Р Е Ш Е Н И Е
№ 260003 08.02.2023 година гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХXII граждански състав, на петнадесети
ноември две хиляди двадесет и втора година в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: КАМЕНКА КЯЙЧЕВА, като разгледа докладваното от
председателя гр.д.№178 по описа за 2021г., намира за установено следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.153 от ЗПКОНПИ.
Производството е образувано по искова
молба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество /КПКОНПИ/, БУЛСТАТ *********, подадена чрез *** С. С. Ц., с
адрес на призоваване: **** против М.М.М.,
ЕГН ********** ***. От съда се иска да постанови решение, с което да се отнеме в
полза на държавата имущество на ответника на обща стойност
1 641 500,36 лева, представляващо:
- сумите от 65,00
лева и 90,00 лева, получени при продажби съответно на 20 и на 90 дружествени
дяла от капитала на ***, ЕИК *** и ***ЕООД, ЕИК ***, които дружества били ***
от М.М. съответно в периодите 10.04.2013г. – 25.10.2013г. и 26.01.2012г. –
19.03.2013г., тъй като не е установен законен източник на средства за
придобиване на дяловете с договори за покупко-продажба от 08.04.2013г. и от
19.04.2013г.;
- сумата от 6000,00
лева – пазарна стойност на лек автомобил *** с рег. №****, отчужден с договор
за продажба от 21.02.2017г., тъй като не е установен законен източник на
средства за придобиването му;
- сумата от
118 186,36 лева – общ размер на направени от ответника вноски на каса по
негова разплащателна банкова сметка, **** в *** и левова равностойност на
направени в евро вноски на дати 21.02.2011г., 23.02.2011г., 18.04.2011г.,
04.05.2011г., 18.05.2011г., 24.03.2011г. и 19.04.2011г., тъй като не е
установен законен източник на средства за придобиването им;
- сумата от
589 652,00 лева, внесени през 2013г. от М.М. на каса парични средства по
банкова сметка *******, открита на 10.06.2013г. в ***, послужили за превод към
чуждестранни контрагенти, което дружество не е извършвало дейност за 2013г. и
направените вноски са личен разход на проверяваното лице, а не разплащания във
връзка с търговската дейност на дружеството, за който разход няма установен
законен източник за придобиването му;
- 50 200,00
лева – част от получени по банкова сметка *** *** в *** преводи от общо
119 250,00 лева от ***ООД с основание „плащане на ***“, изтеглена от М.М.
на каса, тъй като не е установено законно основание за получаването на тази
сума от него;
- 869 137,00
лева – сбор от внесени от М.М. през 2012г. и 2013г. на каса парични средства по
банкова сметка *** ***, открита на 08.05.2012г. в ***, които вноски са
подлежащи на отнемане лични средства на проверяваното лице, тъй като не е
установен законен източник на средства за придобиването им;
- 8 170,00
лева – сбор от внесени от
ответника на каса парични средства през 2018г. и 2019г. по картова сметка с титуляр ***, открита на
09.10.2018г. в ***, които вноски са подлежащи на отнемане лични средства на
проверяваното лице, тъй като не е установен законен източник на средства за
придобиването им.
Ищецът твърди, че
ответникът М.М.М. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП
№469/2018г. по описа на сектор ИП при ОД на МВР – *** за престъпление по
чл.253, ал.4 от НК, което попада в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 от ЗПКОНПИ.
Твърди се, че въз основа на уведомление от страна на прокуратурата за
повдигнатото обвинение е образувана проверка, при която е установено, че
ответникът е придобил имущество на описаната стойност, не е установен законен
източник за придобиването му и е налице значително несъответствие в имуществото
му за проверявания период на стойност 1 749 502,38 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения за негов особен
представител адвокат И.В., който застъпва становище за неоснователност на иска,
тъй като не са налице предвидените в закона предпоставки, обосноваващи правото
на държавата да иска отнемане на имущество. Счита, че не е налице значително
несъответствие по смисъла на закона. По отношение на вноските се излагат
следните съображения: сумите 589 652,00 лева, 869 137,00 лева,
118 186,36 лева, 50 200,00 лева и 8170,00 лева не са лично имущество,
тъй като ответникът е оперирал с тях в качеството му на едноличен собственик на
капитала и управител на дружествата във връзка с търговската им дейност. По
отношение на сумата 6000,00 лева се възразява, че същата не подлежи на отнемане,
доколкото автомобилът е отчужден в полза на лице, за което няма данни да е
свързано с ответника. За сумите 65,00 лева и 90,00 лева се застъпва становище,
че същите са незначителни по размер и не могат да се приемат като необичайни и
прекомерни за проверявания период, още повече, че М. е имал доходи от трудови
правоотношения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
С уведомление от 06.03.2019г. Окръжна прокуратура *** е
уведомила ищеца, че по ДП 469/2018г. по описа на сектор ИП при ОД на МВР – *** на лицето М.М.М. е повдигнато
обвинение за престъпление по чл.253, ал.4 от НК.
След преценка, че съставът на това престъпление попада в обхвата на чл.108,
ал.1, т.18 от ЗПКОНПИ, комисията е
започнала проверка, видно от Протокол за започване на проверка от 19.03.2019г.
Проверявано е имуществото на ответника за периода от 19.03.2009г. до
19.03.2019г. Установено е, че за този период М. е реализирал доходи, приходи и
източници на финансиране в размер на 11 934,54 лева и е направил обичайни
и извънредни разходи в размер на 114 819,27 лева, поради което нетния му
доход е в отрицателен размер от 102 884,73 лева. Тъй като установеното
имущество за периода е на стойност 1 646 617,65 лева, ищецът е приел,
че е налице несъответствие в размер на 1 749 502,38 лева, което е
значително по смисъла на чл.107, ал.2 от ЗПКОНПИ вр. с пар.1, т.3 от ДР на
ЗПКОНПИ. Тези констатации се поддържат и в настоящото производство.
По делото не са спорни обстоятелствата във връзка с
твърдените в исковата молба действия от страна на ответника по придобиване и
впоследствие отчуждаване на дружествените дялове и лекия автомобил *** на
посочените стойности, както и действията по извършване на описаните банкови
операции с посочените суми.
Изготвена и приета по делото е икономическа експертиза на
вещото лице В.Ш., която на база събраните по делото писмени доказателства и
извършени проверки установява, че за проверявания период размерът на
имуществото на М.М. /включително направените вноски по банкови сметки на
търговски дружества и изтеглените 50 200,00 лева от банковата сметка на
контролираното от него дружество/ възлиза на 1 650 387,65 лева. При
съпоставка на постъпленията от една страна и обичайните и извънредни разходи от
друга страна, вещото лице е достигнало до извода, че нетният доход на
проверяваното лице е отрицателна величина, а именно: - 79 132,65 лева. При
съпоставка на нетния доход със стойността на имуществото за периода на
проверката е направен извод, че стойността на имуществото на ответника
превишава нетния му доход със сумата 1 729 520,30 лева.
Съгласно чл.107, ал.1 от ЗПКОНПИ производство за отнемане
на незаконно придобито имущество се образува, когато може да се направи
обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. Съгласно
ал.2 обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Легално
определение на понятието „значително несъответствие“ е дадено в пар.1, т.3 от
ДР на ЗПКОНПИ – това е онзи размер на несъответствието между имуществото и
нетния доход, който надвишава 150 000,00 лева за целия проверяван период.
Налице
е утвърдена съдебна практика, съгласно която незаконно придобито и подлежащо на
отнемане имущество от проверяваното лице по смисъла на закона може да се счита
само влязлото в неговия патримониум за проверявания период имущество, в т.ч. и
парични средства, което същевременно е налично и в края на този период, тъй
като не е необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през
изследвания период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до
изтичане на този период.
В
настоящия случай преведените от М. по банкови сметки на търговски дружества
суми 589 652,00 лева, 869 137,00 лева и 8 170,00 лева на обща
стойност 1 466 959,00 лева не се твърди и не се установява в края на изследвания
период да са налични като част от неговото имущество. Нещо повече – твърди се
сумите впоследствие да са преведени по сметки на чуждестранни дружества,
съответно да са изтеглени в брой от трети лица и да са разходвани за закупуване
на ***. Не се установява и сумата 118 186,36 лева, внесена от ответника по
негова банкова сметка, ***. Ето защо не може да се приеме, че той се е обогатил
с посочените суми, съответно те трябва да бъдат изключени и при формиране на
значителното несъответствие. След като тези суми на обща стойност 1 585 145,30
лева се изключат от стойността на имуществото на ответника, несъответствието
между същото и нетния доход е в размер на 144 374,95 лева, т.е. не е
налице значително несъответствие по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ. Тъй
като не са налице визираните в закона предпоставки за отнемане от ответника в полза на държавата на
описаното в исковата молба имущество, искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
На
особния представител на
ответника - адвокат И.В., с определение
№260844 от 02.04.2021г. при съобразяване на чл.47, ал.6, изр.второ от ГПК,
съдът е определил възнаграждение в размер на 13 972,50 лева, съставляващи
половината от предвидения минимум по чл.7, ал.2, т.6 от Наредба №1/09.07.2004г.
В проведеното съдебно заседание на 15.11.2022г. адв.В. е поискал
възнаграждението му да се увеличи до размер на 49 272,50 лева, какъвто е
предвидения минимум предвид актуализацията на възнагражденията, въведена с
изменение на Наредба №1/2004г. Действително размерите на адвокатските
възнаграждения по наредбата са увеличени с изменение, публикувано в ДВ,бр.88/04.11.2022г.
Но съдът вече е определил размера на възнаграждението на адвоката към момента
на възникване на процесуалното правоотношение и не дължи извършване на
последваща негова актуализация съобразно с междувременно настъпила нормативна
промяна до приключване на делото. Ето защо искането на адв.В. ще се остави без
уважение.
На
основание чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ ищецът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по бюджетната сметка на Окръжен съд Пловдив
държавна такса по делото в размер на
65 660,00 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
/КПКОНПИ/, БУЛСТАТ *********, с адрес на призоваване: **** против М.М.М.,
ЕГН ********** *** иск по чл.153 от ЗПКОНПИ за
отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 1 641 500,36
лева, а именно:
-
сумите от 65,00 лева и 90,00 лева, получени при продажби съответно на 20 и на
90 дружествени дяла от капитала на ****, ЕИК *** и ***ЕООД, ЕИК ***, които
дружества били *** от М.М. съответно в периодите 10.04.2013г. – 25.10.2013г. и
26.01.2012г. – 19.03.2013г., тъй като не е установен законен източник на
средства за придобиване на дяловете с договори за покупко-продажба от
08.04.2013г. и от 19.04.2013г.;
-
сумата от 6000,00 лева – пазарна стойност на лек автомобил *** с рег. №***,
отчужден с договор за продажба от 21.02.2017г., тъй като не е установен законен
източник на средства за придобиването му;
-
сумата от 118 186,36 лева – общ размер на направени от ответника вноски на
каса по негова разплащателна банкова сметка, *** в *** и левова равностойност
на направени в евро вноски на дати 21.02.2011г., 23.02.2011г., 18.04.2011г.,
04.05.2011г., 18.05.2011г., 24.03.2011г. и 19.04.2011г., тъй като не е
установен законен източник на средства за придобиването им;
-
сумата от 589 652,00 лева, внесени през 2013г. от М.М. на каса парични
средства по банкова сметка *** ***, открита на 10.06.2013г. в ***, послужили за
превод към чуждестранни контрагенти, което дружество не е извършвало дейност за
2013г. и направените вноски са личен разход на проверяваното лице, а не
разплащания във връзка с търговската дейност на дружеството, за който разход
няма установен законен източник за придобиването му;
-
50 200,00 лева – част от получени по банкова сметка *** *** в *** преводи
от общо 119 250,00 лева от *** с основание „плащане на ***“, изтеглена от М.М.
на каса, тъй като не е установено законно основание за получаването на тази сума
от него;
-
869 137,00 лева – сбор от внесени от М.М. през 2012г. и 2013г. на каса
парични средства по банкова сметка *** ***, открита на 08.05.2012г. в ***,
които вноски са подлежащи на отнемане лични средства на проверяваното лице, тъй
като не е установен законен източник на средства за придобиването им;
- 8 170,00 лева – сбор от
внесени от ответника на каса парични средства
през 2018г. и 2019г. по картова сметка с титуляр ****, открита на 09.10.2018г. в ***, които вноски са
подлежащи на отнемане лични средства на проверяваното лице, тъй като не е
установен законен източник на средства за придобиването им.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, БУЛСТАТ *********, с адрес на
призоваване: **** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по бюджетната
сметка на Окръжен съд Пловдив държавна такса в размер на 65 660,00 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
адв. И.В. в качеството му на особен представител на ответника М.М.М. да му бъде определено възнаграждение в размер на
49 272,50 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: