№ 112
гр. Велико Търново, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20244000600177 по описа за 2024 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид
следното:
Плевенски окръжен съд с присъда № 6 от 15.03.2024г., постановена по
НОХД 666/2023г. по описа на съда, е признал подсъдимия Р. А. Р. за виновен
да е извършил деяние по чл. 142 ал.1 от НК и му е наложил наказание четири
години лишаване от свобода. Признал го е за невинен и го е оправдал по
първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 142 ал.3 т.3 вр. ал.1 от НК.
Признал е подсъдимият Р. за виновен да е извършил деяние по чл. 142 а
ал.5 вр. ал.1 от НК и му е наложил наказание шест години лишаване от
свобода.
Признал е подсъдимият Р. да е извършил и деяние по чл. 198 ал.1 от НК,
за което му е наложил наказание от три години лишаване от свобода.
На основание чл. 23 от НК е определил едно общо наказание измежду
така наложените, в размер на най- тежкото от тях, а именно шест години
лишаване от свобода. На основание чл. 57 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗИНЗС е определил
първоначален строг режим за изтърпяването му.
На основание чл. 59 ал.1 от НК е приспаднал времето, през което
подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за
изтърпяно наказание лишаване от свобода.
1
Осъдил е Р. Р. да заплати на В. Х. сумата от 150лв., представляващи
имуществени вреди от престъплението по чл. 198 ал.1 от НК, ведно със
законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане.
Присъдил е разноски и се е произнесъл по веществените доказателства.
Срещу присъдата на ПлОС е подадена въззивна жалба от адв. Й., в
качеството й на защитник на подсъдимия. Претендира се отмяна на присъдата
като незаконосъобразна и постановяването на нова, с която подсъдимият Р. да
бъде признат за невинен с последващото от това оправдаване по повдигнатите
му три обвинения. При условията на алтернативност да се отмени присъдата и
делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав или да се измени
присъдата като бъдат намалени размерите на наложените наказания.
В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му – адв. Й. поддържат
подадената жалба по изложените в нея съображения. Молят същата да бъде
уважена, с посочените в нея три алтернативи. Основно се фокусират върху
явната несправедливост на наложените на Р. наказания за всяко едно от
деянията, за които е признат за виновен. Представят се доказателства за
реабилитация по чл. 88а от НК по отношение на Р..
Гражданският ищец – В. Х. – редовно призован не се явява и не заема
становище.
Представителят на апелативна прокуратура намира жалбите за
неоснователни и предлага да бъдат оставени без уважение. Намира
изложените в тях доводи за несъстоятелни. Сочи, че първостепенният съд
подробно е мотивирал размера на наложеното наказание за всяко от деянията,
взел е предвид всички обстоятелства, които имат значение при определянето
му. Предлага присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.
Въззивният съд като обсъди направените с жалбата оплаквания, съобрази
становищата на страните заявени в съдебно заседание и след като извърши
цялостна служебна проверка на присъдата в наказателната й част съгласно чл.
314 ал.1 от НПК, намери за установено следното:
По фактическата обстановка
Въззивният съд възприема в най- общи линии, с малки различия
приетата за установена от решаващият съд фактическа обстановка, която се
свежда до следното:
Подсъдимият Р. А. Р. е роден на 19.02.1972г. в гр.Свищов, живее в
с.Гривица, обл. Плевен, *********, българин, български гражданин, със
средно образование, разведен, ЕГН **********. Към 2022г. Р. живеел в къща с
дворно място с. Гривица, обл. Плевен. Имал интереси към отглеждането и
развъждането на грузински овчарки, което превърнал от свое хоби в занятие.
Към този период отглеждал 7 броя кучета от тази порода в двора на къщата си.
Освен това имал апартамент в гр. Плевен, който отдавал под наем.
Свидетелката Ж. И. и пострадалия В. Х. са семейство, сключили брак
2
през 2021г. Х. е арменски гражданин, но от ранната му детска възраст
неговото семейство се установило и живеели Република България. Двамата
съпрузи Х. очаквали дете и чрез брокер от агенция за недвижими имоти
потърсили апартамент под наем, в който да живеят. В резултат на 20.10.2021г.
бил сключен договор за наем на имот между подсъдимия Р. Р. и свидетелката
Ж. И. за апартамент № 28, находящ се в **********. Семейството на Х. при
сключване на договора предплатили на Р. месечен наем от 350 лв. и депозит в
същия размер. В процеса на ползване на имота тяхно задължение било да
заплащат и консумативите за ток, вода и парно. След раждането на детето им
младото семейството изпаднало във финансово затруднение при обслужване
на сметките за парно и имали немалък размер неплатени задължения, но
постигнали съгласие с подсъдимия Р. заплащането на задълженията да става
на части.
На 02.09.2022г. В. Х. отпътувал за Армения, тъй като следвало да
подновява личните си документи. С него отпътували и съпругата му Ж. И.,
дъщеря й Т. и бебето им А.. Подсъдимият Р. не бил предварително уведомен за
пътуването, тъй като Х. очаквали то да продължи не повече от 10 дни.
Издаването на виза за документите на В. Х. се забавило и това наложило
семейството да остане в Армения до административното уреждане на този
проблем. На 29.09.2022г. подсъдимият започнал да прави опити да се свърже
по телефон със св. Ж. И., за да му платят наемната цена за апартамента. Тогава
бил уведомен от тях, че са в Армения и че ще се наложи да останат за по-
дълъг период от време. Р. реагирал остро на забавянето им, тъй като това
означавало и забавяне на заплащането на наема за жилището и разходите,
които също не били платени и били в немалък размер. В рамките на
осъществена комуникация по „Viber“ с И. той й казал, че ще смени патрона на
входната врата и ще ограничи достъпа на семейството до жилището. За да
избегне неприятности, св. Ж. И. направила опит да оперира с банковата си
карта в Армения, но банката - издател /“Пощенка банка“/ блокирала картата от
съображения за сигурност. Така сума за наема на Р. не била преведена. В
провеждани междувременно разговори с Р., Х. и И. се опитали да го убедят, че
ще изпълнят финансовите си ангажименти към него. Направили опит да
намерят средства и от свои близки в България, но не успели. Помолили брата
на Ж. И. - П. И. да увери Р., че наема и разходите ще му бъде издължени.
Предложили също Р. да си удържи от предварително внесения депозит за
наема за месец септември. Р. не се съгласил и сменил патрона на входната
врата на жилището като преустановил възможността за достъп на Х. и
семейството му до него.
На 31.10.2022г. В. Х. и семейството му пристигнали от Армения в
гр.София. Били транспортирани от свои познати до гр.Плевен. Св. Ж. И.
изтеглила в 13,05 часа от ФЦ „Плевен Освобождение“ на Пощенска банка в
града сумата от 896,30 лв. и след като покрила разходите за гориво по
транспорта предоставила остатъка на съпруга си за наема. Когато пристигнали
в наетото от тях жилище, И. и Х. установили, че патрона на входната врата
3
бил сменен, което препятствало достъпа им до него и личните им дрехи и
вещи. Междувременно живущата в съседния апартамент съседка – св. В. К. се
обадила на Р. и го уведомила, че наемателите му са си дошли. В 14,19 часа Х.
се обадил на подсъдимия от телефона на Ж.И., за да уговорят среща и уредят
финансовите си отношения. Р. реагирал грубо, развикал се и една от
репликите, които му казал била: “Ако си мъж, ела в Гривица!“ Х. споделил
съдържанието на разговора с И., която познавайки нрава на подсъдимия се
притеснила.
Около 15.00 часа В. Х. наел такси, управлявано от св. М. М. от
ж.к.“Сторгозия“ и след като откарали позната на шофьора до Окръжна
болница - гр.Плевен се насочили към с.Гривица. Х. имал намерение да се види
със свой познат и с подсъдимия, но нямал предварителна конкретна уговорка
с последния. Междувременно Х. провел разговори със своя приятел С., който
живеел в с. Гривица, относно местонахождението му. При пристигане в с.
Гривица, Х. се срещнал със св. С. Д.. Той извършвал ремонт на къща, която
била в непосредствена близост до домът на подсъдимия Р.. След като
приключил разговора си със св. Д., Х. отново се качил в таксито и св. М.
потеглил по пътя. В този момент подсъдимият Р. Р. управлявал л.а. марка
„Тойота Авенсис“ с ДК№ ЕН 11**** в село Гривица. Той възприел
таксиметровия автомобил на свидетеля М., както и намиращия се на предната
дясна седалка до него Х. и направил маневра, с която препречил пътя на
таксито с автомобила си. Св. М. се принудил да спре. Подсъдимият слязъл от
своя автомобил, отворил вратата на таксито от страната, от която бил седнал
св. Х. и го измъкнал от колата, хващайки го за гушата. Междувременно
попитал свидетеля М. каква е сметката и хвърлил портфейла си като му казал
да си отброи дължимата сума, без да пуска Х.. След това Р. прибрал
портфейла си, затворил вратата на таксито, вкарал пострадалия на предната
дясна седалка на собствения си автомобил и потеглил в посока към домът си.
Взел телефона на пострадалия от ръката му - марка „ Samsung J7“ и го
хвърлил на задната седалка, за да не може същия да разговаря по него. Докато
шофирал неколкократно го ударил с ръка в главата и му заявил: “Сега ще те
заведа при твоите приятели!“ като пострадалия го попитал: “Кои са моите
приятели?“, а подсъдимият му отвърнал: “Твоите приятели - арменци“.
Р. спрял автомобила пред гаража си на улица ******** в с.Гривица.
Хванал под формата на прегръдка през врата с дясната си ръка В. Х.,
притиснал главата му към тялото си, навеждайки го като го принудил по този
начин да следва посоката и темпа му на движение, за да не може пострадалия
да се отскубне от него. Вкарал го в гаража и затворил входната врата. Бутнал
го в ъгъл на помещението. Ритнал Х. и извикал последователно и поименно
две кучета порода грузинска овчарка от отглежданите от него, които насъскал
срещу него като ритал пострадалия. Кучетата нападнали Х., който се свил в
ъгъла заставайки с лявата част на тялото си към стените, за да се предпази
колкото е възможно. Животните започнали да хапят дясната му ръка и десния
крак. Дънките и пуловера се разкъсали, потекла кръв. Ужасен, уплашен и
4
стенещ от болка Х. умолявал Р. да възпре животните, но последният не
реагирал.
В един момент, пострадалият Х. успял да се отскубне от кучетата,
отворил входната врата на гаража, която от вътрешната страна била с дръжка,
и излязъл на улицата тичайки, за да потърси помощ. Малко след това Р.
излязъл от гаража и се огледал, като видял, че Х. се отдалечава, но не го
последвал, за да го настигне. Пострадалият В. Х. успял да достигне тичайки
до магазин за строителни материали, находящ се на ул.“Букурещ“ № 1,
стопанисван от ЕООД „Прециз комерс“. Влязъл вътре и помолил свидетелката
В. А., да му викне такси да го закара до Бърза помощ или да го закара до гр.
Плевен. А. възприела, че Х. бил под стрес. Х. споделил, че бил нахапан от
кучета, но не съобщил, че това са били животните на живеещия в същото село
Р. Р.. По това време в магазина се намирали св. Е. Н. и А. С., които след като
възприели състоянието на Х. му предложили да го закарат до Бърза помощ в
гр. Плевен. Тръгвайки за гр. Плевен, свидетелите се разминали с автомобила
на подсъдимия, а Х. се снишил на задната седалка, за да не бъде забелязан.
Св. Н. и С. оставили пострадалият пред входа на Бърза помощ в гр. Плевен.
Там Х. бил прегледан като в анамнезата в издадения лист за преглед било
отразено, че бил ухапан от кучета в с. Гривица на познато нему лице след спор
помежду им, отразени били находките в травмираните части, извършена била
първична хирургична обработка на раните и уведомени органите на
полицията, които насочили пациента към I РУП-Плевен за следващия ден.
Междувременно самият Х. помолил преглеждащият го лекар да позвъни на
съпругата му, тъй като той нямал телефон. Поради липса на отговор бил
изпратено съобщение до Ж. И., че Х. се намира в Спешно отделение и е
нахапан от кучета. Св. Ж. И. веднага върнала обаждане и след като разбрала
какво се е случило взела дрехи и документите за самоличност на пострадалия
и потеглила с такси към болницата. В 16,45 часа се обадила на тел. 112 като
посочила, че съпруга й е бил нахапан от средноазиатски овчарки, които били
насъскани срещу него при опит да се договори и понастоящем се намира в
болница, където обработват раните му. Потърсила информация към кого да се
обърне като била насочена към I РУП-Плевен,което обслужвало района на
с.Гривица
В. Х. бил изписан на същата дата като бил издаден лист за преглед на
пациент № 23057/31.10.22г., в който били описани видимите наранявания,
обективното му състояние и назначената терапия.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва от събраните гласни
и писмени доказателства.
Св. В. Х. е и пострадал от извършеното деяние. Неговите показания
съдържат важна информация, имаща значение за установяване на
фактологията по настоящото дело. От показанията на свидетеля се установява
сключения договор за наем с подсъдимия по повод процесния апартамент,
причината за наложилото се пътуване до Армения /необходимостта от
5
подновяване на документите му за самоличност/ и причината за по-
продължителното оставане там. Показанията му имат и важно значение за
осъществената комуникация между семейството му и подсъдимият по Viber
по повод на забавата във връщането им в България, невъзможността да
преведат пари на подсъдимия за наема на жилището, нито да намерят такива
от познати в България, които да му платят; нежеланието на подсъдимия да се
съобрази със създалата се ситуацията и заявеното от него, че ще смени
патрона на входната врата и така ще ограничи достъпа на семейството до
жилището им. Свидетелят не твърди подсъдимият да е бил предварително
уведомен за пътуването им. Сочи, че докато били в Армения, Р. им се обадил
на телефона на съпругата му по повод на наема и тогава те му обяснили
ситуацията. Показанията на св. В. Х. в тази им част, се подкрепят от
показанията на св. Ж. И., депозирани пред съда. В приобщените от ДП
показания св. И. сочи, че тя се е обадила на подсъдимият да го уведоми за
ситуацията, но този факт не се потвърждава от компютърно- техническата
експертиза, от която е видна поредността в комуникацията, а съгласно нея, на
29.09.2022г. и по мобилен телефони по вайбър първо има входящо обаждане
на телефона на св. И. от подсъдимия. Ето защо в тази им част показаният на
св. И. на ДП въззивният съд не кредитира с доверие. Кредитира тези от
съдебно заседание, в които е посочила единствено за проведен разговор с Р.,
без да е налице твърдение, че те са инициирали този разговор. В тази насока
между впрочем са и обясненията на подсъдимия Р., който твърди, че в края на
месеца започнал да ги търси за наема. В по- нататъшната им
последователност показанията на Х., че след пристигането им на територията
на РБългария и в гр. Плевен съпругата му е изтеглила пари от Пощенска
банка, отишли до наетото от тях жилище, но се оказало, че бравата е сменена
и нямат достъп до него, както и разговорът му с подсъдимият Р., от телефона
на съпругата му, по време на който подсъдимият бил ядосан и му казал: „Ако
си мъж, ела в Гривица!“ също не са изолирани от доказателствената
съвкупност. Те се потвърждават изцяло от показанията на св. Ж. И.,
потвърждават се и от инкорпорираната по делото справка от Пощенска Банка,
видно от която в 13,05 ч. е извършено теглене на гише от И. на сума.
Показанията на св. Х. се потвърждават и от показанията на св. К., която живее
в съседен апартамент и от показанията на която се установява, че те са се
прибрали, но са установили, че патронът на вратата е сменен, както и че тя
лично се обадила на подсъдимия, за да го осведоми, че наемателите са пред
апартамента. Всъщност провеждането на разговор както със св. К., така и с
пострадалия не се спори и от самия подсъдим.
От изключителна важност са показанията на св. Х. относно действията
на подсъдимия, предприети на територията на с. Гривица. Той ги описва
последователно от момента на тяхната среща – след препречването с
автомобила на подсъдимия на пътят на наетото от пострадалия такси, до
момента на осъщественото от него бягство от гаража на подсъдимия.
Всъщност единственото неуточнено по делото обстоятелство касае
6
начинът, по който се е осъществила срещата между пострадал и подсъдим на
територията на с. Гривица, доколкото пострадалия твърди, че е отишъл до
Гривица, за да се срещне и с подсъдимия, но първо посетил свидетеля С. Д., а
след като е потеглил от него се срещнали с подсъдимия. Че се е срещнал със
св. С. Д. се потвърждава както от показанията на св. Д., така и от показанията
на св. М., който сочи, че го закарал до място, където се срещнал със вой
познат.
Не се установява подсъдим и пострадал да са имали изрична уговорка за
среща в с. Гривица. Не се установява от показанията на св. Д. пострадалият да
е питал къде живее Р. и да му е съобщил за намерение да се среща с него.
Всъщност начинът, по който подсъдимият е узнал, че пострадалият е в с.
Гривица, няма съществено отношение към трите инкриминирани деяния,
доколкото те започнат след момента, на тяхната среща. Той има отношение
единствено към обстоятелството дали следва да бъдат кредитирани с доверие
показанията на св. Х.. Но тъй като показанията на пострадалият са основния
доказателствен източник в настоящото производство, те бяха подложени на
задълбочен анализ и съпоставка и от въззивният съд.
Всъщност, както правилно е приел окръжният съд, очевидно е че
пострадалият е дошъл в с. Гривица с намерението да се види освен със своя
познат/св. Д./ и с подсъдимия Р.. Но нещо е променило това негово намерение
след като се е срещнал със с своя познат С. Д.. За наличието на такова
намерение освен в показанията на св. Х., доказателства се съдържат и в
показанията на св. Ж. И., но и в показанията на св. М., инкорпорани от ДП, в
които е посочил, че пострадалия след спирането им от Р. му е отправил
реплика “Дойдох да се видим“. Едновременно с това не се установява
наличието на нарочна уговорка между двамата да се срещнат, поради което и
според въззивния съд решаващият - в съответствие с коментираните
доказателства е приел, че срещата между пострадал и подсъдим се е случила
случайно след като подсъдимия възприел пострадалия в таксиметровия
автомобил.
Безспорно установено по делото от показанията на св. Х., че таксито, в
което се е возил е „засечено“, т.е. принудено да спре, тъй като подсъдимият е
спрял пред него с автомобила си. От този момент показанията на пострадалия
са последователни – подсъдимият е слязъл от неговият автомобил, отворил
предната дясна врата на таксито, в което Х. се е возил и на която седалка е
бил, издърпал го от автомобила, хващайки го за гушата. Действията на
подсъдимия по заплащане на дължимата сума на таксиметровия шофьор и
отвеждането му, без негово съгласие – водейки го в неговия автомобил.
Показанията на пострадалия в тази им част също не са изолирани от
доказателствената съвкупност. Те се подкрепят изцяло от показанията на св.
М. М. – таксиметровия шофьор, който непосредствено е възприел всички тези
обстоятелства. От неговите показания също се установява, че автомобилът на
подсъдимият така спрял на пътното платно, че принудил и него да спре –
свидетелят използва изрази като „стопира ме“, „другата кола ми пресече
7
пътя“, „излезе пред мен на пътя“. Потвърждават изцяло посочените от
пострадалия действия, извършени от подсъдимия – по излизане от автомобила
му, плащане на сметката, изваждане на пострадалия от таксито и вкарването
му в автомобила на подсъдимия – св. М. използва израза „извади момчето от
колата“, „отвори вратата, и го извади навън“, казал му „ела с мен“.
Показанията и от ДП на св. М. са инкорпорирани от първия съд. След
прочитането им той ги е потвърдил изцяло като е посочил изрично, че тогава
споменът му е бил по- пресен. В допълнение в тях е посочил, че подсъдимият
хванал за яката пострадалия и го изкарал от таксито като го повлякъл към
„Тойотата“, която карал. Както и че пътникът бил стъписан и не очаквал това
да се случи.
Въззивният съд кредитира показанията на св. Х. в така коментираната до
тук част, доколкото същите се потвърждават изцяло от показанията на св. М.,
който е бил свидетел очевидец на ситуацията. Не може да се коментира
съществено противоречие между показанията на двамата свидетели предвид
факта, че Х. твърди, че бил хванат за гушата и изваден от автомобила, а М.
твърди, че бил хванат за яката и изкаран от автомобила, тъй като и двата
начина сочат на употребена принуда и липса на доброволност от страна на
пострадалия да излезе от таксиметровия автомобил и да влезе в автомобила на
подсъдимия и обстоятелството дали пострадалият е хванат отпред за гушата
или отзад не променя факта на употребената принуда и липсата на
доброволност.
По делото е установено, че таксиметровия автомобил, управляван от св.
М. е имал видеорегистратор. Независимо, че същият е предаден доброволно с
протокол от св. М., то видно от назначената видео-техническа експертиза в
паметта на видеорегистратора поставен в таксито на М.М. и активиран в този
момент липсва запис от процесните събития.
Показанията на св. Х. в тази им част се потвърждават и от показанията
на св. Жени И. – негова съпруга, на която той е преразказал всичко случило се.
Показанията на св. И. са напълно еднопосочни с тези на Х. относно начина на
спиране, изкарването му от таксиметровия автомобил от Р. и хвърлянето му в
собствения.
След качването в автомобила на подсъдимият, св. Х. е единствен
свидетел на събитията, но и пострадал от тях. От показанията му се
установява, че подсъдимия е дръпнал телефона от ръката му, ударил го по
главата и хвърлил взетия телефон на задната седалка. Потеглил с автомобила в
неизвестна за пострадалия посока, като по пътя го удрял с ръка и му заявил,
че ще го заведе при неговите приятели - арменци.
В тази им част показанията на св. Х. се подкрепят частично от
показаният на св. М.. В частта, касаеща обстоятелството, че Х. е притежавал
мобилен телефон, тъй като св. М. е посочил, че неколкократно по пътя
клиента му говорил със свой приятел, който го насочвал накъде да карат в с.
Гривица. Че разговори са водени по мобилен телефон от Х. по време на
8
пътуването му за с. Гривица се установява и от показанията на св. С. Д., при
който първо е отишъл пострадалия при пристигането си в Гривица. Така
показанията на Х. за наличието на мобилен телефон в него не са изолирани, а
се подкрепят и от показанията на св. М. и на св. Д.. Безспорен факт е също, че
след като успял да избяга от гаражното помещение на подсъдимият
пострадалия вече не е разполагал с мобилен телефон. Този факт се установява
от показанията на св. В. А., Е. Н. и А. С., които се намирали магазина в с.
Гривица, където пострадалия отишъл за да поиска помощ, тъй като те са
заявили, че той молел да му извикат такси, за да отиде в Бърза помощ.
Показанията на св. Х., че подсъдимият е взел мобилния му телефон и го
хвърлил на задната седалка на автомобила си, без след това за му го върне се
потвърждават и от показанията на св. Ж. И.- неговата съпруга, пред която той
е разказал цялата последователност от събития на инкриминирания ден.
Свидетелката потвърждава и заявените от пострадалия закани, отправени от
подсъдимия към пострадалия, че ще го заведе при неговите приятели арменци.
По- нататък, пострадалия Х. в показанията е посочил начина, по който
след пристигане пред домът на подсъдимия е бил изведен от автомобила на
подсъдимия и въведен в гаражното помещение, отново чрез използването на
принуда, т.е. при липса на съгласие от негова страна – като е посочил, че
вървейки подсъдимият го е бил хванал и стиснал с ръка през гушата и така го
влачил до гаража. Отворил вратата и го хвърлил в гаража в дясната му страна
и веднага след влизане в гаража, затворил вратата и застанал пред него. След
това извикал кучетата, които дошли от друга врата. Свидетелят е категоричен,
че когато влизал в гаражното помещение не е имало кучета. Те дошли след
като били извикани по заповед на подсъдимия и то по имена. Били насъскани
срещу него от подсъдимия като той го ритнал и те започнали да го хапят по
ръката и по крака. Според пострадалия той ревял през това време, тъй като
много го боляло и молел подсъдимия да каже на кучетата да спрат, но той не
ги спирал. В един момент Х. събрал сили и успял да отвори вратата на гаража
и да избяга.
И в тази част показанията на пострадалия не са изолирани от
останалата доказателствена съвкупност. В значителна част/ освен събитията
вътре в гаража/ те се подкрепят от изготвената аудио -техническа експертиза,
изследвала видеозаписите от камерите, иззети от домът на подсъдимия. От
тях ясно се вижда, че подсъдимият е бил направил захват върху врата и шията
на пострадалия, чиято глава е била наведена надолу, и по този начин е
блокирана възможността му да извършва отбранителни действия. Именно
чрез този захват пострадалият е доведен от подсъдимия до гаражната врата,
вкаран в гаражното помещение и след това вратата затворена. От същият
снимковия материал към аудио-техническата експертиза се установява, че
пострадалия излиза сам от гаража, оглежда се и тръгва в посока към селото.
Известен период от време след това излиза подсъдимия, който възприема
пострадалия, но не тръгва след него, за да го догони. Така описаната до тук
последователност в показанията на св. Х. сочи на категоричност в
9
твърденията на пострадалият, че Р. Р. е извикал кучетата си по имена, както и
че ги е насъскал срещу него. След което животните започнали да го хапят в
областта на десния крак и ръка. Категоричен е също, че го е молил да ги спре,
но подсъдимият не реагирал на молбите му. Освен от аудио-техническата
експертиза, в тази им част показанията на пострадалия изцяло се
потвърждават от показанията на св. Ж. И., пред която Х. е разказал
последователността на събитията в инкриминирания ден. След като във
всички разгледани по отделно части, показанията на св. Х. се подкрепят от
други събрани в хода на наказателното произдводство доказателства,
въззивната инстанция не намира причина единствено в частта, касаеща
обстоятелството, че именно подсъдимият е извикал и насъскал кучетата да ги
изключи от доказателствената съвкупност. Нещо повече в тази им част в
потвърждение на показанията на свидетеля не са единствено показанията на
неговата съпруга – св. И.. В подкрепа на показанията на свидетеля са и
установените находките по дрехите на Х., включая откъснатия десен ръкав от
пуловера му, както и констатираните от СМЕ увреждания в заявените от него
части на тялото, които потвърждават посочения механизъм, време и естество
на уврежданията.
Следващата част от показанията на пострадалия, касае поведението му
след успешният му опит да избяга от гаража на подсъдимия – достигането му
до магазин в с. Гривица и проведеният разговор и молба да му бъде извикано
такси, за да бъде отведен до Бърза помощ в Плевен с намиращите се там св.
В. А., А.С. и Е.Н.. Показанията на пострадалия в тази им част изцяло се
потвърждават от показанията на посочените трима свидетели. Показанията на
св. Н. и на св. А. от ДП са инкорпорирани от съда, след което те напълно са
ги потвърдили. Противоречие между тях и заявеното пред първия съд не се
открива. И тримата свидетели описват състоянието, в което са възприели Х. –
според св. Н. по него имало кръв, искал да се обади по телефон, за да извика
такси да го закара до Бърза помощ, бил в шок и целия треперел; според св. А.
– накуцвал, имало му нещо на крака, като на ДП по- подробно е посочила, че
младежът е бил в шок, объркан, уплашен, десният му крак отзад бил нахапан,
дънките разкъсани имало и кръв. Св. С. казал, че ще е по- бързо ако те го
закарат, и го закарали двамата с Н. до Бърза помощ в Плевен. Пред тях Х.
казал единствено, че е нахапан от куче, но не уточнил чие куче и тримата
свидетели останали с впечатление, че е нахапан от бездомно куче. Освен, че
изцяло се подкрепят в тази последна част показанията на св. Х. от показанията
на тримата посочени свидетели, показанията на пострадалия в частта, в която
твърди, че докато бил в автомобила на св. Н. и Семов се разминали с
автомобила на подсъдимия и той се снишил, за да не бъде забелязан от него са
съответни и на обясненията на подсъдимия, според които след като по
страдалия избягал от гаража, той с автомобила си тръгнал да го търси по
улиците на селото, в която пък част и обясненията на подсъдими съвпадат с
установеното от снимковия материал от аудио-техническата експертиза,
изследвала записите от охранителната система от домът на подсъдимия.
10
И в последната им част, касаеща оказаната в Бърза помощ медицинска
помощ, молбата на пострадалия към медика да призвъни на жена му ,
изпратения СМС и пристигането на съпругата му, показанията на св. В. Х.
също се подкрепят от събраните по делото доказателства. Подкрепят се изцяло
от показанията на св. Ж. И.. Подкрепят се от изготвената СМЕ. Показанията и
на св. Х. и на съпругата му, че тя се е обадила на тел. 112 и е подала сигнал за
случилото си, когато е била на път към Бърза помощ се подкрепят от писмо
изх. № 471/30.11.2023г от Дирекция Национална система 112, от което е
видно, че от тел. ********** е подаден сигнал на 31.10.2022г. в 16,45,41ч.
Видно от разпита на св. Х. от съдебно заседание, проведено на 21.11.2023г.
точно това е номерът на неговата съпруга. Този факт се установява и от
компютърно-техническата експертизата, изследвала мобилния телефон на св.
И..
Въззивният съд не констатира съществени противоречия в показанията
на свидетеля Х. с показанията на другите свидетели, относно значимите за
фактическата обстановка факти. Те са еднопосочни, подробни и конкретни.
Разлики се констатират в някой дребни детайли, които нямат отношение към
повдигнатите обвинения. В смисъла на изложеното показанията на основния
свидетел и пострадал по делото се подкрепят от показанията в на останалите
разпитани в хода на производството свидетели – св. Ж. И., св. С. Д., св. М. М.,
св. В. А., А.С., Е.Н., К.. Ето защо съдът кредитира показанията на свидетеля в
тяхната цялост и ги поставя в основата на въприетата фактическа обстановка.
Не са налице предпоставки да не бъдат кредитирани с доверие и
показанията на св. Ж. И., изключая в посочената по- горе част, че тя е
инициирала разговор с подсъдимия, касаеща продължителността на
пребиваването им в Армения. Безспорен факт е, че същата е съпруга на
пострадалия, както и че тя не е била свидетел – очевидец на случилото се на
31.10.2022г. в с. Гривица, а пресъздава единствено разказаното й от нейния
съпруг. Независимо от наличието на съпружески отношения въззивният съд
не намира причини, поради които да изключи от доказателствената
съвкупност показанията на тази свидетелка. Те се подкрепят, както и по- горе
бе посочено в различни части от обективно събрани в хода на производството
писмени доказателства – писмо изх. № 3000-1116#1 от 01.12.2023г. от
Пощенска банка за извършената от нея транзакция на 31.10.2022г. – както по
отношение на времето на извършването й – в 13.05ч, така и по отношение
размера на изтеглената сума пари – 896,30лв; подкрепя се на следващо място
от посоченото писмо от Национална система 112, относно времето и
телефона, от който е подаден сигнал за случая на тел. 112. Подкрепя се и от
изготвената експертиза, изследвала телефона на И. и установила наличието на
комуникация с подсъдимия в реда, посочен от нея, както и заплахите,
отправени от него към семейството й, че ще бъде сменен патрона на
жилището и те ще бъдат лишени от достъп. Показанията на тази свидетелка не
се намират в противоречие в основните си части, относно взаимоотношенията
на сем. Х. с подсъдимият в качеството му на наемодател и с обясненията на
11
самия подсъдим. Ето защо въззивният съд кредитира с доверие показанията и
на тази свидетелка и също ги поставя в основата на възприетата от съда
фактология.
И на последно, но не и по значение място не са налице никакви
основания да не бъдат кредитирани с доверие показанията на св. С. Д., М. М.,
св. В. А., А.Семов и Е.Н. и К.. Те са странични и за подсъдим и за пострадал
лица, не са налице никакви предпоставки в тях да бъде коментирана
заинтересованост. Обективно тези свидетели дават показания относно
възприетото лично от тях. Напълно еднопосочни са техните показания и с
показанията на пострадалия – св. Х. и с останалите инкорпорирани по делото
доказателства, поради което въззивният съд кредитира и тях с доверие, като
също ги поставя в основата на възприетата фактическа обстановка.
Освен от посочените свидетелски показания и писмени доказателства,
показанията на св. В. Х. се подкрепят и от изготвените и приети по делото
различни експертизи.
В хода на ДП е приета от първия съд основна и допълнителна тройна
съдебна- медицинска експертиза - СМЕ № 519/2022г. за освидетелстване на
живо лице, в която са посочени констатираните травматични увреждания на
Х.: хематом с размери 10 на 15 см по задната повърхност на дясното бедро,
четири разкъсно - контузни рани със симетричен вход и дължина на всяка 4 на
5 см като най-голямата е с дължина 5 см,в дъното на която се вижда мускулна
тъкан и мекотъканен дефект по страничната повърхност на дясната мишница в
долната и трета - разкъсно - контузна рана с дължина 5 см и неправилни
ръбове, в дъното на същата се вижда мускулен слой, в горната трета на
дясната предмишница няколко повърхност охлузни рани с нарушена кожна
цялост и малки хематоми около тях. В областта на лявото рамо вещите лица са
фиксирали по задната повърхност разлято кръвонасядане размери 5 на 3,5 см
върху която охлузване е забелен епидермис. Видно от това заключение тези
травматични увреждания е възможно да са получени по описания начин - при
ухапване от куче. Раните от ухапване от животно действат по механизма на
твърдия предмет - притискат, смазват и разкъсват тъканите. Според
експертното заключение към момента на прегледа давността на установените
увреждания напълно съответства с данните от ДП - 15,30 - 16,00 ч. на
31.10.22г. като същите са получени в срок около едно денонощие преди
прегледа като не са били засегнати жизненоважни органи или магистрални
съдове. В това основно заключение експертите са посочили, че за да се
прецени налице ли са усложнения и какъв е видът телесна повреда е
необходимо извършването на преглед след 30 дни. Препоръчителният период
на възстановяване е дефиниран като продължителност над 30 дни като се
изхожда от необходимостта от вторично зарастване на раните с оглед
изпълването им с гранулационна тъкан и невъзможността същите да се шият в
предвид опасността от инфекция. Отчетена е болезнеността на процеса по
смяна на превръзките и обширните размачквания на мускули, които водят до
болезненост при движението на засегнатите крайници като е прието от
12
експертизата, че по своя медико-биологичен признак констатираните
увреждания са довели до разстройство на здравето, временно и неопасно за
живота. В допълнение при проведеното съдебно заседание от 21.12.2023г.
вещите лица са посочили, че охлузването по лявото рамо на пострадалия е
причинено от действието на твърд предмет с тангенциално действие спрямо
тялото, което отговаря на блъскане на пострадалия с лявото рамо в стената
след нападението с кучетата.
Заключението на вещите лица по изготвената допълнителна тройна
СМЕ № 519/22г. потвърждава заключението по основната такава. При
повторния преглед са установени в областта на дясната мишница на
пострадалия Х. цикатрикс с дължина 5 см., задно латералната част на
мишницата на 4 см. над лакътя, в областта на дясна предмишница задно
латерално 4 цикатрикса от ухапвания,в областта на дясно бедро по
страничната повърхност в горна трета рана в процес на зарастване с дължина
4 см. под нея, на 1 см. друга линеарна рана с цикатрикс 1 см., под нея овален
цикатрикс с диаметър 0,7 см. вторично зараснал,следи от резорбиран хематом
в описаната област, в задно вътрешната повърхност на бедрото в горна трета
четири напречни цикатрикса вторично зараснали, по дясно седалищна област
кос цикатрикс с дължина 1 см. Уврежданията по своя медико-биологичен
признак отново са оценени като - Разстройство на здравето, временно и
неопасно за живота. Не е констатирано от състава на експертизата крайно
затруднение на движението на снагата и крайниците като травмите поради
липсата на усложнения за зараснали вторично като е налице болка и
дискомфорт в засегнатите области при физически усилия, което частично е
затруднявало работоспособността на подсъдимия като монтажник на
климатични системи. Заключенията по първоначалната и допълнителна
тройна СМЕ въззивният съд кредитира с доверие като обосновани, изготвени
от компетентни вещи лица. Същите не са оспорени от страните.
Все в тази насока – показанията на Х. се потвърждават и от отразеното
в амбулаторен лист № 23057 от 31.10.2022г. на Спешното отделение на
УМБАЛ „д-р Г.Странски“ ЕАД, в който е посочено: извършения преглед на
пострадалия В. Х. на същата дата, при който била снета анамнеза по данни на
пациента с посочване, че същия пристига сам, докаран от познати, след
ухапване от две кучета на познато нему лице в с.Гривица след спор помежду
им, състоянието му - разкъсни рани по задната повърхност на дясна мишница
с неравни ръбове и минус тъкан дефект, кървяща; по екстензорната
повърхност на дясна предмишница - 3-4 одрасквания и една дълбока кървяща
рана с диаметър около 1 см., две разкъсни рани по задната повърхност на
дясно бедро с минус тъкан дефекти, кървящи, с голяма дълбочина, с диаметър
около 4-5 см., както и извършената първична хирургична обработка и
превръзки и уведомяването на органите на полицията,които го насочили към I
РУП-Плевен за 1.11.22г.
С протоколи за доброволно предаване от 02.11.22г. са предадени: 1.диск
със записи на охранителните камери от страна на свидетелката В. А. на
13
разследващия орган; 2.дрехите на пострадалия - един брой дънки разкъсани и
с петна от засъхнала червена течност по тях,черен колан, пуловер с липсващ
десен ръкав с петна от засъхнала червена течност, ръкав от същия черен на
цвят пуловер с петна от засъхнала течност от страна на пострадалия Х. с
посочване, че със същите дрехи е бил по време на процесните събития като
същите са били свалени в спешна помощ; 3. св. М. е предал Micro HC карта
OV IP CAMERA 32 G B - картата е от видеорегистратора на автомобила;
както и 4. Шест броя здравни книжки за куче порода „Грузинска Горная
собака“/Абориген/Грузинско, предадени от подсъдимия Р..
Дискът със записи, предаден от св. А. е бил предмет на изготвена по
делото видео-техническа експертиза № 221/11.11.2022г., в която под формата
на снимков материал е онагледено пристигането на пострадалия в строителния
магазин в с. Гривица, както и отиването му към автомобил и качването в него,
заедно с други две лица. Видно от заключението видеозаписът е заснет на
31.10.2022г. в периода 16.00 – 16.06,14часа.
От извършената и приета компютърно - техническа експертиза,
изследвала телефона на подсъдимия – „Самсунг Галакси джей 7“, се
установява запаметен в него разговор, проведен с мобилен номер **********/
мобилния номер на св. И./ в 18,20ч. на 31.05.2022г., което потвърждава
твърдението на св. Х. и св. И., че основно И. е комуникирала с подсъдимия в
качеството му на наемодател на семейството. Същата експертиза е
констатирала, че другият телефон- обект Samsung S9 е заключен с ПИН и не
може да бъде установен абонатен номер.
От изготвената компютърно - техническа експертиза, изследвала
мобилен телефон марка „Huawei P Smart Z“ е установено наличието на
фабрична карта с № ++359*********, регистрацията във Фейсбук месинджър е
- Ж. И., регистриран е разговор на 31.10.22г. с № ++359*********, записан в
указателя като „Роско - хазяин“ в 14,19 часа и продължителност от 2 мин. и 50
сек. и кореспонденция в мобилното приложение на Viber със същото лице
относима към настоящия случай от и след 29.09.2022г. – налични обаждания и
съобщения на 10.10.22г. „Викам ключара и сменям патрона“.
Приетата фактология се установява и от протокол за претърсване и
изземване от 01.11.22г. От него се установява мястото на произшествието -
къща с прилежащи постройки, находящи се в село Гривица на улица „Димитър
Благоев“ № 3, и в конкретност - гаражно помещение от външната страна на
което вратата била с кръгла дръжка тип „топка“, а отвътре стандартизирана
дръжка за отваряне.Пак от същия протокол се установява наличието в
гаражното помещение на 7 бр. петна с неправилна форма и такива върху
южното крило на входната гаражна врата и дръжката на северното крило
отвън /тип „топка“/. По време на това следствено действие са иззети
сравнителен материал от петната и DVR устройство „Н1ку181оп“,
използвано с видеохранителна функция от подсъдимия. Протоколът освен, че
е изготвен по реда предвиден в НПК е и надлежно одобрен от съда в
14
съответствие с изискванията на чл. 161 от НПК.
От протокол за претърсване и изземване от 01.11.22г. с фотоалбум се
установява претърсването и изземването на лек автомобил марка „Toyota“,
модел „Avensis“, сив на цвят с Дк№ ЕН 11 ****, ползван от Р., както и
местонахождението му към момента на извършване на посоченото
процесуално-следствено действие - на улица „Димитър Благоев“ пред № 8.
Приетата фактология се установява и от протокол за оглед на
местопроизшествие от 7.11.22г. на адреса обитаван от Р. в с.Гривица,
обл.Плевен. От него се установяват разположението на постройките, огради,
наличието на клетки за кучета, гараж и монтирани камери за
видеонаблюдение. Огледът е прекратен, тъй като след влизане в имота
подсъдимият бил нападнат от две от кучетата, отглеждани от него, което е
наложило намеса чрез прострелването им.
Оглед е извършен и в апартамента на подсъдимия, отдаден под наем на
пострадалия и семейството му. От протокола за това извършено процесуално-
следствено действие не се установяват нарушения на целостта на интериора.
Констатирани са обаче счупване в горната част на плазмен телевизор,
находящ се в хола и липсващо стъкло на входната врата на кухнята. Тези
констатации също са в подкрепа показанията на св. В. Х., който сам е посочил,
че апартамента не е бил с нарушена цялост, единствено телевизорът е бил
счупен. Но не опровергават и обясненията на подсъдимия за налични повреди
в апартамента му от семейството на Х..
Както по- горе при обсъждане показанията на св. В. Х. бе отбелязано от
заключението по изготвената аудио - техническа експертиза, изследвала DVR
устройство марка „HIKVISION“ със съответен сериен номер на иззетото при
извършеното претърсване в жилището на улица „Димитър Благоев“ № 3 село
Гривица, област Плевен/ домът на подсъдимия/, няма данни за манипулация
на записите, към системата за наблюдение са прикачени 10 бр. камери като
системното време е 34 минути напред от астрономическото време като в
16,37,32 ч. л.а. сив металик с ДК № ЕН 11**** влиза в обхвата на Камера 1,
след което лице от мъжки пол с гола глава, хванал с дясната си подмишница и
държейки здраво друго лице от мъжки пол го води приведен/прегърбен към
сграда като държи нещо подобно на ключ, влизат в сградата като в 16,38,28
часа от вратата излиза водения мъж тичайки, а след него излиза и водещия
мъж с гола глава.
От заключението съдебно - оценителна експертиза се установява, че
пазарната стойност на мобилен телефон марка „Samsung модел „Galaxy J7
Neo“ е 150 лв., на един брой SIM карта - 5 лв.
Показанията на св. Х. и И. за сключен договор за наем на недвижим
имот с подсъдимият се подкрепят и от приложение в ДП т. 1 стр. 77 договор за
наем на жилищен имот. От него е видно и че същият е сключен от св. И. с
подсъдимия.
Въззивният съд намира възраженията на защитата относно
15
достоверността на показанията на пострадалия – св. В. Х. за неоснователни. Те
се базират на представената за него характеристична справка/л. 501, т.2
съдебен/. В нея е отразено, че при извършена проверка при управление на
МПС на 20.07.2023г. на Х. е констатирано, че същият е дал положителна
проба за употреба на наркотични вещества. Едновременно с това в
характеристиката пише, че е известен на органите на реда с това, че
употребява марихуана и пико. Като характер бил уравновесен, контактен и
поддържал връзки с лица от криминалния контингент. В характеристичната
справка изрично е отбелязано, че Х. е неосъждан. На първо място следва да се
отбележи, че посоченото в тази характеристична справка, относно
установяването на Х. да управлява МПС след употреба на наркотични
вещества касае период след извършване на деянията, от които той е пострадал
– близо година по- късно. Тази справка е депозирана с дата 06.03.2024г. и в нея
не е отразено от кога са налице данни, че пострадалия употребява наркотични
вещества. Поради така изложеното, но също така и поради липса на всякакви
доказателства за налични психични изменения в личността на В. Х.,
въззивният съд намери за неоснователно и остави без уважение искането за
назначаване на съдебно психологично- психиатрична експертиза по
отношение личността на пострадалия. Едновременно с това показанията на
основния свидетел бяха подложени на съвкупен и критичен анализ и предвид
обстоятелството, че същият е пострадал от престъпленията и при този анализ
не бяха открити съществени противоречия или несъответствия с останалия
събран в хода на производството доказателствен материал. Ето защо и
възраженията в тази насока на защитата, че следва да бъдат изключени от
доказателствената съвкупност показанията на свидетеля на това основание
като неоснователни бяха оставени без уважение.
Показанията на св. Т. М., съдът намира за неотносими към предмета на
доказване. В тях се съдържат данни за опити за осъществяване на
комуникация между подсъдим и пострадал в хода на образуваното ДП, но не
се установява с категоричност зад тези опити действително да стои
подсъдимият Р.. Нещо повече показанията в тази насока, депозирани от св. Х.
дори изключват тази възможност.
Обясненията на подсъдимият Р. следва да бъдат разглеждани в тяхната
двуяка природа – и като доказателствено средство и като средство за защита.
Той не спори сключването на договор за наем и то със св. Ж. И. чрез
агенция за недвижими имоти. Според обясненията на подсъдимият,
семейството на Х., в качеството на наематели не плащали редовно както
наема, така и консумативите, ползвани от тях. Този факт, не се спори и от
пострадалия, не се спори и от св. И., които твърдят, че след раждането на
детето им и смъртта на майката на В. Х. изпаднали във финансови
затруднения. В тази част обясненията на подсъдимият се потвърждават и от
представените разписки от изи пей, от които се установява, че подсъдимият е
заплатил консумативи за вода, за топлофикация за период, в който жилището е
обитавано от сем. Х. и то в немалки суми – над 2 000лв. Според подсъдимият в
16
един момент той констатирал, че телефоните на наемателите са изключени,
отишъл до апартамента и никой не отворил вратата, комшийката му казала, че
са заминали за Армения. След това той комуникирал с тях по вайбър.
Подсъдимият не отрича, че му обяснили, че са в Армения по техни
ангажименти, че ще си изпълнят задълженията, че му устроили среща с брата
на Ж. И., който дошъл да му каже, че ще си платят всичко. Подсъдимият сочи,
че не приел сериозно нещата и казал, че ще смени патрона на ключалката, тъй
като не може да им вярва. Според подсъдимият Р. в края на октомври той
получил обаждане от В. Х., който му се обадил, казал му че са в България и ще
си платят сметките. Обадила му се и комшийката/ св. К./, че наемателите си
били дошли. До тук обясненията на подсъдимият не се намират в
противоречие със останалите събрани в ход на делото доказателства и
въззивният съд ги приема като доказателствено средство. Видно от
компютърно-техническата експертиза е, че първото повикване по вайбър е от
подсъдимия към телефона на св. И. – на 29.09.2022г. и от тогава е започнала
комуникацията между тях. Все от 29.09.2022г. са и първите опити за
осъществяване на комуникация по мобилен телефон и видно е, че първият
разговор пак е иницииран от подсъдимия към телефона на св. И.. Всъщност,
че първи подсъдимият е звъннал на св. И. е факт, който се твърди и от самия
пострадал В. Х., който сочи, че Р. се е обадил, за да попита какво ще правят с
наема. В тази част обясненията на подсъдимия се подкрепят и от показаният
на св. Ж. И., депозирани пред първия съд, за които изрично бе отбелязано, че
се кредитират от въззивният съд и която също сочи, че първоначално имали
планове да останат 10 дни в Армения и разговор с подсъдимия имали едва
след по-продължителното им оставане там. Ето защо за разлика от първия съд,
който е приел, че подсъдимият бил уведомен за отсъствието на сем. Х.,
настоящият въззивен състав намира, че това не е сторено, а подсъдимият е
узнал посоченото обстоятелство едва след като е започнал да търси
семейството по мобилен телефон с оглед предстоящото заплащане на наема на
29.09.2022г.
Обясненията на подсъдимия се подкрепят и от показанията на св. К.,
която също е посочила, че е уведомила подсъдимия за връщането на неговите
наематели. Единственото изключение касае твърдението на подсъдимия, че
жилището е било в окаяно състояние и с повредена мебелировка и интериор в
резултат на действията на наемателите му. В тази част обясненията на
подсъдимият частично се потвърждават, частично се опровергават от
извършения оглед на жилището, по време на който са констатирани повреда на
плазмен телевизор в кухнята и липсващо остъкление на интериорна врата, но
не са констатирани повреди по мебелировката, нито да е в окаяно състояние.
Противоречиви с останалите доказателства обясненията на подсъдимия
са основно в частта им, касаеща събитията, случили се на 31.10.2022г. в с.
Гривица след срещата му с пострадалия. Той твърди, че шофирал автомобила
си в Гривица, когато видял такси и в него бил В. Х.. Отрича да е препречвал
пътя на таксито, твърди че нямало как да се разминат; твърди също, че
17
отворил вратата и попитал Х. какво прави тук, а той му отговорил, че е дошъл
при приятел. Казал му да слезе да се разберат, платил на таксито и то си
тръгнало. Според подсъдимият Х. доброволно седнал на предната седалка до
него в автомобила. Не отрича, че викал и се карал на Х., защото смятал, че се
подиграват с него. Твърди, че спрял пред неговия дом и тъй като се сетил, че
кучетата са пуснати, решил да влязат с В. в гаража. Не отрича, че през цялото
време овиквал Х.. Твърди че кучетата сами влетели и се спуснали срещу него,
той ги озаптил, а когато се обърнал Х. вече го нямало.
Обясненията на подсъдимия и от ДП са инкорпорирани от съда. Между
тях са констатирани някой противоречия. Р. е заявил, че не поддържа
обясненията си от ДП, тъй като ги е депозирал по съвет на адвокатът, който
тогава го е защитавал.
Както по- горе бе отбелязано по делото не е безспорно установен факт
по телефон пострадал и подсъдим са се разбрали да се видят в с. Гривица след
реплика на подсъдимия „Ако си мъж ела в Гривица“ и въззивният съд приема
също, че срещата между пострадал и подсъдим е случайно събитие, след като
подсъдимия установил, че пострадалия се вози в такси на територията на с.
Гривица. Ето защо обясненията на Р., че случайно е видял пострадалия в с.
Гривица не са опровергани в хода на делото, а напротив потвърждават се от
коментираните по- горе доказателства.
От момента на срещата между двамата обясненията на подсъдимият, с
които той отрича да е препречвал пътя на таксито, в което се е возил Х.,
отрича да е използвал принуда при изваждането му в автомобила и вкарването
в своя автомобил, отрича да е извикал нарочно и да е насъсквал кучетата се
срещу Х. съдът разглежда като защитна негова теза. Това е така, тъй като те се
опровергават от останалите събрани в хода на процеса доказателства, а
именно:
Обясненията на Р. в частта, в която същия сочи, че не е препречвал
таксито, в което се намирал Х., за да го принуди да спре, а това се дължи на
ограниченията по платното за движение се опровергават от показанията на св.
Х. и св. М., които съдът подробно коментира по- горе и кредитира с доверие.
Опровергават се обясненията на подсъдимия и по отношение на
доброволност при слизане от автомобила и влизане в неговия на св. Х..
Начинът на извеждане на Х. от таксито - хванат за гушата, както и
състоянието в което се намирал, са описани както от самия пострадал, така и
от св. М.. От показанията и на двамата свидетели се установява липсата на
доброволност както за преустанови движението на таксиметровия автомобил,
така и за липсата на такава при слизането на пострадалия от него и влизането
му в автомобила на подсъдимия. Всъщност както правило е отбелязал първия
съд с обясненията си подсъдимия прави опитът да омаловажи случилото се
като използва изрази като може и да е „дръпнал Х., за да влезе в колата“,
„може да съм го бутнал“. Отсъствието на съгласие от страна на пострадалия
се излича не само от показанията му и тези на св. М., но и от отразеното в
18
снимковия материал от заключението на аудио-техническата експертиза,
изследвала записите от камерите, поставени на дома на подсъдимия, от които
ясно се вижда начина по който е бил вкаран в гаража на подсъдимия - обхванат
с ръка през врата от подсъдимия, наведен глава надолу, с което го лишава от
възможност за отбранителна реакция, воден от самия подсъдим, определяйки
посоката и темпа му на движение. Очевидните от снимковия материал
разлики във физическите данни на пострадал и подсъдим – Р. – висок, здрав
добре сложен, тренирано телосложение и тези на Х. – по- нисък и слаб -
изключват възможността за противопоставяне от последния.
Защитна теза са обясненията на подсъдимия, че не е виждал телефон в
пострадалия и не е взимал такъв от него. Те се опровергават, както бе
посочено по- горе от показанията на св. В. Х., от показанията на св. С. Д.,
който твърди, че е разговарял с Х. и го е насочвал къде да отиде в Гривица,
както и от показанията на св. М., който потвърждава провеждането на такъв
разговор от Х. в процес на движение на таксиметровия автомобил.
Едновременно с това от показанията на свидетелката В. А., която е възприела
пострадалия след бягството от дома на подсъдимия се установява, че Х. е
молил да му бъде извикано такси или бъда закаран в БП, т.е. същия вече е бил
без мобилен телефон.
Неубедителни и опровергани са и обясненията на подсъдимия, че
кучетата сами са взели в гаражното помещение. Всъщност по този въпрос той
променя позицията си, доколкото на ДП е твърдял, че е станало течение,
поради което случайно е отворена входната врата на гаража откъм двора, а
пред първия съд заявява, че кучетата сами са си отворили и са нахлули в
гаражното помещение. Обясненията на подсъдимия се опровергават от
показанията на св. Х., които съдът кредитира в тяхната цялост по
съображения, които изложи по- горе.
Пред първия съд е проведен разпит на св. А. М.. Той няма отношение
към инкриминираните събития. Наложил се е по повод намерена кръв на
територията на имота на подсъдимия. От показанията му се установява, че
ден- два преди събитията е травмирал единият от пръстите си при извършване
на тест- характер с кучетата на подсъдимия. Този факт се установява също
така и от изготвеният протокол за извършеното му освидетелстване на
04.11.2022г.
Изготвената обаче ДНК експертиза категорично отхвърля версията, че
тази кръв може е оставена от св.М. и потвърждава показанията на св. Х.. От
заключението на изготвената ДНК експертиза на веществени доказателства №
PG276/DNA/29112022 се установява, че по марлени тампони с иззет
сравнителен материал - червено-кафява субстанция, иззета от земята в гаража
на подсъдимия, вратата и външната дръжка на бравата е открита кръв с ДНК -
профил съвпадащ с ДНК-профила на В. Х..
В допълнение от разпита на св. М. се установява, че отглежданите от Р.
животни са реагирали на подаваните от стопанина си команди. Пояснил е, че
19
тази порода животни не са преследвачи, което дава обяснение защо не са
последвали отскубналия се от тях Х.. Показанията на А.М. като лице с
познания в областта на кинологията и в частност конкретните екземпляри от
породата средноазиатска/кавказка овчарка кореспондират и с отразеното при
разпита на свидетеля Д. Д., който стопанисва лицензиран развъдник за
породата средноазиатска овчарка. Като този свидетел е посочил, че
подсъдимият е имал професионално отношение и грижа към животните, че е
създал необходимите условия за отглеждане и възпитание на кучетата, както и
че е имал необходимите умения за селекция.
Обясненията на подсъдимия, касаещи поведението му след бягството
на Х. от гаража на домът му съдът кредитира с доверие, тъй като те са
еднопосочни, както с установеното от снимковия материал на аудио-
техническата експертиза, така и с показанията на самия пострадал.
Подсъдимият сочи, че след като излязъл от гаража отишъл да потърси
пострадалия с автомобила си. Изцяло в тази насока са и показанията на св. Х.
за разминаването с подсъдимият, докато е бил в автомобила на св. Семов, а в
тази насока са и показанията на св. И., която възпроизвежда разказаното й от
пострадалия, нейн съпруг.
Въз основа на изложеното въззивният съд възприема обясненията на
подсъдимия за липса на принуда към св. Х., за доброволност в поведението на
пострадалия и за случайност при влизането на кучетата в гаража и
нападението им над пострадалия като защитна негова теза.
Не е спорен фактът, че по време на извършване на оглед в домът на
подсъдимия, самият той е бил нападнат от кучетата си, което е наложило и
някой от тях да бъдат застреляни, за да бъде спасен. Този факт е отразен в
протокола за извършеното следствено действие, установява се и от приетата
към делото медицинска документация, а тежкото състояние на подсъдимия и
опасността да загуби долните си крайниците, опасността от инфекция, както и
направените пластични операции и продължителното близо два месеца
лечение се установява и от разпита на св. М. К. пред първия съд.
Всъщност чрез нападението над подсъдимият от неговите собствени
кучета се прави опит от защитата и от подсъдимия да се оборят показанията
на св. Х. в частта, касаеща обстоятелството, че кучетата са извикани и
насъскани нарочно от подсъдимия, като се твърди, че тези кучета случайно са
влезли и трудно могат да бъдат контролирани и ако веднъж нападнат, при
положение, че собственика не ги е спрял не биха спрели нападението. Именно
и поради това първият съд е разпитвал изключително подробно св. А. М. и Д.
Д., които имат познания по кинология и по отношение на породата кучета,
отглеждана от подсъдимия - грузинска горная сабака. Въззивният съд не
възприема тези възражения на защитата на подсъдимия. Основната причина
за това е направения подробен анализ на показанията на св. Х. и липсата на
обективни причини, поради които да бъде приета заинтересованост в
показанията му и да бъдат изключени те от доказателствената съвкупност
20
точно в тази им част- че подсъдимият е извикал кучетата и то поименно и ги е
насъскал срещу него. На следващо място това твърдение на защитата се
намира във вътрешно противоречие с обясненията на подсъдимия. Той хем
твърди, че всички врати били обезопасени, за да не могат кучетата от двора да
влязат в гаража и къщата, хем твърди, че те сами са влезли. Сочи, че тази врата
към двора е била с дръжка. Не може също така да бъде пренебрегнат факта, че
самият подсъдим е заявил, че при него никой не ходи на гости ако
предварително не се обади и той не затвори кучетата в клетка, тъй като ще
нападнат. А въпросния ден, подсъдимият не само е знаел, че кучетата са
пуснати в двора, но и е принудил пострадалия да влезе в гаража,
предварително говорейки му, че ще го заведе при неговите „арменски
приятели“. Нещо повече на въпрос от пострадалия кои са тези арменски
приятели, подсъдимият е повторил – „твоите арменски приятели“. Всички
тези факти, разгледани в тяхна съвкупност сочат на предварителна нагласа у
подсъдимия да реализира „нарочна среща“ между пострадалия и
отглежданите от него кучета, а не случайност в събитията. С оглед на тези
констатации въззивният съд намери за неоснователно искането, направено от
защитата за назначаване на етиологична експертиза, касаеща поведението на
кучетата, съобразно тяхната порода в конкретната ситуация. Тази експертиза
не би допринесла с нищо за изясняване на фактологията, първо защото всички
елементи от фактическата обстановка са изяснени от събраните вече
доказателства. На следващо място тази експертиза не би допринесла за
изясняване на фактологията и поради обстоятелството, че поведението на
различните животински индивиди от една и съща порода кучета не може да
бъде определено като идентично и може да бъде различно както в различни
ситуации, така и в сходни такива.
Личността на подсъдимия е била обект на изследване от психолого-
психиатрична експертиза и допълнителна такава. От заключението на
основната експертиза се установяват липса на данни за умствена
недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието
към момента на извършване на деянието, т.е освидетелствания Р. Р. е могъл да
разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи.
Според вещите лица същият е апсихотичен, с нормална умствена надареност
като липсват медицински пръчки да продължи участието си в наказателното
производство. Няма и данни за качествени нарушения на възприятие, мислене
и паметови функции. От медицинска гледна точка Р. е в състояние правилно
да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от значение за разкриване на
обективната истина при разследването. Изследването на личността на Р. е
констатирало наличие на нарцистични стигми и склонност да се приема
позиция на собствена ощетеност с оглед себепрезентация като жертва на
отношението на другите. В личностен план за освидетелствания е характерна
непримиримост при конфликт с интересите като недоволството може да
прерасне в насилие, а личността е експлоатираща и се стреми в
упражняването на емоционален контрол. В съдебно заседание вещите лица са
21
посочили, че личността е дълбоко егоцентрична.
От изготвената допълнителна разширена комплексна съдебна
психиатрично-психологична експертиза изрично е прието, че няма основание
да приеме, че в криминализираната ситуация Р. е бил под непреодолимото
състояние на физиологичен афект. Налице е действително персистиращ
конфликт и кумулиране на фрустрации, но липсва внезапност на негативен
стимул, което да пренесе обсъждането на ситуацията от просто конфликтна в
остроконфликтна като се приема, че отреагирането на подсъдимия в
конкретния случай е афективно, а не афектно повлияно. В заключение е
посочено,че флустрацията е неболестно състояние, при което се нарушава
сложната последователност на преднамерените действия и по - точно тяхното
планиране и оценка,т.е. същите са недообмислени.
Обсъдените до тук заключения на психолого.-психиатричните
експертизи, касаещи личността на подсъдимия също изцяло са в подкрепа на
показанията на св. В. Х. относно действията на подсъдимия, неговите реакции
и поведението му преди – при провежданите телефонни разговори и по време
на деянията. Те в значителна степен обясняват гневните реакции на
подсъдимия и причината за зараждането им.
По правната квалификация
Първият съд е приел, че с действията си подсъдимият е осъществил
както от обективна, така и от субективна страна деяние по чл. 142 ал.1, този на
чл. 142а ал.5 вр. ал.1 и този на чл. 198 ал.1 от НК. Този извод се споделя от
настоящият съдебен състав.
За деянието по чл. 142 ал.1 от НК
На първо място следва да се отбележи, че събраните доказателства
сочат, че пострадалият е бил извлечен със сила от таксиметровия автомобил, в
който се е придвижвал и вкарван принудително в л.а. марка „Тойота“,
управляван от подсъдимия, след което транспортиран до дома на подсъдимия.
Всичко това е станало след препречване на пътя на таксиметровия автомобил,
управляван от св. М. с управлявания от Р. л.а. По- нататъшните действия на Р.
по отварянето на пасажерската врата и хващането му за шията сочат на липса
на съгласие у Х. и поставянето му в положение да следва посоката, която
определял подсъдимия. Пострадалият е бил лишен от възможност за
съпротива и поради обстоятелството, че подсъдимият е препречил пътя на
таксито, и поради физическото му надмощие и поради начина по който е
хванат и приведен в автомобила. Пострадалият е бил лишен и от възможност
да се обади по мобилния си телефон да потърси помощ от компетентните
органи, тъй като телефонът му е бил принудително отнет от подсъдимия и
хвърлен на задната седалка на автомобила. Св. Х. не е желаел да посещава
домът на подс. Р., не е искал да бъде променяно неговото местоположение.
Описаните действия по изваждането му от таксиметровия автомобил,
вкарването му в автомобила на подсъдимия и транспортирането му до домът
22
на подсъдимия в Гривица са извършени против волята на В. Х.. Бързината, с
която са се развили действията, очевидното физическо надмощие от
подсъдимия над пострадалия по време на изкарването на Х. от таксиметровия
автомобил и вкарването му в автомобила на подс. Р. и транспортираните му до
домът на последния в с. Гривица формират несъмнен извод за извършени от
подсъдимия действия против волята на пострадалия. Ето защо и възззивният
състав намира, че с действията си от обективна страна са реализирани всички
признаци на изпълнителното деяние по чл. 142 ал.1 от НК.
Настоящият състав на въззивният съд не споделя изводите на
първостепенния съд, че изпълнителното деяние по отвличането е било
довършено след потеглянето на л.а. марка „Тойота Авенсис“ с ДК № ЕН
11**** управляван от подсъдимия с настанения принудително на
пасажерската седалка до него. Безспорно е, че установената практика на ВКС
на РБ е в тази насока, но когато са повдигнати обвинения и по чл. 142 и по чл.
142а от НК следва ясно да бъде отграничено кога е приключило едното
изпълнително деяние и кога е започнало другото. Това е така, тъй като
отвличането поначало включва ограничаване на свободата на придвижване на
отвлеченото лице по негов избор. В настоящият случай изпълнителното
деяние по чл. 142 ал.1 от НК въззивният съд намира да е приключило след
откарването на пострадалия пред дома на подсъдимия и слизането пред
гаражното помещение.
В принципен план няма законови критерии за съставомерността на
деянието колко отдалечено следва да бъде това място, където пострадалият е
отведен. Освен това за съставомерността на деяние от този вид е без значение
и времевата характеристика-продължителност на изпълнителното деяние или
интензитета на прилагана сила. Тези характеристики в количествен и
качествен показател са относими към нормата на чл. 54 НК вр. чл. 36 НК, при
определяне отговорността на дееца.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, който е
обхващал всички обективни съставомерни признаци на основния състав - че
отвлича Х. от мястото, на което се намира – таксиметров автомобил в с.
Гривица, вкарването му в автомобила на подсъдимия и придвижването му в
пространството към набелязано място – домът на подс. Р. в с. Гривица,
противно на неговата воля, насилствено. В съзнанието на подсъдимият е
имало ясни представи, че св. Х. не желае да напусне мястото, където се е
намирал, както и че е употребена сила за вкарването му в автомобила и
преместването на местонахождението е против волята на пострадалия.
Въззивния съд се съгласява изцяло с възприетото от окръжната
инстанция, че установените по делото факти не сочат деянието да е
извършено с особена жестокост, поради което в съответствие със закона Р. е
признат за невинен и оправдан по квалифициращия признак по чл.142,ал.3,т.3
вр. с ал.1 от НК. Безспорно не са налице данни при извършването на деянието
деецът е проявил ярост, ожесточение, садизъм и отмъстителност, които в
23
степента в която са изразени го определят като жесток човек. Всъщност
повече мотиви в тази насока не е необходимо да бъдат излагани поради
наличието на забраната за влошаване положението на подсъдимия и липсата
на надлежно подаден въззивен протест срещу тази оправдателна част на
присъдата.
За деянието по чл. 142а ал. 5 вр. ал.1 от НК
При така установената фактология, въззивният съд възприема правният
извод на първоинстанционния, че подсъдимия Р. Р. на 31.10.2022г. в с.Гривица,
обл.Плевен противозаконно е лишил от свобода пострадалия В. Х. като
деянието е извършено по мъчителен и опасен за здравето на пострадалия
начин, с което е осъществил състава по чл.142а, ал.5, вр.ал.1 от НК. За разлика
от пъвростепенния съд, въззивният обаче намира, че това изпълнително
деяние е започнало от момента на вкарването на пострадалия от подсъдимия в
неговия гараж и затварянето на гаражната врата. Доколкото при
противозаконното лишаване от свобода по чл. 142а от НК непосредствен
обект са обществените отношения, свързани с правото на свободно
придвижване в пространството от пострадалото лице и то не може да
извършва действия по придвижване, защото физически е възпрепятствано на
напусне мястото, където противозаконно е лишено от свобода, то според
въззивният съд именно от затварянето на пострадалия в гаража, той е лишен
от тази възможност. Между впрочем самият представител на обвинението е
посочил именно този момент като намален за деянието по чл. 142а от НК в
обвинителният си акт на стр. 3, факт пренебрегнат от решаващият съд, който е
приел по- ранен момент за начало на това деяние.
Всъщност разграничението кога е завършило деянието по чл. 142 от НК
и кога е започнало това по чл. 142а от НК е от съществено значение и за
правилната преценка относно инкриминираното като утежняващо
квалифициращо обстоятелство и за двете престъпления. Квалифициращият
признак деянието по чл. 142 а ал.5 от НК да е извършено кумулативно по
мъчителен и опасен за здравето на пострадалия начин е налице, доколкото
деянието е осъществено чрез извикването на две от отглежданите от
подсъдимия кучета – грузинская горная собака. Животните след като били
извикани от стопанина си, нападнали В.Х.. Двете животни допълнително
препятствали възможността на Х. да напусне помещението, в което бил
затворен, т.е. да се придвижи свободно в пространството. Едновременно с
това го хапели и механизма на засягане бил болезнен и като физически
резултат и като психически процес, което се установява показанията на самия
жалбоподател, които изцяло се подкрепят и от показанията на св. А., С. и Н.,
възприели го непосредствено след инцидента – в шок, уплашен, в кръв,
24
нахапан и пр. и пр. Този факт се установява и от заключенията по съдебно-
медицинските експертизи, които сочат болезненост при движенето на
крайниците и при смяната на превръзките на пострадалия в констатираната от
тях продължителност. За обективната съставомерност на деянието е
достатъчно лишаването от свобода да е реализирано "противоправно", като
поради тази противоправност и/или други обективни особености на
обстановката, пострадалият не разполага със свободен избор да промени
положението си в пространството. В този смисъл доводите, че гаражната врата
не е била заключена са без основание. Единствено успехът в усилията на Х. да
избяга е прекратил престъпното деяние, упражнявано от дееца и е
единствената причина продължителността на деянието да е много кратка/ 31
сек/. Законосъобразни са изводите, че кратката продължителност на деянието
не изключва неговото осъществяване. Подсъдимият още като вкарал
пострадалия в гаража, го хвърлил в ъгъла и застанал пред него. Ето защо
първия съд законосъобразно е приел, че по този начин ограничил неговата
възможност да предприеме действия по бягство, и едновременно с това е в
подкрепа на възприетото, че подсъдимият е имал предварително начертан
план как да се саморазправи с неизправния си и разиграващ го длъжник, още
употребявайки репликата, че ще го заведе при неговите „приятели
арменците“. Страданието, причинено от нападналите го животни надхвърля
типичното, а действително и във всеки един момент е съществувала
опасността да бъде засегнат магистрален кръвоносен път или вътрешни
органи на пострадалия.
С оглед мотивацията на въззивният съд, че действията на подсъдимия
изпълват характеристиките на две деяния – по чл. 142 и по чл. 142а от НК и с
оглед извършеното в конкретика разграничение в началото и края на всяко от
изпълнителните деяния, въззивният съд намира за неоснователни
възраженията на защитата – от една страна, че тези две деяния не са
извършени, а се касае единствено за принуда/т.е. деяние по чл. 143 от НК/ и от
друга страна възраженията, направени пред първия съд, че деятелността на
подсъдимия е изкуствено разделена на две отделни деяния – по чл. 142 и по
чл. 142а от НК и ги остави без уважение.
За деянието по чл. 198 ал.1 от НК
С оглед приетата за установена фактическа обстановка и въззивния съд
намира, че с деянието си подсъдимия Р. Р. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.198, ал.1 от НК.
25
Като типично съставно престъпление, грабежът включва в себе си два
функционално свързани акта, всеки от които представлява едно
самостоятелно престъпление. Първият е принудата, квалифицирана като
престъпление по чл. 143 НК. Вторият е кражбата, при която се отнема чужда
движими вещ от владението на другиго с намерение тя да бъде присвоена.
Принудата е насочена към постигането на точно определен резултат ‐
противозаконното отнемане на чужда движима вещ, от което произтича и
неделимата връзка в субективното отношение на дееца при извършване на
това престъпление. От обективна страна с действията си на 31.10.2022г. в
с.Гривица, обл.Плевен той отнел чужда движима вещ - мобилен телефон
„Самсунг“, модел „J7 NEO“ на стойност 150 лева от владението на
собственика В. Х. с намерението противозаконно да я присвои като употребил
за това сила.
Фактите по делото сочат, че подсъдимият е издърпал от пострадалия
неговият мобилен телефон със сила и по този начин е прекъснал фактическата
власт на В. Х. върху мобилния му телефон марка „Самсунг“. Употребена е
сила под формата на издърпване, тя е сломила съпротивата на пострадалия.
Едновременно с това е установил своя фактическа власт върху вещта,
хвърляйки я на задната седалка на своя автомобил “Тойота Авенсис“. Той е
лишил от възможността Х. да ползва взетият мобилен телефон. По – нататък
се установява и намерението този телефон да се свои, тъй като от показанията
на пострадалия се установява, че телефонът е бил изключен, не му е върнат.
Подсъдимият отрича да е вземал телефона на пострадалия, но както подробно
съдът се спря по- горе на обясненията му в тази им част те не се доказват, а
напротив опровергават се от доказателствената съвкупност.
По наказанието
За деянието по чл. 142 ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода от три до десет години. За това деяние първият съд е
наложил и на подсъдимия малко над предвидено в закона минимално
наказание – четири години лишаване от свобода.
Безспорно степента на обществена опасност на деянието е висока. Този
тип деяния са насочени основните права на личността – свободно да се
придвижва в пространството. В рамките на общата обществена опасност,
настоящото деяние не разкрива по- висока такава.
Леко завишена е обществената опасност на подсъдимия. По делото се
установява, видно от приложеното свидетелство за съдимост, че подсъдимият
е имал налагани наказания глоби: по НАХД № 3314/2007г. на РС-Плевен Р.Р. е
бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, за
задълженията по това дело и НОХД № 2263/2007г. на РС-Плевен по повод на
които е било образувано изпълнително дело № 15150001446/2015г. Първитя
съд е изискал информация за движението по това изпълнително дело и от нея
се установява, че задълженията по посочените две дела са отпаднали на
26
основание чл.171, ал.2 от ДОП поради изтекла десетгодишна абсолютна
погасителна давност. Не е отпаднало задължението по НОХД № 150/2014г.,
видно от справката на ТД на НАП - офис Плевен. В този смисъл е и справка
изх.№ С240015-178-0000548/10.01.24г. - СП, т.2 - л.406 от делото на същата
институция, поради което съдът е приел, че не е налице е настъпила
реабилитация. Представеното пред въззивният съд свидетелство за съдимост е
издадено към дата 31.05.2024г. и е актуално към настоящият момент, но не и
към датата на извършване на инкриминираните деяния.
Като отегчаващи вината обстоятелства първият съд е приел недобрите
характеристични данни на подсъдимия. Видно от представената по делото
характеристична справка от Началник на І РУ Плевен Р. е познат на органите
на МВР по повод регистрирани ЗМ и като извършител на престъпления от
общ характер. Така посоченото в характеристиката обаче касае реализираните
вече осъждания в миналото на подсъдимия, а не други деяния, които да бъдат
ценени вън от неговата съдимост. Сочи, се, че има утвърдени престъпни
нагласи, дружи с лица от криминалния контингент на град Плевен, проявява
агресия и е склонен към силово разрешаване на конфликтни ситуации. Но
след 2013г. не са посочени криминални прояви по отношение на него.
В противовес на посоченото е представена характеристика от Кмета на
с. Гривица пред въззивния съд, от която е видно, че на територията на селото
подсъдимият е познат като добър и отзивчив човек, не е конфликтен и няма
проблеми с никой от съседите си или други жители на селото. Анализът на
изложеното до тук мотивира въззивният съд да застане на становище,
различно от това на първия съд. Не са налице данни за лоша характеристика,
доколкото посоченото по отношение на подсъдимия е обвързано с неговото
свидетелство за съдимост, касаещо период отпреди повече от 10 години и не
следва да бъде отделно и допълнително ценено като отегчаващо вината
обстоятелство.
Смекчаващи вината обстоятелство по делото не са констатирани от
решаващият съд, независимо, че наложеното наказание е към предвидения от
закона минимум. Съдът е приел, че обясненията на подсъдимия не са насочени
към разкриване на обективната истина. Наличието на неиздължени суми по
наемното отношение във връзка с консумативи също не следва да се отчете
като смекчаващо вината обстоятелства.
Въззивният съд изразява несъгласие с така приетото, досежно
наличието на смекчаващи вината обстоятелство. Следва да бъде отчетено като
такова наличието на задължения от пострадалия към подсъдимия и то в
немалък размер - и за наемното правоотношение, но най- вече дължимите
суми за използвани консумативи, доказателства за което са представени
заплатени от подсъдимия разходи за ВиК и Топлофикация, както и
предварителното неуведомяване на същия, че сем. Х. не са на територията на
РБългария и ще се забавят, тъй като това е първопричината, провокирала
гнева на подсъдимия и развоя на събитията. Спрямо подсъдимия следва да се
27
обсъди като смекчаващо вината обстоятелство и сравнително краткия период
на извършеното деяние отвличане и времево и пространствено – времево то се
простира от момента на вкарването му в автомобила и отвеждането му до
домът на подсъдимия в същото село, а пространствено, преместването на
местонахождението на Х. е съвсем близко, тъй като видно от показанията на
св. С. Д., той е работил на къща в непосредствена близост/през една/ до домът
на подсъдимия/. Не може да бъде пренебрегнато и здравословното състояние
на подсъдимия, вследствие нападението над него от отглежданите от него и
селектирани кучета, независимо от обстоятелството че сам се е поставил в
тази ситуация. Видно от приложените писмени доказателства и от
показанията на разпитания в хода на производството лекар, състоянието му е
било критично, долните му крайници едва са спасени от ампутация и всичко
това е наложило много продължително лечение и редица оперативни и
пластични интервенции.
Отегчаващи вината обстоятелства не бяха отчетени от настоящият
въззивен състав.
При това положение според настоящият състав наказанието, което
следва да се наложи и което ще изиграе своята превъзпитателна дееца основна
функция, но и ще окаже своето въздействие върху останалите членове на
обществото е наказанието, предвидено в минималния размер от законодателя,
а именно три години лишаване от свобода. В този смисъл следва да бъде
изменена първоинстанционната присъда като бъде намалено наказанието за
това деяние от четири на три години лишаване от свобода.
За деянието по чл.142а, ал.5, вр. с ал.1 от НК законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода от три до дванадесет години.
Обществената опасност на деянието е висока, тъй като този тип деяния
са насочени срещу едно от основните конституционно гарантирани права –
правото на свободно придвижване.
Първият съд е отчел данните за съдимостта и характеристичните такива
като отегчаващи вината обстоятелство.
Според въззивният съд данните за характеристиката не следва да се
коментират като отегчаващи, поради изложеното по- горе, данните от
съдимостта следва да се вземат предвид при определяне на обществена
опасност на подсъдимия като леко завишена.
Като отегчаващи също е отчел обстоятелството, че деянието е
извършено посред бял ден, в присъствие и на друго лице, с ясно изразена
безцеремонност. С това отегчаващо вината обстоятелство въззивинят съд
изразява своето частично несъгласие, тъй като свидетел на противозаконното
лишаване от свобода не е имало с оглед приетото от настоящия състав
разграничение, касаещо края на изпълнителното деяние по отвличането и
началото на изпълнителното деяние по лишаването от свобода. Св. М. е
възприел изпълнителното деяние по отвличането на Х., а не това по
лишаването от свобода.
28
Но, че деянието е било извършено безцеремонно и че е било
предварително обмислено, доколкото още по време на отвличането Р. е казала
на пострадалия, че го води при „неговите приятели – арменци“ следва да се
отчете като отегчаващо вината обстоятелство.
Въззивният съд се съгласява, че следва да се отчете като отегчаващо
вината обстоятелство характеристиките на личността, които е разкрил с това
си деяние подсъдимия, като жесток и агресивен човек, както и приетата от
решаващият съд кумулативност на двата квалифициращи елемента - и
мъчителност, и висока опасност за здравето на В. Х., доколкото за правната
квалификация е достатъчен един от тях.
Смекчаващи вината обстоятелства не са констатирани от решаващия
съд. Според въззивният следва да се отчете краткотрайността на лишаването
от свобода и нападението на кучетата – което видно от записите на
видеокамерите от аудио-техническата експертиза е с продължителност 31 сек./
от влизането в гаража, до излизането/. Следва да се отчете и здравословното
състояние на подсъдимия, за което въззивният съд отбеляза относно
предходното деяние, независимо от обстоятелството, че сам се е поставил в
това положение установено е, че подсъдимият сериозно е пострадал след
нападението от отглежданите от него кучета. Следва да се отчете и
първопричината за възникването на тези взаимоотношения, която се корени в
неизправността на семейството на Х. като наематели и задълженията им и за
наем и за консумативи към подсъдимия и липсата на предварително
известяване от тяхна страна за създалата се ситуация.
При така дообсъдените обстоятелства, имащи отношение към обема от
наказателна отговорност, която подсъдимия следва да понесе, настоящият
състав на въззивният съд намира, че наказанието, определено от първия съд се
явява макар и малко, но завишено по размер. Според настоящия състав
наказание от пет години лишаване от свобода ще бъде достатъчно за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Р.. В този смисъл следва да
бъде изменена първоинстанционната присъда като бъде намален размера на
наложеното наказание от шест на пет години лишаване от свобода.
По отношение на деянието по чл.198, ал.1 от НК Законодателят е
предвидил наказание в диапазона три до десет години лишаване от свобода.
Този тип деяния са с висока обществена опасност, тъй като са насочени
срещу нормалното упражняване правото на собственост, но и срещу
личността. В рамките на общата обществена опасност предвид начина на
извършването и конкретното предназначение, настоящото деяние разкрива по-
ниска степен на обществена опасност за престъпленията от този вид.
Смекчаващи вината обстоятелства не са отчетени от решаващия съд.
Според въззивният съд такива следва да бъдат обсъдени – ниската стойност на
предмета на престъплението, обстоятелството, че не е употребена значителна
по интензитет сила. При така изложеното и предвид липсата на отегчаващи
вината обстоятелства законосъобразно се явява минимално наложеното от
29
първия съд наказание от три години лишаване от свобода.
Решаващият съд законосъобразно е приложил разпоредбата на 23, ал.1
от НК, като е определил едно общо наказание в размер на най- тежкото от
така наложените.
Предвид изложената необходимост от намаляване на наказанието по чл.
142 от НК от четири на три години и на наказанието по чл. 142 а ал. 5 от НК от
шест на пет години лишаване от свобода, то следва и определеното общо
наказание по чл. 23 от НК да бъде намалено от шест на пет години. Режимът,
при който следва да бъде изтърпяно наказанието е правилно определен по
чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.59, ал.1, т.1 от НК и е
зачетено времето, през което подсъдимият Р. А. Р. е бил с мярка за
неотклонение "Задържане под стража" по настоящото дело, считано от
02.11.2022 година, при зачитане на един ден задържане за един ден лишаване
от свобода.
По гражданският иск
Пострадалият В. Х. е конституиран като граждански ищец в
наказателния процес единствено за имуществени вреди в размер на 150лв,
представляващи стойността на отнетата вещ от престъплението по чл. 198 ал.1
от НК. Гражданският иск е основателен, тъй като намира своята опора в чл.
45 от ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да възстанови другиму вредите,
които виновно му е причинил. Освен това е и доказан по размер, тъй като
оценката на стойността на мобилният телефон е дадена от назначена и приета
по делото оценителна експертиза. Ето защо в съответствие със закона,
решаващият съд е уважил гражданският иск, като е осъдил подсъдимият да
заплати на пострадалия 150лв., представляващи имуществени вреди в
резултат на извършеното по чл. 198 ал.1 от НК престъпление.
При този изход на делото съдът основателно е присъдил и разноските
по делото на основание чл.189 ал.3 от НПК на подсъдимия Р. Р..
Законосъобразно е и произнасянето по веществените доказателства.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК на
обжалваната присъда, въззивният съд не констатира други нарушения, които
да водят до отмяната или изменението й.
Воден от горните съображения и на основание чл. 337 ал.1 т.1 и чл. 338
от НПК, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
Изменя присъда № 6/15.03.2024г., постановена по НОХД № 666/2024г. по
описа на Плевенски окръжен съд като:
НАМАЛЯВА размера на наложеното по отношение на подсъдимия Р. А.
30
Р. наказание за деянието по чл. 142 ал.1 от НК от четири на три години
лишаване от свобода.
НАМАЛЯВА размера на наложеното по отношение на подсъдимия Р. А.
Р. наказание за деянието по чл. 142а ал.5 вр. ал.1 от НК от шест на пет години
лишаване от свобода.
НАМАЛЯВА определеното по реда на чл. 23 от НК общо наказание по
отношение на Р. А. Р. от шест на пет години лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване или протестиране пред Върховния
Касационен съд в петнадесетдневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
31