Р Е Ш Е Н И Е
№ 260015
гр. Първомай, 09.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
април две хиляди двадесет и първа година с
Председател:
София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 439 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 във вр. чл. 124, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Ищецът Д.П.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по
пълномощие от адв. И.И.С., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив,
с адрес за съдебна кореспонденция: *****, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от С. Н. Н., Я. Я. Я., Ц. Г. С.и Я. К.
Ч.и по процесуално пълномощие от юрисконсулт И.Р.П., че не му дължи поради изтекла погасителна
давност следните суми – предмет
на принудително изпълнение по Изпълнително дело № *** по описа на Частен съдебен изпълнител К. П.с рег. № *** и с
район на действие Окръжен съд – Пловдив: 4 443, 62 лева (четири хиляди четиристотин четиридесет и три лева и
шестдесет и две стотинки) – главница по сключен помежду им Договор за
потребителски кредит № ***г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
18.04.2019 г. до окончателното й изплащане, 483, 33 лева (четиристотин
осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки) – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, както и 148, 54 лева (сто четиридесет и осем лева и петдесет и
четири стотинки) – съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 190/2019 г. по
описа на Районен съд – Първомай за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Излагат се фактически твърдения, че цитираното
изпълнително производство, взискател по което е ответникът, е образувано по
Изпълнителен лист № 218, издаден на 25.07.2019 г. от Районен съд – Първомай по
ч. гр. дело № 190/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай за принудително
изпълнение на гореизброените задължения. Ищецът счита, че от настъпване на
изискуемостта им през 2013 г. до 20.08.2020 г. – датата, на която е узнал за
наложен върху трудовото му възнаграждение запор, давностният срок за
принудителното им удовлетворяване е изтекъл, тъй като не е получавал никакви
уведомления, призовки или покани за доброволно престиране.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил
отговор, с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник застъпва становище
за недопустимост на исковете поради липса на правен интерес, а при условията на
евентуалност – за тяхната неоснователност. Сочи, че процесните вземания се
погасяват с петгодишна давност, която е започнала да тече от падежирането им на
11.06.2017 г. и която е била прекъсната с влизане в сила на заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ГПК.
В открито съдебно заседание ищецът чрез довереника
си поддържа исковете, а ответникът, редовно призован, не се представлява.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във
вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, намира от
фактическа страна следното:
От приобщените доказателствени източници се
установява, че по постъпило на 18.04.2019 г. от ответното дружество Заявление
вх. № 2574/18.04.2019 г. по чл. 410 от ГПК Районен съд – Първомай издал Заповед
№ 99/19.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 190/2019 г., връчена лично на ищеца на 07.06.2019 г. и неоспорена от
него с възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, с която му разпоредил да
заплати на заявителя следните суми, произтичащи от сключен помежду им Договор
за револвиращ заем № ***г.: 4 443, 62 лева – главница, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 18.04.2019 г. до окончателното й изплащане, и 483,
33 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, както и
съдебноделоводните разноски по заповедното производство за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение от общо 148, 54 лева.
По искане на кредитора през 2019 г. за принудителното
им удовлетворяване, за което въз основа на горепосочения съдебен акт бил
издаден от съда Изпълнителен лист № 218/25.07.2019 г., било образувано Изпълнително дело № *** по описа на Частен съдебен изпълнител К. П.с рег. № *** и с
район на действие Окръжен съд – Пловдив, в хода на което по данни от
приобщеното Удостоверение изх. №
19185/15.03.2021 г. на съдебния изпълнител, на длъжника било връчено съобщение за насоченото
към него взискане и били наложени запори на вземанията му по банковите му сметки в „Б. Д.” АД и „Ц. К. Б.”
АД и за трудовото му и всяко
друго негово възнаграждение, получавано от работодателя му „Д. Е.” – Пловдив, на когото било изпратено Запорно
съобщение изх. № 44950/15.07.2020 г., но до 15.03.2021 г. в резултат на
предприетото изпълнение не били събрани суми.
При така очертаните фактически положения съдът по
правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК приема
от правна страна следното:
Предвиден като процесуално средство за защита на
длъжника в рамките на протичащ срещу него изпълнителен процес, искът по чл. 439,
ал. 1 от ГПК му позволява да релевира материалноправната незаконосъобразност на
принудителното изпълнение, като оспори дължимостта на претендираните вземания,
основавайки се, съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК, само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене, в производството по което е издадено
изпълнителното основание.
С оглед доказаната висящност на изпълнително
производство досежно процесните притезания и доколкото се обосновават с
новонастъпили след пораждане на изпълнителната сила на заповедта за изпълнение
обстоятелства, исковете се явяват допустими, но разгледани по същество, се
преценят за неоснователни по следните съображения:
Ищецът отрича съществуването на вземанията, за
принудителното събиране на които срещу него по молба на ответника е издаден
Изпълнителен лист № 218/25.07.2019 г. въз основа на Заповед № 99/19.04.2019 г. по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 190/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай
и протича Изпълнително дело №
*** по описа на Частен съдебен изпълнител К. П.с рег. № *** и с район на действие Окръжен съд – Пловдив, с доводи за
погасяването им по петгодишна давност, изтекла в периода от настъпване на изискуемостта
им през 2013 г. до 20.08.2020 г. – датата, на която е узнал за наложения върху
трудовото му възнаграждение изпълнителен запор.
Съгласно чл. 416 от ГПК с пропуска на длъжника да
подаде възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК,
който в меродавната редакция на разпоредбата от ДВ, бр. 38 от 10.05.2019 г., в сила от 10.05.2019 г., е двуседмичен и изтича
на 21.06.2019 г., заповедта за изпълнение е влязла в сила на 22.06.2019
г. От момента на стабилизирането си е създала правен ефект, близък до силата на
присъдено нещо на съдебно решение, и обвързва страните да считат,
че заповедните задължения са възникнали и съществуват в заявения вид, основание
и размер. Респективно по
аргумент от чл. 439, ал. 2 от ГПК правото на ищцата да ги оспори с
материалноправно възражение, основано на факта на изтекла преди това
погасителна давност с начало от изискуемостта им, който й е бил известен и е
могла, но не е навела при условията на чл. 416, ал. 1 от ГПК, е преклудирана, а
предпоставките на единствената друга законова алтернатива, закрепена в чл. 424
от ГПК, не са налице.
Предвид горното следва да се приеме, че в
приложение на правилото на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД давността за изпълнение на вземанията,
включително и това за неустойка, е петгодишна и е започнала да тече от влизане
в сила на заповедта по чл. 410 от ГПК на 22.06.2019 г. Следователно, дори и да
не е прекъсвана по някоя от законовите причини, визирани в чл. 116 от ЗЗД, до
приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция не е изтекла.
В горния смисъл е формирана трайна
съдебна практика, обективирана в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/18.03.2022 г.
по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК, Определение № 956/22.12.2010 г. по ч. т. д. №
886/2010 г., I т.
о., Определение № 831/17.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7393/2013 г., IV г. о.,
Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.,
Определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.,
Определение № 576/16.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о.,
Определение № 195/23.03.2022 г. по гр. д. № 2648/2021 г., IV г. о.,
Определение № 208/21.03.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о.,
Определение № 29/20.01.2022 г. по гр. д. № 720/2021 г., IV г. о., и Решение
№ 22/10.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2021 г., III г. о.
Казаното мотивира съдебния състав
да отхвърли исковете и в съответствие с чл. 78, ал. 3 от ГПК да осъди ищеца да
възстанови на ответника съдебноделоводните му разноски в размер на 150, 00 лева
за юрисконсултско възнаграждение, което се определя по реда на чл. 78, ал. 8,
изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ (ЗППом) във
вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПМом),
като се отчита фактическата и правна сложност на делото, паричната оценка на
предмета му и ефективното участие на юрисконсулта в него.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Д.П.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представлявана по пълномощие от адв. И.И.С., вписана в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: *****, срещу „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от С. Н. Н., Я. Я. Я., Ц. Г. С.и Я. К. Ч.и по процесуално
пълномощие от юрисконсулт И.Р.П., за
признаване на установено в отношенията между страните, ищецът не дължи на
ответника поради изтекла погасителна давност следните суми – предмет на принудително изпълнение по
Изпълнително дело № *** по описа на Частен съдебен изпълнител К. П.с рег. № *** и с район на действие Окръжен съд – Пловдив: 4 443, 62 лева (четири хиляди четиристотин
четиридесет и три лева и шестдесет и две стотинки) – главница по сключен
помежду им Договор за потребителски кредит № ***г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 18.04.2019 г. до окончателното й изплащане, 483, 33 лева
(четиристотин осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки) – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, както и 148, 54 лева (сто четиридесет и
осем лева и петдесет и четири стотинки) – съдебноделоводни разноски по ч. гр.
дело № 190/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.П.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по
пълномощие от адв. И.И.С., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив,
с адрес за съдебна кореспонденция: *****, да заплати на „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от С. Н. Н., Я. Я. Я., Ц. Г. С.и Я. К. Ч.и по процесуално
пълномощие от юрисконсулт И.Р.П., сумата от 150, 00 (сто и петдесет) лева –
съдебноделоводни разноски за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението, а след
влизането му в сила досието на ч. гр. дело № 190/2019 г. по описа на Районен
съд – Първомай ДА СЕ ВЪРНЕ на състава.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ЕД