№ 52
гр. Кърджали, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20215100500140 по описа за 2021 година
С решение № 260180/25.05.2021 г., постановено по гр.д. № 4/2020 г., Кърджалийският
районен съд е отхвърлил предявения от „Б.-Л. *" Е., с.С., обл. Х., с ЕИК *, против
ответницата Б. А. С., с ЕГН **********, от гр.К., ул. „Х." № *, установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за недължимост на вземане за разноски в размер на 1200 лв.,
за които е издаден изпълнителен лист от 29.05.2019г. по гр.дело № 1833/2018г. по описа на
РС-Хасково. Съдът е осъдил ищцовото дружество да заплати на ответницата Б.С. и
направените по делото разноски в размер на 500 лв.
Настоящото производство е образувано по депозирана чрез процесуален представител
от ищеца „Б.–Л. *“ Е., въззивна жалба. С нея първоинстанционното решение се жали като
недопустимо, при условията на евентуалност като неправилно - постановено при нарушения
на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
както и като необосновано. Във въззивната жалба обаче изрични доводи не се релевират. С
нея се иска да бъде обезсилено първоинстанционното решение и производството по делото
да бъде прекратено, а при условията на евентуалност да бъде отменено атакуваното решение
и бъде прекратено производството по делото или бъде уважена исковата молба.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е подаден писмен отговор на въззивната жалба от
ответника по същата Б. А. С..
В съдебно заседание, жалбодателят „Б.–Л. *“ Е. чрез депозирано от процесуалния му
представител писмено становище, поддържа въззивната си жалба. Не претендира
присъждане на разноски за въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност на
разноските на ответната страна.
В съдебно заседание, ответникът по въззивната жалба Б. А. С. чрез депозирана от
процесуалния й представител писмена защита, оспорва същата. Претендира присъждане на
разноски за въззивната инстанция. Прилага списък на разноските.
Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:
1
Жалбата, като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално
допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.
Компетентният Кърджалийски районен съд, е бил сезиран с искова молба, с която от
ищеца „Б.-Л. *“ Е., представляван от управителя В. А., е предявен иск с правно основание
чл.124 от ГПК, с който се цели да бъде установено по отношение на ответника Б. А. С.
недължимост на сумата от 1 200 лв., произтичаща от издаден в нейна полза без правно
основание изпълнителен лист по гр.д. № 1833/2018 г. по описа на Хасковския районен съд,
както и да бъде обезсилен същия. Исковата претенция е мотивирана с довода, че процесният
изпълнителен лист е издаден преждевременно по висящото производство, преди по същото
да има влязъл в сила съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаната рамка на въззивната
проверка, настоящата инстанция намира процесното първоинстанционно решение за
валидно и допустимо. Според разрешението, дадено в т.1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, при проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма /установена в публичен интерес/, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото. И тъй като настоящият казус не попада в
посочените две изключения, при така констатираното отсъствие на конкретни оплаквания в
депозираната бланкетна жалба, въззивният съд не следва да преразглежда правилността на
решението, защото няма право да се произнася по основания за неправилност на решението,
каквито страната не е посочила.
Съгласно обаче разяснението, дадено в т.3 на цитирания тълкувателен акт, и при
наличие само на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение,
въззивният съд може да преценява обосноваността на приета от решаващия съд фактическа
констатация. Казаното обуславя в казуса необходимостта от произнасяне по обосноваността
на обжалвания в това производство първоинстанционен акт. Съобразявайки това и след
извършена проверка, настоящата инстанция намери за обосновано обжалваното решение. И
това е така, защото приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка определено
съответства на установените по делото факти и обстоятелства, същата е съобразена и със
задължението на съда по чл.235, ал.2 от ГПК да отразява настъпилите след предявяване на
иска и имащи значение за спорното право факти, а именно : че към момента на приключване
на съдебното дирене пред решаващия съд, респ. към момента на постановяване на
обжалвания първоинстанционен акт, въз основа на стабилния /влязъл в сила/ съдебен акт -
Решение № 62/01.02.2019 г., постановено по гр.д. № 1833/2018 г. по описа на Хасковския
районен съд, потвърдено с Решение № 186/22.05.2019 г., постановено по в.гр.д. № 250/2019
г. по описа на Хасковския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с
окончателно Определение № 46/09.02.2021 г., постановено по гр.д. № 3243/2020 г. по описа
на ІІ г.о., ГК на ВКС, е издаден процесният изпълнителен лист от 29.05.2019г., с който са
присъдени на ответницата Б. А. С. направените по гр.д. № 1833/2018г. на ХРС разноски в
размер на 700 лв. и направените по в.гр.д. № 250/2019г. на ХОС разноски в размер на 500
лв. Безспорна в този аспект е и фактическата констатация, че и процесуалният ред,
предписан от разпоредбата на чл.407 от ГПК за проверка правилността на разпореждането,
въз основа на което е издаден изпълнителният лист, е изчерпан с влязлото в сила на
19.03.2021 г. Определение № 260207/19.03.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 132/2021г. по
описа на ХОС, установяващо окончателната дължимост на присъдените разноски. Не е
спорно в производството и, че с процесния изпълнителен лист от момента на издаването му
и до момента на постановяване на обжалвания първоинстанционен акт, не е инициирано
срещу ищцовото дружество изпълнително производство и същият не е предявяван като
титул за принудително изпълнение. Именно в този аспект въззивният съд намира за
необходимо изрично да посочи и съображението си, че тъй като присъдените на ответницата
2
С. вземания за разноски не са лихвоносни, то моментът на издаване на процесния
изпълнителен лист, който определено е различен от момента на установяване на
дължимостта им по силата на впоследствие влезлия в сила съдебен акт, се явява в
производството ирелевантен за изхода на настоящия спор.
Водим от изложеното, и като съобрази задължителния характер на цитираното вече
Тълкувателно решение №1/09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на
ВКС, на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния акт, като споделя фактическите и правни изводи на решаващия съд. Не
следва да се обсъждат, направените от страните пред районния съд доказателства, доводи и
възражения, при условие, че съвпадат крайния резултат и обемът на решаващата дейност на
двете инстанции – в този смисъл е и постановеното Определение №501/26.04.2011г.,
постановено по гр.д.№1316/2010г. на ІІІ г.о., ГК на ВКС.
Или казано в заключение, обжалваното решение като обосновано следва да бъде
потвърдено. При този изход на делото жалбодателят следва да бъде осъден да заплати на
ответницата по въззивната жалба направените от нея в тази инстанция разноски. Тяхното
присъждане следва да бъде съобразено с представения по делото Договор за правна защита
и съдействие от 07.10.2021г., установяващ факта на заплащане в брой на договореното
адвокатско възнаграждение и приетия по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК, но и
при обсъждане и съобразяване и на надлежно направеното в производството възражение за
прекомерност. Или, дължат се на ответницата по въззивната жалба разноски в установения
по реда на чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размер от 314 лв.
Воден от изложеното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260180/25.05.2021г., постановено по гр. д. № 4/2020г. по
описа на Кърджалийския районен съд.
ОСЪЖДА „Б.-Л. *" Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление с.С., обл. Х., да
заплати на Б. А. С., с ЕГН **********, от гр.К., ул.“Х.“ № *, сумата в размер на 314 лв.,
съставляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3