Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 14.05.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
десети март година 2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Гергана Христова -
Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1545
описа за 2017 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
По изложените в исковата молба и
уточнителна молба вх.№72982/ 25.05.2018г. обстоятелства И.П.Г., ЕГН **********,
чрез пълномощника адв. Н. Д. е предявил срещу Министерство на отбраната и О.Х.
обективно кумулативно съединени искове с пр. основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл.45 ЗЗД, за осъждане ответниците солидарно да му заплатят
сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в следствие на преживените страдания, шок, стрес и ужас от загубата на дома му при наводнение
на 06.02.2012г., сумата 65 000 лева представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие увредени от наводнението до пълна негодност
недвижими имоти – полумасивна жилищна сграда и стопанската постройка, находящи
се в УПИ VI-153 квартал 16 по ПУП на с.Бисер
премахнати
съгл. Заповед №204/28.02.2012г. на Кмета на О.Х., сумата 33 400 лева
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди при наводнението от загубата
на цялата покъщина и движимо имущество- мебели, домакински и електроуреди,
селскостопански инвентар, описани от ищеца в приложен списък на движимо
имущество по стаи – в четири стаи, в два коридора, в мазе и стопанска постройка
/на л.25 –л.28 от приложеното ч.гр.д.№1533/2017г. на САС,ТО, 13 с-в/, ведно със
законната лихва върху посочените суми, считано от датата на увреждането - 06.02.2012
г., до окончателното изплащане.
В случай, че съдът не намери основание
за солидарна отговорност на двамата ответници, ищецът сочи Министерство на
отбраната като предпочита ответник, а О.Х. като евентуален ответник, който да
бъде осъден да заплати обезщетения за претендираните вреди, в случай на
отхвърляне исковете срещу Министерство на отбраната. Претендират се и сторените
разноски в производството по делото.
В исковата молба се твърди, че на 06.02.2012
г. поради скъсване на язовирната стена на язовир Иваново (наричан още Азмака и
Ешмеджика), е наводнено землището на с. Бисер.
От образуваната приливна вълна за кратко време били залети големи
територии, разрушени жилища, загинали хора. Твърди, че жилището на ищеца,
находящо се на адрес в село Бисер, общ. Х., ул. “Банска” № 1, също е било
напълно увредено от наводнението до степен на пълна негодност за ползване, като
със заповед на кмета на О.Х. № 204/28.02.2012 г., е наредено премахването на
строежите - жилищната сграда и стопанската постройка, находящи се в УПИ VI-153
кв. 16 по ПУП на с. Бисер. Твърди се, че ищецът е собственик на имота
вследствие универсално правоприемство по наследство, открито при смъртта на
неговата майка и собственик по нотариален акт - Я.С.Г., починала на 06.07.2004
г.
Наведен
е довод, че ищецът и семейството му загубили дома си и всичка, за което са
постигнали с години усилия и честен труд. Сочи, че ищецът е претърпял и
продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, шок, ужас,
стрес и неудобства от загубата на дома му, всичката му покъщина и движими вещи,
находящи се в наводнената сграда.
Ищецът поддържа, че 2/3 части от
язовира, заедно с цялата язовирна стена били предоставени за управление на
Министерството на отбраната, като язовирната стена попадала в терена на
корпусен учебен център Корен, актуван с АДС. Министерство на отбраната ползвало
язовир Иваново от 1961 год. до датата на инцидента за обучение за подводно
кормуване и десантиране и било отговорно за стопанисване и поддръжка на
хидротехническото съоръжение. Поради статута на имота била осуетена
възможността друг да стопанисва или да има достъп до обекта. Другата 1/3 част
от язовира била актувана с акт за общинска собственост в полза на О.Х..
В срока по чл.131 ГПК ответникът О.Х. депозира
отговор, в който оспорва предявения иск. Сочи, че язовир Иваново е разположен
върху три имота, находящи се в землището на село Иваново: имот № 2, с площ от 2
610.573 дка, имот № 526 и имот № 527, с обща площ от 32 дка. Навежда твърдения,
че в основната си част водният обект на язовир Иваново е разположен върху имот
№ 2, съвсем незначителна част от водния обем попада върху имоти с №№ 526 и 527.
Поземлен имот № 2, с площ 2 610 573 кв.м, е предоставен за управление и
стопанисване на Министерството на отбраната с Акт за публична държавна
собственост (АПДС) № 0567 от 23.04.2003 год. В самия акт, в т.9 се посочва, че основание
за неговото издаване е Постановление № 148 от 21.07.1961 год., с което същият
този поземлен имот е предоставен за стопанисване и управление на Министерството
на отбраната, за да бъде изграден в него учебен полигон „Корен”. Твърди още, че
фактът, че язовир Иваново се използва от Министерството на отбраната се
потвърждава и от становище от 01.06.2004 год. на началника на Генералния щаб на
сухопътните войски - ген. лейтенант Зл. С.. Ответникът О.Х. моли искът спрямо него да бъде отхвърлен.
Представя писмени доказателства с искане да бъдат приети Претендира разноски.
Ответникът Министерство на отбраната в
срока за отговор по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове. Твърди, че не е
пасивно легитимиран да отговоря по предявените искове, тъй като не е собственик
на процесния язовир. Релевира и възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните лихви. Поддържа, че в негова полза няма учредено
вещно право на ползване върху язовира. министерството не е ползвало язовира,
съгласно неговото предназначение, както и не е упражнявало фактическа власт
върху същия. Не оспорва факта, че на 06.02.2012 г. в село Бисер, О.Х., поради
скъсване на язовирната стена на язовир „Иваново“ е наводнено землището на с.Бисер.
Претендира разноски.
В открито заседание ищецът чрез пълномощника
адв. Н. Д. поддържа исковете. С молба вх.№8272/11.05.2017г. депозирана пред САС по приложеното
ч.гр.д.№1533/2017г. на САС,ТО, 13 с-в,
адв.Н. Д. пояснява, че към исковата молба на И.Г. по грешка, поради големия брой искови претенции, са приложили
документи касаещи друг техен клиент – Б.М.Д.. С молба вх.№8272/11.05.2017г. пълномощника
представя документи по опис касещи претенцията на И.Г.. /л.8-л.29 от приложеното ч.гр.д.№1533/2017г. на
САС,ТО, 13 с-в/
В
открито заседание ответникът
Министерство на отбраната, чрез юрк.Я. оспорва исковете.Претендира разноски.
Представя писмена защита.
В открито заседание ответникът
О.Х., чрез юрк.Я. оспорва
предявените искове като неоснователни.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
І-7
състав, преценявайки доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 12
и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, като е е обявено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че на 06.02.2012 г. в с. Бисер, общ. Хармани, Област
Хасково, поради скъсване на язовирната стена на язовир "Иваново", е наводнено
землището на с. Бисер.
Не е спорно по делото, като се установява от приетите Нотариален
акт №252, том І, н.д.№450 /1972г. на нотариус при РС Х. и Удостоверение за
наследници изх.№200/ 29.06.2015г. изд. от Кметство с.Бисер, че ищецът И.П.Г., по силата на наследствено правоприество, като
единствен наследник на майка си Я.С.Г. /починала на 06.07.2004г./ е собственик
на дворно урегулирано място от 1270 кв.м. в с.Бисер, Хасковско, представляващо
парцел VI-шести, пл.№153, по плана с.Бисер, заедно с построената в имота къща, сушилня
и кладенец. /л.15-л.17 от приложеното ч.гр.д.№1533/2017г. на
САС,ТО, 13 с-в/
От приетата скица издедена от О.Х., се
установява, че УПИ VI-153 кв. 16 по плана за регулация /ПУП/ на с.Бисер, одобен
със Заповед №267/1980г. заедно с построените в него сгради, по разписен лист е
собственост на наследници на Я.С.Г..
Видно от приетия Протокол №10 от 14.02.2012
г. комисия по чл.196, ал.1 от ЗУТ, назначена със заповед на зам. кмета на О.Х.
е прегледала жилищната сграда и стопанската сграда, находящи се в УПИ VI-153
кв. 16 по ПУП на с. Бисер, с административен
адрес: ул.“Банска“ №1, собственост на наследници на Я.С.Г. и е констатирала, че
жилищната сграда от кирпич е с разрушена севрна стена, а стопанската постройка
е разрушена, поради което е направила заключение, че сградите са негодни за
ползване и следва да бъдат разрушени./л.16 от
приложеното ч.гр.д.№1533/2017г. на САС,ТО, 13 с-в/
Няма
спор по делото, че със Заповед №204 от 28.02.2012 г. на Кмета на О.Х. е било
определено да се премахнат паянтова жилищна сграда и стопанска постройка,
находящи се в УПИ VI -153, кв.16 по ПУП на с. Бисер, общ. Х., собственост на
наследниците на Я.С.Г., както и че премахването на същите е било изпълнено.
Във връзка със състоянието на
постройките в имота, наличието на движими вещи и тяхното състояние, в хода на
делото са събрани гласни доказателства и съдебно-техническа оценителна
експертиза.
В показанията на разпитания по делото
свидетел П.И.П./40г., дъщеря
на ищеца/ се съдържат
данни, че И.Г. има имот в с. Бисер, който представлявал парцел с къща.
Свидетелката сочи, че това е бащината къща на ищеца. Парцелът бил около 1 декар,
ограден с масивна ограда отвън и голяма метална входна врата. Освен къщата, в
имота имало стопанска постройка, овощни дървета - три черешови дръвчета, две
кайсиеви дръвчета, две прасковени дръвчета. В двора имало три оранжерии
изградени с метални и бетонови колони, покрити с найлон. Селскостопанската постройка
била изградена от тухли и там ищеца съхранявал земеделска техника, трактор с
ремарке и рало, лопати, мотики, инструменти. В селскостопанската постройка
имало още три дървени каци, в които Г. правел вино. Свид. П.сочи, че къщата била
запазена, строена около 1950 г., но бил правен ремонт около 1990 г. – 1995 г.
Вътрешните зидове били направени с тухли
и бетон, дограмата била сменена, покрива беше отремонтиран с нова дървена конструкция,
улуците бяха сменени. Имало канализация и водопровод, електричество. В къщата
имало мазе около 20 кв.м., полувкопано около метър и двайсет в земята с каменни
основи от дебел камък, в което се съхранявала зимнина. Ищецът имал центрофуга
за изцеждане на пчелни пити, защото отглеждал в двора около 30 кошера. До
горния етаж водели 12 циментови стъпала, влизало се в малко остъклено предверие
с кухненски шкафове, после се влиза в голям коридор, в който Г.изграждал баня.
Там имало нов бойлер, и малко бойлерче за топла вода. В това помение имало и
хладилник, комбинирана печка, на дърва и ток, както и много посуда. В другата
стая имало пералня и старинен стенен часовник. В дясно имало голяма стая,
ползвана за спалня и всекидневна с две легла персон и половина. В тази стая имало секция,
голяма маса с телевизор, диван разтегателен, маса с четири стола и печка на
дърва. Свид. П.сочи, че във всички стаи имало ръчно тъкани постелки и губери от
чеиза на майка и. В ляво били разположени две стаи. В едната стая била
поставена ъглова гарнитура с ракла и чекмеджета и спалня „Приста“, както и
шевна машина „Сингер“, маса, столове и радио-грамофон. Другата по-малката стая, служела като килер,
но имало легло, скрин, гардероб. След наводнението на мястото нямало нищо,
къщата била съборена, всичко било изравнено със земята. Гражданска защита не
допуснала семейството на ищеца преди събарянето. Свидетелката сочи, че след срутването на
къщата му, баща и бил в тежко състояние, съсипан. Много трагично го приел,
плачел и споделял, че са му отнели
живота. Ищецът искал след пенсионирането си да живее на село в бащина си къжа,
заедно с жена си.
Показанията на свид. П.И.П., съдът
преценява по реда на чл.172 ГПК, но им дава вяра, доколкото са логични,
последователни и почиват на непосредствени лични впечатления.
От приетото заключение на Съдебно-техническа
оценителна експертизи и Допълнителната СОцЕ, с вещо лице инж.Т. Д., се установява, че
оценката на жилищната сграда със застроена площ от 72 кв.м./съгласно
приложената скица/ определена по метода на възстановителна стойност възлиза на 26 085 лв., а оценката на
стопанската сграда е в размер на 1307 лв. Вещото лице обоснова извод, че
пазарната стойност на недвижимите имоти в находящи се в УПИ VI-153
кв. 16 по ПУП на с. Бисер, с адм. адрес: с.Бисер, ул.“*****към 2012 г. възлиза
общо на 27 392 лв. (за жилищна и стопанска сгради). От заключението на Допълнителната
СОцЕ се установява, че справедливата пазарна оценка на погиналото движимо
имущество и разрушените подобрения в имота възлиза на общо 10 226 лв., като
оценката на отделните елементи е посочена в таблица в констативната част от заключението.Вещото
лице е дало оценка на насажденията в имота, но същата не може да бъде
съобразена предвид диспозитивното начало, доколкото те не са част от исковата
претенция.
Съдът възприема заключението на
оценителната експертиза като обективно и компетентно дадено.
Въз основа на заключението на вещото
лице оценител, съдът прави следните
изводи: Увредите в имота на ищеца се
намират в пряка причинно следствена връзка с наводнението, причинено от
скъсване на язовирната стена на язовир "Иваново". Сумата необходима
за възстановяване на жилищната сграда и второстепенните постройка, оградите и
дворната настилка, в състояние подобно на това, което е било към момента на
увредата 27 392 лв. Стойността на увреденото движимо имущество - покъщнина и дворни
подобрения е в размер на 10 226 лв.
Не е
спорно, че на ищеца Г. не е изплащано обезщетение за имуществени вреди от
погиналия имот след наводнението.
По делото са спорни обстоятелствата
кой е собственик на язовир "Иваново", евентуално кой е ползвателя на
язовира, и респ. кому принадлежи задължението да поддържа техническата
изправност на язовира. Кому принадлежи задължението за поддържане на
техническата изправност на язовира е определено с разпоредите на чл. 97и на чл.
139, ал. 1 Закона за водите /ЗВ/.
Във връзка с язовир Иваново, събраните по делото доказателства
установяват следното:
С Акт за публична общинска
собственост № 250 от 28.03.2000 год., съставен на основание §7 т.2 от ПЗР на
ЗМСМА, като общинска собственост е актуван язовир „Ешмеджика“ с площ от 28.621
дка, представляващ имот № 000527 в землището на с.Иваново, при граници имоти
529 – пасище, мера и държавен поземлен фонд; имот № 467 и № 468 – дере, О.Х.;
имот № 020 – пасище, мера, О.Х.; имот № 002 – складов терен на Министерство на
отбраната. /л.26 от делото/.
С Акт за държавна собственост № 0567 от 23.04.2003
год., като публична държавна собственост е актуван незастроен поземлен имот в
землището на с.Иваново, О.Х., с площ от 2 610 573 кв.м., част от учебен
полигон, представляващ поземлен имот № 000002, по скица № Ф00110/17.4.2003 год.
на ОбС Земеделие и гори гр.Х. при граници: север – землищна граница на с.Остър
камък; изток – поземлени имоти № 501001, № 501002 – широколистна гора, №
000026, № 000028, № 000223 – полски път, № 00495 – вътрешна река, № 000530 –
пасище, мера; юг – поземлени имоти № 000020, № 000529, № 000528 – пасище, мера,
№ 000007 – широколистна гора, № 000527, № 000526 – язовир; запад – землищни
граници на с.Елена и с. Остър камък, имоти на Министерство на отбраната. В АДС
е отбелязано, че от 21.07.1961 год. имотът е предоставен за управление на
Министерството на отбраната, на основание Постановление № 148 на МС от
посочената дата./л.23 от
делото/
На 01.06.2004 год. Началникът на
Генералния щаб на сухопътни войски е изпратил до началника на Генералния щаб на
българската армия становище с рег. № Ж100, в което е заявил, че границите на
полигон Корен са определени през 2002 год. В становището е отбелязано е, че с
водните запаси на язовира се разпорежда О.Х. и МО няма отношение към тях. /л.27-л.28 от делото/.
На 08.01.2009 год. Областният
управител на област Хасково е изпратил писмо до Министерство на отбраната и до О.Х.,
с искане за информация дали собствеността върху язовир Иваново принадлежи на
МО; каква процедура следва да се приеме, в случай, че язовирът не принадлежи на
МО и какво отношение е взела ТД Гражданска защита в аварийните планове. Писмото
е изпратено по повод констатиран от Агенция по рибарство и аквакултури, силен
теч от стената на язовира. /л.30 от
делото/
Министерството на отбраната със свое
писмо от 02.02.2009 год. до Областния управител на област Хасково посочило, че имотът,
ползван от министерството за учебен център Корен и актуван с акт са публична
държавна собственост, не включва язовир Иваново, който бил граничен имот на
ползвания от министерството. Отговорено е, че МО не е изграждало подобно
съоръжение и такова не е заведено в баланса. Посочено е, че е допусната грешка
в картата на възстановената собственост, за поправянето на която МО не
възразява да бъдат предприети действия от собственика на язовира О.Х../л. 33 от делото/.
След този отговор, областният
управител на област Хасково е информирало кметът на О.Х. за отговора на МО и е
поискал информация в срок до 24/2/2009 год. какви действия са предприети за
поправяне на грешката в картата на възстановената собственост. /л. 36 от делото/.
Отстраняването на фактическата грешка
в картата на възстановената собственост е поискано от кмета на О.Х. с писмо
изх. № ОХ – 17-270 от 6/4/2009 год., адресирано до Общинска служба „Земеделие и
гори” гр.Х.. В писмото изрично е отразено, че имот № 527 с площ от 28, 621 дка е собствен на О.Х.,
актуван е като публична общинска собственост и че не е предоставян за ползване
и управление на МО. /л.34 от
делото/
В отговор до кмета на О.Х. от 22.04.2009
год., Началникът на ОС Земеделие и гори гр.Х. е заявил, че координатите на
терена на корпусен военен полигон Корен били съгласувани с МО и не можело да се
приеме, че в картата на възстановената собственост на землище с.Иваново е
допусната фактическа грешка, а МО следвало да изключи частта от язовир Иваново
попадаща във военния полигон и да я предостави на О.Х.. Отговорено е, че актът
за общинска собственост ще бъде отразен в картата на възстановената
собственост. /л.35 от
делото/.
С писмо вх. № 2550 от 19.11.2010
год. кметът на О.Х. е поискал съдействие от Областния управител на област
Хасково във връзка с констатирано пропадане на стената на язовир Иваново,
констатирано на 12.11.2010 год. В писмото е отбелязано, че поради неизяснен
статут на собствеността, язовирът не се стопанисвал от никой и опасността от
скъсване на стената е повече от реална. Изпратени са документи относно
собствеността и доклад за техническото състояние на язовира./л.38 от делото/ Докладът, изготвен от
инж.Г. Т.П.констатира недостатъци, деформации и пропадане на язовирната стена,
които към момента на огледа не били критични, предложени са конкретни ремонтни
работи, които да бъдат предприети. /л.36-37
от делото/.
Във връзка с това писмо, областният
управител на област Хасково е поискал от министъра на отбраната да предприеме
незабавни мерки за отстраняване на констатираните пробойни и за привеждане на
язовира в нормално експлоатационно състояние. Писмото е изпратено до МО, тъй
като областният управител констатирал при справка в ОД Земеделие, че язовирната
стена попада в имот № 000002, актуван като държавен и част от корпусен учебен
център на МО./л.41 от
делото/.
От приета дългогодишна кореспонденция между областен управител на област
Хасково, Министерство на отбранта и кмета на О.Х., категорично се установява,
че проблемите във връзка с техническото състояние и опасността от скъсване на язовирната стена
са били известни на трите институции, но конкретни мерки не са предприети,
поради неустановена собственост върху язовира между О.Х. и МО.
Представени са и писмени
доказателства, от които се установява, че към 1970 год. в Хасковски окръг са
определени отговорници за предотвратяване на наводненията, като за язовир
Иваново е бил определен конкретен отговорник и създадена аварийна група. В
списък на язовирите в район Х. е отбелязано, че язовир Иваново е заведен на
ТКЗС Иваново към 1971 год. Язовирът е отбелязан и в списък на язовири,
стопанисвани от АПК, като стопанисван от АПК Х. юг. През 1991 год. е направен
разделителен протокол за отделяне на ТКЗС с.Иваново от АПК Х., като от самия
протокол и приложения към него баланс, не е ясно дали язовир Иваново е бил
предмет на разделянето – същият не е описан и в справка № 1 на преоценените
хидромелиоративни обекти.
От заключението на приета Комплексна
съдебно–техническа експертиза изготвена от в.л. инж. Е.И., инж. Г.Г.
–специалисти хидро инженери, ценено като обективно и компететно дадено се
установява,
че скъсването
на язовирната стена на язовир „Иваново" настъпило на 06.02.2012 г. е
предизвикано основно от липсата на техническа експлоатация на язовирната стена,
като комплекс от дейности и технически средства за да не се допусне
неконтролирано /катастрофално/ изпускане на водохранилището. В резултат на
обилните дъждове водното ниво в язовира се е покачило неконтролирано, поради
липса на мерки за предотвратяване на натрупване на лед върху преливника, същия
е бил запушен и не е могъл да поеме високата вълна, формирана от интензивния
валеж, водата е преляла през короната на язовирната стена, което за
земнонасипни язовирни стени е катастрофално, тъй като при преливането се е
получило размиване на насипа и пълно разрушение на стената.
Вещите лица посочват, че от датата на първото писмо, в което
са се констатирали неизправности в техническото състояние на язовирната стена
/цитираното в част III, писмо изх. № РД-08- 063/08.01.2009 г. от Областния
управител на област Хасково/ до момента на настъпване на събитието /06.02.2012
г./ не са налични никакви документи, от които да е видно, че по съоръжението се
е осъществявала някаква строително-ремонтна дейност за отстраняване на
неизправностите, към датата на скъсване на язовирната стена, същата е била със
следните повреди: неработещ спирателен кран на основния изпускател,
незначително, но видимо понижение в средната част на короната в надлъжна
посока; напречна деформация на короната на стената - слягане на ръба откъм
сухия откос; рязко пропадане на каменния насип във вид на яма с ширина 2 м и
дълбочина 1 м на височина 5 м от короната на стената по сухия откос. Всички
тези констатирани деформации /пропадания и слягания/ определено свидетелстват
за изнасяне на материал от тялото на стената и съответно разуплътняването на
определени зони. При извършения оглед било установено, че повърхността на
преливника е изключително груба, което възпрепятства провеждане, както на
преливното количество, а така също и е предпоставка за запушването му със скални
късове, лед, дънери и др., като в началото на преливника са изградени /очевидно
незаконно/ няколко бетонни блокчета, които също създават условия за запушване
на съоръжението. Вещите лица сочат, че при изготвяне на заключението освен
разменената корспонденция не се открили никакви документи за извършена каквато
и да е поддръжка по язовирната стена и прилежащите й съоръжения, т.е. никой не
е упражнявал
контрол и текущ ремонт, така както е регламентирано, съгласно разпоредбите на
Глава IX от ЗВ, Наредба № 13 от 29.01.2004 г. за условията и реда за
осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията
към тях /ДВ, бр. 17/2004 г./ и Правилник за експлоатация и поддържане на
съоръженията от хидромериоративната инфраструктура (ДВ, бр. 97/2004 г.).
Ообосноват извод, че след скъсването
на язовирната стена, не е било възможно предотвратяване на наводнението на с.
Бисер.
Правни изводи, въз основа
на приетите за установени факти:
По правната квалификация: Твърденията в исковата молба
дават основание предявените осъдителни искове да се квалифицират по чл.49 от ЗЗД – обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от неправомерни деяния (действия или
бездействия) на лица, на които е възложено извършването на някаква работа. С
оглед заявените факти и обстоятелства относно причините за настъпване на
вредите - инцидент, настъпил от скъсана язовирна стена, който не е резултат от
природно бедствие, претенцията е за вреди от неизпълнение на законово
задължение, а не от неупражнен контрол от страна на собственика на дадена вещ.
За да бъде квалифицирана претенцията като искане за обезщетяване на вреди,
настъпили от вещ, то тези вреди трябва да са последица от свойствата и
недостатъците на самата вещ. Твърденията за наличие на виновно човешко
поведение, дават основание на съда да квалифицира претенцията по чл.49 от ЗЗД.
Фактическият
състав на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД включва
следните елементи: неправомерно деяние, от лице или лица, на които е възложено
извършване на работа, в резултат на което деяние и в пряка причинно-следствена
връзка от него са настъпили вредоносни последици. Настъпването на фактите,
съставляващи фактическият състав на отговорността по чл.49 от ЗЗД се доказва по
категоричен начин в настоящото производство, като всеки един от посочените
елементи ще бъде разгледан от съда поотделно. Преди това обаче, съдът дължи да
изследва основния спорен въпрос по делото - кое лице носи отговорност за поддържане
на водното съоръжение, респективно за обезщетяване на вредите, настъпили от
наводнението в с.Бисер, предизвикано от скъсването на язовирната стена на
язовир Иваново.
Язовир Иваново представлява водностопанска система,
включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните
деривации, съгласно легалната дефиниция на такъв вид обект, дадена в §1 ал.1
т.94 от Закона за водите, приет през 1999 год. Водностопанските системи и
съоръжения на територията на общината с изключение на тези, които са включени в
имуществото на търговски дружества и на язовирите по списък, приложен към
Закона за водите (в който списък язовир Иваново не е посочен), представляват
публична общинска собственост–вж. чл.19 ал.1 т.4 от Закона за водите.
Създадената със специалния Закон за водите правна уредба относно
принадлежността на правото на собственост върху водностопанските системи и
съоръжения (язовири), съответства на и не променя предшестващата правната
уредба на собствеността върху водни обекти, създадена с общите Закон за
местното самоуправление и администрация от 1995 год. и Закон за Общинската
собственост от 1996 год. В параграф 7 ал.1 т.2 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация е предвидено, че, с влизането в сила на
закона, в собственост на общините преминават язовири, езера и др. от местно
значение, ако не са включени в капитала, уставния фонд или заведени в баланса
на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество (ал.2). В чл.2
ал.1 т.2 от Закона за общинската собственост е предвидено, че общинска
собственост са имотите, предоставени в собственост на общината със закон. При така създадената правна уредба
е очевидна целта на законодателя – да предостави в собственост на общините
местните водни обекти, което улеснява поддържането им и предоставя ползите от
тях на населението на съответната община. В съответствие с тази правна уредба,
съдът приема, че собственик на язовир Иваново е общината, на чиято територия се
намира язовирът, тоест О.Х.. Правото на собственост на общината върху този
воден обект е възникнало ex lege, с влизане в сила на Закона за местното
самоуправление и местната администрация. Това е и основанието, на което
общината е съставила в своя полза Акт за публична общинска собственост №
00250/28.3.2000 год. и като правопораждащ правото й факт, в него е посочен
на §7 т. 2 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация. Актът за публична
общинска собственост удостоверява възникването на правото на собственост и
легитимира О.Х. като собственик на имот № 000527 с площ от 28.621 дка в
землището на с.Иваново, с посочен начин на тройно ползване – язовир Ешмеджика
(известен още като язовир Иваново). Липсват доказателства, които да оборват
констатациите в Акта за публична общинска собственост.
В съответствие с цитираните законови разпоредби е и съставения и
представен по делото АПОС № 00250/28.03.2000 г., с който като публична общинска
собственост е актуван имот № 000527 с площ 28, 621 дка в землището на с.
Иваново, с начин на трайно ползване - язовир, посочен като язовир
"Ешмеджика", който е идентичен с язовир "Иваново". Актовете
за общинска собственост като официални документи имат само декларативно
действие за собствеността на общината и не се ползват с конститутивен ефект -
констатират собствеността на общината, без да я пораждат. Аналогично на
възприетото в ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, актът за общинска собственост се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила само за отразените в него
факти, а за собствеността на общината и нейният публичен характер следва да му
се признае легитимиращо действие, по силата на което актуваният имот се счита
за публична общинска собственост до доказване на противното, като общината не
носи тежестта да доказва основанието, на което е съставен актът. В настоящия
облигационен спор, като насрещна страна, ищецът няма интерес да проведе
доказване, което да изключи легитимиращия ефект на АОС и съответно не носи
доказателствена тежест да установи кой е действителният собственик на язовира,
различен от О.Х., която е актувала имота като своя собственост. Ответникът О.Х.
пък не може да се защитава по предявения срещу нея иск по чл. 49 ЗЗД, отричайки
удостовереното с АОС нейно право и съответно легитимиращия ефект на акта.
Не се доказва язовир Иваново да е бил държавна
собственост към момента на влизане в сила на Закона за местното самоуправление
и местната администрация, нито да е включен в капитала или уставния фонд на
дружество с държавно имущество или да са били налице друг пречки за актуването
на язовира като общинска собственост. Твърдението на ищеца, че именно язовирът
е актуван с Акт за публична държавна собственост № 0567 е недоказано. С
цитирания Акт за публична държавна собственост е актуван поземлен имот № 000002
по картата на възстановената собственост в землището на с.Иваново, с посочен
начин на трайно ползване – друга територия с нестопанско значение.
По делото не се доказва язовирът да е бил прехвърлен
на частно лице преди влизане в сила на Закона за местното самоуправление и
местната администрация, по реда на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му. Представени са доказателства, че имотът е бил
заведен в баланса на ТКЗС Иваново, а впоследствие е бил стопанисван от АПК Х..
Не се доказва обаче по какъв начин имотът е преминал от ТКЗС в полза на АПК –
еднозначни доказателства в този смисъл не се съдържат в представения по делото
разделителен протокол. През 1994 год. обект, наречен „язовир“ и язовирен
комплекс Иваново е продаден от ликвидационния съвет на Земеделска кооперация
„Трети март“ на две физически лица. Предвид липсата на доказателства по какъв
начин язовирът е бил разпределен на земеделската кооперация,съдът приема, че
Кооперацията е разполагала с правото да се разпореди с имота. Дори и да се
приеме, че язовирът е разпределен на кооперацията и че е налице идентичност на
язовир Иваново с продадения комплекс, договорът за продажба не е произвел
действие, поради неспазване на процедурата за провеждане на търга – по делото
не се доказва да е взето решение на ликвидационния съвет на кооперацията, в
съответствие с изискванията на действалата към този момент Наредба за търговете
(към която препраща чл.43 от ППЗСПЗЗ), което съдържа изискуемата информация, не
се доказва спазване на изискването по чл.48 ал.9 от ППЗСПЗЗ за разгласяване на
търга и провеждането му в определен срок, след разгласяването, както Наредбата
за търговете изисква; не се доказва заплащане на цената от спечелилите търга.
По изложените дотук съображения, настоящият състав
приема, че язовир Иваново представлява публична общинска собственост и част от
активите на О.Х., както и че върху язовира не е било учредено вещно или
облигационно (концесия за водоползване) право на ползване.
Предвид приетото от съда, главният иск за солидарно
осъждане на Министерство на отбраната и на О.Х. за обезщетяване на вредите от
наводнението в с.Бисер следва да бъде отхвърлен, тъй като липсват основания за
възникване на отговорност на Министерството, респективно не е възникнала
солидарна отговорност между двамата посочени от ищеца ответници.
По същите съображения следва да бъде отхвърлен и искът
срещу предпочитания ответник – Министерство на отбраната.
С оглед сбъдване на вътрешно-процесуалното условие, Съдът
следва да разгледа евентуално съединения иск, предявен срещу О.Х., която, по
изложените по-горе съображения представлява лицето, което притежава пасивна
материално-правна легитимация да отговаря за вредите от наводнението.
Поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на
водностопанската система, като сбор от обекти по смисъла на параграф 1 ал.1
т.94 от Закона за водите, се осъществява от няколко правни субекта: от
собственика на системата или от лицето, което упражнява право на ползване върху
нея – чл.139 ал.1 от Закона за водите. Както вече беше отбелязано, върху язовир
Иваново не е било учредявано право на ползване. Фактически ползватели на съоръжението
могат също да участват в разходите за поддръжката му, но този въпрос е
ирелевантен към предмета на настоящото производство, доколкото той би
рефлектирал върху създаване на облигационни правоотношения между собственика и
фактическия ползвател, ако има такъв, но няма отношение към правопораждащите
факти, обуславящи възникването на отговорността за обезщетяването на вредите,
търсени в това производство. Законът за водите предвижда в чл.139б, че при спор
за собственост на язовир, областният управител осъществява организацията и
техническата му експлоатация до влизането в сила на съдебното решение. В
настоящия случай, като се вземе предвид кореспонденцията между О.Х., МО и
Областния управител на област Хасково, може да се направи извод, че е бил
създаден отрицателен спор за собственост между О.Х. и Министерство на
отбраната, тъй като всяка от двете институции е отричала своето право върху
имота и е сочила другата институция като собственик. При този спор за
собственост, законът е вменил в задължение на областния управител да извършва
дейностите по чл.137 и чл.138 от Закона за водите, в какъвто смисъл следва да
се разбира задължението на областния управител да осъществява организацията и
техническата експлоатация на язовира. Отговорността на Областния управител
обаче не изключва отговорността на действителния собственик на съоръжението, а
двете институции отговарят солидарно за причинените вреди. Законът дава
възможност на пострадалия да насочи иска си към всеки един от извършителите на
деликта, поради което и съдът приема, че отговорността на действителния
собственик не е изключена, в случаите на съпричиняване. В случая, отговорността
следва да бъде понесена от О.Х.. Това е институцията, която с бездействието си
е допуснала настъпването на наводнението, в резултат на което е била причинена
смъртта на родителите на ищеца.
Бездействието на служителите на ответната О.е
противоправно, тъй като противоречи на задълженията за действие, които законът
вменява на собственика на язовира във връзка с неговата поддръжка. Поддръжката
на водното съоръжение цели предпазване от вредното въздействие на водата (в
това число и от наводнение – чл.137 ал.1 от Закона за водите) и може да бъде оперативна и постоянна. От
дефинирането на двете понятия оперативна и постоянна защита и с оглед
представените по делото доказателства, съдът приема, че ответната О.е изпълнила
задължението си, да осигури т.нар. оперативна защита, като е приела и
съгласувала с компетентния орган (МВР) авариен план за действие. Такъв план е
бил приет от О.Х. и съгласуван с компетентния орган. С това обаче е приключило
единствено изпълнение на задълженията по съставяне на нужната документация.
Създаването на документи, в изпълнение
на закона обаче не е в състояние да предотврати настъпването на такава тежка
катастрофа, каквато е настъпила при скъсването на язовирната стена на язовир
Иваново. Затова и законът създава задължение за осъществяване на постоянна
защита от вредното въздействие на водите, при която предвижда и конкретни
практически мерки, които следва да бъдат взети „за предотвратяване и ограничаване на щетите, нанесени от природните
наводнения, провеждани в съответствие с плановете за управление на риска от
наводнения, и ликвидиране на потенциално опасни язовири, чието техническо
състояние не позволява по-нататъшната им експлоатация“ – чл.138 ал.1 т.7 от
Закона за водите. Множество конкретни превантивни действия и действия при
опасност или при настъпване на бедствия са предвидени да бъдат извършвани на
общинско ниво и в Закона за защита при бедствия. Условията, редът и
изискванията за организация и осъществяване на техническата експлоатация на
язовирните стени и съоръженията към тях от своя страна е било регулирано в
действалата до 2016 год. Наредба № 13 от 29/1/2004 год. за условията и реда за
осъществяване на техническа експлоатация на язовирните стени и съоръженията към
тях, в която са предвидени конкретни по вид и срокове за извършване работи по
контрол и текущ ремонт на посочените съоръжения. Всички тези действия са
насочени към предотвратяване на бедствията или ограничаване на вредите, в
случай на настъпването им и осигуряване на адекватна защита на пострадалите. В
настоящия случай, служители на ответната О.са нарушили задълженията си да действат
за осигуряване на постоянната защита на населението, живеещо на територията на
общината. По делото са събрани множество доказателства, установяващи, че
тежкото състояние на язовир Иваново и в частност на язовирната стена, е било
известно на общината няколко години преди настъпване на трагедията. Още през
2009 год. различни комисии, включващи представители на О.Х. са наблюдавали и
оценявали състоянието на язовирната стена. Доказва се и назначаването на
технически експертизи, които от своя страна са набелязвали мерки за
предотвратяване на евентуални катастрофа (вж.доклад на инж.Пеев). През 2010
год. и няколко месеца преди инцидента, по назначена от общината проверка отново
са констатирани запушване на преливника, нередности в работа на изпускателя на
язовира, пропадане на язовирната стена, деформация в короната на язовирната
стена. От водената кореспонденция между институциите – Община, Министерство на
отбраната, Областен управител, става ясно, че служители на общината са били
наясно със съществуващата опасност от разрушаване на язовирната стена. Всичко
обаче е било документирано единствено на хартия и не са били предприети никакви
мерки за предотвратяване на бедствието. Нещо повече, от изслушаната по делото
техническа експертиза се доказва безспорно, че скъсването на язовирната стена е
последица от липсата на каквато и да било техническа експлоатация на язовирната
стена и липсата на поддръжка за период от около 10 години. Съдът счита, че
допуснатото от ответника О.Х. документиране на техническите неизправности на
язовирната стена, без предприемането на каквито и да било конкретни технически
дейности по отстраняване на тези неизправности, представлява противоправно
бездействие, за което посоченият ответник носи отговорност. Ето защо Общината
следва да отговаря за вредите, настъпили в резултат от неизпълнение на
задължението й да осигури безопасността, живота и здравето на живеещите на
нейната територия.
Доколкото отговорността по чл.49 от ЗЗД е безвиновна,
изследване на вината на Общината за настъпване на трагедията не се налага.
Вината на конкретните служители на общината, допринесли с бездействието си да
настъпят вредоносните последици, се предполага – чл.45 ал.2 от ЗЗД.
От наводнението в с.Бисер и в пряка
причинно-следствена връзка с него е настъпила вреди за ищеца, изразяващи се в
разрушаване на дома му , заедно с цялата покъщина.
По исковете за
имуществени вреди:
По делото не се спори, а се установи от представения
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане №252, том І, н.д.№450 /1972г., и Удостоверение за наследници
№ 200/29.06.2015г. че ищецът И.Г. е придобил по наследство от майка си Я.С.Г. си недвижим
имот: Парцел VI, с площ от 1270 кв.м., отреден за имот с пл. № 153 в кв. 16 по
плана на с. Бисер, ведно с построените в него къща и стопанска постройка.
Нама спор също така, че жилището на ищеца, находящо се
в землището на с. Бисер е било тотално увредено от процесното наводнение до
степен на пълна негодност за ползване, в резултат на което със Заповед № 204/
28.02.2012 г. на Кмета на О.Х. е било наредено премахването на строежите.
От показанията на свидетеля П.П.се установи, че ищецът
е имал имот в с. Бисер - с къща на един етаж, с голямо полвкопано мазе,
ремонтирана през 1995г., отделно тухлена селскостопанска сграда, оранжерии с
метална конструкция. От показанията й се установи също така, че къщата на ищеца
е била основна ремонтирана през периода
1990 -1995г., с нова дограма, сменени улици, керемиди, поддържана и изцяло
обзаведена къща, която е била наводнена изцяло при процесното наводнение, в
резултат на което е разрушена по заповед на кмета, а целият имот е бил залят и
всичко е било отнесено от водата. Наред с това, от свидетелските показания се
установи също така, че на горния етаж в къщата е имало мебелирани спални
помещения и всекидневна изцяло оборудвана. Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел, тъй като същите са дадени логично, последователно и в
резултат от преки впечатления.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено по делото, че в причинна връзка с процесното събитие,
ищецът е претърпел имуществени вреди, изразяващи се в загуба на притежаваните
от него недвижими имоти и движими вещи, поради което е налице основание за
обезщетение на претърпените имуществени вреди.
От приетото по делото заключение на съдебно-оценителната
експертиза се установи, че средната пазарна стойност на разрушените недвижими
имоти – жилищна сграда и стопанска постройка
към датата на събитието 06.02.2012г. е в размер на 27 392 лв. Поради
изложеното, съдът намира, че претенцията на ищеца в размер на сумата от 27 392
лева - представляващи обезщетение за имуществените вреди, вследствие събарянето
на увредения му жилищен имот и стопанска постройка е основателна до размера от 27 392 лв., като за разликата от
установения до пълния предявен размер от
65 000лв., искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
На следващо място, от заключението на експертизата се
установи, че средната пазарна стойност на движимото имущество, така както е
посочено от свидетеля към датата на събитието възлиза на сумата от 10 226 лв.
Посоченото заключение не е оспорено от страните по делото и се кредитира от
съда като обективно и компетентно дадено.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният от
ищеца иск за заплащане на обезщетение за имуществените вреди, изразяващи се в
погинали недвижими имоти, както и в погинали движими вещи се явява частично
основателен до размера на сумата от 10 226 лева и като такъв следва да бъде
уважен до този размер, ведно със законна лихва върху тази сума считано от
датата на увреждането - 06.02.2012 г. до окончателното й изплащане и отхвърлен
за разликата до пълния претендиран размер от 33 400 лева.
По иска за неимуществени
вреди:
От показанията на свид.П.П.се установяви, че
процесното наводнение се е отразило тежка емоционално и психически на ищеца, който
бил покрусен, разстроен и ядосан, както
и че към настоящия момент не е превъзмогнал преживяното.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът
намира, че в причинна връзка с процесното събитие ищецът е претърпял шок, ужас
и стрес.Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя
по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и
доказани по делото факти - интензитет и продължителност на страданията, период
на възстановяване, наличие на остатъчна травма. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай.
Съдът, при определяне размера на обезщетението, отчита
вида на понесените от ищеца неимуществени веди - негативни преживявания,
емоционален и психически срив от самото бедствие, от това да види бащината си къща
унищожена, както и унищожената им покъщнина, отчита възрастта, интензитета на
страданията, периода от време, през който са търпели негативни преживявания, и
намира, че справедливият размер на дължимото се на пострадалия обезщетение за
неимуществени вреди възлиза на сумата от по 10 000, 00 лв.
Поради изложеното, съдът намира, че предявените искове
се явяват изцяло основателни и като такива следва да бъдат уважени за пълния им
претендиран размер.
Върху присъдените обезщетения ответната О.дължи и
лихва за забава от датата на деликта – 06.02.2012 год.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода от делото и направеното искане, на
ищците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, платими от ответника О.Х., в размер
сумата от 219.64 лв.,представляваща депозити за вещо лице по СОцЕ и ДСОцЕ.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адв.
Никорай Д. -ШАК сумата от 1944 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение, изчислено
съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
При този изход на делото и с оглед на изрично
направеното искане, на ответника Министерство на отбраната, на основание чл.
78, ал. 3 и, ал. 8 ГПК, следва да се присъдят разноски в размер на сумата 150,
00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
При този изход на делото и с оглед на изрично направеното
искане, на ответника О.Х. на основание чл. 78, ал. 3 и, ал. 8 ГПК следва да се
присъдят разноски за отхвърлената част от исковете в размер на сумата 364 лв., Като
общо сторените разноски са 640 лв., от които 500лв. представляваща депозит за
вещи лица и 150лв. юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК О.Х. следва да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1904.72 лв. и разноски в
размер на 220 лв., съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с пр. основание чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, предявен от И.П.Г., ЕГН **********, чрез пълномощника
адв. Н. Д., за солидарно осъждане на
М. на о., с адрес гр.София, ул.“*******и О.Х., БУЛСТАД *******, с адрес гр.Х. ***,
пл.*******, да заплатят следните суми, а именно: сумата 10 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на преживените
страдания, шок, стрес от загубата на дома му при наводнение на 06.02.2012г.,
сумата 65 000 лева представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
вследствие увредени от наводнението до пълна негодност недвижими имоти –
полумасивна жилищна сграда и стопанската постройка, находящи се в УПИ VI-153
квартал 16 по ПУП на с.Бисер, премахнати съгл. Заповед №204/28.02.2012г. на
Кмета на О.Х., както и сумата 33 400 лева представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди при наводнението от загубата на цялата покъщина и
движимо имущество.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, предявен от И.П.Г., ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. Н. Д. срещу М. на о.,
с адрес гр.София, ул.“*******, за за заплащане следните суми: сумата 10 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
на преживените страдания, шок, стрес от загубата на дома му при наводнение на
06.02.2012г., сумата 65 000 лева представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие увредени от наводнението до пълна негодност
недвижими имоти – полумасивна жилищна сграда и стопанската постройка, находящи
се в УПИ VI-153 квартал 16 по ПУП на с.Бисер, премахнати съгл. Заповед
№204/28.02.2012г. на Кмета на О.Х., както и сумата 33 400 лева представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди при наводнението от загубата на
цялата покъщина и движимо имущество.
ОСЪЖДА О.Х., БУЛСТАД *******, с адрес гр.Х. ***,
пл.*******, на основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД, да заплати на И.П.Г., ЕГН **********,
чрез пълномощника адв. Н. Д., сумата 10
000 /десет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - шок, ужас и стрес, които вреди
са настъпили в резултат на събитие - наводнение, настъпило на 06.02.2012г. в с.
Бисер, О.Х., Област Хасково, вследствие на скъсване на язовирната стена на
язовир "Иваново", ведно
със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на увреждането -
06.02.2012 г. до изплащането.
ОСЪЖДА О.Х., БУЛСТАД *******, с адрес гр.Х. ***, пл.*******, да заплати на И.П.Г., ЕГН **********,
чрез пълномощника адв. Н. Д., сумата 27
392 /двадесет и седем хиляди триста деветдесет и два/лева - представляваща
обезщетение за имуществените вреди, от увредени при наводнението до пълна
негодност недвижими имоти – полумасивна жилищна сграда и стопанската постройка,
находящи се в УПИ VI-153 квартал 16 по ПУП на с.Бисер, премахнати съгл. Заповед
№204/28.02.2012г. на Кмета на О.Х., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от
датата на увреждането - 06.02.2012 г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 65 000лв.
ОСЪЖДА О.Х., БУЛСТАД *******, с адрес гр.Х. ***, пл.*******, да заплати на И.П.Г.,
ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Н. Д., сумата 10 226/ десет хиляди двеста двадесет и шест/ лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди при наводнението от загубата на цялата покъщина и движимо имущество -
мебели, домакински и електроуреди, инвентар, описани от ищеца в приложен списък
на движимо имущество по стаи – в четири стаи, в два коридора, в мазе и
стопанска постройка /на л.25 –л.28 от приложеното ч.гр.д.№1533/2017г. на
САС,ТО, 13 с-в/, ведно със законната лихва върху посочените суми,
считано от датата на увреждането - 06.02.2012 г., до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния претендиран размер от 33 400лв.
ОСЪЖДА О.Х., БУЛСТАД *******, с адрес гр.Х. ***, пл.*******, да заплати на И.П.Г.,
ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 219.64лв.
ОСЪЖДА И.П.Г., ЕГН ********** да заплати на Министерство на
отбраната, с адрес гр.София, ул.“*******, на основание чл.78, ал.8 от ГПК
сумата 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.П.Г., ЕГН ********** ***, БУЛСТАД ******* на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски за отхвърлената част от исковете в размер на 364 лв.
ОСЪЖДА О.Х., БУЛСТАД *******, с адрес гр.Х. ***,
пл.******* да заплати на адвокат Н.Н.Д.,
ШАК с адрес ***-ти полуетаж, офис № 4, на основание чл.38 ал.2 от ЗА сумата 1944
лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА О.Х., БУЛСТАД
*******, с адрес гр.Х. ***, пл.******* да
заплати в полза на СГС, на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумата 1904.72 лв. – държавна
такса и 220 лв. разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия: