МОТИВИ към ПРИСЪДА от 08.09.2021г.
по НОХД № 326/ 2021г. на КжРС
Повдигнато е обвинение срещу М.Х.М. по
чл.286 ал.2 вр.ал.1 от НК за извършено престъпление на 09.03.2015г. в гр.Момчилград.
Съвместно в наказателното производство е предявен и приет за разглеждане граждански
иск от А.Х. срещу подсъдимия М. за сумата от 20000лв. за причинени неимуществени
вреди от престъплението извършено на 09.03.2015г. в гр.Момчилград ведно със законната
лихва считано от 09.03.2015г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски. Конституиран е А.Х. като граждански ищец и
частен обвинител.
Представителят на прокуратурата намира, че от събраните по делото
доказателства следва извода, че подсъдимият М.Х.М. е извършил престъплението,
за което е предаден на съд. Това е сторил както от обективна, така и от
субективна страна. Той е съобщил пред надлежен орган на властта- РС-
Момчилград, че А.Х. *** е извършил престъпление по чл.130 ал.2 вр.ал.1 от НК и
по този начин го е набедил, въпреки че му е било известно, че пострадалият А.Х.
не е извършил престъплението. По отношение на наказанието счита, че следва да
се отчете чистото съдебно минало на дееца и добрите му характеристични данни,
поради което предлага наказание към минималния предвиден размер, а именно
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, което да бъде отложено с
изпитателен срок от 3 години.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител пледира, че от събраните
по делото гласни и писмени доказателства по безспорен и несъмнен начин се
установи, че на 09.03.2015г. подсъдимият М. е набедил пострадалия А.Х. в
извършено престъпление по чл.130 ал.2 вр.ал.1 от НК. Моли съда да го признае за
виновен в извършване на това престъпление и да му наложи справедливо наказание.
Настоява, че се събрали по делото и несъмнени доказателства за претърпените
неимуществени вреди от страна на гражданския ищец. Поради това моли съда да
уважи предявения иск в пълен размер. Претендира и направените разноски във
всички съдебни инстанции. Гражданският ищец и частен обвинител поддържа изцяло
казаното от адвоката му.
Защитникът на подсъдимия М. пледира, че обвинението е базирано на
голословни приказки без нито едно доказателство. Настоява, че няма извършено
престъпление по чл.286 ал.2 вр.ал.1 от НК, тъй като деецът е потърсил правата си.
С оглед на всички писмени и гласни доказателства моли съда да оправдае
подсъдимия и да отхвърли изцяло гражданския иск, както и да им присъди всички
разноски по всички дела, които водили до настоящия момент. Подсъдимият М.Х.М.
не се признава за виновен и дава обяснения, в които заявява, че потърсил
правата си чрез адвокат като подал тъжба в Районен съд- Момчилград. Било
образувано дело от частен характер, по което го изкарали лъжец и го накарали да
плати съдебните разноски. Твърди, че е казал истината, тъй като А. го е хванал
за врата и така му е направил опит за убийство. В своя защита подсъдимият М.Х.М.
не се признавана за виновен, тъй като е потърсил помощ от органите на властта.
Моли съда да го оправдае. В последна дума настоява, че не е лъгал съдии и
прокурори, а е казал истината.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият М.Х.М., роден на ***г***, общ.Кирково, български гражданин, женен,
със средно образование, работи, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият М.Х.М. и
тъжителят А.М.Х. *** и имали лоши взаимоотношения, както те, така и семействата
им.
На 22.02.2015г. подсъдимият
М. заедно с родителите си- свидетелите Х.М. и Е.М., били в покрайнините на с.Шопци,
където с трактор прекарвали сено до двора си в същото село. На около 200 метра
от тях се намирал гражданския ищец А.Х., който ремонтирал автомобила си в
канала намиращ се там. Този ден около обяд съпругата му- свидетелката Ф.Х., срещнала
подсъдимия М.Х.М. в селото и двамата влезли в пререкание. По- късно същият ден
тя тръгнала към съпруга си- гражданския ищец А.Х., за да му занесе обяд, при
което му разказала за спречкването с техния съселянин М.Х.М.. По този повод гражданският
ищец А.Х. споделил за случилото се на свидетеля Х.М., който е баща на
подсъдимия М.М.. В този момент последният идвайки на место и чувайки разговора
между двамата мъже, се включил в разговора, който прераснал в скандал. След
това подсъдимият М. започнал да се съблича хванал с две ръце за шията и легнал
на земята. Тогава чрез мобилния си телефон подал сигнал на ЕЕН 112, които приели
обаждането в 13:37:06 часа на 22.02.2015г., като операторът осъществил конферентна
връзка с дежурен от РУ- МВР Кирково. В този разговор подсъдимият М.Х.М.
съобщил, че свидетелката Ф.Ю.Х. и мъжа й го заплашват с убийство и искат да
бият баща му. По този повод същия ден на место били изпратени полицейските служители
от РУ- Кирково- свидетелите М.Ч. и К.Й.. При пристигането си, около 20 минути след
уведомяването им, заварили подсъдимия М.Х.М., който лежал на земята въргаляйки се
гол от кръста нагоре, чули го да крещи и го видели да се стиска с двете си ръце
за шията. Там на место на около 100 метра от М.Х.М. полицаите видели
свидетелите А.Х. и Ф.Х., първият от които бил спокоен и ремонтирал автомобила
си. На произшествието полицейските служители заварили и родителите на
подсъдимия М., а именно свидетелите Х.М. и Е.М.. Полицаите М.Ч. и К.Й. успокоили
М.Х.М., по който не видели видими следи от наранявания по врата. Снели
обяснения и от двамата- подсъдимия и гражданския ищец, които си противоречали. По
повод посетения сигнал на М.Х.М. и на А.Х. били съставени протоколи за предупреждение
на основание чл.65 от ЗМВР. Същият ден- 22.02.2015г., подсъдимият М. посетил
съдебен лекар в гр.Кърджали, който му издал съдебномедицинско удостоверение № 49/
2015г., в което било вписано, че при прегледа му са констатирани кръвонасядания
на шията на М.Х.М., изразяващи се в причиняване на болка и страдание без разстройство
на здравето.
На 09.03.2015г. подсъдимият
М.Х.М. подал тъжба в Районен съд- Момчилград срещу А.М.Х., в която твърдял, че
на 22.02.2015г. в с.Шопци последният е извършил престъпление по чл.130 ал.2
вр.ал.1 от НК като му причинил лека телесна повреда- кръвонасядания на шията,
изразяващо се в причиняване на болки и страдания без разстройство на здравето.
По повод на нея било образувано наказателно дело от частен характер № 53/ 2015
по описа на Районен съд- Момчилград. Делото на първа инстанция приключило с
оправдателна присъда № 76 постановена на 24.06.2015г. Във връзка с подадена
въззивна жалба от М.Х.М. против тази присъда било образувано на 23.07.2015г. ВНЧХД
№ 111/ 2015г. по описа на Окръжен съд- Кърджали. С Решение № 50/ 17.09.2015г.
въззивната инстанция потвърдила оправдателната присъда постановена по НЧХД №
53/ 2015г. по описа на РС- Момчилград, което като окончателно не подлежи на
обжалване.
Тази фактическа
обстановка настоящата инстанция възприе на база събраните по делото
доказателства, а именно: от свидетелските показания на А.Х., Ф.Х., К.Й., М.Ч. (дадени на съденото следствие и тези от досъдебното
приобщени по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.2 от НПК), Х.М. и Ф.Х.; частично от обясненията на подсъдимия М.,
както и частично от гласните доказателства дадени от Е.М. и Х.М.; от писмените-
НЧХД № 53/ 2015г. по описа на РС- Момчилград, което е образувано по повод
подадена тъжба от М.Х.М. срещу А.М.Х., ведно с ВНЧХД № 111/ 2015г. по описа на
ОС- Кърджали; от съдебномедицинската експертиза и от вещественото
доказателство- диск от подаден сигнал до ЕЕН 112. Всички тези събрани
доказателства изграждат една последователна и логична житейска картина, в която
се установява описаната по- горе фактическа обстановка. Настоящата съдебна
инстанция кредитира свидетелките показанията на А.Х., Ф.Х., К.Й. и М.Ч., тъй
като те са взаимно се допълват, логични са, а и техните показания са останали
непроменени през всичките години, а и на база на тях е постановена и
оправдателната присъда по НЧХД № 53/ 2015г. по описа на РС- Момчилград. Не бяха
приети като достоверни обясненията на подсъдимия М. и неговите родители-
свидетелите Е.М. и Х.М., в частта в която твърдят, че гражданският ищец А.Х. е
стискал за врата дееца М., тъй като те са изолирани от останали доказателствен
материал, не са подкрепени от нито едно друго доказателство по делото, последните
двама като родители са заинтересовани от изхода на делото, и не на последно
място противоречат на оправдателната присъда по НЧХД № 53/ 2015г. по описа на РС-
Момчилград.
Спорно е по делото единствено
дали подсъдимият М.Х.М. е знаел, че гражданският ищец и частен обвинител А.Х.
не му е причинил телесни повреди на 22.02.2015г. в с.Шопци. Тази съдебна
инстанция приема, че деецът М. е имал знание за този факт и въпреки това е
подал тъжба по реда на чл.80 и сл. от НПК пред РС- Момчилград на 09.03.2015г.
Това е така поради следните съображения: на първо място от свидетелските
показания на А.Х. и Ф.Х., които са очевидци на случилото се; от свидетелските
показания на К.Й. и М.Ч., които заварили самият подсъдим М. да се стиска за
врата, както и от показанията на Х.М., които са полицейските служители отзовали
се на мястото на инцидента, които не са видели наранявания в областта на шията
на дееца М.Х.М., който не е поискал от тях и съдействие за оказване на медицинска
помощ; не на последно място е и факта, че при подаването на сигнал на ЕЕН 112
самият подсъдим М. не е заявил, че е бил стискан за врата от гражданския ищец А.Х.,
а е посочил че е бил заплашван с убийство от Ф.Ю.Х. и мъжа й, както и че те
двамата искат да бият баща му, но не и него. Всички тези доказателства са
еднопосочни, логични и взаимно се допълват. На тях се противопоставят
твърденията на подсъдимия М. и неговите родители- свидетелите Е.М. и Х.М.,
които не се потвърждават от нито едно друго доказателство по делото, поради
което не бяха кредитирани от съда.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Непосредствен обект на
престъплението набедяване са обществените отношения във връзка с дейността на
гражданите по сигнализиране на съответния държавен правосъден орган, когато им
е известно, че е извършено престъпление. Обществената опасност на деянието
възниква от създаването на такова отношение между гражданина и съответния
орган, без да са налице необходимите правни и социални предпоставки, като не
допринася за правилното функциониране на правосъдието, а внася определени
смущения. Дейността на правосъдните органи може да бъде насочена неправилно,
неоснователно да бъде възбудено наказателно преследване, с което се ангажира
човешки и финансов ресурс за извършването на разследване по невярна информация,
неоснователно извършване на редица процесуално- следствени действия,
включително и достигане до съдебен инстанционен контрол. В немалко случаи
подобна дейност може да засегне авторитета и доброто име на набедения в
обществото, след като извършените спрямо него действия по разследване станат
достояние на неговия семеен и приятелски кръг, по месторабота или на широката
общественост. При набедяването се засягат множество и обществени отношения, както
и лични права и интереси. Субект на престъпление може да бъде всяко наказателно
отговорно лице. За осъществяване на престъплението от обективна страна се
изисква набедяването да се извърши пред надлежен орган на властта, а именно
този, който
има компетентност да започне наказателно преследване, в
случая съдебен орган. Изпълнителното деяние на престъплението набедяване както
по основния състав, така и по чл.286 ал.2 от НК е очертано с описателна
диспозиция и се осъществява само чрез активно поведение- действие, но не и чрез
бездействие. Престъплението набедяване е умишлено и то може да се извърши само
при пряк умисъл. Деянието по чл.286 ал.2 от НК е резултатно, който е налице с привличане
на набедения към наказателна отговорност.
В настоящият случай гражданския ищец е привлечен към наказателна
отговорност с образуваното на наказателно делото от частен характер при формата
набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, която се е осъществила
писмено чрез подадена частна тъжба. С описаното в тъжбата престъпление, преследвано
по реда на частното обвинение, умисълът на подсъдимия, по НЧХД № 53/ 2015г. по
описа на РС- Момчилград в качеството му на частен тъжител включвал представи, че
А.Х. не е извършил приписваното му с тъжбата престъпление и въпреки това последната
е подадена и е започнато наказателно производство. По делото се доказа, че подсъдимият
М. пред надлежен орган- съд, писмено чрез тъжба е съобщил, че А.Х. е извършил
престъпление срещу него представляващо причиняване на лека телесна повреда на
22.02.2015г. в с.Шопци. По този начин деецът М.Х.М. съзнавайки, че набеденият А.Х.
е невинен, му е приписал престъпление по чл.130 ал.2 от НК, съдържайки в себе
фактическите обстоятелства на този конкретен престъпен състав, и това е сторил
пред надлежен орган. По този повод е постигнат и резултата, а именно набеденият
А.Х. е привлечен към наказателна отговорност по обвинение преследване по частен
ред.
Налице е и изискуемия от субективна страна пряк умисъл, а именно знанието
на дееца, че набеденото лице е невинно. Тази констатация се извежда от свидетелските показания на А.Х., Ф.Х., К.Й. и Х.М., както и от вещественото
доказателство- запис на подадения сигнал на ЕЕН 112, които доказателства бяха
обсъдени по- горе.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид степента на обществена опасност
на деянието- типична за този вид престъпления; като отчете наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото му съдебно минало, добри характеристични
данни и големия период от време изминал от деянието, счете че следва да му се
наложи наказание на основание чл.54 от НК при превес на смекчаващите
обстоятелства. Поради това му определи наказание „лишаване от свобода” към
минимума на предвиденото за срок от 1 година и 3 месеца, като намери, че по
този начин ще се изпълнят целите на чл.36 от НК. Настоящата инстанция приложи
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, защото наложеното наказание е до 3 години
лишаване от свобода, а и деецът не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер и преди всичко за поправянето му не е необходимо
да изтърпи ефективно определеното наказание.
По гражданския иск: По делото се установи, че увреждането
на пострадалия А.Х. е настъпило в резултат на виновното престъпно поведение от страна
на подсъдимия М.Х.М.. Поради това на основание чл.45 от ЗЗД той е длъжен да възстанови
вредите, които е причинил другиму. Претендираното обезщетението за претърпени неимуществени
вреди трябва да съответства на тежестта и характера на извършено. В настоящият казус
е налице засягане на обективната чест и достойнството на тъжителя, а именно неговия
авторитет и обществената оценка. Предвид на изразеното и отчитане на неудобството
от настъпилия дискомфорт в неговия душевен мир, отчитане на неудобствата от факта,
че от подаване на тъжбата до влизане в сила на оправдателната присъда е изтекъл
период от малко на 6 месеца, през които той е търпял неудобство и притеснения, при
съобразяване на практиката на съдилищата и на критерият за справедливост, въплътен
в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че предявеният граждански иск от пострадалия,
който е конституиран като граждански ищец, е доказан и основателен в размер от 6000.00лв.,
представляващ причинени от престъплението извършено на 09.03.2015г. неимуществени
вреди ведно със законната лихва върху тази сума считано от 09.03.2015г. до окончателното
им изплащане, като отхвърли иска до пълния му предявен размер от 20000лв. като неоснователен
и недоказан. Предвид изхода на делото на основание чл.189 ал.3 от НПК на подсъдимия
М. бяха възложени разноските направени от гражданския ищец и частен обвинител А.Х.
за адвокатско възнаграждение в размер на 3400.00лв. сторени по делата.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК настоящата
инстанция възложи на подсъдимия М.Х.М. направените по делото разноски както
следва: по сметка на ОДМВР- Кърджали сумата от 169,28лв.; и в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд- Кърджали сумата от 298,76лв., както и
сумата от 240.00лв. за държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила вещественото доказателство
1 брой диск от ЕЕН 112 да остане по делото.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: