№ 18944
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110168153 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. А. П. срещу Ф, с която са
предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
222, ал. 3 КТ за сумата в размер на 4 134 лева, представляваща обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното му трудово възнаграждение за
срок от 6 месеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
14.12.2023 г. до окончателното плащане и с правно основание чл. 86, ал 1 ЗЗД за сумата в
размер на 260,67 лева - обезщетение за забава за периода от 01.05.2022 г. до 13.12.2022 г.
Ищецът поддържа, че в периода от 01.03.2013 г. до 09.04.2022 г. се намирал в трудово
правоотношение с ответното дружество, при което е заемал длъжността „доставчик,
снабдител“ с основно трудово възнаграждение в размер на 650 лева. Поддържа, че
трудовото му правоотношение било прекратено със заповед от 09.04.2022 г. на основание
чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ – поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Твърди, че преди това – в периода от 01.11.2011 г. до 01.03.2013 г. се намирал в трудово
правоотношение с А, при което заемал същата длъжност, като твърди, че посоченото
дружество се намирало заедно с ответното такова в една група предприятия по смисъла на §
1, т. 5 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Счита, че ответникът
му дължи заплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение
поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, тъй като е полагал труд в период от 10 години
през последните 20 години в една и съща група предприятия. По така изложените доводи
предявява разглежданите искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че не са налице
обстоятелствата, включени в дефиницията на термина „група предприятия“ по смисъла на §
1, т. 2а КТ, вр. § 1, т. 5 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност,
поради което и двете дружества, в които ищецът твърди да е полагал труд, не
представлявали група предприятия. На следващо място поддържа, че на ищеца е заплатено
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на БТВ за срок от 2 месеца, възлизащо на 1496,68
1
лева и определено въз основа на основното трудово възнаграждение на ищеца за месец
април 2022 г., изменено с допълнително споразумение от 01.04.2022 г. Отделно от това
твърди, че на ищеца не се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, тъй като не били налице
данни да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а същият получавал
такава за инвалидност за общо заболяване. По така изложените доводи моли за отхвърляне
на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства –
трудов договор, допълнителни споразумения към трудов договор, препис от трудова
книжка, фишове за заплати, се установява, че в периода от 01.03.2013 г. до 09.04.2022 г.
страните са се намирали в трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността
„снабдител, доставчик“, а впоследствие „куриер“, като трудовото правоотношение било
прекратено със заповед от 09.04.2022 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ – поради
придобИ.не право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не се спори и че полученото от
ищеца брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец при ответното
дружество е в размер на 685,10 лева. Не е спорно и обстоятелството, а и от представената по
делото трудова книжка и справки от Търговския регистър се установява, че през периода от
01.11.2011 г. до 01.03.2013 г. ищецът се намирал в трудово правоотношение с А със сегашна
фирма Ф, при което заемал длъжността „доставчик – снабдител“. Посочените обстоятелства
са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото, допълнен в
проведеното на 14.06.2023 г. открито съдебно заседание, поради което и на основание чл.
153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право
на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от
2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10
години трудов стаж през последните 20 години – на обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, като обезщетение може да се изплаща само
веднъж.
Следователно приложимата в случая хипотеза на чл. 222, ал. 3 КТ (изм. - ДВ, бр. 107
от 2020 г.) изисква кумулативното наличие на следните три предпоставки: 1. трудовото
правоотношение на работника или служителя да е прекратено, като е без значение от кого,
на какво основание и по какъв начин, 2. работникът или служителят да е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да е необходимо именно на това основание да е
прекратено трудовото му правоотношение и 3. работникът или служителят да е работил при
същия работодател или в същата група предприятия през последните 10 или повече години
от трудовия му стаж (в този смисъл и Решение № 60233 от 4.04.2022 г. на ВКС по гр. д. №
724/2021 г., IV ГО). От редакцията на разпоредбата е видно, че фактическият състав, който
поражда за работодателя задължение за плащане на гратификацията по чл. 222, ал. 3 КТ
включва два позитивни елемента - прекратяване на трудовото правоотношение и придобито
право на пенсия за осигурител стаж и възраст и един негативен - плащането се дължи само
веднъж, т. е. работникът или служителят преди това да не е получавал гратификацията.
Правото на увеличения размер на гратификацията е обусловено от един допълнителен
критерии - работникът или служителят да е придобил последните 10 години трудов стаж при
един и същ работодател или в същата група предприятия, преди прекратяване на трудовото
правоотношение.
Първият спорен по делото въпрос е дали към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение ищецът е бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст с
оглед направеното от ответника в този смисъл оспорване. При съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства съдът намира, че по делото се установява при дължимото
от ищеца главно и пълно доказване наличието на това обстоятелство. Същото се установява
2
на първо място от представените от ищеца и приети писмени доказателства – разпореждане
от ТП на НОИ – София град, с което на ищеца е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, считано от 08.04.2022 г., т.е. от прекратяването на трудовото
правоотношение с ответника. За наличието на това обстоятелство сочи и представената по
делото заповед от 08.04.2022 г. на законния представител на ответното дружество за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, както и обективираното във фиша за
заплата от месец април 2022 г. плащане на обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ в размер на
брутното трудово възнаграждение на ищеца за срок от 2 месеца. Поведението на ответника
за прекратяване на трудовото правоотношение на соченото основание и изплащане на
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ макар и в по-ниския предвиден в закона размер несъмнено
налага извод за извънсъдебно признание от страна на ответника на наличието на първата
предпоставка от фактическия състав на претендираното обезщетение, а именно, че към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните ищецът е бил
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Спорен по делото е и въпросът относно действителния размер на обезщетението при
прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ищецът поддържа, че обезщетението трябва да е в
размер на брутното трудово възнаграждение за шест месеца, доколкото счита, че има
придобит трудов стаж повече от 10 години при работодатели, намиращи се в една и съща
група предприятия по смисъла на чл. 222, ал. 3 КТ, вр. § 1, т. 2а от ДР на КТ, вр. § 1, т. 5 от
ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, който трудов стаж е придобил
през последните 20 години, а именно във Ф (с предишна фирма А) и при ответника „Ф.
Ответникът поддържа, че ищецът не е придобил 10 години трудов стаж при един и същ
работодател, тъй като двете дружества са самостоятелни юридически лица с различен
предмет и обхват на дейността си и не се обхващат от понятието „група предприятия“.
Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ въвежда две алтернативни изисквания за възникване
на правото на обезщетение, а именно работникът да е придобил трудов стаж повече от 10
години през последните 20 години при един и същ работодател или в същата група
предприятия. Относно понятието „група предприятия“ § 1, т. 2а от ДР на КТ препраща към §
1, т. 5 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, съгласно който „група
от предприятия“ са две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по
отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от
записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете,
свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава
повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на
второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на
предприятието майка. В разглеждания случай от събраните по делото писмени
доказателства и след справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик
на капитала на Ф (с предишна фирма „АБВ 2000“) от 2012 г. е НМ ИЦ, която е била и негов
управител. Установява се също, че от 2018 г. едноличен собственик на капитала на
ответното дружество Ф е Ф, чийто едноличен собственик на капитала е също НМ Ц, която е
била собственик на капитала на Ф до вписаната през 2018 г. промяна и продължава да е
управител на дружеството към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
При тези данни се налага извод, че са налице предпоставките на § 1, т. 5 от ДР на
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, включително обстоятелството, че
„предприятията се намират под единното управление на предприятието майка“. Следва да се
отбележи, че терминът „предприятие“ в трудовото законодателство систематически и
исторически се отъждествява с „работодател“, а не с юридическо лице. Основателно е
твърдението на ищеца, че не следва да се прилага стеснително тълкуване, че нормата
обхваща единствено юридически лица, доколкото последното би противоречало на
практиките в търговския оборот, където много често еднолични собственици на капитала на
еднолични капиталови дружества са именно физически лица. В разглеждания случай НМ
ИЦ пряко и непряко е собственик на капитала и на двете дружества, в които ищецът е
полагал труд в периода от 01.11.2011 г. до 08.04.2022 г., като в А (сега Ф) ищецът е работил
в периода от 01.11.2011 г. до 01.03.2013 г., т.е. 2 г. и 2 месеца, а в ответното дружество „Ф
ищецът е работил в периода от 01.03.2013 г. до 09.04.2022 г., т.е. 9 г., 1 месец и 9 дни.
3
Следователно ищецът е натрупал трудов стаж при една „група предприятия“ по
смисъла на чл. 222, ал. 3 КТ, вр. §.1, т. 2а от ДР на КТ, вр. § 1, т. 5 от ДР на Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност (Ф и „Ф), който към 09.04.2022 г. надхвърля
изискуемите 10 години. При това положение следва да се приеме, че работодателят дължи
заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение на ищеца за срок от 6 месеца.
Размерът на обезщетението следва да бъде определен при съобразяване на
разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ, съгласно която брутното трудово възнаграждение за
определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя
брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца (в случая за месец март 2022
г.), в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено
от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е
предвидено. Между страните не се спори, че полученото от ищеца брутно трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец (м. март 2022 г.) е в размер на 685,10
лева, което обстоятелство е отделено за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване в първото проведено открито заседание по делото. Следователно дължимото на
ищеца обезщетение за срок от 6 месеца възлиза на сумата в размер на 4 110,60 лева.
От заповедта за прекратяване на трудовия договор с ищеца, както и от фиш за заплата
за месец април 2022 г. се установява, че ответникът е определил и изплатил на ищеца
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 1 496,68 лева. Съгласно отбелязванията в
представения по делото фиш за заплати за месец април 2022 г. на ищеца е начислена и
изплатена сумата в общ размер на 2 212,79 лева, включваща и посоченото обезщетение по
чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 1 496,68 лева. В производството по делото не се установи
направеното от ищеца оспорване на истинността на представения посочения фиш за заплата
за месец април 2022 г. Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-почерковата
експертиза, което съдът намира за обективно, пълно и компетентно изготвено, подписът
положен в мястото за „подпис“ на фиш за заплати за април 2022 г. е изпълнен именно от
ищеца С. А. П..
Разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ установява императивно начина на изплащане на
трудовото възнаграждение: то следва да се извършва лично по ведомост или срещу
разписка, а по писмено искане на работника или служителя - на негови близки, или да се
превежда на влог в посочена от него банка. Във всички изброени случаи плащането се
документира по надлежния ред. В практиката на ВКС, част от която е обективирана в
решения по гр. д. № 2715/2008 г., ІІ ГО, гр. дело № 478/2010 г., III ГО, гр. д. № 181/2018 г.
на ІІІ ГО, гр. д. № 434/2017 г. на ІV ГО и др., безспорно се приема, че доказването на
изпълнението на задължението за изплащане на трудово възнаграждение може да бъде
осъществено с всички писмени доказателства, а неизпълнението на задължението за точно
оформяне на ведомостите за заплати няма гражданскоправни последици. Прието е още, че
изброяването на доказателствата, с които се установява плащането на трудовото
възнаграждение в разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ е примерно. То не изключва
възможността доказването да бъде осъществено с други документи, както и допустимостта
на други доказателствени средства – признание на иска, заключения на вещи лица и др. В
разглеждания случай съдът намира, че представеният фиш за заплата има характер на
разписка. Този извод се налага освен от обстоятелството, че същият е подписан от ищеца, но
и останалите събрани по делото писмени доказателства за плащане на трудовите
възнаграждения на ищеца, които сочат на извод, че практиката за заплащане на същите е
това да става лично срещу подпис, както и обстоятелството, че оригиналът на документа се
съхранява у ответника (т.е. длъжника – арг. чл. 77 ЗЗД). Всичко това налага приемането на
извод за осъществено плащане от страна на ответника на обезщетение по чл. 222, ал. 3 ГПК
в размер на 1 496,68 лева. Следователно ответникът остава задължен за разликата между
установеното дължимо обезщетение и платеното такова, която възлиза на сумата в размер на
2 613,92 лева. Именно до този размер предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 4 134 лева – отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже настъпване на падежа на
главното задължение и изпадане на ответника в забава, а в тежест на ответника е да
4
установи погасяване на дълга в срок.
Съгласно чл. 228, ал. 3 КТ обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото
правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през
който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен
друг срок. След изтичане на този срок се дължи обезщетението заедно със законната лихва.
В разглеждания случай трудовото правоотношение е прекратено на 09.04.2022 г.,
поради което ответникът е следвало да изплати на ищеца обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ
най-късно до 31.05.2022 г. Следователно ответното дружество е изпаднало в забава за
изплащане на обезщетението и дължи заплащането му заедно със законната лихва, считано
от 01.06.2022 г. до датата, предхождаща датата на подаване на исковата молба – 13.12.2022
г. Същото определено по реда на чл. 162 ГПК върху неплатеното обезщетение в размер на 2
613,92 лева за периода от 01.06.2022 г. до 13.12.2022 г. възлиза на сумата в размер на 142,31
лева, до който размер и период акцесорният иск е основателен и следва да бъде уважен, а за
разликата до пълния предявен размер от 260,67 лева и за периода от 01.05.2022 г. до
31.05.2022 г. – отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът,
който претендира такИ. за платено адвокатско възнаграждение в размер на 740 лева.
Определено съразмерно на уважената част от исковете дължимите разноски в полза на
ищеца възлизат на сумата в размер на 442,56 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете, като претендира такИ. за платено адвокатско възнаграждение
в размер на 750 лева. Същото съразмерно на отхвърлената част от исковете възлиза на
сумата в размер на 301,46 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СРС дължимата държавна такса в размер на 105,20 лева, както и депозит за допуснатата
експертиза, който съразмерно на уважената част от исковете е в размер на 250,95 лева.
Воден от гореизложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ф, с ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“,
бл. 31, вх. В, ет. 1, ап. 1, да заплати на С. А. П., ЕГН ********** и адрес гр. София, ул.
„Тинтява“ № 24, вх. Г, ет. 3, ап. 48, на основание чл. 222, ал. 3 КТ сумата в размер на 2
613,92 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение,
след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер
на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, ведно със законната лихва от
14.12.2023 г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал 1 ЗЗД сумата в размер на
142,31 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 01.06.2022 г. до 13.12.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
442,56 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение по
чл. 222, ал. 3 КТ за разликата над уважения размер от 2 613,92 лева до пълния предявен
размер от 4 134 лева, както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от
142,31 лева до пълния предявен размер от 260,67 лева и за периода от 01.05.2022 г. до
31.05.2022 г.
ОСЪЖДА С. А. П., ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Тинтява“ № 24, вх. Г, ет.
3, ап. 48, да заплати на Ф, с ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Младост“, бл. 31, вх. В, ет. 1, ап. 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на
301,46 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Ф, с ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“,
бл. 31, вх. В, ет. 1, ап. 1, да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК сумата в размер на 105,20 лева - държавна такса и сумата в размер на 250,95 лева
– депозит за вещо лице.
5
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6