РЕШЕНИЕ
№ 322
гр. Враца, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова-Стоева
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско
дело № 20251420100067 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ТП на НОИ –
В., представлявано от директора И.Г. И., с адрес: гр. В., пл. Х. Б. № ..., против „К.П. О.“
ЕООД, ЕИК: ..........., със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. „Д.“, ............ и Г. Х. В.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. М.а, ул. „Св. П. Е.“ № ............. и настоящ адрес: гр.
В., ж.к. „Д.“ № ..............
В исковата молба се твърди, че при извършване на пълна ревизия по разходите на
държавното обществено осигуряване на „К.П. О.“ ЕООД от контролните органи на
Националния осигурителен институт, териториално поделение – В. било установено, че „К.
П. О.“ ЕООД било учредено през 2021 г. и било вписано в Търговския регистър към Агенция
по вписванията на 16.09.2021 г., като едноличен собственик на капитала и управител на
дружеството била Г. Х. В.. Сочи се, че на 04.07.2024 г. бил сключен трудов договор № 31
между страните „К. П. О.“ ЕООД, представлявано от неговия управител Г. Х. В. в качеството
му на работодател, и Г. Х. В. в качеството й на служител на длъжност „касиер“.
Поддържа се, че между дружеството и неговия управител не може да възникне
трудово правоотношение, като аргумент за това становище е обстоятелството, че редица
разпоредби на Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане
са неприложими в този случай – разпоредбите относно трудовата дисциплина,
задължителното работно време, ограничената имуществена отговорност на работника или
служителя и други. Изтъква се, че Кодексът на труда регулира трудовото правоотношение,
което възниква между работодателя и работника или служителя, като след сключването на
трудовия договор възниква съвкупност от субективни права и задължения за всяка от
страните и съвместяването на правата и задълженията на работодателя и на работника или
служителя от едно и също лице е недопустимо поради характерния предмет на трудовото
правоотношение. Посочва се, че работникът или служителят работи под ръководството и
контрола на работодателя, като едноличният собственик на капитала и управител на
1
дружеството не може да се намира в такава служебна зависимост от самия себе си. Твърди
се, че не е възможно едно лице с оглед на работодателска правоспособност да упражнява
работодателска власт спрямо самия себе си, като не е възможно и едно и също лице да
възлага и изпълнява работата, да извършва оценка на труда и изпълнението, да налага
дисциплинарни наказания на себе си, да си разрешава ползване на отпуск, да прекратява сам
трудовия си договор или да води съдебен спор при незаконосъобразно уволнение.
Поддържа се, че процесният трудов договор е недействителен поради противоречие
със закона, като сключването му му води до неприложимост на разпоредбите на КТ относно
разрешаването на отпуск, спазване на трудовата дисциплина, налагане на дисциплинарни
наказания, ограничена имуществена отговорност на работника или служителя, право на
подбор при прекратяване на трудовото правоотношение, защита срещу незаконно
уволнение, водене на трудови спорове и др. Поддържа се, че е не е възможно едно лице с
оглед на работодателска правоспособност да упражнява работодателска власт спрямо самия
себе си, като не е възможно едно лице да възлага и изпълнява работата, да извършва оценка
на труда и изпълнението, да налага дисциплинарни наказания на себе си, да си разрешава
ползване на отпуск, да прекратява сам трудовия си договор или да води съдебен спор при
незаконосъобразно уволнение.
Иска се от съда да обяви недействителността на Трудов договор № 031/04.07.2024 г.,
сключен между работодателя „К. П. О.” ЕООД и лицето Г. Х. В..
Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и
възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Приет като доказателство по делото е Трудов договор № 031/04.07.2024 г., сключен
между „К. П. О.” ЕООД, представлявано от Г. Х. В., като работодател и Г. Х. В. като
работник, с който работникът е приел да изпълнява длъжността „касиер” при работодателя,
при четиричасов работен ден и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 483,50
лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи.
Предявен е иск по чл. 74, ал. 3, във вр. с ал. 1 КТ за обявяване недействителността на
Трудов договор № 031/04.07.2024 г., сключен между работодателя „К. П. О.” ЕООД, ЕИК:
..........., представлявано от управителя на дружеството Г. Х. В., и лицето Г. Х. В., ЕГН:
**********.
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че между ответниците е бил
сключен трудов договор на 04.07.2024 г., като същият е недействителен поради
противоречие със закона.
Съгласно нормата на чл. 74, ал. 1 КТ основанията за недействителност на трудовия
договор са противоречие със закона или с колективния трудов договор или заобикалянето
им. Трудовият закон борави с родовото понятие недействителност и не съдържа уредба на
отделни основания, водещи до нищожност или унищожаемост на трудовия договор. С оглед
специфичните обществени отношения, които трудовото законодателство регламентира,
недействителността на трудовия договор има и свои характерни правни последици, които се
различават от последиците на общите основание за нищожност и унищожаемост /арг. чл. 74,
ал. 6 и ал. 7 КТ и чл. 75 КТ/. Доколкото обаче трудовото право е част от системата на
гражданското право, основанията за недействителност на гражданскоправните сделки,
намират субсидиарно приложение към въпроса за действителността на една трудовоправна
връзка.
В случая ищецът е основал исковата си претенция за недействителност на трудовия
договор с доводи, че същият противоречи на закона, доколкото управителят на ответното
ЕООД, като негов законен представител, не може да се намира в трудово правоотношение
2
със себе си като физическо лице.
Предявеният иск с правно основание чл. 74, ал. 3 КТ се явява неоснователен. Не се
спори по делото, а и се установява от приложените по делото доказателства, че ответното
дружество е еднолично дружество с ограничена отговорост, с едноличен собственик на
капитала и управител Г. Х. В. – вторият ответник по делото. Установи се, че с Трудов
договор № 031/04.07.2024 г., сключен между двамата ответници, дружеството е назначило
ответника Г. Х. В. на длъжността „касиер”, считано от датата на договора, при основно
месечно възнаграждение в размер на 483,50 лв., при четиричасов работен ден. Съдът
намира, че процесният трудов договор е действителен. С договора ответниците са
постигнали съгласие за изпълнение на конкретна трудова функция срещу заплащане и при
фиксирани място и време на полагане на труда – трудов договор по чл. 66 от КТ. Следва да
се посочи, че липсват законови пречки управител на еднолично дружество с ограничена
отговорност да бъде назначен на длъжност в същото дружество. Липсва ограничение и
забрана за подобно съвместяване функциите в едно и също лице – представителни и
материално-изпълнителни.
Според чл. 38, ал. 1, предл. 1 ЗЗД представителят не може да договаря от името на
представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява,
освен ако представляваният е дал съгласие за това. Забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД не е
приложима в хипотеза на сделка, сключена между две търговски дружества, представлявани
от едно и също лице като техен органен представител по силата на закона – ТР № 3/2013 г.
на ОСГТК на ВКС. Сделка, сключена между търговско дружество, представлявано от
управителя му, и самия управител, в качеството му на физическо лице, обаче попада в
приложното поле на забраната по чл. 38, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Последната може да бъде
преодоляна по решение на върховния орган на дружеството с ограничена отговорност –
общото събрание на съдружниците, с овластяване на управителя – негов пълномощник, да
договаря от негово име сам със себе си, като физическо лице, за съответните трудови или
граждански договори /в този смисъл Решение № 149/10.03.2020 г. по т. д. № 260/2019 г. II т.
о. на ВКС/. Забраната по чл. 38, ал. 1, предл. 1 ЗЗД обаче е неприложима към едноличните
дружества с ограничена отговорност относно сделките, сключени между представляваното
от органния си представил еднолично дружество и същият представител лично като
физическо лице, доколкото възможността за сключване на сделки между едноличния
собственик на капитала и представляваното от него еднолично дружество е изрично уредена
в чл. 147, ал. 3 ТЗ. Нищожност на подобна сделка би имало единствено при неспазване на
предвидена в закона писмена форма за действителност /в този смисъл Решение №
132/27.05.2020 г. по т. д. № 2367/2018 г. и Решение № 60149/19.07.2021 г. по т. д. №
2376/2019 г., двете на I т. о. на ВКС/. Следователно по изключение забраната по чл. 38, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД не се прилага спрямо сделките, по които страна лично е същият органен
представител, когато той е и едноличен собственик на капитала на дружеството. В случая
сме изправени пред посоченото изключение, тъй като при сключване на процесния трудов
договор органният представител, който е действал в лично качество, е и едноличен
собственик на капитала на първия ответник. Не е налице противоречие със закона, а
напротив същият е спазен – арг. чл. 147, ал. 3 ТЗ. Трудовият договор е сключен в писмена
форма и същият обективира отношенията между едноличния собственик на капитала,
действащ в лично качество, и едноличното дружество, чийто представляващ е именно
вторият ответник. Едноличният собственик на капитала разполага с компетентността на
общо събрание на дружество, което може да даде съгласие на управителя да договаря сам
със себе си. Наличието на това съгласие имплицитно следва от изразената дружеството воля
при сключване на процесния трудов договор, представлявано от едноличния си собственик.
Освен това, за да е налице нищожност на договор, поради противоречие със закона по
см. на чл. 26, ал. 1 пред. 1 ЗЗД, сделката трябва да противоречи на императивна, а не на
диспозитивна правна норма, доколкото от предписаното в нея поведение страните са
3
свободни да се отклоняват. Правилото на чл. 38, ал. 1 ЗЗД не е от императивен характер.
Нормата е въведена единствено в защита интереса на представлявания предвид
възможността при сключване на сделка от представителя сам със себе си да е налице
конфликт на интереси между двамата. Интересът на представлявания и начините за негова
защита са предоставени единствено на неговата свободна преценка, при което същият
разполага с възможността да се откаже от общо предоставената му по чл. 38, ал. 1 ЗЗД
закрила, било като изрази предварително съгласие, изрично упълномощавайки
представителя да договаря сам със себе си, така както изрично е предвидено с текста на
самата норма, било като впоследствие потвърди сключената сделка. По тези съображения
разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД е от диспозитивен характер, поради което сделките,
сключени в отклонение от нея, не са нищожни. Доводите на ищеца относно реда за отчитане
на работата, реализиране на дисциплинарна и имуществена отговорност и др. са въпроси по
изпълнение на договора и не касаят неговата действителност.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че процеснит трудов договор не е сключен
от ответниците в противоречие със закона, поради което предявеният иск с правно
основание чл. 74, ал. 1 КТ за обявяване недействителността му е неоснователен.
При този изход на спора правото на разноски възниква за ответниците, но доколкото
същите не претендират заплащането им, такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ТП на НОИ – В., представлявано от директора И. Г. И., с
адрес: гр. В., пл. Х. Б. № ..., против „К. П. О.“ ЕООД, ЕИК: , със седалище и адрес на
управление: гр. В., ж.к. „Д.“, *********и Г. Х. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
М., ул. „Св. П. Е.“ № *******и настоящ адрес: гр. В., ж.к. „Д.“ *********, иск с правно
основание чл. 74, ал. 3, във вр. с ал. 1 КТ за обявяване недействителност на Трудов договор
№ 031/04.07.2024 г., сключен между работодателя „К. П. О. ЕООД, ЕИК: *********,
представлявано от управителя на дружеството Г. Х. В., и лицето Г. Х. В., ЕГН: **********,
поради противоречието му със закона.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4