Присъда по дело №7919/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 6
Дата: 10 февруари 2021 г. (в сила от 26 февруари 2021 г.)
Съдия: Зорница Николова Тухчиева Вангелова
Дело: 20205330207919
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 6
гр. Пловдив , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева

Вангелова
СъдебниЕкатерина Николова
заседатели:Ненчева
Тоска Георгиева Иванова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
и прокурора Надежда Василева Семерджиева (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Наказателно
дело от общ характер № 20205330207919 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. С. Р., роден на *** г., в ***, с постоянен
адрес в гр.*** ***, българско гражданство, неженен, начално образование,
осъждан, безработен, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че в периода от
28.01.2020 г. до 04.02.2020 г. в гр.Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, е отнел чужди движими вещи както следва:
- на 28.01.2020 г. е отнел чужди движими вещи – 1 бр. дамска чанта от
естествена кожа на стойност 30 лева; 1 бр. малко катинарче на стойност 2
лева; 1 бр. пухче, черно и сиво на цвят на стойност 3 лева; 1 бр. дамско
портмоне на стойност 10 лева; 1 бр. зарядно устройство за мобилен телефон
на стойност 10 лева; 1 бр. слушалки за музика от мобилен телефон на
стойност 10 лева; 30 бр. таблетки „Блог Бис“ в три блистера на стойност 4,60
лева; 30 бр. таблетки „Индипам“ в три блистера на стойност 5 лева; 1 бр.
опаковка аспирин „Протект“ на стойност 10 лева; 1 бр. блистер с 10 таблетки
1
аспирин на стойност 3 лева; 30 бр. лекарство „Калциум фосфо С“ в три
блистера на стойност 5 лева;1 бр. опаковка „Магнезий“ 30 бр. в два блистера
на стойност 15 лева; 1 бр. опаковка с 28 капсули „Омепразол“ на стойност 13
лева; 1 бр. книга със заглавие „Прилитат и отлитат птиците“ на стойност 8
лева; 1 бр. червило за устни на стойност 8 лева; 1 бр. гланц за устни на
стойност 8 лева; 1 бр. ролков дезодорант „Орифлейм“ на стойност 3 лева; 1
бр. флакон с тоалетна вода 25 мл. на стойност 3 лева; 1 бр. диоптрични очила
с диоптър 2.5 на стойност 10 лева и сума в размер на 200 лева, всичко на обща
стойност 360,60 лева от владението на лицето Р. П. П. от гр.***, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
- на 31.01.2020 г. е отнел чужди движими вещи – 1 бр. мобилен
телефон, марка «Хуауей Р 9 Lite mini“ с ЙМЕЙ *** и ИМЕЙ *** на стойност
140 лева от владението на В. Г. Р. от гр.***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
- на 04.02.2020 г. е отнел чужди движими вещи – 1 бр. мобилен
телефон, марка “Самсунг”, модел “Галакси А40“ с ИМЕИ -*** и ИМЕИ -***
на стойност 380 лева от владението на С. Х. Т. от гр.***, без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като всички вещи са на обща
стойност 880,60 лева, поради което и на основание чл. 194, ал.1, вр. чл. 26
ал.1 от НК, вр. чл. 58а ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА
лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 66 ал. 1 от НК се
отлага с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на
присъдата.
На основание чл. 59 ал. 1 т.1 вр. ал. 2 от НК ПРИСПАДА от така
наложеното на подсъдимия С. С. Р. наказание лишаване от свобода времето,
през което е бил задържан за 24 часа по реда на ЗМВР за 72 часа по НПК и с
мярка за неотклонение „Задържане под стража” на 01.02.2020 г., и от
04.02.2020 г. до 26.11.2020 г.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА дискове със записи от
охранителни камери, находящи се по делото ДА ОСТАНАТ по делото, до
изтичане срокът на тяхното съхранение.
ОСЪЖДА на основание чл. 189 ал. 3 от НПК подс. С. С. Р. да заплати
направените по делото разноски в размер на 793 лева по сметка на ОД на
МВР – Пловдив в полза на бюджета на Държавата.

2
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ПОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 6 от 10.02.2021г. по НОХД № 7919/2020 г. по
описа на Районен съд Пловдив, НО, Пети състав
Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу С. С. Р.
за това че периода от 28.01.2020 г. до 04.02.2020 г. в гр. Пловдив, при
условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи
както следва:
- на 28.01.2020 г. е отнел чужди движими вещи - 1 бр. дамска чанта от
естествена кожа на стойност 30 лева; 1 бр. малко катинарче на стойност 2
лева; 1 бр. пухче, черно и сиво на цвят на стойност 3 лева; 1 бр. дамско
портмоне на стойност 10 лева; 1 бр. зарядно устройство за мобилен телефон
на стойност 10 лева; 1 бр. слушалки за музика от мобилен телефон на
стойност 10 лева; 30 бр. таблетки „Блог Бис“ в три блистера на стойност 4,60
лева; 30 бр. таблетки „Индипам“ в три блистера на стойност 5 лева; 1 бр.
опаковка аспирин „Протект“ на стойност 10 лева; 1 бр. блистер с 10 таблетки
аспирин на стойност 3 лева; 30 бр. лекарство „Калциум фосфо С“ в три
блистера на стойност 5 лева; 1 бр. опаковка „Магнезий“ 30 бр. в два блистера
на стойност 15 лева; 1 бр. опаковка с 28 капсули „Омепразол“ на стойност 13
лева; 1 бр. книга със заглавие „Прилитат и отлитат птиците“ на стойност 8
лева; 1 бр. червило за устни на стойност 8 лева; 1 бр. гланц за устни на
стойност 8 лева; 1 бр. ролков дезодорант „Орифлейм“ на стойност 3 лева; 1
бр. флакон с тоалетна вода 25 мл. на стойност 3 лева; 1 бр. диоптрични очила
с диоптър 2.5 на стойност 10 лева и сума в размер на 200 лева, всичко на обща
стойност 360,60 лева от владението на лицето Р. П. П. от гр. Пловдив, без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
- на 31.01.2020 г. е отнел чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон,
марка „Хуауей Р 9 Lite mini“ с ИМЕИ *** и ИМЕИ *** на стойност 140 лева
от владението на В. Г. Р. от гр.***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
- на 04.02.2020 г. е отнел чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон,
марка “Самсунг”, модел “Галакси А40“ с ИМЕИ *** и ИМЕИ *** на стойност
380 лева от владението на С. Х. Т. от гр.*** без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като всички вещи са на обща стойност 880,60
лева - престъпление по чл. 194, ал.1 , вр. чл. 26 ал.1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло фактите
от обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли на подсъдимия да
бъде определено наказание в размер на една година лишаване от свобода,
изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Защитникът на подсъдимия изцяло се солидаризира с представителя на
държавното обвинение относно доказаността на обвинението от обективна и
субективна страна и претендираните размери на наказанието.
Подсъдимия в правото си на лична защита се признава за виновен и
1
изразява съжаление за стореното. С последната си дума моли за налагане на
наказание, което да е условно.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият С. С. Р. е роден на *** г. в гр. ***, ***, български
гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, безработен, с
постоянен адрес: гр. ***, ЕГН **********
Св. Р. П. П. работела като *** в ***. Достъпът до етажа, на който се
намирало отделението бил ограничен - влизало се с помощта на служебни
карти, а отварянето на входната врата от вътре се извършвало посредством
натискане на бутон. Свидетелката изпълнявала служебните си задължения на
нощни смени от 19.00 ч. до 07.00 часа.
На 28.01.2020 г. св. П. била на работа и когато пристигнала на работното си
място оставила дамската си чанта от естествена кожа, съдържаща малко
катинарче, пухче, черно и сиво на цвят, дамско портмоне, зарядно устройство
за мобилен телефон, слушалки за музика от мобилен телефон, таблетки „Блог
Бис“ в три блистера, таблетки „Индипам“ в три блистера, опаковка аспирин
„Протект“; 1 блистер с 10 таблетки аспирин; 30 бр. лекарство „Калциум
фосфо С“ в три блистера, опаковка „Магнезий“ 30 бр. в два блистера,
опаковка с 28 капсули „Омепразол“, книга със заглавие „Прилитат и отлитат
птиците“, червило, гланц за устни, ролков дезодорант „Орифлейм“ , флакон с
тоалетна вода, диоптрични очила и сума в размер на 200 лева в шкаф, който
се ползвал от сестрите. През деня шкафът се ползвал за регистратура, а
вечерта помещението не се заключвало и входът бил към общия коридор на
отделението. Междувременно подс. С.Р. се намирал в гр.Пловдив. Без да бъде
забелязан подс. Р. влязъл в сградата на МБАЛ “Медлайн“ и се качил по
стълбите до петия етаж. Когато достигнал до петия етаж, подс. Р. забелязал
шкафа, приближил се, установил, че шкафът не е заключен и след като
отворил вратата на шкафа от втория - горен рафт взел дамската чанта и
вещите в нея, собственост на св. П. и след като затворил шкафа напуснал
сградата. Около 19.30 часа на същата дата св. П. отворила шкафа, но
установила, че дамската й чанта с намиращите с в нея вещи липсвала.
На 31.01.2020 г. подс. Р. влязъл в МБАЛ „Централ Хоспитал“, находящ се в
гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 20Б. Подсъдимият се качил на осмо
ниво, където се намирало отделение по Онкология. Около 15.45 часа нахлул в
лекарския кабинет, където се намирала св. С.З.Н. Тя попитала подсъдимия от
кое отделение е, на който въпрос подс. Р. заявил, че е от Хирургичното
отделение на втория етаж. Св. Н. му казала да напусне, след което подс. Р.
затворил вратата. Той слязъл на долния етаж, където се намирали болничните
стаи.
2
В стая 415 на отделението бил приет за лечение св. В. Г. Р.. Около 15,40
часа св. Р. излязъл от болничната стая, за да се разходи по коридора. Св. Р.
оставил мобилния си телефон марка „Хуауей Р 9 Lite mini“ с ИМЕИ *** и
ИМЕИ *** до възглавницата на леглото си. Св. Р. седнал на стол в коридора, в
близост до стаята, когато покрай него минал подс. Р. и влязъл в стая 415.
Подс. Р. забелязал мобилния телефон и докато останалите в стаята болни
спели, взел мобилния телефон на св. Р., излязъл от стаята и забързано се
отправил към края на коридора, а когато св. Р. се върнал в стаята, установил,
че мобилният му телефон липсвал. След това подсъдимият напуснал сградата
на лечебното заведение и се отправил към „Централна гара“. На едно от
заведенията там били седнали св. А.Т.Т. и св. Б.М.Т.. Подсъдимият започнал
да предлага на посетителите мобилен телефон марка Хуауей Р 9 Lite mini,
когато стигнал до св. Т. последният харесал предлагания телефон и го
закупил от подсъдимия за сумата от 40 лева.
На 04.02.2020 г. подс. Р. около 15.00 часа незабелязано влязъл в сградата на
Община Пловдив, намираща се в гр. Пловдив, пл. „Централен“ № 1 и се
качил на третия етаж, където се намирал отдел ОП„СК, ТД“. В стая 13 в
посочения отдел изпълнявала служебните си задължения свидетелката С. Х.
Т.. Свидетелката притежавала мобилен телефон марка “Самсунг”, модел
“Галакси А40“ с ИМЕИ *** и ИМЕИ -***. Свидетелката съхранявала
мобилния си телефон на бюрото си. Около 15.00 часа свидетелката оставила
мобилния си телефон на бюрото и отишла до съседна стая. Междувременно в
стаята влязъл подс. Р., забелязал поставения на бюрото мобилен телефон и го
взел, след което напуснал стаята, а после и сградата. Около 15.40 часа
свидетелката се върнала в кабинета си и установила, че мобилният телефон
липсвал. След като напуснал сградата на 04.02.2020 г. около 16.00 часа подс.
Р. посетил „Заложна къща 24 часа“ ЕООД на бул. „Иван Вазов“ № 86. В
заложната къща на работа бил св. Г.К.К.. Подс. Р. пожелал да заложи и
продаде мобилен телефон “Самсунг”, модел “Галакси А40“. Когато св. К.
започнал да разглежда мобилния телефон и снимките, запазени в него на
свидетеля му направило впечатление, че снимките били на лица, различни от
човека пред него, а и подс. Р. бил нервен и се оглеждал. Свидетелят се обадил
на свой познат от Второ РУ- ОД на МВР-Пловдив, а именно на св. М.Н.,
който няколко минути по - късно отишъл в заложната къща и пред него Р.
признал, че е отнел мобилния телефон.
На 01.02.2020 г. подсъдимият С. С. Р. е бил задържан за 24 часа по ЗМВР.
На 04.02.2020 г. подъсидимият С. С. Р. е бил задържан за 24 часа по ЗМВР.
С протокол за доброволно предаване от 04.02.2020 г. е предаден мобилен
телефон „Самсунг”, модел „Галакси А40“ /л.27, том 1 ДП/.
С протокол за доброволно предаване от 28.07.2020 г. е бил приобщен по
делото мобилен телефон марка „Хуауей Р 9 Lite mini“ с ИМЕИ *** и ИМЕИ
***. /л.86, том 1/
С протоколи за доброволно предаване от 06.03.2020 и от 05.02.2020 г. по
делото са били предадени и приобщени ВД - записи от камери за
3
видеонаблюдение / л. 81, л.119, л.120, т.I; л. 1,2,4 том II/ като на приобщените
ВД са били извършени огледи.
По делото е било осъществено разпознаване на лице, обективирано в
протокол за разпознаване на лице от 01.02.2020 г./ л. 108, том I/.
По досъдебното производство са били назначени и изготвени Съдебно-
стокова експертиза и допълнителна такава. Видно от представените
експертни заключения стойността на вещите, отнети на 28.01.2020 г. от
владението на св. Р. П. е 360, 60 лева. Според вещото лице стойността на
отнетия от владението на В. Р. мобилен телефон марка „Хуауей Р 9 Lite mini“
възлиза на 140 лева, а стойността на отнетия от владението на С.Т. мобилен
телефон марка „Самсунг Галакси“ - 380 лева. / л.104, том I ДП/
В досъдебното производство е била назначена и изготвена Комплексна
съдебно - психиатрична и психологична експертиза. Видно от заключението
на вещите лица, С. С. Р. не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ -
Пловдив и не страда от психично заболяване. Към момента на
инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на
извършваното и да ръководи постъпките си, както и по настоящем. Р. е в
състояние да участва във всички етапи на наказателния процес и да се
защитава сам. Може да дава достоверни показания, относно фактите, имащи
значение за делото. /л.33-40, том 3 ДП/
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията на
подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от събраните на
досъдебна фаза доказателствени материали, а именно:
- показания на свидетелите С. Х. Т., Р. П. П., В. Г. Р., И.З.Н., С.З. Н., М. Д. Н.,
А.Т.Т.; Г.К.К., Б.Т.Т., И.А.Д, Б.М.Т.;
- приложените по ДП писмени доказателства, включително и справка за
съдимост, характеристична справка, протоколи за оглед на веществени
доказателства, ведно с приложени фотоалбуми, протоколи за доброволно
предаване и др., както и изготвените в хода на досъдебното наказателно
производство съдебно – стокови експертизи и комплексна съдебно -
психиатрична и психологична експертиза.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за
обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно
задължителната съдебна практика –т. 4 от ТР № 1 от 06.04.2009 г. по т. д. №
1/2008 г., ОСНК на ВКС - изискуемата се от закона подкрепа на
самопризнанията от приобщения доказателствен материал не следва да се
отъждествява с необходимост от изключителна и пълна еднопосочност на
фактическите данни. Необходимо и достатъчно условие за приложението на
диференцираната процедура е доказателствата убедително да потвърждават
4
фактите, при това правно релевантните. Принципно незначителните
противоречия не представляват процесуална пречка за прилагане на
процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК. В този изричен смисъл Решение № 432
от 26.11.2014 г. по нак. д. № 1182/2014 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 347 от 23.10.2015 г. по н. д.
№ 956 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение №
318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то
нак. отделение.
В конкретния случай предвид констатираната абсолютна еднопосочност и
безпротиворечивост на събрания доказателствен материал, поставеният от
ВКС критерий за подкрепеност на признанието от доказателствата по делото
не само е достигнат, но и е надминат.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява от правна
страна, че С. С. Р. за това че периода от 28.01.2020 г. до 04.02.2020 г. в гр.
Пловдив, при условията на продължавано престъпление, е отнел чужди
движими вещи както следва:
- на 28.01.2020 г. е отнел чужди движими вещи - 1 бр. дамска чанта от
естествена кожа на стойност 30 лева; 1 бр. малко катинарче на стойност 2
лева; 1 бр. пухче, черно и сиво на цвят на стойност 3 лева; 1 бр. дамско
портмоне на стойност 10 лева; 1 бр. зарядно устройство за мобилен телефон
на стойност 10 лева; 1 бр. слушалки за музика от мобилен телефон на
стойност 10 лева; 30 бр. таблетки „Блог Бис“ в три блистера на стойност 4,60
лева; 30 бр. таблетки „Индипам“ в три блистера на стойност 5 лева; 1 бр.
опаковка аспирин „Протект“ на стойност 10 лева; 1 бр. блистер с 10 таблетки
аспирин на стойност 3 лева; 30 бр. лекарство „Калциум фосфо С“ в три
блистера на стойност 5 лева; 1 бр. опаковка „Магнезий“ 30 бр. в два блистера
на стойност 15 лева; 1 бр. опаковка с 28 капсули „Омепразол“ на стойност 13
лева; 1 бр. книга със заглавие „Прилитат и отлитат птиците“ на стойност 8
лева; 1 бр. червило за устни на стойност 8 лева; 1 бр. гланц за устни на
стойност 8 лева; 1 бр. ролков дезодорант „Орифлейм“ на стойност 3 лева; 1
бр. флакон с тоалетна вода 25 мл. на стойност 3 лева; 1 бр. диоптрични очила
с диоптър 2.5 на стойност 10 лева и сума в размер на 200 лева, всичко на обща
стойност 360,60 лева от владението на лицето Р. П. П. от гр. Пловдив, без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
- на 31.01.2020 г. е отнел чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон,
марка „Хуауей Р 9 Lite mini“ с ИМЕИ *** и ИМЕИ *** на стойност 140 лева
от владението на В. Г. Р. от гр.***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
- на 04.02.2020 г. е отнел чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон,
марка “Самсунг”, модел “Галакси А40“ с ИМЕИ *** и ИМЕИ *** на стойност
5
380 лева от владението на С. Х. Т. от гр.*** без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като всички вещи са на обща стойност 880,60
лева.
Налице са всички елементи от обективна и субективна страна за
квалифициране деятелността на подсъдимия като престъпление по чл. 194, ал.
1 от НК вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Съдът намира, че инкриминираните вещи, които подсъдимият Р. е отнел
при процесните деяния, представляват годен предмет на престъплението
"кражба". Касае се за движими вещи, които имат парична стойност –
установено от заключението на съдебно-стоковата експертиза, и се явяват
"чужди" по смисъла на НК спрямо подсъдимия. Безспорно се установява на
следващо място, че движимите вещи – предмет на престъплението, са били
във владението на лицето, от което са отнети. Установява се по-нататък, че от
обективна страна инкриминираните вещи са били отнети без съгласието на
своя владелец.
Подсъдимият е прекъснал фактическата и разпоредителна власт на
собствениците върху инкриминираните вещи, като е установил своя
собствена трайна фактическа власт, с което и престъплението е довършено.
Отнемането е противозаконно, доколкото за дееца е липсвало правно
основание да го извърши, както и съгласие на собствениците и владелците на
процесните вещи.
По делото се доказа подсъдимият да е осъществил три отделни деяния,
осъществяващи един и същи състав на престъплението кражба, като всички
деяния се явяват довършени и е настъпил съставомерния престъпен резултат.
В тази връзка от обективна страна налице са и три изпълнителни деяния – от
28.01.2020г., от 31.01.2020г. и от 04.02.2020г. Авторството на престъплението
от страна на подсъдимия, датата и мястото на извършване на всяко от трите
деяния също се явяват категорично доказани по делото. От една страна тези
обстоятелства са обхванати от самопризнанието на подсъдимия, а от друга те
се установяват и от показанията на свидетелите по делото, както и от
приобщените веществени доказателства.
От субективна страна подсъдимият Р. е извършил всяко от трите
инкриминирани деяния виновно и при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е формирал съзнание относно проявлението на всички елементи
от състава на престъплението и е съзнавал общественоопасния му характер.
Предвиждал е, че с довършване на всяко от изпълнителните деяния по
отнемане на вещите – предмет на престъплението, в обективната
действителност ще настъпи съставомерен престъпен резултат, тъй като ще
бъде неправомерно засегната възможността на правоимащите лица да си
служат и да използват собствените си вещи – инкриминираните такива.
Именно този забранен от закона резултат обаче е целял да постигне
подсъдимият чрез процесните си деяния.
Допълнително от субективна страна подсъдимият Р. е действал и с
присвоително намерение по отношение на вещите – предмет на
6
престъплението. Това му намерение е ясно демонстрирано чрез отнемането на
вещите и разпореждането със същите, третирайки ги като свои собствени.
На следващо място, съдът намира, че правилно са приложени и правилата
за квалификация на престъплението като продължавано такова по чл. 26, ал. 1
от НК. От обективна страна се установява подсъдимият Р. да е осъществил
три отделни деяния, всяко от които осъществява поотделно един състав на
едно и също престъпление. От обективна страна отделните деяния са
извършени през непродължителен период от време, в рамките на шест дни, и
при една и съща обстановка. От субективна страна е налице еднородност на
вината и подсъдимият е осъществил всяко от отделните деяния, включени в
състава на продължаваното престъпление, действайки с пряк умисъл, като
последващите деяния от 31.01. 2020 г. и 04.02.2020 г. се явяват от обективна
и субективна страна продължение на предшестващото такова от 28.01.2020 г.,
поради което е налице продължавано престъпление.
По гореизложените съображения настоящият съдебен състав прие, че
подсъдимият Р. е осъществил от обективна и от субективна страна
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, поради което и съдът го
призна за виновен с присъдата си.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл. 194 НК извършено от подсъдимия се предвижда
наказание лишаване от свобода до осем години. При преценка на
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по отношение на подсъдимия
следва да се определи наказание по реда на чл. 54 НК, а именно лишаване от
свобода в размер на година и шест месеца.
Съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства младата
възраст на дееца, сравнително невисоката стойност на предмета на
престъплението, признанието на вината, което подсъдимият направи наред с
признанието на фактите, обстоятелството, че към момента на извършване на
деянията същия е бил с чисто съдебно минало, както и изразеното съжаление
за стореното. Не се споделя доводът частичното възстановяване на
съставомерните вреди да съставлява смекчаващо обстоятелство в конкретния
случай, тъй като то не е било осъществено по инициатива на подсъдимия
Като отегчаващи обстоятелства съдът отчита извършените три отделни
деяния, всяко осъществяващо поотделно престъпния състав, но включени в
състава на единното продължавано престъпление, както и обстоятелството, че
подсъдимият не е трудово ангажиран, не се и стреми към реализиране на
доходи по честен път.
При преценка на гореизложените факти настоящият състав споделя
трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на отговорността
няма място за механичен формален подход при съпоставката между
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност
7
на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане съотношението между тях
следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика и
относителна тежест (В този изричен смисъл Решение № 144/20.02.2019 по
дело № 598/2018 на ВКС, Решение № 75/21.08.2018 по дело № 327/2018 на
ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 90/18.09.2018 по дело №
329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело
№ 600 по описа за 2018 г.).
Предвид гореизложеното съдът намира, че нормата на чл. 55 НК е
неприложима, доколкото по делото не са налице нито многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, нито макар и само едно, но
изключително такова, което би обусловило извода, че и най – лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Цитираните
смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от типичните
случаи на това престъпление, нито са изключителни по своя характер, което е
налага и определяне на наказанието по реда на чл. 54 НК. Още повече, че по
делото е констатирано и наличието на отегчаващи вината обстоятелства. В
тази връзка следва да се подчертае, че направеното от подсъдимия
самопризнание също не се цени като изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство. Съдът намира, че в случая разкриването на
обективната истина по делото е резултат от навременните и ефективни
действия на разследващите органи, като направеното признание подкрепя и
затвърждава приетите за установени обстоятелства, но само по себе си не е
изиграло решаваща роля за разкриването на престъплението и неговия
извършител, поради което не следва да бъде отчитано и втори път като
смекчаващо обстоятелство.
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че така определеното
наказание лишаване от свобода в размер на година и половина съответства
изцяло на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като ще
съдейства за постигане целите, както на генералната, така и на специалната
превенция, без същевременно прекомерно да се засягат правата на
подсъдимия и да се наруши баланса и пропорционалността между
използваната държавна репресия и преследваните цели.
Доколкото делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по
чл. 371, т. 2 НПК, съдът на основание чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а, ал. 1 НК е
обвързан да редуцира определеното наказание с една трета. След редукцията
на подсъдимия следва да се наложи наказание в окончателен размер на една
година лишаване от свобода.
В процесния случай са налице и предпоставките за приложение на чл. 66,
ал. 1 НК поради което изпълнението на така наложеното наказание лишаване
от свобода следва да се отложи с изпитателен срок от три години, считано от
влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 от НК от така наложеното на
подсъдимия Р. наказание съдът приспадна времето, през което подсъдимият е
8
бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа, както и времето през което
и е бил задържан за срок от 72 часа по НПК и с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, на 01.02.2020г., и от 04.02.2020 г. до 26.11.2020г.,
като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ
Досежно веществените доказателства – дискове със записи от охранителни
камери, приложени по делото, съдът постанови с присъдата си същите да
останат по делото до изтичане срока на тяхното съхранение.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ОД на МВР - Пловдив, направените по делото разноски
в размер на 793,00 лева.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................
9
Съобщи за изтекли лични данни