Р Е Ш Е Н И Е № 205
гр. Сливен, 26.04.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, І-ви
наказателен състав в публично заседание на десети април, през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН МАНЧЕВ
при секретаря РОСИЦА НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия АНД № 166 по описа за
Производството е по реда на чл.
59 – чл. 63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К.И.Й. срещу
НП № F301825/07.06.2017 г. на Директор Офис
- Сливен на ТД на НАП гр. Бургас, с което на основание чл. 355 ал.4 от КСО на жалбоподателя
му е наложено адм.наказание – глоба в
размер на 500 лв., за нарушение на чл.5 ал.4 т.1 от КСО във вр. чл.3 ал.1 т.2
б.”а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда
за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от МФ.
Жалбоподателят иска НП да бъде отменено изцяло, като неправилно и
незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателят иска НП да
бъде отменено.
В с.з. въззиваемата страна, административно - наказващият орган, иска НП да бъде потвърдено, представя писмено
становище.
Съдът като съобрази събраните по делото
гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 18.05.2017 г. жалбоподателят
посетил ТД на НАП офис Сливен и в качеството си на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5
ал. 2 от КСО подал данни с декларация образец № 1 - „Данни
за осигуреното лице” за м.
Инспектор по приходите
при обработка на данните на гише установила, че жалбоподателят не е спазил законоустановения
срок по чл.3 ал.1 т.2 б.”а” от Н-ба № Н-8/29.12.2005 г. , който е до 25-то
число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, а именно до
25.04.2017 г.
Жалбоподателят е
подала декларация образец № 1 за м. март
За извършеното нарушение на
жалбоподателя бил съставен АУАН № F301825/18.05.2017
г., с който извършеното деяние е квалифицирано като нарушение по чл. 5 ал. 4 т.
1 от КСО във вр. с чл. 3 ал. 1 т. 2 б. „а” от Наредба Н-8/29.12.2005
г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица. Акта е предявен на жалбоподателя, който след като се
е запознал със съдържането му е направила възражение.
Въз основа на съставения АУАН е
издадено и обжалваното НП № F301825/07.06.2017 г., с което му е наложено
посоченото по-горе наказание.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност. Съдът даде вяра на АУАН
№ F301825/18.05.2017 г. и НП № F301825/07.06.2017 г., кредитира показанията на разпитаните по делото
актосъставител и свидетел.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима -
подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна
страна / лице, което е санкционирано /. Разгледана по същество, тя е основателна.
Атакуваното НП е материално
незаконосъобразно, т.к. при издаването му е нарушен закона. Описаното в АУАН и
НП деяние не е административно нарушение. По делото е представена декларация за
регистрация, от която е видно, че жалбопод. е прекъснал дейността си като
земеделски производител на 03.01.2017г. Вярно е, че това обстоятелство е
следвало да се декларира чрез друга бланка, но по същество процесната
декларация изпълнява същите функции, чрез нея лицето е декларирало
обстоятелството на спиране на дейност,
която подлежи на нарочно деклариране. Жалбопод. е пенсионер и е с минимални
доходи. По делото неясно защо АНО е приел, че той е възобновил дейността си като
земеделски производител на 03.01.2017г., като в тази декларация е посочено, че
прекъсва дейността си и тя има характера на деклрация за прекъсване на дейност.
От друга страна описаното по горе деяние е класически пример
за маловажен случай. За да е такова, то следва от него
да не са настъпили никакви вредни последици, каквито в случая липсват,
или неговата обществена опасност да е незначителна. Едно деяние представлява
маловажен случай, когато степента на засягане на охраняваните от закона
обществени отношения е много ниска. Преценката дали дадено деяние следва да се
квалифицира, като маловажно е строго индивидуална. Преценящия орган следва да
изхожда освен от накърнените обществени отношения, така също и от личността на
дееца, на пострадалия, както и от сферата на самите обществени отношения, които
се засягат. Необходимо е да се изследват и начина на извършване на деянието,
мотивите и подбудите водили дееца при извършването му, не на последно място и
отзвука който деянието има в обществото. В процесния случай извършеното от
жалбоподателя е точно такова. Касае се за възрастен мъж, който междудругото въпреки,
че е прекъснал дейността си като земеделски производител е внесъл осигуровки и
за времето, през което не е бил длъжен да се самоосигурява. Ето защо административно-наказващият орган след като се е
запознал с фактите и обстоятелствата е следвало да квалифицира случая като
маловажен и да приложи чл. 28 от ЗАНН.
Преценката за маловажност на
деянието подлежи на съдебен контрол и когато съдът намери, че АНО не е приложил
правилно закона, то това нарушение следва да бъде отстранено. В този смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК, постановено по Т.Н.Д. №
1/2007 год. по описа на ВКС.
Мотивиран от
посоченото съдът,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ НП № F301825/07.06.2017 г. на Директор Офис - Сливен на ТД на НАП - Бургас, с
което на К.И.Й. с ЕГН **********,*** му е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 500 лв., на осн. чл.355 ал.4 от КСО, като НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: