РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Г. , 1-.09.2021 г.
- ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. - публично заседание на шестнадесети септем-ри, през
д-е хиляди д-адесет и пър-а година - следния съста-:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря А.Д.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20215550100238 по
описа за 2021 година
Предя-ен е иск с пра-но осно-ание чл. 144 СК.
Ищецът Й. Т. Й. твърди в исковата си молба, че ответникът бил негов баща, с когото
майка му З.П.П. била разведена. Навършил бил - години. В момента учел в ПГЕ "-" гр. С.З.,
**„б" клас, специалност "микропроцесорна механика". От 200- г. до 2014 г. бил с майка си -
Г., където тя работела. От 6 години се установили да живеят с нея - гр. Г.. От 4-годишната
му възраст до навършване на пълнолетие тя полагала всички необходими грижи за него, а
ответникът плащал минимална издръжка. След пълнолетието издръжката от негова страна
била спряна. Понастоящем ответникът работел като международен шофьор и често пътувал
- чужбина. Получавал значително високи възнаграждения. След започване на обучението му
- Стара Загора значително се увеличили разходите му за нормален живот и образование. Те
се изразявали в разходи за петдневното му пътуване с автобус от гр. Г. до гр. Стара Загора и
обратно, пълноценна храна, набавянето на необходими материали, консумативи, изисквани
в учебната практика за сглобяване на платки, ремонт и поддръжка на компютри, помагала и
учебници по английски, немски, които били скъпи. Майка му понастоящем му помагала
колкото може, но заплатата й на продавач-консултант на бензиностанция в града била
недостатъчна, за да се покриели всички, макар и минимални, нужди на двама им. Лично не
разполагал с недвижими имоти. Не получавал стипендия или др. средства, чрез които да
можел да си помага финансово. Поради това имал правен интерес да заведе настоящото
дело, защото учел редовно - средно учебно заведение и не можел да се издържа от доходите
си и не разполагал с имущество. След допуснатото по искане на пълномощника на ищеца
намаляване - размера на предявения иск, искането по същия е да се осъди ответника да му
1
заплаща ежемесечна издръжка - размер на 300 лева, считано от подаване на исковата молба
в съда до настъпване на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване.
Ответникът Т. Й. Й. заема становище за отхвърляне на предявения иск, като
неоснователен, с възражения и доводи, изложени подробно - подадения в срок отговор и в
представени по делото писмени становища, а в съдебно заседание, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите
след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
Ищецът е роден на - г. Негови родители са ответникът и З.П.П. (л. 4). Страните не
спорят, че сключеният между родителите на ищеца граждански брак е бил прекратен с
развод, като родителските права върху него са били предоставени за упражняване на
неговата майка, а ответникът осъден да му заплаща ежемесечна издръжка. На - г. ищецът е
навършил пълнолетие. Продължава да учи обаче редовно - П. „-” - -, като за учебната
2020/2021 г. е бил записан - - на това училище, което следва да завърши през - г. съгласно
чл. -3, ал. 3 ЗПУО (л. -). Страните не спорят, а е видно и от декларацията му за СИС, че не
получава никакви доходи и не притежава имущество, от които да се издържа (л. 5). Страните
не спорят, а пълномощникът на ищецът и признава в съдебно заседание на 12.0-.2021 г. по
делото, че майката на ищеца е работила - Република Г. и след като се е върнала - страната е
закупила апартамент - -, - който жи-еят с ищеца (л. 30). Страните не спорят и по факта, че
ищецът пъту-а за училище от Г. до - и обратно с автобус всеки делничен ден от учебната
година, за което също са необходими парични средства за автобусни билети.
Ищецът не е предста-ил доказателства, какви доходи получава неговата майка и
какво имущество притежава. И ответникът не е представил по делото декларация за
семейното си и имотно състояние. Страните обаче не спорят, а се установява и от
представените с отговора му и неоспорени от ищеца удостоверение за раждане,
допълнително споразумение и фиш за заплата му, че ответникът има родено на - г., от
съжителството си с И.П.И., и друго дете Т.Т. Й., което е малолетно и на което са задължени
със съжителката му безусловно да осигуряват ежемесечна издръжка, дължимата се от
ответника част от която с оглед възрастта на това му дете е 149 лева (чл. 1-, ал. 2 СК).
Страните не спорят и по факта, че ответникът работи по безсрочно трудово правоотношение
- Б., от което, видно от представения от него фиш и удостоверение, получава брутно трудово
възнаграждение - размер на 65-.80 лева (л. 1- и 26). От представените от управителя на
работодателя му обаче по делото на 19.08.2021 г. и неоспорени от ответника писмени
обяснения се установява още, че същият е назначен при този му работодател Б. на длъжност
-, на която изпълнява и по 1 или 2 международни курса на месец от - и обратно (или средно
по 1,5 курса месечно), всеки от които е с времетраене от 5 до - дни (или средно 6 дни), за
които получава по 2- евро дневни по Наредбата за служебните командировки и
2
специализации - чужбина (л. 42). Или средномесечно ответникът получава за тези си
командировки извън страната още 2- евро месечно (1,5 курса средномесечно х 6 дни х 2-
евро/ден), чиято левова равностойност по фиксинга на БНБ е -5.2- лева (Р № 223 на БНБ от
31.12.1998 г. за определяне на валутния курс към еврото – Обн. Д-, бр. 1/1999 г., - сила от
1.01.1999 г.). Или ответникът получава средномесечен брутен доход от 1113.0- лева от
трудово възнаграждение и посочените дневни командировъчни пари (65-.80 лева трудово
възнаграждение + -5.2- лева дневни). От представеното със становището му по чл. 312, ал. 2
ГПК съобщение за налагане на запор е видно още, че притежава и два леки автомобила,
които са запорирани със същото по молба на взискателя - по изп.дело № - по описа на ЧСИ -
.Т., а от представеното от този ЧСИ по делото удостоверение за размера на дълга му по
същото изпълнително дело е видно още, че ответникът е солидарен съдлъжник с още две
лица по същото, размерът на дълга по което е 33 348.44 лева към 06.08.2021 г. (л. 2- и 41).
Следва тук обаче да се вземе предвид съгласно нормата на чл. 1-5 ГПК и признатият от
ответника - отговора му факт, защото е неизгоден за него и не се опровергава от останалите
доказателства, че може да отделя по 50 лева месечно за издръжка на ищеца (л. 13). Други
релевантни доказателства не са представени по делото.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предя-еният иск е
доказан напълно - своето основание. Според нормата на чл. 144 СК родителите дължат
издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако не могат да се издържат от доходите
си или от използуване на имуществото си, когато учат редовно - средни и висши учебни
заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при
обучение в средно и на 25–годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, като
тази издръжка се дължи ако не съставлява особено затруднение за родителите. Поради това
ищецът по този иск носи съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта да докаже по делото следните
три кумулативни предпоставки за уважаването на иска му: че продължава да учи редовно в
средно или висше учебно заведение, че не може да се издържа от доходите си или от
използването на имуществото си, както и че даването на издръжката не създава особени
затруднения за родителя – ответник по иска му. Това означава, че последният трябва да
притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без
особено затруднение да отделя такива и за издръжка на пълнолетното си дете. В ППВС №
5/19-0 г. е прието, че възможността за двване на издръжка е винаги обективна и конкретна, и
се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане на
издръжка на пълнолетни деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да
създаде особени затруднения за родителите. Такава е и постоянната практика на ВКС по
този въпрос (Р 1-9-1996-II г.о., Р 226а-1993-II г.о., Р 4-1999-II г.о., Р -12-199--II г.о. и Р 199-
2011-III г.о.).
В случая по делото се установи, че ищецът има право да получава ежемесечна
издръжка от родителите си, защото независимо, че е навършил на - г. пълнолетие,
продължава да учи редовно в П. „-” - -, за предвидения до - г. срок на обучение, като не е
навършил - а по делото няма данни да може да се издържа от доходите си и използване на
3
имуществото си, защото няма такива. От друга страна и двамата му родители работят, като
по делото се установи, че по трудовото си правоотношение ответникът получава средно
месечено брутно трудово възнаграждение в размер на 1113.0- лева, което е само с 35.83 лева
по-малко от средномесечния осигурителен доход за страната, който за юли 2021 г. е 1148.90
лева месечно по данни на НСИ публикувани в интернет. При това положение той очевидно
разполага със средства над собствената си необходима издръжка, която по данни на КНСБ
за месец юни 2021 г. е била средно за едно лице в размер на 1069.25 лева (в това число за
храна, безалкохолни и алкохолни напитки, тютюневи изделия, облекло и обувки, за
заплащане на консумативи за жилище – вода, ел. енергия и горива, за жилищно обзавеждане
и поддържането му, за здравеопазване, транспорт, съобщения, културен отдих, данъци и
други разходи). Респективно разполага с горепосочената материална възможност, при която
заплащането на издръжка на ищеца няма да се чувствува особено осезателно от него, няма
много да го затрудни (чл. 144 СК). Поради това съдът намери, че предявеният иск е доказан
напълно в своето основание.
При определяне размера на тази издръжка съдът намери, че за задоволяване на
нуждите на ищеца от такава с оглед възрастта му и обикновените условия на живот за него,
с оглед необходимите разходи за транспорт и такива за обучението му в посочената П. „-” - -
за учебни помагала, храна и облекло, е необходима и достатъчна общо сумата от 400 лева
месечно, от която ищецът претендира с иска си след намаляването му 300 лева месечно. От
тази сума, ответникът сам признава - отговора си, че с оглед получаваните от него доходи от
трудово правоотношение, намалени със собствената му необходима издръжка и тази част от
дължимата се от него такава на малолетното му дете, както и с необходимите суми за
погасяване на задълженията му по горепосоченото изпълнително дело, би могъл без особени
затруднения да заплаща на ищеца ежемесечна издръжка в размер на 50 лева (л. 13). Поради
това и съдът намери за установено по делото от това му признание, че ответникът може да
осигури на ищеца без особени затрудения само признаните в отговора му 50 лева месечна
издръжка. Поради това останалата част от необходимите на ищеца средства за допълването
й, следва да се поемат от неговата майка. Ето защо предявеният иск по чл. 144 СК се явява
основателен и доказан до сумата от 50 лева месечна издръжка, до която следва да бъде и
уважен, като тази издръжка се присъди от подаване на исковата молба в съда на 03.06.2021
г., от когато се претендира с този иск, до настъпване на законни основания, за нейното
изменяване или прекратяване, заедно с длъжимата се по закон законна лихва върху всяка
просрочена вноска до изплащането й (чл. 144 и чл. 146, ал. 1 СК). В останалата му част, над
тази сума до претендираните 300 лева месечна издръжка, този иск следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен, защото по делото няма данни ответникът да разполага с доходи, които
да му позволяват без особени затруднения да осигури на ищеца и този искан от него размер
на издръжката му.
Тъй като ищецът е освободен съгласно чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК от задължението да
внесе държавна такса за производството, при този изход на делото, дължимата се за същото
д.т. върху присъдената му издръжка, следва да се възложи в тежест на ответника или сумата
4
от -2 лева (чл. -8, ал. 6 ГПК). При този изход на делото, в тежест на ответника следва да се
възложат съразмерно с уважената част от иска и сторените от ищеца разноски по делото за
платено адвокатско възнаграждение от 300 лева или сумата от 50 ле-а (чл. 6, ал. 2 и чл. -8,
ал. 1 ГПК). При този изход на делото от-етникът също има пра-о да иска да му се присъдят
сторените от него разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска, но тъй като
по делото няма данни той да е сторил разноски, нито пък е налице негово искане за
присъждането им, такива не му се присъджат с оглед и на диспозитивното начало в процеса
(чл. 6, ал. 2 и чл. -8, ал. 3 ГПК). В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че
ще обяви решението си по делото на 30.09.2021 г., от която дата тече и срока за обжалването
му (чл. 315, ал. 2 ГПК).
-оден от горните мотиви, Гълъбовският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Й. Й., с ЕГН **********, с адрес гр. -, ул. - № -, да заплаща на с-оето
пълнолетно и учащо се редовно в П. „-” - дете Й. Т. Й., с ЕГН **********, с адрес гр. Г., к-. -
, бл. -, -х. -, ет. -, ап. -, ежемесечна издръжка в размер на 50 лева, считано от 03.06.2021 г. до
настъпване на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, КАТО ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен този иск в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над сумата от 50 лева до
претендираните 300 лева месечна издръжка.
ОСЪЖДА Т. Й. Й. с п.с., да заплати на Й. Т. Й. с п.с., сумата от 50 лева за разноски по
делото съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Т. Й. Й. с п.с., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Гълъбовския районен съд, сумата от -2 лева за дължима се за производството
държавна такса върху присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните пред Старозагорския окръжен
съд - двуседмичен срок от 30.09.2021 г.
Съдия при Районен съд – Г.: _______________________
5