Р Е Ш Е Н И Е
№ 163 19.05.2023 г.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
на двадесет и четвърти април през
две хиляди двадесет и трета година в открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
при секретар: Ива Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело №112 по
описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 43 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано е по жалба на М.М.Д. против Уведомително
писмо изх. №02-240-6500/2099 от 13.01.2023г., издадено от Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2021г., в частта относно извършено намаление в общ размер
на 6 827.59лв, от общо заявена за подпомагане сума по схеми и мерки за
директни плащания в размер на 119 842.87лв, с подаденото заявление за
подпомагане с УИН: 24/290621/26616 за кампания 2021 г. Уведомителното писмо се
обжалва и в частта му, с която е извършено прихващане на сума в размер на 33
150,92 лв., представляваща изцяло размера на отпуснатото подпомагане по СЕПП за
2021г., на сумата от 465,60 лв., част от 13 321.75лв –подпомагане по под мярка
13.2/Нр2, и на сумата от 170.05лв., представляваща част от възстановявате от
ФД.
Уведомителното
писмо е връчена на 30.01.2023г / стр.22/, съгласно известие за доставяне, с
указания за срока и реда, по който може да бъде обжалваното.
Жалбата е подадена на 07.02.2023г, в рамките на
14-дневния преклузивен срок и от лицето, адресат на неблагоприятния за него
административен акт в оспорената му част, поради което е допустима.
С жалбата се
иска отмяна на Уведомителното писмо в частта относно извършените намаления на
размера на помощта за 2021г по схеми и мерки за директни плащания на площ в общ
размер на 6 827.59лв и в частта, с която е извършено прихващане на суми в
общ размер от 33 786.57лв като постановено при липса на мотиви и на
основание за извършване на прихващане.
Жалбоподателката поддържа, че постановеният отказ
за оторизиране и изплащане на заявеното финансово подпомагане в пълен размер, е
фактически и правно необоснован, тъй като нито в уведомителното писмо, нито в
документи, към които то препраща са изложени фактите, представляващи основание
за извършените намаления на размера на заявеното по схемите и мерките за единно
плащане на площ подпомагане. В тази връзка се твърди, че в уведомителното писмо
не са описани кои точно заявени за подпомагане площи или части от тях са
недопустими и поради какви причини, респективно на какво основание е прието, че
те са недопустими, като освен това не са посочени и конкретни съображения в т.
ч. и правни основания за извършеното намаление. Не било посочено също на какво
конкретно основание административният орган е извършил прихващане от вече
оторизираната сума по СЕПП и подмярка 13.2/НР 2, доколкото за заявителката на
подпомагане липсвали изискуеми и ликвидни задължения към Държавен фонд
„Земеделие”. По тези съображения жалбоподателката счита, че съдържанието на
оспореното уведомително писмо не съответства на изискването по чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК, с което е нарушено правото й на защита. Твърди се също, че
административният акт е издаден и в противоречие на материалния закон,
доколкото заявените за подпомагане площи били допустими, като отговаряли на
всички регламентирани изисквания, на същите била засята декларираната култура,
като за 2021 г. е получен и реализиран добив. С жалбата се претендират
сторените по делото съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за един
адвокат.
Ответникът по жалбата – заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез процесуалния си представител, в
представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и
моли същата да бъде отхвърлена, като заявява, че поддържа изцяло съображенията,
съдържащи се в представеното с административната преписка към акта становище на
заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност
се прави и възражение за прекомерност, относно размера на заявеното от
жалбоподателката адвокатско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административно-правния спор:
Оспорващата М.М.Д., регистрирана с
Уникален регистрационен номер /УРН/ 358799 в Интегрираната система за
администриране и контрол /ИСАК/, е подала общо заявление за подпомагане за
кампания 2021 с вх. №19551050 от 07.05.2021 г. /л. 23/, като на заявлението е
определен Уникален идентификационен номер /УИН/ 24/290621/26616. Към
заявлението са приложени таблица за използваните парцели през 2020 г. Със
заявлението от 07.05.2022 г. е заявеното подпомагане по Схемата за единно
плащане на площ /СЕПП/; по Схемата за преразпределително плащане /СПП/; по
Схемата за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за
климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/; по Схемата за
обвързано подпомагане за зеленчуци /моркови, зеле, дини и пъпеши/ - СЗ-МЗДП; по
Схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци /картофи, лук и чесън/ - СЗ-КЛЧ;
по Схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури – СПК; по Схемата за
преходна национална помощ за земеделска земя на хектар /ПНДП/; по биологично
земеделие /Мярка 11/; плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите
/Мярка 12/, както и за компенсационни плащания за други райони, засегнати от
значителни природни ограничения /подмярка 13.2/НР2/. Към заявлението е
приложена таблица за използваните през 2021 г. земеделски площи, както и
изискуемите приложения за кандидатстване по отделните мерки. Извършени са
автоматични проверки в рамките на които са установени грешки и несъответствия.
От
представения по делото доклад за извършена на 19.08.2021 г. проверка на място,
чрез дистанционен контрол /л. 76 и сл./, се установява, че за част от подлежащите на проверка земеделски парцели с
номера от ИСАК - 70055-1507-9-1, 70055-963-8-1, 70055-1959-1-1, 70055-1236-1-1,
70055-1945-2-1 и 7055-1241-1-1 е възприета необходимостта от извършване на
бърза проверка на място, доколкото дистанционният метод е невъзможен за
реализиране. По отношение земеделски парцел с номер 70055-1760-25-1, проверяван
по схема за обвързано производство е установено, че изцяло е недопустим за
подпомагане.
Със заповед №450103 от 28.10.2021 г.
/л. 68/ на началник на Отдел "Регионален технически инспекторат" при
ДФЗ – Областна дирекция – гр. Кърджали е разпоредено извършване на проверка на
място в периода от 28.10.2021 г. до 12.11.2021 г., за земеделските парцели,
неподлежащи на дистанционен контрол Определен е краен срок за предаване на контролния
лист от проверката- 12.11.2021 г., а за проверяващ е определен М.А.К..
Като
приложение към Уведомително писмо с изх. №01-092-6500/452 от 22.11.2021 г. /л.
74-75/ на началник на Отдел "Регионален технически инспекторат"
при ДФЗ – Областна дирекция – гр. Кърджали на жалбоподателката е изпратено
копие на доклад от извършената проверка, като й е
предоставена възможност в 14-дневен срок от получаване на писмото да направи
забележки и възражения в писмен вид. В уведомителното писмо не се съдържат
конкретни съображения във връзка с установяванията при извършената проверка на
място, а единствено е посочено, че в случая е приложима Наредба №2 от
26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане
по схеми и мерки за плащане на площ. В тази връзка не са налице мотиви в
подкрепа на установена недопустимост за конкретни земеделски парцели. По
делото липсват данни за подадено от страна на жалбоподателката възражение
против уведомителното писмо от 22.11.2021 г.
Към 06.12.2021 г. и
07.01.2022 г. в ДФЗ били налични постъпили декларации от
жалбоподателката /л. 60 и л. 65/, съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба
№3/17.02.2015 г., във връзка със заявеното участие по схемите за обвързано с
производството подпомагане за плодове и зеленчуци. В таблици №1 от декларациите са посочени документи, доказващи
минимален добив, а в таблици №2 са описани заявените и използваните за
производство на плодове и зеленчуци парцели. Приложени са фискални бонове и
фактури, доказващи реализирана продукция.
С
оспореното в настоящото съдебно производство уведомително писмо с изх.
№02-240-6500/2099 от 13.01.2023 г. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ
за кампания 2021 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие” /л. 18-20/, жалбоподателката М.М.Д. де факто е уведомена, че оторизираната субсидия по отношение на
заявените схеми/мерки, базирани на площ в подаденото заявление за подпомагане
за кампания 2021 г. е в общ размер на 114 715.81 лв., като съответно е
отказано финансово подпомагане /извършено е намаление в общ размер на 6827.59
лв./ за разликата до първоначално поискания общ размер на подпомагане от 121 543.40
лв. Детайлно представено, отказаното финансово подпомагане е както следва: по подмярка
13.2/НР 2 в размер на 129.69 лв.; по СЕПП в размер на 829.62 лв.; по мярка 12/Натура
2000 в размер на 1136.98 лв.; по СПП в размер на 68.55 лв.; по СПК в размер на
154.93 лв.; по ЗДП в размер на 562.44 лв., по СЗ-КЛЧ в размер на 64.34 лв. и по
СЗ-МЗДП в размер на 3881.04 лв. Посочено е, че общата оторизирана сума е
изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни проверки
и/или проверки на място /в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП/ на данните в
подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са сравнени със
съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани
на основание чл. 30 от ЗПЗП. В табличен вид са посочени заявените за
подпомагане схеми/мерки; исканата от подпомаганото лице сума по съответната
схема/мярка; намаленията /в лв./ и размерът на оторизираната сума. Посочени са
и ставките за всяка схема/ мярка (лв./ха) за кампания 2021 г. В таблица №2 от
акта детайлизирано е представена и информация за извършените плащания по всяка
от заявените от кандидата схеми и мерки, като общият им размер се равнява на
80 929.24 лв. В тази връзка и независимо, че по делото не се представят
доказателства за извършените плащания, за визираната сума е посочено, че е
преведена по банковата сметка на кандидата. Отделно от последното в колона №4
от същата таблица са отбелязани и прихванати суми и/или удържан данък общ доход
по СЕПП, подмярка 13.2/НР 2 и „възстановяване от ФД“, съответно в размер на
33 150.92 лв., на 465.00 лв. и на 170.05 лв. /общ размер от 33 786,
57 лв./, които суми не са изплатени на Д. /изключени са от колона №5/.
По делото е представена и приета като доказателство
административната преписка по издаване на оспорения пред съда акт. Приети като доказателства са решения от заседанието на УС на ДФЗ, съгласно протокол
№197/19.08.2022 г. и заповед №ОЗ-РД/3088 от 22.08.2022 г. на изпълнителния
директор на ДФЗ. Приети са и допълнително представени от страна на
жалбоподателя 4 бр. съдебни решения и бр. призовка за ВАС.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира следното от правна страна:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
срок /уведомителното писмо е изтеглено от СЕУ на 30.01.2023 г. – л. 22, а
жалбата е входирана в Държавен фонд „Земеделие“ на 07.02.2023 г./, против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП
Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на
пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на
Европейския съюз. В чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП е предвидено, че Държавен фонд
„Земеделие” е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за РБългария за
прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно чл.
20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие”, е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я
представлява. По силата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор на
ДФ „Земеделие” може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от
правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за
вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и
формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово
подпомагане, административни договори по ЗУСЕСИФ /сега ЗУСЕФСУ/ и по подадени
заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. По делото е представена и приета като доказателство заповед №ОЗ-РД/3088 от 22.08.2022 г., с която
изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” е делегирал на заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” В.И.К., правомощията да издава и
подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за
финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба №5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания – т. 1. В случая оспореният акт, който де факто се явява
отказ на финансово подпомагане за кампания 2021 г., е подписан от заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” Владислава Казакова.
Следователно обжалваното уведомително писмо с изх. №02-240-6500/2099 от
13.01.2023 г. е издадено от материално компетентен орган, при упражняване и в
рамките на надлежно делегираните му със заповед №ОЗ-РД/3088
от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”
правомощия.
Обжалваният
административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма, но при
неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акта.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК, административният акт трябва да съдържа фактическите
и правни основания за неговото издаване, формулирани по начин, даващи
възможност на адресата на акта да разбере волята на органа и да защити правата
и интересите си, ако счита че са нарушени.
Фактическите
основания за издаването на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо
от АПК, са конкретните факти, въз основа на които административният орган
приема, че са налице нормативно предвидените материалноправни предпоставки за
упражняване на предоставена му от закона компетентност. В случая в оспорения
административен акт не са изложени каквито и да е било мотиви, въз основа на
какви фактически констатации и обстоятелства органът е приел, че по отношение
на заявените от М.М.Д. за подпомагане площи за кампания 2021 г., е налице
основание да бъде отказано извършване на оторизация и изплащане на финансово
подпомагане /респективно намаляване на субсидията/ по Схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ. В обстоятелствената част на уведомителното писмо в
табличен вид /Таблица 1/ са посочени единствено заявените за подпомагане
схеми/мерки /колона 1/; исканата от подпомаганото лице сума по съответната
схема/мярка /колона 2/; намаленията в лв. /колона 3/ и размерът на
оторизираната сума /колона 6/. Действително, съобразно утвърдената съдебна
практика, поясненията към тези колони представляват мотивите на
административния акт. Но в случая, в пояснението към колона 3 „Намаления“, са
посочени пет хипотези, при които се отчитат намаления на субсидията, а именно:
1. след извършени административни проверки, при които са установени всички
недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи,
заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани
проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни
от МЗХГ и МОСВ; 2. в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или
редакция на заявлението, съгласно Наредба №5 от 27.02.2009 г. за условията и
реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; 3.
наложена ставка на корекция /финансова дисциплина/, определена съгласно чл. 26
от Регламент (ЕС) №1306/ 2013 и чл. 8, § 1 от Регламент (ЕС) №1307/2013 в
изпълнение на Регламент (ЕС) №2020/1801 на Комисията от 30.11.2020 г., която за
кампания 2020 е в размер на 2,906192 %; 4. линейно намаление съгласно чл. 51, §
2 от Регламент (ЕС) №1307/ 2013, налагано съгласно чл. 6, § 2, буква е), т. i) от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията и 5. линейно намаление съгласно чл. 65,
§ 2, буква в) от Регламент (ЕС) №1307/2013, налагано съгласно чл. 6, § 2, буква
е), т. iii)
от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията. Липсва обаче каквото и
да е посочване, още по-малко фактическо обосноваване, на коя точно от тези пет
хипотези, при които се отчитат намаления на заявената финансова субсидия, се
основава възприетото административно решение, обективирано в обжалваното
уведомително писмо Така, на практика, „мотивирането“ на постановения отказ за
финансово подпомагане по подаденото от жалбоподателката заявление за
подпомагане за кампания 2021 г., се свежда до бланкетно изброяване на
възможните хипотези за отказ или частично намаляване на плащанията, като липсва
посочване и обосноваване на конкретни и относими фактически констатации,
субсумиращи се в някоя от хипотезите за отчитане на намаления, отразени в
пояснението към колона 3 „Намаления“ на страници втора и трета от
уведомителното писмо. В този смисъл не са индивидуализирани кои са приетите
като недопустими за подпомагане парцели /площи/ или части от тях, вкл. чрез
посочване на номер на парцел от ИСАК и допустима и недопустима площ в ха. Съдът
приема, че не представлява изложение на фактическите основания по см. на чл.
59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК за издаването на административния акт,
съдържащото се в оспорения акт бланкетно и формално посочване, че общата
оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни
проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП/ на данните в
подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са сравнени със
съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК,
поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. Още във фазата на фазата на
административното производство земеделският производител следва да е запознат с
конкретните фактически и правни основания за намаляване на оторизирани суми. В
процесното писмо, освен че липсва такава конкретизация, не е налице и
препращане към определен документ, съдържащ се в преписката по издаване на
акта, който да обоснове формирания извод на административния орган.
Подобна
е и ситуацията относно извършеното последващото намаляване на вече определената
в колона 6 от Таблица №1 оторизирана сума по СЕПП и подмярка 13.2/НР 2 в общ
размер от 33 616.52 лв., отразено съответно в колона 4 от Таблица №2. Тук
отново не са изложени конкретни мотиви на какво правно основание и във връзка с
какви фактически установявания административният орган извършва визираното
намаление, като единствено са изложени общи разяснения за възможните хипотези
за това – страница последна от акта. Така, остава неизяснено, дали извършеното
приспадане от оторизираната сума е в резултат на наложени санкции или недължимо
оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми
задължения по др. схеми и мерки и/или „Удържан данък общ доход“.
Едва
в представеното с административната преписка по делото становище на ответника
се сочи, че в резултат на извършените проверки са установени като недопустими
за подпомагане площи по различните мерки и схеми, като е определен съответен
процент на наддеклариране и са изложени данни за санкционирани площи предвид
разпоредбите, съдържащи се в чл. 19 и чл. 19а от Делегиран Регламент /ЕС/
№640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. Детайлно и в табличен вид е
представена таблица с декларираните и установени площи по отношение кандидата в
т. ч. и информация на данните за площи с констатирани несъответствия по СЗ-КЛЧ,
СЗ-МЗДП и СПК. Посочена е и информация за наложената ставка на корекции
/финансова дисциплина/ в размер на 1128.29 лв. по СЕПП, СПП, ЗДП, СЗ-МЗДП и
СЗ-КЛЧ. Изложени са мотиви във връзка с правомощията на ДФЗ-РА по чл. 43, ал.
3, т. 4 от ЗПЗП, както и лаконични съображения по отношение условията за
допустимост за подпомагане на земеделските площи.
По
отношение процесуалната роля на визираното становище, постъпило в съда със
съпроводителното писмо, с което е представена жалбата срещу административния
акт, съответно административната преписка по неговото издаване и съдържащо в
определена степен изложени съображения във връзка с формирането на крайния
извод на административния орган, съдът приема следното:
Действително
съгласно Тълкувателно решение №16/1975 г. на ОСГК на ВС, не съществува пречка
мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния
акт, стига обаче да се постигат целите, които законодателят е преследвал с
изискването за мотивиране на ИАА и отказите за издаване на такива. Според
изложеното в тълкувателното решение такива са например случаите, когато
мотивите са изложени в съобщението по чл. 28, ал. 1 ЗАП
/отм./, с което се уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде
издаден исканият административен акт. Също така би следвало да се приеме за
възможно мотивите да бъдат изложени и в съпроводителното писмо, с което жалбата
на страната и материалите по административното производство се изпращат на
по-горния административен орган за разглеждане по реда на чл. 30 и сл. от
ЗАП /отм./. Но, както е прието и в тълкувателното решение, в
описаните случаи допълнителното излагане на мотивите позволява на страните
своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да
организират защитата си срещу него. За да се счита още, че е отстранено
допуснатото нарушение /каквото представлява неизлагането на мотиви към основния
акт/ и че актът е саниран, следва допълнително изложените мотиви да изхождат от
същия административен орган, който го е издал.
В случая
коментираното становище, което единствено дава някаква насока за основанията за
извършените от административния орган намаления, е документ, който не би могъл
да се приеме за част от административната преписка и за такъв, който допълва
мотивите на оспорения акт, тъй като не отговаря на условията, посочени в
цитираното тълкувателно решение. Макар това становище да изхожда от издателя на
оспорения акт и да е представено с административната преписка в изпълнение на
задължението на органа по чл. 152, ал. 2 от АПК, то е изготвено по повод вече депозираната чрез органа до съда
жалба, с която е оспорено издаденото уведомително писмо. В случая адресатът на
акта не е бил запознат с изложените в това становище фактически основания и
съответно не е могъл да оспори същите с подадената до съда жалба и адекватно да
организира защитата си срещу него. Даденото в тълкувателното решение разрешение
на този въпрос е свързан с възможността административният орган-издател на акта
да допълни мотивите си със съпроводителното
писмо, с което административната преписка се изпраща на по-горестоящия
административен орган, т. е. при оспорване на акта по административен ред, тъй
като в този случай адресатът на акта би имал възможност да оспори акта и по
съдебен ред, след като вече се е запознал с допълнително изложените мотиви при
оспорването на акта по административен ред. В конкретика процесния
случай не е подобен на описаните по-горе възможности - липсва оспорване по
административен ред и адресатът на акта не е бил запознат с допълнително
изложените във въпросното становище мотиви преди да упражни правото си на
оспорване на акта по съдебен ред.
По
изложените съображения не може да се приеме, че със становището на ответника се
допълват мотивите на оспорения индивидуален административен акт – уведомително
писмо с изх. №02-240-6500/2099 от 13.01.2023 г. и по този начин тяхната непълнота се санира.
Поради това единственият документ от преписката,
който би обосновал отказ и/или редукция на заявеното финансово подпомагане за
2021 г. е докладът от извършената проверка на място чрез дистанционен контрол,
съответно и от извършената допълнителна проверка на място. Позоваване на такъв
документ или възпроизвеждане на съдържанието му в административния акт в случая
не е налице, поради което съдът не може да приеме, че мотивите на
уведомителното писмо могат да бъдат извлечени именно от там. Отделно от това,
от съдържанието на приложения по делото доклад не може да се обоснове в
необходимата пълнота на юридическа обоснованост, нито изводът за наличието на
предпоставките за извършеното намаление на заявеното финансово подпомагане,
нито пък изводът за извършеното в последствие приспадане на вече оторизираната
сума по СЕПП и подмярка 13.2/НР 2, доколкото от една страна в административния
акт липсва информация за допустимите/недопустими за подпомагане земеделски
парцели, а от друга не се сочи правното и фактическо основание за редуциране на
оторизираната сума.
В обобщение съдът счита, че административният
орган не е изпълнил задължението си да конкретизира кои точно изисквания по
всяка от заявените схеми и мерки не са спазени от кандидата, а и за кои от
декларираните имоти се отнася това, с посочване на съответната нормативна и
фактическа обосновка, както и не е изложил конкретни и разбираеми съображения
досежно извършеното редуциране на оторизираната за изплащане сума. В случая
така издаден, уведомително писмо не позволява да се извърши проверка за
правилното прилагане на чл. 43, ал. 3, т. 4 във връзка с чл. 40 от ЗПЗП,
т. е. за материална законосъобразност на извършените намаления и наложените санкции.
По
тези съображения съдът намира, че оспореното
уведомително писмо с изх. №02-240-6500/2099 от 13.01.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е
незаконосъобразно. Липсата на мотиви нарушава правото на защита на засегнатото
от издадения акт лице и го поставя в невъзможност да формира конкретните си
възражения срещу неблагоприятния за него краен резултат, препятства
упражняването на реален съдебен контрол за приложението на материалния закон,
поради което представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на обжалвания
административен акт. Делото следва да бъде върнато като преписка на
административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на жалбоподателката
за кампания 2021 г., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на
закона, дадени в настоящото решение.
Предвид
изхода на делото искането на жалбоподателката за присъждане на разноски следва
да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Държавен фонд
„Земеделие“ следва да бъде осъден да заплати на М.М.Д. сумата от 1010.00 лв.,
от които 10.00 лв. внесена държавна такса и 1000.00 лв. – договорено и
заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно представения по делото
договор за правно съдействие и защита – л. 114. По отношение направеното от
процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на
претендирания размер на адвокатско възнаграждение, следва да се отбележи, че
същият с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и предвид установимия по делото
материален интерес от 40 614.16 лв. /разликата между заявеното от
кандидата подпомагане и изплатената му финансова помощ/, очевидно не се явява
необосновано завишен, поради което платеното адвокатско възнаграждение
следва да бъде присъдено в пълен размер.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. второ и чл.173, ал. 2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Уведомително
писмо с изх. №02-240-6500/2099 от 13.01.2023 г. за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2021 г., в частта
му, с която: 1. са извършени
намаления на заявените суми по схеми и мерки за директни плащания, базирани на
площ в общ размер на 6827, 59 лв. /по подмярка 13.2/НР 2 в размер на 129.69
лв.; по СЕПП в размер на 829.62 лв.; по мярка 12/Натура 2000 в размер на
1136.98 лв.; по СПП в размер на 68.55 лв.; по СПК в размер на 154.93 лв.; по
ЗДП в размер на 562.44 лв., по СЗ-КЛЧ в размер на 64.34 лв. и по СЗ-МЗДП в
размер на 3881.04 лв./ и 2. е извършено прихващане на сумата от 33 150,92 лв.,
на сумата от 465,60 лв. и на сумата от 170.05 лв., съответно по СЕПП, подмярка
13.2/НР 2 и „възстановяване от ФД“.
ИЗПРАЩА преписката на заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, за ново
разглеждане и произнасяне с
мотивиран административен акт по
подаденото от М.М.Д. заявление за подпомагане
за кампания 2021 г. с УИН: 24/290621/26616, при спазване на дадените
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие” гр. София, да заплати на М.М.Д., ЕГН ********** с адрес ***,
сумата от 1010.00 лв. /хиляда и десет лева/, от които 10.00 лв. /десет лева/
внесена държавна такса и 1000.00 лв. /хиляда лева/ – договорено и заплатено
възнаграждение за един адвокат
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е обявено.
Решението да
се съобщи, чрез изпращане на препис до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: