Решение по дело №280/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 64
Дата: 23 март 2023 г.
Съдия: Ваня Ангелова Маркова
Дело: 20222200100280
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. С., 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на седми март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело №
20222200100280 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 79 ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ал.1
ТЗ, вр. чл.99 ал.1 ЗЗД и цена - 42 971.84лв, ведно с акцесорни искове с
правна квалификация чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ал.1 ЗЗД.
В исковата молба ищцата твърди, че на 22.06.2021г. като цесионер,
сключила договор за възмездна цесия с „БГ Плант“ ООД, като цедент, по
силата на който, встъпила в правата на цедента по отношение на сключен
между него и „Девекс Брейн“ ЕООД договор от 12.02.2020г. за създаване на
овощни градини с трайни насаждения – сливи с площ 119.4 дка, находящи се
в землището на с. Т., общ. Б.С., общ. В., чрез засаждане със собствена и наета
земеделска техника, ръчен труд и наети работници на 9 910 бр. овощни
дръвчета фиданки слива от сорта „Стенлей“, ведно с лихвата за забава по
издадената фактура № **********/16.04.2020г. от „БГ Плант“ ООД.
Твърди, че в изпълнение на чл. 99 ал.3 от ЗЗД, като като цесионер,
упълномощен от цедента, изпратила уведомление за извършената цесия на
29.06.2021г. чрез куриер с обратна разписка на длъжника по цесията –
„Девекс Брейн“ ЕООД.
Твърди , че на 12.02.20202г. е сключен договор между „БГ Плант“ ООД, в
качеството му на изпълнител и „Девекс Брейн“ ЕООД, в качеството на
възложител по договора за създаване на овощна градина в землището на с. Т.
1
по проект и одобрен технологичен порядък на възложителя, като
земеделската земя била собственост на ответника. С този договор
изпълнителят се задължил със собствена или наета техника, ръчен труд от
работници да засади 9 910 бр. овощни дръвчета – сливи от сорта Стенлей, на
площ от 119.4 дка, като мероприятията по извършените работи били
подробно описани в Приложение № 1, неразделна част от договора.
Твърди, че насрещната престация на възложителя „Девекс Брейн“ ЕООД
била за плащане на цената по договора – сумата 47 993.20 лв. без ДДС или
57471.84 с ДДС. Тази цена включвала всички разходи по изпълнението –
материали, консумативи, транспорт, механизация, персонал и прочие,
съгласно чл.3 ал.3 от договора. Сумата трябвало да се изплаща авансово и
поетапно като при подписване на приемо-предавателен протокол,
възложителят бил задължен да заплати окончателната цена до размера на
приетата работа.
Допълва, че срокът на договора бил 15.06.2020г. Преди изтичането му на
29.04.2020г. страните подписали приемо-предавателен протокол, с който
възложителят приел изцяло и в срок извършената от изпълнителя работа без
отклонения и недостатъци в мероприятията по Приложение № 1 – извършени
механизирани, ръчни и други дейности във връзка със създаване на трайните
насаждения. В този протокол „БГ Плант“ ООД, като изпълнител по договора,
изпълнил изцяло и в срок своята престация, а „Девекс Брейн“ ЕООД като
възложител, изпълнил частично насрещната си престация. Той извършил
следните плащания: на 13.04.2020г. – 6000 лв., на 16.04.2020 – 3000 лв., на
30.04.2020 г. – 3500 лв., на 07.08.2020 – 2000 лв., или общо 14 500 лв.
Твърди, че за сумата от 6000 лв., платена на 13.04.2020г. била издадена
фактура № **********/09.04.2020г. по авансово плащане. За остатъка до
пълния размер на сумата по договора, била издадена фактура
10000000076/16.04.2020г. с приспадане на авансово плащане. На същата дата,
първият ответник заплатил частично сумата 3 000 лв. по същата фактура и
направил още две плащания след издаването й, както следва: на 30.04.2020г. -
3500 лв. и на 07.08.2020г. – 2000 лв.
Сочи, че фактура № 10000000076/16.04.2020г. отразявала сумата за
цялото задължение по договора с приспадане на авансово платената сума от
09.04.2020г. Съгласно чл.4 ал.2 от договора, възложителят бил длъжен да
2
извърши окончателното плащане до размера на приетата работа като цялата
дължима сума била 57471.84 лв. с ДДС, като до датата на подписване на
приемо-предавателен протокол от 29.04.2021г. и след нея дата, възложителят
изпаднал в забава, а съгласно чл.22 от договора дължал неустойка в размер на
0,3 % за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % от стойността на
неизпълнената част от договора.
Твърди, че към момента първия ответник „Девекс Брейин“ООД дължи
главница в размер на 42971.84 лв. с ДДС, която сума представлявала разлика
между цялата дължима сума по договора 57471.84 лв. с ДДС и изплатената
частично в размер на 14500 лв. Поради забава в плащането на главницата,
първият ответник дължал мораторна неустойка в размер на 8594.37 лв.,
съгласно чл.22 от договора или 20 % от неизплатената главница в размер на
42981.84 лв., за периода от падежна дата 29.04.2020 г. до датата на
предявяване на иска. Дължал също и законна лихва за забава от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане.
Твърди, че на 17.04.20г. „БГ Плант“ ООД сключил договор за
поръчителство с втория ответник „Фито Протект“ ЕООД, в качеството му на
поръчител, по силата на който, поръчителят се задължил да отговаря
солидарно спрямо кредитора за изпълнение задълженията на „Девекс Брейн“
ЕООД по отношение на процесния договор от 12.02.2020г. , ведно с
мораторна лихва за забава по издадената фактура 10000000076/16.04.2020г.
На 28.06.2021г. кредиторът по договора за поръчителство изпратил
уведомление чрез куриер с обратна разписка до „Девекс Брейн“ ЕООД за
сключения договор за поръчителство.
Иска се постановяване на съдебно решение, с което двамата ответници
бъдат осъдени солидарно да заплатят сумата 42 971.84лв, представляваща
главница по фактура № *********/16.04.2020г, ведно с мораторна неустойка
в размер на 8594.37лв за периода 29.04.2020г- 05.07.2022г, заедно със
законната лихва върху главницата , считано от датата на предявяване на иска.
Ответникът „Девекс Брейн“ЕООД е подал отговор на исковата молба в
законния срок, с който оспорва исковете като неоснователни.
Не оспорва наличие на валидно сключен договор за цесия, нито факта на
съобщаването й на длъжника от цесионера.
3
Прави възражение за частично неизпълнение на договора, с изключение
на дейностите по засаждане на дръвчета.
Твърди, че до момента заплатили на ищеца 14 500лв, като не са
извършвани последващи плащания поради липса на престация от страна на
изпълнителя по отношение на останалите дейности, предмет на договора.
Оспорва твърдението на ищеца, че е извършил качествено възложената
му работа, в частта досежно задължението за качествено и в срок изпълнение
на договора.
Позовава се на недобросъвестно поведение на „БГ Плант“ООД и на
последвали запори върху банковите му сметки, довели до сключване на
договори за цесия посредством свързани лица.
Тъй главното задължение не било налице, то исковите претенции за
неустойка и лихва за забава били неоснователни.
Ответникът „Фито Протект“ЕООД, не е подал отговор на исковата
молба в срока по чл.131 ГПК.
В с.з. ищецът, представляван от процесуален представител, поддържа
предявените искове и моли да бъдат уважени. Претендира разноски по
делото съгласно списък по чл. 80 ГПК. Представя писмена защита.
В с.з. първият ответник „“Девекс Брейн“ЕООД, ред. призован, се
представлява от двама процесуални представители, които оспорват исковата
молба и поддържат отговора на исковата молба. Молят да се отхвърлят
изцяло предявените искове. Претендират разноски съгласно списък.
Представят писмена защита.
В с.з. вторият ответник“ Фито Протект“ЕООД не се представлява от
законен или упълномощен представител, който да изрази становище по
исковите претенции на ищеца.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 12.02.2020г, първият ответник Девекс Брейн“ ЕООД, в качеството на
възложител, сключил с третото лице „БГ Плант“ООД, ЕИК- *********, със
седалище и адрес на управление гр.С., в качеството му на изпълнител,
договор за създаване на овощна градина с трайни насаждения – сливи, с площ
119.4 дка, находящи се в землището на с. Т., общ. Б.С., обл. В., по проект и
4
одобрен технологичен порядък на възложителя, чрез засаждане със собствена
и наета земеделска техника, ръчен и механизиран труд, и наети работници на
9 910 броя овощни дръвчета фиданки слива от сорта „Стенлей“.
Възложените по договора дейности и технологията са описани
подробно в приложение №1, което е неразделна част от договора,
представляващо количествено стойностна сметка -спецификация.
Съгласно чл. 2 ал.1 от договора, изпълнителят се задължил да извърши
и предаде възложената работа в срок до 15.06.2020г., а съгласно чл. 3 ал.1,
общата стойност на договора възлиза в размер на 47 893.20лв без ДДС, на
база договорени единични цени по одобрената КСС- приложение №1, като
върху тази сума се начислява 20% ДДС.
В чл. 3 ал.2 от договора страните се съгласили, че с подписването му,
приемат единичните цени, посочени в Приложение №1 за окончателни и няма
да се променят за целия период на договора, като в чл. 3 ал.3 уговорили, че
единичните цени по Приложение №1 включват всички разходи за
изпълнението на възложената работа, в т.ч. материали, консумативи,
механизация, складиране, транспорт, персонал и пр.
Съгласно чл.4 ал.1 от договора, плащането се извършва поетапно , при
завършена и приета работа, с подписване на двустранен приемо-предавателен
протокол, при суми, равни на стойността на съответните етапи, по единични
цени, съгласно Приложение №1.
Според чл.4 ал.3 и ал.4 от договора, за всички дължими плащания,
изпълнителят издава фактура и предоставя на възложителя данъчна фактура в
съответствие с изискванията на действащото законодателство, като всички
плащания се извършват по банков път, по банкова сметка на изпълнителя,
посочена във всяка една издадена фактура, в срок не-по-късно от 15 дни,
считано от подписване на съответния приемо-предавателен протокол.
В чл. 15 от договора страните уговорили, че приемането и предаването
на изпълнените видове работи, се удостоверява с двустранно подписан
приемо-предавателен протокол, в който изрично се посочват видовете
извършени дейности, тяхното количество и стойност. Веднага след
извършването, изпълнителят се задължава да уведоми писмено възложителя
за това, който в двудневен срок от уведомлението, е длъжен да огледа
извършената работа и при констатиране на недостатъци, да съобщи на
5
изпълнителя, като предложи начин за отстраняването им.
В чл. 18 от договора страните уговорили, че при констатиране на
недостатъци- явни или скрити, възложителят има право да иска от
изпълнителя отстраняването им без допълнително заплащане или да ги
отстрани сам, изцяло за сметка на изпълнителя.
Съгласно чл. 22 от договора, при забава на една от страните,
неизправната стана дължи на изправната неустойка в размер на 0.3% за всеки
просрочен ден, но не повече от 20% от стойността на неизпълнената част от
договора.
Преди да изтече крайния срок на договора, той е изпълнен, овощната
градина-изградена и функционира като такава към настоящия момент.
На 29.04.2020г, страните по договора, представлявани от своите
управители, подписали приемо-предавателен протокол, в който са заявили, че
изпълнителят е извършил качествено и в срок, без каквито и да е отклонения
и недостатъци от описаните в Приложение №1 за извършването на
механизирани, ръчни услуги във връзка със създаването на трайни
насаждения от сливи, на площ от 119.4 дка, в землището на с.Т., общ.Б.С.,
обл.В..
По данни от счетоводните регистри на изпълнителя „БГ Плант“ООД, по
процесния договор са извършени няколко поетапни плащания от възложителя
„Девекс Брейн“ЕООД, възлизащи в общ размер на сумата 14 500 лв, както
следва : по фактура № **********/09.04.2020г, на 14.04.2020г е платена
сумата 6000лв и по фактура № **********/16.04.2020г, на три части е платена
сума в общ размер на 8500лв, от които: на 16.04.2020г- 3000лв; на
30.04.2020г-3500лв; на 10.08.2020г- 2000лв, а остатъка за плащане по
договора е в размер на 42 971.84лв, обективиран във фактура
№**********/16.04.2020г .
Тъй като ответникът „Девекс Брейн“ЕООД не осигури на вещото лице
достъп до счетоводните документи, с първоначалното изготвено заключение
вещото лице не можа да даде отговор на въпроса дали тези две фактури са
осчетоводени и от възложителя.
След изискване от ТД на НАП на данъчна информация относно същите
две фактури, издадени от „БГ Плант“ООД, се установи, че те са отразени в
6
дневника за покупки и отразени в справка –декларация по ЗДДС на „Девекс
Брейн“ЕООД, за съответния данъчен период.
Въз основа на тази информация, вещото лице даде допълнително
заключение, че двете фактури са осчетоводени в дружеството- възложител и е
ползвало данъчен кредит в различен период от издаването им.
Фактура № **********/09.04.2020г за сумата 6000лв, е отразена в
дневника за покупки на „Девекс Брейн“ЕООД за периода 01.08.2020г-
31.08.2020г, а съгласно справка-декларация за ДДС с вх. №
16004429940/14.09.2020г, е декларирало данък за внасяне - 9 666.75лв и данък
за възстановяване - 9575.50лв, като ефективно внесения данък е 121.25лв.
Фактура № **********/16.04.2020г, на обща стойност 51 471.84лв е
отразена в дневника за покупки на „Девекс Брейн“ЕООД за периода
01.10.2020г-31.10.2020г, а съгласно справка-декларация за ДДС с вх. №
16004485169/13.11.2020г, е декларирало данък за внасяне - 8580лв и данък за
възстановяване – 8578.64лв, като ефективно внесения данък е 1.36лв.
На 17.04.2020г, е сключен договор за поръчителство между „БГ
Плант“ООД, в качеството му на изпълнител по договора от 29.04.2020г и
вторият ответник „Фито Протект“ЕООД,ЕИК- ***, със седалище и адрес на
управление с.Ковачите, обл.С., в качеството му поръчител, по силата на
който, поръчителят се е задължил да отговаря спрямо „БГ Плант“ООД за
изпълнението на задълженията на „Девекс Брейн“ЕООД по договор за
създаване на овощна градина с трайни насаждения – сливи, с площ 119.4 дка,
находящи се в землището на с. Т., общ. Б.С., обл. В., чрез засаждане със
собствена и наета земеделска техника, ръчен и механизиран труд, и наети
работници на 9 910 бр. овощни дръвчета фиданки слива, от сорта „Стенлей“,
В чл. 2 и чл.3 от договора на поръчителство, е уговорена солидарната
отговорност на поръчителя наред с длъжника, в т.ч. и лихви, неустойки,
разноски по принудителното изпълнение .
Съгласно чл. 4 ал.2 , кредиторът се задължава да уведоми длъжника за
поръчителството, като уведомлението е изпратено отново чрез „ЕКОНТ
ЕКСПРЕС“EООД на 28.06.2021г и получено срещу подпис от управителя на
„Девекс Брейн“ ЕООД.
На 22.06.2021г, в гр.С., е сключен договор за цесия между изпълнителя
7
по първия договор „БГ Плант“ООД, в качеството му на цедент и ищцата Р. С.
К., в качеството й на цесионер.
Съгласно чл.1 от договора, цедентът прехвърля на цесионера вземането
си от длъжника „Девекс Брейн“ ЕООД , произтичащо от договора от
12.02.2020г за създаване на овощна градина с трайни насаждения от слива, с
площ от 119.4 дка, в землището на с.Т. ,общ.Б.С., обл.В., чрез засаждане със
собствена и наета земеделска техника и ръчен труд от наети работници на 9
910 броя дръвчета сливи -фиданки от сорта „Стенлей“, като вземането се
прехвърля заедно с мотараторната лихва за забава по издадената фактура №
**********/16.04.2020г от цедента на длъжника, която удостоверява
задължението по неизпълнената част от договора.
Според чл. 2 от договора за цесия, прехвърленото вземане преминава в
патримониума на цесионера ведно с принадлежностите му, обезпеченията, в
т.ч. вземания за изтекли лихви, неустойки и разноски.
Вземането е придобито от цесионера възмездно, срещу сумата от
10 000лв, платена изцяло и в брой при подписване на договора.
В чл. 4 от същия договор, страните се съгласили, че цедентът лично или
след като упълномощи цесионера, се задължава да уведоми писмено
длъжника „Девекс Брейн“ЕООД за прехвърленото вземане, като чрез тази
клауза в договора цедентът упълномощава цесионера, като му предоставя
правата си по смисъла на чл. 99 ал.3 ЗЗД от негово име да уведоми длъжника
за извършената цесия.
В чл.5 от договора за цесия, цесионерът е заявил, че се е запознал с
всички документи за създаване на овощната градина в с.Т. и двете фактури -
№**********/09.04.2020г и № **********/16.04.2020г,за извършеното
авансово плащане, отнасящи се до прехвърленото вземане и е съгласен, че
вземането е ликвидно и изискуемо, поради което няма претенции към цедента
относно съществуване на вземането.
Уведомлението за извършената цесия е изпратено от цесионера до
длъжника „Девекс Брейин“ЕООД на 29.06.2021г, чрез куриерската фирма
“ЕКОНТ ЕКСПЕРС“ЕООД и е получено срещу подпис от управителя П.
С./Евалд/.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
8
събраните по делото доказателства, ценени като относими и допустими
Приема заключението на съдебно-икономическата експертиза/ основно и
допълнително/, като обосновано, ясно и неоспорено.
Дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели доколкото
се допустими, но ирелевантни за спора. Показанията на водените от ищеца
свидетели противоречат на показанията на свидетелите, водени от ответника
„Девекс Брейн“ЕООД в частта относно изпълнението на договора за
изграждане на овощната градина в с.Т., но съдът няма да коментира това
противоречие, тъй като има двустранно подписан приемо-предавателен
протокол, с който е приета от възложителя без възражения изпълнената
работа по изграждането на овощната градина. А щом е приета без
възражения, възложителят дължи на изпълнителя уговореното
възнаграждение, респ. на новия кредитор.
Така приетото за установеното от фактическа страна, води до следните
правни изводи:
Предявеният главен иск е с правно основание в разпоредбата на79 ал.1
ЗЗД, вр. с чл. 327 ал.1 ТЗ, вр. чл.99 ал.1 ЗЗД и цена- 42 971.84лв.
Искът е допустим, а преценен по същество – основателен и доказан.
Спорното вземане на ищеца произтича от валидно сключен договор за
цесия от 22.06.2021г.
Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права, по силата
на която настъпва промяна на субектите на облигационното провоотношение-
кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по
силата на сключен между тях договор.
Договорът за цесия винаги предполага съществуването на вземане,
произтичащо от друго правно основание.
Правилото на чл. 99 ал.4 ЗЗД поставя като условие за
противопоставимост на цесията на длъжника и на трети лица уведомяването
на длъжника от предишния му кредитор. Неуведомяването му обаче не се
отразява на валидността на договора за цесия. До съобщаването на длъжника,
той може валидно да изпълни на предишния кредитор с погасителен ефект,
без цесията да може да му бъде противопоставена. Уведомяване по чл. 99 ал.4
ЗЗД създава сигурност на длъжника за извършената замяна на стария
9
кредитор с нов и обезпечава точното изпълнение на задължението му , т.е.
изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75 ал.1 ЗЗД.
Затова, релевантно за действието на цесията е съобщаването й от цедента.
Ответникът „Девекс Брейн“ЕООД – длъжник по договора за цесия , не
оспорва, че цесията му е съобщена.
Тя е съобщена не от цедента, а от цесионера, който е упълномощен за
това с изрична клауза в договора за цесия.
Съдебната практика/ решение №156/30.11.2015г по т.д. № 2639/2014г на
ВКС, второ т.о./ приема,че правнорелевантно за действието на цесията е не
само съобщаването на длъжника, извършено от цедента, но и съобщението,
извършено от цесионера , като негов пълномощник.
Договорът за цесия е неформален, каузален, възмезден, чийто предмет
могат да са както права, така и вземания, прехвърлими по своя характер,
спорни и безспорни, определени по основание и размер или определяеми.
Вземането по процесния договор за цесия съществува, определено е по
своето основание, определяемо е по размер/ ф-ра №********** от
16.04.2020г/, макар и спорно, то произтича от изпълнението на договор за
създаване на овощна градина в с.Т., сключена на 12.02.2020г.
Договорът за цесия винаги предполага съществуването на вземане,
произтичащо от друго правоотношение, което в настоящия казус е валиден
договор за изработка по смисъла на чл. 258 ЗЗД, сключен на 12.02.2020г.
между цедента “БГ Плант“ООД, в качеството му на изпълнител и ответника
„Девекс Брейн“ЕООД, в качеството на възложител по договора за изработка
и длъжник по договора за цесия.
Между страните е безспорно, че е сключен такъв договор. Спори се, че
не е бил изпълнен точно в качествено и количествено отношение.
Възражение за неточно изпълнение на договора за изработка бе
направено с отговора на исковата молба от “Девекс Брейн“ ЕООД.
Възражението е неоснователно.
Съгласно чл. 99 ал. ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху
новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
вкл. изтекли лихви, ако не е уговорено противното.
Цесионерът придобива вземането доколкото съществува, заедно с
10
всичките му недостатъци, с които е обременено. На него могат да се правят
всички възражения, които длъжникът е могъл да направи на цедента по
времето, когато цесионният договор е бил сключен. Цесията е договор между
цедента и цесионера и не може да лиши длъжникът от права, които той има
към цедента. Тава важи за всички възражения, в т.ч и възражението за
неизпълнен договор .
При договора за изработка, основно задължение на поръчващия
работата е да я приеме, след което и да плати възнаграждението на
изпълнителя. Щом е приел работата без възражения, съгласно чл. 266 ЗЗД,
поръчващият е длъжен за плати възнаграждение за приетата работа.
Страните по договора за изработка са подписали приемо-предавателен
протокол, в който са заявили, че изпълнителят е извършил качествено и в
срок възложената работа и не са установени каквито и да е отклонения и
недостатъци в описаните дейности по приложение №1, неразделна част от
договора , във връзка с създаване на трайни насаждения от сливи на площ от
119.4 дка, в землището на с.Т., тоест изпълнението на цялата работата е
било приета от възложителя без възражения.
Двустранно подписаният приемо-предавателен протокол от 29.04.2020г
по своята същност представлява частен свидетелстващ документ, който не се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за отразените в
съдържанието му факти.
Частният свидетелстващ документ се ползва с материална докателствена
сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти.
Тогава той има сила на извън съдебно признание и важи срещу своя издател.
Тъй като отразените в двустранно подписания протокол факти са
неизгодни за възложителя по договора „Девекс Брейн“ЕООД, този протокол
се ползва с материална доказателствена сила, обхващаща материализираното
в документа изявление за конкретните факти.
Макар че протоколът е двустранно подписан преди сключването на
договора за цесия и не носи подписа на цесионера-ищец, тъй като той черпи
права от същия договор, се ползва от признанието на възложителя по
договора за изработка „Девекс Брейин“ЕООД, че работата е изпълнена без
отклонения и недостатъци, съдържащо се в този протокол.
11
Ако възложителят „Девекс Брейн ООД е имал възражения за неточно
изпълнение на договора, е следвало да уведоми веднага писмено
изпълнителя“БГ Плант“ООД , както е уредено в чл. 16 от договора.
Съгласно чл.264 ал.2 и ал.3 ЗЗД, възражението за неизпълнение на
договора за изработка се направят при приемане на извършената работа, не
по-късно, освен при скрити недостатъци , която хипотеза не е налице в
случая. Ако такова възражение не се направи, работата се счита за приета.
А щом е приета без възражения, възложителят дължи плащане на
изпълнителя за изработеното, респ. и на новия кредитор/цесионер/.
Затова, всяко възражение за неточно изпълнение, направено от
възложителя след като вече е приел възложената работа без възражения, е
ирелевантно, а в случая тя е приета окончателно и без никакви възражения с
двустранно подписан на 29.04.2020г приемо-предавателен протокол.
Затова са ирелевантни свидетелските показания, с които възложителят
“Девекс Брейн“ЕООД цели да докаже, че изпълнението на договора за
изработка е неточно, а също и представените от него в с.з. писмени
доказателства, представляващи писмена кореспонденция на управителя.

От друга страна, недостатъците на престирания резултат, предмет на
договора за изработка, не освобождават възложителя от задължението за
заплащане на уговореното в договора за изработка възнаграждение.
Ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за
нейното договорно или обикновено предназначение,тогава възложителят
може да развали на договора, което не е сторил.
Ако не са толкова съществени, че да доведат до разваляне на договора,
възложителят следва да заплати възнаграждението на изпълнителя, въпреки
недостатъците. В този случай, съгласно чл. 265 ал.1 ЗЗД, той може да иска от
изпълнителя: 1/поправяне на работата от самия изпълнител; 2/ заплащане на
разходите за отстраняване на недостатъците, когато това е извършено от
трето лице или 3/ намаляване на възнаграждението.
Възложителят не е възползвал и от тази правна възможност.
Вместо това, на 29.04.2020г, възложителят „Девекс Брейн“ЕООД, чрез
своя управител П. Д. С./ Евалд/, е подписал приемо-предавателен протокол
12
заедно с изпълнителя „БГ Плант“, в който е отразено изявлението му, че „БГ
Плант“ООД е извършил в срок и качествено възложената работа съгласно
приложение № 1, тоест той е приел цялата възложена работа, констатирайки,
че е без каквито и да е отклонения и недостатъци.
Две години по-късно, същият възложител, представляван от същия
управител, в качеството си на ответник по делото и длъжник по процесния
договор за цесия, в подадения отговор на исковата молба, прави възражение
за неточно изпълнение на същия договор за изработка, при положение, че е
изпълнен изцяло и точно, каквато констатация се съдържа в двустранно
подписания на 29.04.2020г приемо-предавателен протокол, ползващ се с
материална доказателствена сила и неоспорен от страните.
Освен това, от заключението на приетата съдебно-икономическа
експертиза се установи, че двете процесни фактури №
**********/09.04.2020г и № **********/16.04.2020г, издадени от „БГ
Плант“ООД са отразени в дневниците за покупки на „Девекс Брейин“ЕООД
и ползван данъчен кредит, тоест фактурите са осчетоводени в счетоводствата
на двете страни, включени са в дневниците за покупки и дневниците за
продажби по ДДС, като на ответникът „Девекс Брейни“ЕООД е ползвал
данъчен кредит.
Съгласно трайната практика на ВКС, включването на фактурата в
счетоводството на ответника-купувач /възложител/, включването и в
дневника за покупките по ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит,
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото
съществуване.
Вземането по процесната фактура № **********/16.04.2020г, което
според заключението на СИЕ е в размер на 42 971.84лв, е изискуемо и
ликвидно, но не е непогасено от ответниците чрез плащане или по друг
начин.
Отговорността им е солидарна на основание сключения договор за
поръчителство от 17.04.2020г / арг. от чл.121 ЗЗД/
Тъй като сумата 42 971.84лв не е платена от ответниците до
приключване на съдебното дирене пред тази инстанция, искът се явява
основателен и доказан в пълен размер и следва да се уважи изцяло, ведно с
акцесорната претенция за законна лихва от датата на завеждане на исковата
13
молба в съда - 05.07.2022г до окончателното й изплащане.
Предявен е и акцесорен иск за заплащане на мораторна неустойка, с
правно основание чл. 92 ЗЗД, който е също основателен и доказан в пълен
размер на сумата 8 594.37лв, дължима за периода от падежа на главното
задължение - 29.04.2020г до датата на подаване на исковата молба в съда-
04.07.2022г.
Неустойката е уговорена с основния договор и е дължима за забавено
изпълнение на парично задължение.
Разпоредбата на чл. 22 от договора за изработка предвижда, че при забава
на една от страните по договора, неизправната страна дължи на изправната
неустойка в размер на 0.3 % за всеки ден просрочие, но не повече от 20% от
стойността на неизпълнената част от договора.
Между страните не е спорно просрочието в плащане на остатъка от
дължимото възнаграждение по договора на изработка, явяващо се
прехвърлено вземане по договора за цесия, обективирано във фактура №
**********/16.04.2020г.
В чл.1 ал.1 от договора за цесия, страните са уговорили, че вземането се
прехвърля ведно с мораторната лихва за забава по фактура №
**********/16.04.2020г, която удостоверява задължението по неизпълнената
част от договора., а в чл. 2 от договора за цесия, страните са се споразумели,
че вземането се прехвърля заедно с всичките му обезпечения, в т.ч изтекли
лихви , неустойки и разноски за неизпълнената част от договора.
Следователно, вземането е прехвърлено заедно с лихвата за забава и
неустойката, уговорена при забава в изпълнението като 0.3% за всеки ден
просрочие, но не –повече от 20% върху стойността на неизпълнената част от
договора, колкото се и претендира. /42 971.84лв х 20%= 8594.37лв/.
Просрочението е от падежа на задължението - 29.04.2020г, когато страните
са подписали приемо-предавателния протокол, с който констатирали, че
цялата работата по договора е изпълнена в срок и без недостатъци, до датата
на подаване на исковата молба в съда- 04.07.2022г.
За всеки ден просрочие, съгласно договора, се дължи 0.3% неустойка,
което сумарно, за целия исков период, надхвърля многократно сумата
8594.37лв, която се претендира от ищеца.
14
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноски в в
пълен размер на сумата 5863лв. съгласно представения списък, включваща:
2063лв- д.т. за образуване на делото, 300лв- възнаграждение за в.л. и 3500лв-
платено в брой адв. възнаграждение.
Ръководен от изложеното, съдът

РЕШИ:


ОСЪЖДА „ДЕВЕКС БРЕЙН“ЕООД, с ЕИК- *** ,седалище и адрес на
управление с.Труд, общ.Марица, обл.Пловдив, ул.“Карловско шосе“№41,
представлявано от управителя П. Д. С., със съдебен адрес: гр.София, ул.“Цар
Асен“№ 60, партер, чрез ав. С. К., и „ФИТО ПРОТЕКТ“ЕООД с ЕИК- ***,
със седалище и адрес на управление с.Ковачите, общ. С., обл.С., ул.“Арда“1,
представлявано от управителя Г. К. Г., да заплатят солидарно на Р. С. К. от
гр.С., ул.“С.С.**, с ЕГН-********** и съдебен адрес: гр.С., ул.“Д.К.С., чрез
адв.Е. М., сумата от 42 971.84 лв / четиридесет и две хиляди, деветстотин
седемдесет и един лева и осемдесет и четири стотинки/ с включен ДДС,
представляваща придобито вземане на основание договор за цесия от
22.06.2021г, включващо неизплатена главница по фактура №
**********/16.04.2020г, ведно с мораторна неустойка в размер на сумата
8 594.37лв, за периода 29.04.2020г- 04.07.2022г, заедно законната лихва
върху главницата, считано от 05.07.2022г до окончателното изплащане и
сумата 5 863лв - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.



Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
15