№ 16882
гр. ***, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20221110114006 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от “****” ЕАД
против Л. Л. С. и Л. Л. С. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответниците Л. Л. С. и Л. Л. С., да заплатят на ищеца при квоти съответно
1/2 и 1/2, както следва: сумата от 740,35 лв. – главница за доставена от
дружеството топлинна енергия до имот с адрес: гр. ****, аб. № ***, ИД номер
***, през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 183,92
лв. – лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 09.03.2022 г., сумата от 14,99
лв. – такса за дялово разпределение за периода м. 02.2019 г. – 30.04.2020 г. и
сумата от 3,57 лв. – лихва за забава за периода 31.03.2019 г. – 09.03.2022 г.
Претендира и законната лихва върху главниците считано от входиране на
исковата молба в съда – 17.03.2022 г., до погасяване на вземанията.
Претендира разноски.
В исковата молба ищецът сочи, че ответниците като наследници на Л.
С. И., починал през 2007 г., са собственици на топлоснабден имот с адрес: гр.
****, аб. № ***, ИД номер ***, до който през исковия период е доставяна ТЕ
за битови нужди. Претендира се и такса за дялово разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК, чрез служебно назначения особен
представител депозира отговор за искова молба, с която посочва, че
ответниците в процесния период са били собственици при равни квоти на
имот с адрес: гр. ****, аб. № ***, ИД номер ***; че ответниците са имали
качеството на потребител на ТЕ – собственик или ползвател на имота, в
процесния период. Оспорват обаче исковете по основание и размер. Позовава
1
се на погасителна давност.
В проведеното по делото о. с. з. процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба, моли съда да уважи предявения иск, за което
развива подробни съображения и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о. с. з. ответниците не се явяват, представляват
се от особен представител, който моли частично да бъдат отхвърлени
предявените искове иск, като погасени по давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения по делото списък с етажни собственици се установява,
че наследодателя Л. С. И. е бил вписан като собственик на ап.12, в сграда,
находяща се в гр. ***.
От представеното по делото Удостоверение ДИ 7000-51-1/20.06.2012г.
се установява, че ул. „***“ е идентична с ул. „***“, находяща се в ж.к. ***.
От представените от „***“ АД документи се установява, че като абонат
на ищеца с № *** се води лицето Л. С. И.. Същото обстоятелство се
установява и от приложените по делото съобщения към фактури, издадени от
ищеца (л.26-27).
От представеното по делото удостоверение за наследници с изх.
№РИЛ22-ДИ11-84/06.04.2022г. издадено от Столична община, район ***, се
установява, че Л. С. И. е починал на 15.12.2007г., като оставил за свои
наследници по закон двамата си синове Л. Л. С. с ЕГН ********** и Л. Л. С. с
ЕГН **********, върху които, по реда на наследственото правоприемство,
при равни квоти е преминала собствеността върху притежаваният приживе от
Л. С. И., ЕГН недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.
****, аб. № ***, ИД номер ***.
От заключението по изготвената на съдебнотехническата експертиза,
както и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установява,
че технологичните разходи в АС за целия процесен период са изчислявани
ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от ТЕ преди нейното
разпределение между абонатите съгласно действащите разпоредби.
За периода 01.05.2018-30.04.2019 г. , ответниците не са осигурили
достъп на Фирмата за ДР за отчет на водомер в имота .
Фирмата за ДР е изготвяла изравнителни сметки след всеки
отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка изготвена от ФДР съдържа
само ТЕ за подгряване на топла вода.
В заключението се посочва, че за периода от 17.03.2019 г. до 04.2020 г.
задължението е в размер на 110,94 лева, като представлява неизплатена
главница, като сумите за топлинна енергия за имота на ответниците са
начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба.
2
Посочва се също, че общият размер на дължимите суми за процесния
период от 1.05.2018 - 30.04.2020 г. съгласно издадените изравнителните
сметки от фирма „ *** ” ЕАД е сума за ТЕ за подгряване на топла вода в
размер на 740,36 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковата претенция по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ е обусловена от наличието на следните предпоставки
(юридически факти), а именно: валидно облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което
ищецът е предоставил на ответника на адреса на процесния имот и заявения
период услуги, чиято цена възлиза на претендираната сума, а за ответника е
възникнало задължението за заплащането им. Установяването на тези
обстоятелства при условията на пълно и главно доказване е в тежест на
ищеца. В тежест на ответника (при доказване на предпоставките за
основателност на иска) е да установи по делото погасяване на задълженията
си към ищеца.
Настоящият състав намира, че първата предпоставка, обуславяща
основателността на предявеният иск е налице.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (редакция изм. и доп. -
ДВ, бр. 74 от 2006 год.), „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
това физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си, а според § 2а от ДР на ЗЕ (нов – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от
17.07.2012 г.), „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК, присъединяването на
топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 -
36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснябдяването; писмената форма
не е форма за действителност, а за доказване) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топласнабдените имоти в
сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 152, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на
доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
3
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия. Това се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр.
54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Съдът въз основа на събраната по делото доказателствена съвкупност и
с оглед обстоятелството, че процесуалният представител на ответниците, не
оспорва тези факти, приема, че ответниците са собственици на процесния
недвижим имот при равни квоти, че са потребители на топлинна енергия за
битови нужди, като имотът е бил топлофициран и че сградата - етажна
собственост (в която се намира този имот) е била присъединена към абонатна
станция.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно.
Относно предявеното възражение за изтекла погасителна давност,
съдът намира същото за частично основателно поради следните
съображения:
Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия са
периодични- независимо, че произтичат от общ правопораждащ юридически
факт (договорното правоотношение за продажба на топлоенергия между
страните) всяко от тях е самостоятелено и различно от останалите. Ноторно
известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи условия за
продажба на топлинна енергия от „****”ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.***, приложими и в разглеждания случай е, че
топлофикационното дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като
потребителят заплаща цената на доставената топлоенергия месечно. Касае се
за повтарящи се през определен период от време самостоятелни еднородни
задължения с общ източник. Обстоятелството, че месечните плащания не са
еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не променя периодичния
характер на вземанията, които възникват за топлофикационното дружество
относно плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно
дело № 3/2011г.
Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно
4
изричната разпоредба на чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с
изтичането на тригодишна давност. Това е възприетото становище в решение
№ 168/ 22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК, което е постановено
по реда на чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата с оглед изрично
посоченото в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от
деня, от който вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа.
Съгласно чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия от
„****” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.***, задължението за
плащане на цената на доставена топлоенергия възниква в 30 –дневен срок
след изтичане на периода , за които се отнася. Следователно погасителната
давност за тези задължения започва да тече от първото число на месеца ,
следващ този, през който е била доставена топлоенергията. Погасителната
давност се счита прекъсната на основание чл.116, буква „б”,предл.1 ЗЗД с
предявяването на иск по гр.д. № 14006/2022г. по описа на СРС, 66 състав ,т.е.
на 17.03.2022г.
От гореизложеното се налага юридическия извод, че погасени по
давност са вземанията на ищцовото дружество за стойността на доставена
топлоенергия ,чийто падеж е настъпил 3 години преди предявяване на иска
(17.03.2022г.), т.е. преди 17.03.2019г.
Вземанията, които са предмет на предявения главен осъдителен иск по
чл.79 ЗЗД, са за период от месец 05.2018г. до месец 04.2020г.
От заключението по т.3 от приетата в хода на съдебното дирене
съдебно техническа експертиза се установява, че за периода от 17.03.2019 г.
до 04.2020 г. задължението е в размер на 110,94 лева, като представлява
неизплатена главница, като за тази сума искът за топлинна енергия следва да
бъде уважен, а отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 740.35
лв. като погасен по давност.
От приложеното по делото удостоверение за наследници с изх.№
РИЛ22-ДИ11-84/06.04.2022г. издадено от Столична община, район ***, се
установи, че наследници по закон на Л. С. И. са двамата му синове Л. Л. С. и
Л. Л. С. с припадащата се на всеки от тях по 1/2 (една втора) част от
недвижимия имот, поради което и припадащата се на всеки един част от
задължението за доставена топлинна енергия за периода от 17.03.2019 г. до
04.2020 г. възлиза в размер на 55,47 лв.
По иска по чл. 86 ал.1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава
предполага установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава. За периода от м.08.2016 г. до
м.04.2020 г. са приложими ОУ на „****“ ЕАД от 2016 г., публикувани през
м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г. /арг. от чл.150 ал.2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
5
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По
аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не
дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, 6 ал. 2 от общите условия
от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия
клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си
да заплатят на „****“ ЕАД тези суми, е необходимо дружеството да окаже
необходимото съдействие, като предостави информация относно дължимата
сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия.
Предвид направеното възражение за настъпила погасителна давност,
настоящия съдебен състав счита, че същото е основателно, като
претендираната мораторна лихва изчислена на основание чл. 162 ГПК за
периода 15.09.2019г.-09.03.2022г. на база дължимата главница от 110.94 лв.
възлиза в размер на 39.50 лв., като за разликата до пълно предявения размер
от 183.92 лв. искът следва да се отхвърли като погасен по давност.
Всеки от ответниците, следва да отговаря за по 1/2 ид.части от
дължимата сума или за сума от по 19,75 лева.
По отношение на претенциите за главница за цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за сумата от 14,99 лева за периода от м.
02.2019 г. до 30.04.2020 г., съдът намира следното:
От заключението по т.2 от приетата в хода на съдебното дирене съдебно
техническа експертиза се установява, че в етажната собственост на адрес
ул."***" №56 е сключила договор за услугата Дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма „ *** ” ЕАД. В СЕС се ползва само топла вода,
като ФДР „ *** ” ЕАД е извършвала разпределението на ТЕ в блока след
отчет на водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС.
За периода 01.05.2018-30.04.2019 г., ответниците не са осигурили достъп на
Фирмата за ДР за отчет на водомер в имота. Фирмата за ДР е изготвяла
изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна
сметка изготвена от ФДР съдържа само ТЕ за подгряване на топла вода. ТЕ за
отопление не се е начислявала, като изчисленията са извършени съгласно
методиката за дялово разпределение към действащата наредба за
топлоснабдяване.
6
Съдът счита, че не е налице настъпила погасителна давност по
отношение на претенцията за дялово разпределение, доколкото
изискуемостта на задължението от 02.2019 г. съгласно чл. 33, ал. 1 вр. с чл.
32, ал.1 ОУ настъпва след изтичане на 45-дневен срок, за който се отнасят. В
този смисъл и падежът на задължението от 02.2019г., е настъпил на
15.03.2019г. , т.е. същото не е погасено по давност. В този смисъл
претенциите за главница за цена на услугата дялово разпределение за периода
02.2019 г. до 30.04.2020 г. се явяват основателни и доказани за пълния
предявен размер и следва да бъдат уважени.
Всеки от ответниците, следва да отговаря за по 1/2 ид.части от
дължимата сума за цена на извършената услуга дялово разпределение на
топлинна енергия или за сума от по 7,49 лева.
По отношение на предявения иск за мораторна лихва върху главница за
дялово разпределение за периода от 31.03.2019г. – 09.03.2022г.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
ответницата покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
настоящото производство. Предвид това тази акцесорна претенция за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 3.57
лв., следва да се отхвърли изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на
разноски има единствено ищецът в производството пред първата инстанция,
доколкото ответникът се представлява от особен представител и ответниците
не са направили разход за разноски.
В настоящия случай общия размер на предявената искова претенция
възлиза в размер на 942.83 лв., като уважената част от предявените искове
възлиза в размер на 165.43 лв. или 17.55% . Направените и поискани от ищеца
разноски в настоящото производство възлизат в общ размер на 900лв.,
съобразно представен списък с разноски на л.130. Предвид размера на
уважената част от исковете, в полза за ищеца следва да се присъди сумата от
157.92 лв., представляващи направени разноски в производството пред първа
инстанция, която сума следва да се заплати от ответниците, съобразно
притежаваната от тях квота, или всеки по 78.96 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Л. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, жк. „***“ № ***
да заплати в полза на **** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
7
управление: гр. ***, на основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 55,47 лева, представляваща
стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. ****, аб. № ***, за периода
17.03.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 17.03.2022 г. до окончателното й изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 55,47 лева до пълния
предявен размер от 370,17 лева.
ОСЪЖДА Л. Л. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, жк. „***“ № ***
да заплати в полза на **** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 19,75 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. – 09.03.2022 г.,
върху главницата за доставена топлинна енергия, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 19,75 лева до пълния предявен размер от
91,96 лева.
ОСЪЖДА Л. Л. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, жк. „***“ № ***
да заплати в полза на **** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, на основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 7,49 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. ****, аб. № ***, за периода
17.03.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 17.03.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Л. Л. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“, бл.
***, вх. *** да заплати в полза на **** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, на основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона
за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 55,47 лева, представляваща
стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. ****, аб. № ***, за периода
17.03.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 17.03.2022 г. до окончателното й изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 55,47 лева до пълния
предявен размер от 370,17 лева.
ОСЪЖДА Л. Л. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“, бл.
***, вх. *** да заплати в полза на **** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 19,75 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. – 09.03.2022 г.,
върху главницата за доставена топлинна енергия, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 19,75 лева до пълния предявен размер от
91,96 лева.
ОСЪЖДА Л. Л. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“, бл.
***, вх. *** да заплати в полза на **** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, на основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона
8
за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 7,49 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. ****, аб. № ***, за периода
17.03.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 17.03.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от **** ЕАД, ЕИК *** срещу Л. Л. С. с ЕГН
********** и Л. Л. С. с ЕГН **********, искове за мораторна лихва върху
главница за дялово разпределение за периода от 31.03.2019г. – 09.03.2022г. в
общ размер на 3.57 лв.
ОСЪЖДА Л. Л. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, жк. „***“ № ***
да заплати в полза на **** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, сумата от 78,96 лв., представляваща направени разноски
в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Л. Л. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“, бл.
***, вх. ***, да заплати в полза на **** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, сумата от 78,96 лв., представляваща направени
разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9