Определение по дело №261/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от АПК и е образувано по жалбата на УС на „Синдиката на служителите в затворите в България“, ЕИК *********, представляван от Я. Л. Т. – председател, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, [улица], Затвора гр. Пазарджик, против Етичен кодекс за поведението на държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (Етичния кодекс), утвърден със Заповед № ЛС-04-15 от 15.01.2024 г. на Зам.-министъра на правосъдието на Република България.

В жалбата се излагат доводи за това, че обжалваният Етичен кодекс има правен характер на подзаконов нормативен акт. Излагат се аргументи, че същият е издаден при липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Считат същия за незаконосъобразен и като такъв следва да бъде обявен за нищожен, а в условията на евентуалност да бъде отменен. Излагат се конкретни съображения, които са в насока на това, че Етичният кодекс притежава всички белези на ПНА и отговаря на дефиницията на чл. 75, ал. 1 АПК.

В жалбата е посочено, че при условията на евентуалност, дори да се приеме, че обжалваният Етичен кодекс няма характера на подзаконов нормативен акт, то това не изключва принадлежността му категорията на вътрешноведомствените актове. Посочено е Решение № 21/26.10.1995 г. по к. д. № 18/1995 г., с което е разяснено, че съгласно чл. 120, ал. 2 от КРБ гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, включително вътрешнослужебните, щом тези актове нарушават или застрашават техни права или законни интереси и не са изключени изрично със закон от съдебно обжалване.

Преценявайки допустимостта на жалбата, Административен съд – Пазарджик приема, че оспорването е недопустимо поради следното:

Съдът не възприема тезата на жалбоподателя, че кодексът представлява подзаконов нормативен акт. В нормата на чл. 75, ал. 1 от АПК е посочено, че нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. В чл. 75, ал. 2 от АПК е регламентирано, че нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен.

Оспореният Етичен кодекс не разкрива тези нормативно очертани белези. Той е съвкупност от нравствени норми, като нуждата от тях е породена от практиката. Включването на морални норми в Етичния кодекс не променя принципно характеристиката им на неписани правила за поведение, които не възникват въз основа на властнически актове (в този смисъл са Решение № 4411/02.04.2009 г. на ВАС по адм.д. № 11175/08 г., Решение № 6022/11.05.09 г. на ВАС по адм.д. № 4282/08 г., Решение № 8600/29.06.09 г. на ВАС по адм.д. № 11174/08 г.). Това е наложило нравствените категории да се определят от различните професионални съсловия, чиито ограничен кръг членове изключва прилагането на нормативни актове с по-широк кръг адресати.

В тази насока са и мотивите в Определение № 10009/25.09.2024 г., постановено по адм. дело № 8554/2024 г. на ВАС, Пето отделение, които са задължителни за настоящата инстанция.

В случая приложим е текстът на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, съгласно който разпоредбите на кодекса не се прилагат за актовете, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица.

Видно от съдържанието на обжалвания Етичен кодекс, същият е съвкупност от нравствени норми, които имат характеристиката на неписани правила за поведение, които не възникват въз основа на властнически актове. Оспореният акт не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 – 4 от АПК, не е общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, нито пък е нормативен административен акт по смисъла на чл. 71, ал. 1 от АПК, а е вътрешноведомствен акт. С Етичния кодекс се създават права и задължения за държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, които служители са организационно, функционално, йерархически и дисциплинарно подчинени на органа, издал същия. Следователно, налице е хипотезата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица.

Следва да се отбележи, че според Решение № 21 от 26.10.1995 г. на КС на РБ по конст. дело № 18/1995 г., съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията, гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, включително вътрешнослужебните, щом тези актове нарушават или застрашават техни права или законни интереси и не са изключени изрично със закон от съдебно обжалване. В случая обаче, дори да се приеме, че оспореният акт представлява „вътрешнослужебен административен акт“ по смисъла на Решение № 21 от 26.10.1995 г. на КС и за същия няма изрично предвидена необжалваемост със закон, то жалбоподателят е юридическо лице, което не е организационно, функционално, йерархически или дисциплинарно подчинено на Зам.-министъра на правосъдието на Република България, нито пък се засягат негови права или законни интереси, поради което Сдружението „Синдикат на служителите в затворите в България“ не се явява адресат на Етичния кодекс и не може да се позовава на прякото действие на Конституцията, относно обжалваемостта на административните актове.

По силата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съд всички административни актове, включително вътрешнослужебните, щом тези актове нарушават или застрашават техни права или законни интереси и не са изключени със закон от съдебно обжалване. С обжалвания Етичен кодекс се създават права и задължения само за служителите на затворите, без да се засягат права и законни интереси на сдружението, което ги представлява. Както е посочил и КС в т. 6 от мотивите на своето Решение № 21 от 26.10.1995 г. по конст. дело № 18/1995 г., тези актове остават извън кръга на съдебно обжалваемите актове не поради вида си, а защото липсва едно от конституционните условия на чл. 120, ал. 2 от Конституцията – да са нарушени или застрашени права или законни интереси на граждани и/или юридически лица. На това основание вътрешнослужебните административни актове, какъвто и процесният кодекс, не подлежат на съдебно обжалване и са изключени както от действието на АПК, така и на общата клауза на чл. 120, ал. 2 от Конституцията. За единствено изключение може да се приеме само случай, при който административният акт губи своя вътрешен характер и проявява действие „навън“ – спрямо трети лица (граждани и юридически лица), каквото действие обжалваният акт в случая няма. В този смисъл Определение № 955 от 21.01.2013 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 255/2013 г., Пето отделение.

Предвид на гореизложеното, съдът намира жалбата за процесуално недопустима, поради което ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, Административен съд - Пазарджик

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на УС на „Синдиката на служителите в затворите в България“, ЕИК *********, представляван от Я. Л. Т. - председател, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, [улица], Затвора гр. Пазарджик, против Етичен кодекс за поведението на държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, утвърден със Заповед № ЛС-04-15 от 15.01.2024 г. на Зам.-министъра на правосъдието на Република България.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 261/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.