№ 568
гр. Варна, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20253110200627 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Б. Б. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна,
ул.“Люлебургас“ №1, вх.А, ет.1, ап.2 чрез проц. представител против НП №
24-0819-005132/27.12.2024 г., издадено от Началник група към ОД на МВР- В.,
Сектор „Пътна полиция“, с което е и наложено административно наказания
„глоба“ в размер на 100 лв. /сто лева/ и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ от Закона
за движение по пътищата.
С жалбата се оспорва описаната в НП фактическа обстановка и се
прави искане за отмяната му.
В съдебно заседание възз. се явява и се представлява се от
процесуален представител, който подържа жалбата на посочените в нея
основания.
Въззиваемата страна е депозирала писмено становище.
Жалбата е депозирана от легитимирано лице в законоустановения
срок, поради което е допустима за разглеждане.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
В обжалваното НП административнонаказващият орган е приел, че
02.09.2024 г. възз. Б. управлявал лек автомобил „Тойота Пикник“ с рег. № В
2152 РТ, собственост на „А ЕМ БИ“ ЕООД в гр. Варна на паркинга на
строителна борса „Великов“, находящ се на ул.“Мир“. Като участник в ПТП с
1
лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ В 2186 ТС и при съгласие относно
обстоятелствата довели до ПТП, напуска без да уведоми службите за контрол
на МВР или да попълни двустранен констативен протокол. На 04.09.2024г. по
подаден сигнал до Началника на ОД МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“ от
възз. Б. била извършена проверка. В сигнала той е изложил, че на 02.09.2024г.
около 08.20 часа на паркинга на строителна борса „Великов“, лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег.№ В 2186 ТС при движение назад ударил в задната
част лек автомобил „Тойота Пикник“ с рег. № В 2152 РТ, собственост на
дружеството му „А ЕМ БИ“ ЕООД. След случилото се собственика на лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ В 2186 ТС, К.Д. Т. му дал телефонния
си номер, като се уговорили след като разбере колко ще му струва ремонта, да
му се обади.В последствие отново в телефонен разговор Коста Тодоров
отказал да му възстанови щетите по автомобила, подари което и възз.Б. подал
сигнал в ОД МВР Варна.
В хода на адм. проверка свид. А. С. приел, че възз. Б. управлявал лек
автомобил „Тойота Пикник“ с рег. № В 2152 РТ, собственост на „А ЕМ БИ“
ЕООД, който при маневра на заден ход извършена от лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег.№ В 2186 ТС, бил блъснат и му били причинени
материални щети. При съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП-то
не попълва своите данни в двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие и го напуска, без да уведоми съответната
служба за контрол на МВР. За това и бил съставен АУАН, в който нарушението
било квалифицирано по чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "б" от ЗДвП. В акта въззивника не
вписал възражения, но депозирал такива в писмен вид в указания
срок.Същите били счетени за неоснователни от адм. наказващия орган.
Въз основа на АУАН било издадено процесното НП. В него АНО
възприел изцяло фактологията описана от актосъставителя и санкционирал
въззивника за това, че като участник в движението и относно обстоятелствата
довели до ПТП го напуска, без да съобщи на компетентните органи, при
наличие на съгласие между двамата водачи.
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена от писмените и
гласни доказателства по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля А. С., който оцени като обективни, последователни и
кореспондиращи с останалите писмени доказателства.
Съдът допусна до разпит и свид. М. Г., който е присъствал на
произшествието и твърди и твърди, че при настъпване на ПТП автомобила на
възз. Б. не е бил преместват от мястото, където е бил паркиран.
Въз основа на тази фактология, съдът формира правно убеждение в
следния смисъл:
По приложението на процесуалния закон:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган в кръга на предоставените му правомощия, съгл. Заповед на Министъра
на вътрешните работи. Правомощията са делегирани на определен кръг лица,
2
с оглед заеманата от тях длъжност, поради което непосочването им поименно
не опорочава акта на оправомощаване.
АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички изискуеми
реквизити по ЗАНН. Препис от акта е връчен на нарушителят като му е дадена
възможност да организира адекватна защита. В АУАН жалбоподателят не е
вписал възражения, и е депозирал писмени в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
пред АНО. Правото на защита на жалбоподателя е реализирано в цялост с
депозиране на настоящата жалба. Поради това съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
В обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е
наложено административно наказание за извършено от него административно
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "б" от ЗДвП. Съгласно цитираната
разпоредба, когато при ПТП са причинени само имуществени вреди, ако
между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не
възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за пътнотранспортното произшествие;
Съгласно разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "в" от ЗДвП, когато при
ПТП са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието.
Безспорно е, че жалбоподателя е участник ПТП, разбрал е за същото,
но не е останал на местопроизшествието, каквото задължение е имал като
участник в ПТП. Нормата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в", пр. 1 от ЗДвП вменява
определено задължение на водача, когато е налице несъгласие относно
обстоятелствата, свързани с ПТП-то и то при причинени само имуществени
вреди- да уведоми съответната служба за контрол на МВР. В случая в
обстоятелствената част на НП е посочено, че водачът е напуснал мястото и не
е изпълнил задължението си да остане на местопроизшествието и да уведоми
съответната служба за контрол на МВР или да попълни двустранен
констативен протокол, докато в посочената за нарушената правна норма е
предвидено наличието на съгласие, досежно обстоятелствата на ПТП. Налице
е несъответствие между описанието в обстоятелствената част на НП и
посочената за нарушена правна норма, което представлява съществено
процесуално нарушение, обосноваващо отмяната на обжалвания акт в тази му
част, въпреки обективното наличие на нарушение, досежно задълженията
като участник в ПТП. Освен това от гласните доказателства по делото не се
установи несъмнено, че разногласие между водачите на МПС не е имало.
Такова нарушение не е описано и в АУАН, там единствено е описано, че
3
водача е напуснал произшествието, но не и наличието на разногласия.
Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП "участник в пътнотранспортно
произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с
поведението си е допринесъл за настъпването му".
Дефиницията за пътно-траспортно произшествие се съдържа в § 6, т.
30 от ДР на ЗДвП, съгласно която "пътнотранспортно произшествие" е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети".
Така допуснатото неправилно прилагане на материалния закон не
може да бъде преодоляно чрез изменение на наказателното постановление с
прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, тъй
като в обстоятелствената част на постановлението не са изложени факти и
обстоятелства, съставляващи надлежно описание на неизпълнението на някоя
от приложимите за случая други разпоредби от чл. 123 от ЗДвП или на
каквото и да е друго нарушение на правилата за движение, а съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН предпоставка за такова изменение
на постановлението е да не се налага съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението.
По-конкретно посочените в обстоятелствената част на
постановлението два факта, относно поведението на водача след
произшествието, че водачът не е останал на местопроизшествието и че е
напуснал местопроизшествието, без да уведоми органите на МВР, и че не е не
е попълнил двустранен констативен протокол – не съставляват надлежно
описание на неизпълнение на задълженията по чл. 123, ал. 1, т. 1 и чл. 123, ал.
1, т. 3, б. "а" от ЗДвП и не са достатъчни да се определи кое е приложимото за
случая задължение на участника в произшествието измежду двете
алтернативни такива, предвидени в чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" и чл. 123, ал. 1, т.
3, б. "в" от ЗДвП.
С оглед направените искания от процесуалния представител на
въззивника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и от
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна
следното:
От процесуалния представител на въззиваемата страна в писмените
бележки е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. При този изход на делото това искане се явява неоснователно
и следва да бъде оставено без уважение.
От въззивницата с въззивната жалба е направено искане за
присъждане на разноски.
4
В съдебно заседание бяха представени договор за правна помощ и
съдействие, в който е посочено, че е изплатено възнаграждение от 600 лева на
упълномощения от въззивника да го представлява по настоящето дело адвокат
Б. Цв.- АК Варна.
По силата на чл. 63д ал. 1 от ЗАНН в производства пред районния и
административния съд страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
В АПК въпросът за разноските е третиран в чл. 12, ал. 3 според която
по производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се
заплащат разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон, както
и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред и при
предявяване на иск по този кодекс. В чл. 143, ал. 1 е регламентиран случая,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт - тогава държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на
адвокатското възнаграждението се определя в договор между адвоката и
клиента и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са
следните: при интерес до 1000 лв. 300 лв.
Според чл. 63д ал. 4 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съобразявайки се с всички посочени нормативни разпоредби съдът
стига до извода, че в конкретния случай минималния размер на адвокатското
възнаграждение за един адвокат е 300 лева, съответно 360 лева с включен
данък добавена стойност. Направено е искане за присъждане на адвокатско
5
възнаграждение в размер на 600 лева. Според спецификата на настоящия
случай – отмяна на наказателното постановление, участието на адвокат в едно
съдебно заседание, специфичната материя, изискваща време и усилия за
преглед и усвояване на нормативната база и практиката по нея и ръководейки
се от принципа за разумно остойностяване на положения труд, прецененото с
оглед на правната и фактическа сложност на случая съдът счита, че в случая
справедливо адвокатско възнаграждение за въззивника е в размер на 600 лева.
Предвид горното съдът намира, че НП следва да бъде отменено,
поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 24-0819-005132/27.12.2024 г., издадено от Началник
група към ОД на МВР- В., Сектор „Пътна полиция“, с което на М. Б. Б. ЕГН
********** с адрес: гр.Варна, ул.“Люлебургас“ №1, вх.А, ет.1, ап.2 е наложено
административно наказания „глоба“ в размер на 100 лв. /сто лева/ и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от един месец на основание чл. 175, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ от Закона за движение по
пътищата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Варна да заплати на М. Б. Б.
ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“Люлебургас“ №1, вх.А, ет.1, ап.2
сумата от 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Варна в 14- дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6