№ 1796
гр. София, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110153735 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че на 19.10.2020г., около 11:20ч., в района на гр. София, бул.
„Ситняково“, е реализирано ПТП с участието на МПС „Ивеко АД 410“ с рег. № *******,
собственост на /фирма/, управлявано от АС. ИЛ., и МПС „Опел Корса“ с рег. № *********,
собственост на и управлявано от М.Н.. Според ищеца ПТП е резултат от виновното и
противоправно поведение на водача на МПС „Ивеко АД 410“, който ударил отзад другия
автомобил. В резултат настъпили имуществени увреждания за МПС „Опел Корса“ в задната
му лява част. Към датата на произшествието увреденото МПС било застраховано по договор
за имуществена застраховка „Автокаско“ при ищцовото дружество. Била образувана
застрахователна преписка, като бил извършен ремонт на автомобила от доверен сервиз на
стойност 1157,81лв. и били направени ликвидационни разноски в размер на 15,00лв. Към
датата на събитието за другия автомобил имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с ответника. Ищецът твърди, че с изплащането на
обезщетението е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредата, както и
срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Предявил е
извънсъдебна претенция спрямо ответника, който обаче не му заплатил дължимите суми.
Ето защо, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1172,81лв.., от
които 1157,81лв. - изплатеното застрахователно обезщетение и 15,00лв. - ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Признава, че към датата на събитието за МПС „Ивеко АД 410“ е имало сключена валидна
застраховка „ГО“ с ответното дружество, както и че ищцовото дружество е изплатило
застрахователно обезщетение в размер на 1157,81лв. и е направило 15,00лв. ликвидационни
разноски. Оспорва водачът на МПС „Ивеко АД 410“ да е нарушил правилата за движение по
пътищата и негово виновно и противоправно поведение да е довело до ПТП. Твърди, че част
от засегнатите части по МПС „Опел Корса“ са увредени в резултат от предходно ПТП.
Оспорва иска и по размер, като счита, че е силно завишен. Прави възражение за
съпричиняване на ПТП от страна на другия водач, като твърди, че същият е спрял внезапно,
без да се съобрази с движещите се зад него автомобили.
1
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45
ЗЗД.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
„Гражданска отговорност“. Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно
средство, който има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата
на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на
причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за
задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното
превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено
застраховане срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“, трябва в обективната
действителност да бъдат осъществени следните юридически факти: 1) наличие на
действително застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между
увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3)
застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение
за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) отговорността на виновния водач да е
обезпечена чрез сключване с ответното дружество на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
С доклада по чл. 146 ГПК е отделено за безспорно, че на 19.10.2020г., около 11:20ч., в
района на гр. София, бул. „Ситняково“, е реализирано ПТП с участието на МПС „Ивеко АД
410“ с рег. № *******, собственост на /фирма/, управлявано от АС. ИЛ., и МПС „Опел
Корса“ с рег. № *********, собственост на и управлявано от М.Н.; че за МПС „Опел Корса“
с рег. № ********* е имало сключена имуществена застраховка „Каско“ с ищцовото
дружество, като ПТП е настъпило в периода на действието й, а уврежданията представляват
покрит риск по нея; че МПС „Ивеко АД 410“ с рег. № ******* е бил застрахован към датата
на ПТП при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“; че ищцовото
дружество е изплатило застрахователно обезщетение във връзка с ПТП в размер на
1157,81лв. и е направило ликвидационни разноски в размер на 15,00лв.
За ПТП между страните е съставен двустранен констативен протокол, представен по
делото, в който е описано, че при смяна на лентите за движение от страна л. а. „Опел Корса“,
управляван от М.Н., заради аварирало МПС, автомобилът е ударен от попътно движещото
се МПС „Ивеко АД 410“ с рег. № *******, управляван от А. Н.. В резултат на реализираното
ПТП в протокола са описани настъпилите вреди на л. а. „Опел Корса“, а именно ляв стоп,
заден капак, задна броня и заден ляв калник. В двустранния протокол водачът на МПС
„Ивеко АД 410“ с рег. № ******* е посочил, че е виновен за инцидента.
За изясняване обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, са разпитани
двамата участници в него и е изслушано експертно заключение по САТЕ.
В показанията си св. М.Н. посочва, че ПТП е настъпило при движение по бул.
„Ситняково“, като преди светофара с бул. „Гео Милев“ е имало аварирал автомобил, заради
който предприела маневра за престрояване от дясна в средна лента за движение, при което
2
управлявания от нея автомобил бил ударен отзад. След това последвал още един удар.
Свидетелства, че намалила скоростта на движение преди предприемане на маневрата, като
светофарът светел зелено, а колите от средната лента за движение намалили скоростта, за да
пуснат престрояващите се заради авариралия автомобил.
В показанията си св. А. Н. отрича да е участвал в ПТП на бул. „Ситняково“, но
признава, че на тази дата е минал със самосвал оттам. Посочва, че няколко дни по-късно
началникът му го извикал в базата, за да подпише двустранен протокол, като подписът на
приложения по делото двустранен протокол бил негов.
За изясняване точния механизъм на ПТП и настъпилите в резултат от него увреждания
на автомобила, застрахован при ищцовото дружество, е допусната, изслушана и приета
съдебна авто-техническа експертиза, която не е оспорена от страните и съдът възприема за
обективно и компетентно дадена. От нея се установява, че механизмът на настъпване на
ПТП е именно посоченият по-горе, който е описан в двустранния протокол, като вещото
лице уточнява, че инцидентът е реализиран при преминаване на водача на „Опел Корса“ от
най-дясна в съседна средна лента за движение, по която движението е направо при
разрешителен сигнал на светофарната уредба и по която в този момент се е движел водачът
на МПС „Ивеко АД 410“. След изследване на материалите по делото, вещото лице заключва,
че имуществените увреждания на л. а. „Опел Корса“ се намират в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП, като вредите по горепосочения лек автомобил с задната му лява
част. Експертът е изготвил визуализация на мястото на съприкосновението между двата
автомобила и е посочил, че водачът на л.а „Опел Корса“ е имал възможност да предотврати
произшествието, ако е пропуснал попътно движещия се отляво товарен автомобил „Ивеко
АД 410“ и след това предприеме извършването на маневрата. Съприкосновението между
двете превозни средства е резултат от навлизане на водача на л. а. „Опел Корса“ в опасната
зона на спиране на товарния автомобил. При изслушването си в открито съдебно заседание
вещото лице заявява, че водачът на товарния автомобил не е имал техническа възможност да
спре и да предотврати удара, тъй като лекият автомобил е навлязъл внезапно в неговата
лента за движение и по този начин е попаднал в т. нар. „опасна зона“.
За да направи извод чие противоправно поведение е довело до настъпване на ПТП,
съдът съобразява всички писмени и гласни доказателства и изслушаното и прието експертно
заключение, като достига до заключението, че причина за настъпилия инцидент е
поведението на водача на лекия автомобил.
Съгласно чл. 25, ал.1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност да премине в друга пътна лента, преди да започне маневрата, трябва да
се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. В чл. 25, ал.2 от ЗДвП е посочено, че при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
В случая водачът на л. а. „Опел Корса“ не е изпълнил горепосочените задължения като
водач, предприемащ маневра по смяна лентите за движение, в резултат на което е настъпило
процесното ПТП. В този смисъл съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице,
което е обосновано и кореспондира с останалия събран доказателствен материал. Водачът
на л. а. „Опел Корса“ е могъл да предоврати инцидента, изчаквайки преминаването на
товарния автомобил, а не да навлиза рязко и внезапно в опасната му зона на спиране,
каквото задължение има според ЗДвП. Предприемането на маневрата, довела до ПТП-то се
потвърждава и от самия водач на лекия автомобил. Вещото лице посочва, че водачът на
товарния автомобил не е имал нужното време за реакция, за да избегне удара. По делото
няма данни и същият да е нарушил правилата за движение по пътищата. С оглед на това,
следва да се приеме, че презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД следва да се счита за оборена,
доколкото поведението на водача на товарния автомобил не може да се определи като
виновно, след като същият, с оглед конкретните обстоятелства в случая, не е могъл да
3
предвиди настъпването на вредоносните последици и да ги предотврати.
Изводът на съда за липса на виновно и противоправно деяние от страна на водача на
товарния автомобил не се променя от направеното от него отбелязване в съставения
двустранен констативен протокол, че той е виновен за настъпване на произшествието. Това
отбелязване не обвързва съда и следва да се цени с оглед всички обстоятелства по делото,
тъй като представлява изявление на самите участници в ПТП, които не са страни в
настоящото производство. Същият не притежава и характеристиките на официален
документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, за да се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила относно тези спорни обстоятелства.
От изложеното следва, че липсва един от елементите на фактическия състав, за да
възникне в полза на ищцовото дружество претендираното притезателно регресно право за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и извършените ликвидационни
разноски. Недоказването на този спорен факт от сложния фактически състав,
правопораждащ процесното субективно право, налага на съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на присъждане на
сторените разноски има ответникът, който е доказал направата на такива в размер на 30лв. –
депозит за свидетел, 400лв. - депозит за вещо лице и претендира юрк. възнаграждение, което
съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв., или общо 530лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от /фирма/, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, срещу /фирма/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от
1172,81лв., от която 1157,81лв . регресно вземане за платено застрахователно обезщетение,
дължимо за ПТП, настъпило на 19.10.2020г. в гр. София между л. а. МПС „Ивеко АД 410“ с
рег. № ******* и МПС „Опел Корса“ с рег. № *********, за което при ищеца е образувана
преписка /щета/ № **********, и 15,00лв. ликвидационни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК /фирма/, ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, да заплати на „/фирма/, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: /адрес/, сумата от 530,00лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4