№ / .04.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х
касационен състав
На тридесети септември през две хиляди двадесет и първа
година
В публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
ВАЛЕНТИН
ПУШЕВСКИ
Секретар: Добринка
Долчинкова
Прокурор при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова
кАНД № 2076 по описа на съда за 2021
година,
За да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК
вр.чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от „Прогипс
Варна“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя С.Д.З., ЕГН, **********,
против Решение №374/20.07.2021г по АНД №1847/2021г на Районен съд – Варна, 22
с-в, с което е изменено издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“– Варна НП № 03-01340125.03.2020г. чрез намаляване размера на наложената
на касаторите Имуществена санкция на осн.чл.416 ал.5
вр.чл.414 ал.3 от КТ – от 5 000 (пет хиляди) лв. на 1500 (хиляда и
петстотин) лв. Релевирано е
основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по изричното препращане на
чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, като се оспорва
извода на ВРС за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в производството по издаване на НП, кат оконкретно
се сочи, че в него липсва описание на доказателствата, посочва се разминаване
между датите на установяване на нарушението с КП и тази на съставяне на АУАН, не
на последно място се твърди, че на проверяващите е представен граждански
договор с И.В.И., и не са налице доказателства да се приеме, че отношенията им
с него са били трудовоправни, освен това е налице
разминаване в описанието на изпълняваната длъжност „пазач“ и реално
изпълняваната дейност по полагане на настилка от лицето. С тези съображения се
настоява за отмяна на решението на ВРС и измененото с него НП като
незаконосъобразни – поради липса на осъществено от дружеството-касатор нарушение. В съдебно заседание по същество касаторите чрез адв.Т.Я. ***
поддържат жалбата и настояват за уважаването й.
Касационият ответник Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна,чрез началник отдел „АИПО“ са
депозирали писмено становище за неоснователност на касационната жалба с
настоява за отхвърлянето й и с претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Участващият в производството представител на Варненска
окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна.
Касационният съдебен състав счита жалбата за
неоснователна.
Анализирайки събраните в производството пред себе си
релевантни гласни и писмени доказателства, с проверяваното си решение
въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че на 13.10.2020г
служители на ДИТ – Варна, сред които и св. Л.Б.- гл.инспектор,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на строителен обект
– жилищна сграда в гр.варна, ул.“Поп
Дмитър“, УПИ ХХII-469, кв.18 по плана на с.о.“Пчелина“, изпълняван от „Прогипс
Варна“ ЕООД. При пристигането на място контролните органи установили двама
работници - И.В.И., който полагал мазилка, и И.Р.Х., който почиствал. В хода на
проверката И. декларирал, че работи в дружеството от 08.10.2020г на длъжност
„пазач“ без сключен трудов договор; с работно време от 08:00ч до 17:00ч;
почивни дни в работната седмица: събота и неделя; трудово възнаграждение –
610лв. В съставения на място от контролните органи констативен протокол
работниците положили подписи за верността на декларираните от тях данни. На
представителя на „Прогипс Варна“ ЕООД била връчена
призовка за представяне на писмени доказателства в ДИТ – Варна. В хода на
последващата документална проверка било установено, че И.В.И. няма трудово
досие, а само сключен на 12.10.2020г граждански договор, с предмет: почистване
и изхвърляне на строителни отпадъци в проверявания обект, с определено
възнаграждение в размер на 300лв. За установеното нарушение по чл.62 ал.1
вр.чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ – за това, че на 13.10.2020г в качеството си на
работодател допуснал И. И. да престира труд в негова
полза, изпълнявайки трудови функции на длъжност „пазач“ при определено работно
място – строителен обект на ул.„Поп Димитър“, с
определено работно време от 08:00ч до 17:00ч, декларирано от лицето, и
уговорено трудово възнаграждение от 610лв, също декларирано от лицето, без да е
сключен в писмена форма трудов договор между страните по трудовото
правоотношение, сЛ.Б.съставила АУАН от 27.10.2020г
против „Прогипс Варна“ ЕООД. При личното предявяване
на акта на управителя С.З., както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили
писмени възражения. Въз основа на акта било издадено и НП от 04.11.0202г, с
което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя,
и правната квалификация на нарушението, за което на осн.чл.414 ал.3 от КТ
наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 5000лв.
При така установената фактология съдът приел от правна
страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените
законоустановени срокове, съдържат минимално изискуемите реквизити по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, и липсват допуснати съществени процесуални нарушения като
самостоятелни основания за отмяна. По приложението на материалния закон ВРС приел,
че нарушението е безспорно доказано, правилно квалифицирано и обективно съставомерно. Съдът изложил на първо място, че съгл.
предвиждането на чл.1 ал.2 от КТ отношенията по предоставяне на работна сила се
уреждат само като трудови, съгл.чл.62 ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в
писмена форма, а чл.61 ал.1 от КТ изисква това да стане преди постъпването му
на работа. Съдът приел, че в настоящия казус са установени всички елементи на
съществуващото между „Прогипс Варна“ ЕООД и И. И. трудово правоотношение към 13.10.2020г, вкл. две
страни – работодател и работник; определено място на работа – строителен обект,
изпълняван от дружеството-работодател; заемането на конкретно определена
длъжност – пазач; определено трудово възнаграждение – 610лв. с постоянен
характер; продължителност на работния ден от 08:00ч до 17:00ч. Въпреки това в
деня на проверката дружеството е допуснало до работа И. И. без сключен в
писмена форма трудов договор, в нарушение на задължението си по чл.62 ал.1
вр.чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ. ВРС приел също, че сключения облигационен
договор не променя извода за наличие на трудово правоотношение между страните
предвид установените обективни елементи на същото в тяхната цялост. Не на последно място съдът приел, че случаят
не е маловажен по см.чл.28 от ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да го характеризират като такова с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид; касае се за типично нарушение, осъществено от търговско дружество,
извършващо строителна дейност, в които случаи нарушаването на трудовоно законодателство създава потенциални рискове за
работниците, вкл. невъзможност да се възползват от своите трудови и
осигурителни права.
Въззивният съд обсъдил и отхвърли
като неоснователни и всички възражеиня на настоящите касатори. Първото от тях отхвърлил с аргумент, че в НП се
съдържа точно и ясно описание на всички съставомерни
признаци на нарушението, т.е. правото на защита на дружеството не е нарушено;
посочил е, че сроктъ по чл.52 ал.1 от ЗАНН е
инструктивен, а не преклузивен, и пропускането му не
влияе върху законосъобразността на издаденото НП; счел е за неотносими
възражението за несъответствие между описаната в НП длъжност „пазач“ и реално
осъществяваната от работника дейност по полагане на мазилка – посочил, че
изпълняваната длъжност е без значение за съставомерността
на нарушението предвид безспорната липса на сключен писмен трудов договор.
Обсъждайки справедливостта на наложената Имуществена
санкция по размер, въззивният съд приел, че определеният такъв от АНО от 5000лв
– между минималния и средния по приложимия санкционен текст, не е съобразен с
тежестта на нарушението, и преди всичко с факта, че то е първо по ред за
дружеството-работодател, поради което
приел, че и санкция в специалния минимум от 1500лв. е достатъчна за постигане
на целите по чл.12 от ЗАНН. С тези съображения въззивният съд изменил НП
единствено чрез редуциране размера на наложената на „Прогипс
Варна“ ЕООД имуществена санкция.
Касационният съдебен състав преценява така
достигнатите правни изводи по същество на въззивния за доказателствено
обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава на тях
в хипотезата на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК. Възраженията на касаторите
са неоснователни, а и вече са обсъдени от въззивния съд.
На първо място категорично не отговаря на истината
възражението за липса на описани в НП доказателства, въз основа на които е
издадено същото – напротив, там са посочени констативен протокол от
13.10.2020г, граждански договор от 2020г, и копие от инструктажна книга, т.е.
първото твърдяно съществено процесуално нарушение не е налице. Несъществуващо е
и второто сочено процесуално нарушение – проверката е извършена на 13.10.2020г,
съставения тогава констативен протокол съдържа само декларираните от заварените
на място двама работници елементи на съществуващи трудови правоотношения,
заверени за вярност с подписите им, но този протокол не съдържа никакви
констатации на проверяващите и не поставя началото на АНП. АУАН, с което това е
сторено, законосъобразно е съставен на 27.10.2020г – след като в хода на
документалната проверка и въз основа на представените от работодателя писмени
доказателства е установено санкционираното нарушение. Неоснователно е и
възражението за недоказаност на нарушението – напротив, още в хода на
проверката работникът сам е декларирал съществуващо трудово правоотношение с
всичките му съставомерни елементи, и се е подписал за
верността им, удостоверявайки по този начин и липсата на сключен трудов
договор. Представеният граждански договор е частен документ без достоверна дата
от една страна, от друга – негов предмет е единствено предоставяне на работната
сила на И. И. на „Прогипс Варна“ ЕООД за почистване
на строителни отпадъци, което изключва квалификацията му било като договор за
поръчка, за изработка или друг вид. В заключение – няма никакво разминаване в
длъжността на работника – в АУАН тя е вписана като „мазач“, какъвто той
очевидно е, предвид извършваната от него дейност по полагане на мазилка в деня
на проверката. Това, че в НП е вписан като пазач, не променя и не заличава
липсата на сключен трудов договор с него, както правилно е приел и въззивният
съд.
По идентичен начин обосновано, правилно и законосъобразно се е
произнесъл и ВРС с проверяваното си решение, което не е обременено с
поддържаните от касатора пороци. В хода на дължимата
съгл.чл.218 от АПК служебната проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, настоящият съдебен състав намира, че то не страда и от други пороци, налагащи ревизирането или отмяната му, поради което
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото претенцията на ответната
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
е основателна и следва да бъде уважена в размер на 80лв. на осн.чл.143 ал.3
вр.чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран и на осн.чл.221 ал.2 от АПК, касационният съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №374/20.07.2021г по АНД №1847/2021г.
на Районен съд – Варна, 22 с-в, с което е изменено издаденото от Директора на Д“ИТ“ – Варна НП №
03-013401/04.11.2020г. чрез намаляване размера на наложената на „Прогипс Варна“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, Имуществена
санкция на осн.чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от КТ – от 5 000 (пет хиляди) лв. на 1500
(хиляда и
петстотин) лв.
ОСЪЖДА „Прогипс Варна“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.