална вода с вместимост от 10 л., 2 л, 1,5 л.
в дървено буре от 20 л. плодова ракия, с общо количество 206,5 л. – акцизна стока
без български акцизен бандерол, с оглед данни за извършено престъпление по
чл.234 ал.1 НК. За резултата от проверката
свидетелят Т. се обадил на Началника на РУ–Козлодуй, а веднага след това на
Митници–Лом, като поискал да бъде изпратен екип от Митниците. Колегите му от
митницата били заявили, че след като те /РУ – Козлодуй/ били започнали
проверката, ракията да се изземе и да бъде оставена на съхранение в РУ-Козлодуй,
а след това да се изпрати на Митници–Лом за съставяне на АУАН. Свидетелят К. доразвива
тази теза, като заявява, че след като служители на митниците дошли, заявили, че
проверката следва да бъде завършена от служители на РУ – Козлодуй, тъй като те я били започнали.
В изпълнение на тези указания на служители на митниците П.К. съставил АУАН
№22/13.04.2018 г. , т.е. двадесет дни
по-късно, в който записал като констатация, че в имот с.Гложене , ул.”Христо
Ботев” №54 С.Г. държи акцизни стоки без български бандерол – ракия 45 градуса,
206,5 литра с което виновно била
нарушила чл.123, ал.1 от ЗАДС. Жалбоподателката написала възражение, че част от
тубите, които са иззети, не са били нейни, че са ги иззели без нейно съгласие и
че при извършване на проверката а служителите не се легитимирали и не показали
заповед.
Резултатите от проверката били изпратени
на РП – Козлодуй, която със свое постановление от 08.05.2018 г. отказала да
образува досъдебно производство за извършено престъпление по смисъла чл.234,
ал.1 от НК и я прекратила на основани чл.24, ал.1 .т.1 от НПК – деянието не
било извършено или не съставлява престъпление. Постановлението било изпратено
на Началника на Митници–Лом за издаване на наказателно постановление на
основание чл.128, ал.2 от ЗАДС срещу С.И.Г..
Постановлението било в ТД Дунавска – Агенция
Митници на 09.05.2018 г. На 13.06.2018 г. /или на 22.06.2018 г./ върху писмото,
с което Началникът на РУ – Козлодуй му изпратил по компетентност АУАН
№22/13.04.2018 г., Началникът на ТД Дунавска–Агенция Митници записал:
„Прекратявам на основание чл.54 от ЗАНН. Да се състави нов АУАН по чл.126, ал.1
т.1 от ЗАДС”.
На 24.08.2018 г. в изпълнение на указанията цитирани по-горе Т.И.И.
на длъжност „митнически инспектор” в ТМУ – Лом, Агенция „Митници” в
присъствието на свидетелите М.Т.П. и В.Е.М., и двамата служители в ТМУ–Лом,
съставила АУАН с №153 от същата дата, в който отразила описаните по-горе
обстоятелства, като констатирала, че с държането на 206,5 литра етилов алкохол
с алкохолен градус 49,2 % vol без данъчен
документ по смисъла на ЗАДС в периода от 27.06.2018 г. до 27.06.2018 г. в
с.Гложене, общ.Козлодуй, ул.”Христо Ботев” №54q С.И.Г. е
осъществила нарушение на Закона за
акцизите и данъчните складове по чл.126, ал.1, поради което и на основание
чл.128, ал.2 от ЗАДС и чл.36 ал.1 от ЗАНН е съставен актът. От редакцията на
този АУАН не става ясно, защо като период на държане на етиловия алкохол е
посочена датата от 27.06.2018 г. до 27.06.2018 г., като е доказано по делото,
че на този ден И. заедно с колежката си Петрова извършили контролни действия на
територията на РУ–Козлодуй, а проверката в дома на Г. била направена на
28.03.2018 г.
Въз основа на този АУАН на 12.02.2019 г.
административно-наказващия орган издал наказателно постановление №1286, в което
за налагането на административното наказание глоба и отнемане в полза на
държавата предмета на нарушението, записал в диспозитива, че Г. на 28.03.2018
г. в дома си държала акцизна стока 206,5 литра алкохол без документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването. Дори и да се приеме, че е
допусната нередовност в АУАН относно датата на държането на акцизната стока, съгласно
чл.53 ал.2 от ЗАНН наказателното постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая тези
изисквания на Закона са налице.
Съдът не приема аргумента на
жалбоподателката, че преклузивния срок по чл.34 от ЗАНН не е бил спазен при
издаването на новият на АУАН. След като получил първия съставен АУАН от 13.04.2018
г. административно-наказващия орган установил, че не се касае за нарушение на
чл.123, ал. 1 от ЗАДС, тъй като за намерения алкохол в дома на Г., саморъчно
произведен, не се дължи облепване с бандерол, а следва да се плати акциз и
представи данъчен документ по смисъла на чл.84 от ЗАДС. При липсата на такъв
документ е налице нарушаване на чл.126, ал.1 от ЗАДС, според който на лице, което държи, предлага, продава или
превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или
митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза, се налага глоба в двойния размер
на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., Ето защо административно-наказаващият орган прекратил
производството за нарушение по смисъла на чл.123 ал.1 от ЗАДС, тъй като такова
административно нарушение не е било налице. При издаването на АУАН
№22/13.04.2018 г. полицейският служител
неправилно квалифицирал административното нарушение като такова по смисъла на
чл.123, ал.1 от ЗАДС, а не по чл.126, ал.1 от ЗАДС. Съгласно чл.36 от ЗАНН
административното производство се образува със съставяне на акт за установяване
на извършеното административно нарушение. В алинея 2 на същия член е посочено,
че без приложен акт административнонаказателната преписка не се образува освен
в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът
е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия
орган. Очевидно е в случая, че наказващият орган не е могъл да приложи
разпоредбата на ал.2, доколкото производството е започнато за нарушение по
чл.123, ал.1 от ЗАДС и по отношение на което прокурорът е прекратил преписката.
Съгласно чл.52, ал.1 наказващият орган е
длъжен да се произнесе по административнонаказателната преписка в месечен срок
от получаването й. Този срок не е преклузивен, тъй като в противен случай щеше
да бъде основание за прекратяване на административнонаказателното производство
/арг. чл.34 ЗАНН/.
Новият акт за установяване на
административното нарушение №153 е издаден на 24.08.2018 г. Това е било възможно, едва след получаване на резултатите
от експертизата от лабораторията на 06.08.2018 г.
Ето защо съдът намира, че актът за
установяване на административното нарушение №153/24.08.2018 г. е съставен в
изискуемия от Закона срок.
Що се отнася до останалите оплаквания на
жалбоподателката за допуснати нарушения от полицейските органи при извършване
на проверката, както и за вземане на лабораторни проби, съдът ги намира за
ирелевантни към настоящия спор.
Предвид гореизложеното счита, че жалбата не е основателна, а наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава като законосъобразно Наказателно постановление №1286/12.02.2019г. на С.Д.Директор на ТД „Дунавска“, Агенция „Митници“, с което на С.И. *** на основание чл. 126, ал.1, т.1 чл.128, ал. от ЗАДС е наложена глоба в размер на 2235,16 лева и са отнети в полза на държавата на основание чл.124, ал.1 ЗАДС стоки предмет на нарушението – етилов алкохол 49,2 % vol при 20 градуса С–206,500 литра на стойност 1602, 29 лв.
Решението може да се обжалва пред АС –
Враца в 14 дневен срок от връчване на съобщението.
Да се публикува съгласно ВППСА в КРС.
Районен съдия: