РЕШЕНИЕ
№ 740
Гр. Пловдив,
12.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХVІІІ-ми състав, в публично съдебно заседание на осми март през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Полина Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Вълчев административно
дело № 3270 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156
и сл. от ДОПК
Образувано е
по жалба от „ЧЕРИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление обл.Пловдив общ.Кричим, гр.Кричим, ул.”Стоян Гънин” №3,
представлявано от управителя Й.Р.Р., против Акт за дерегистрация по ЗДДС № **********/43310
от 07.10.2020 г., издаден от Р.К.-К.началник сектор „Регистрация“ в ТД на НАП- Пловдив,
потвърден с Решение № 605/04.12.2020 г. на директор на Дирекция
"ОДОП" – гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 176, т. 3
от ЗДДС е прекратена регистрация по ЗДДС на дружеството от датата на връчване
на акта – 09.10.2020 г.
В жалбата се
поддържа, че не са налице предпоставките за прекратяване на регистрацията, тъй
като в нито един момент плащанията на задълженията на дружеството не са спирали.
Изложени са доводи, че тъй като от месец 06.2018г. банковите сметки на
дружеството са запорирани, но по тях има налични средства, същите са били на
разположение на приходната администрация за покриване на задълженията в Акта за
дерегистрация. Сочи, че най-вероятно сумата в общ размер 252198,15 лв.,
посочена в удостоверението за наличие или липса на задължения, произтича от ревизионен акт, отменен на първа инстанция и
обжалван пред ВАС.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Ответникът –
Директор на Дирекция "ОДОП" – ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител юрк.Б. оспорва жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства намери за установено следното:
С Резолюция
за извършване на проверка № 162692002906933/23.09.2020 г., е възложено
извършването на проверка за наличие на основания за дерегистрация по ЗДДС на „Чери
интернешънъл” ЕООД.
В хода на
проверката, документирана с протокол № **********/28.09.2020г. било установено,
че „Чери интернешънъл” ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 01.09.2014 г. В хода на
проверката, видно от справка на данъчно-осигурителната сметка на дружеството,
приложена към протокола, е установено, че дружеството каторегистрирано по ЗДДС
лице има задължения за деклариран и невнесен ДДС по справки-декларации за
четири данъчни периода – м.01, м.03, м.06 и м.8 през 2018г. Към 28.09.2020г., дължимият
данък по ЗДДС е в размер на 252 198,15 лв., от които 185 244,66 лв.
главница и 66 953,49 лв. лихви за просрочие.
В хода на
проверката съгласно протокол-въпросник, подписан от зам. Директор на Дирекция
„Събиране” при ТД на НАП гр.Пловдив, с изх.№ С200016-026-0043643/18.09.2020г.
е установено, че установените задължения
са обезпечени чрез наложен запор на банкови сметки на „Чери интернешънъл” ЕООД,
по които няма парични постъпления за последните шест месеца.
Въз основа
на констатациите, направени при извършената проверка е прието за установено, че
„Чери интернешънъл” ЕООД не внася в законоустановените срокове дължимия
ДДС за множество поредни периоди,
включително и към момента на съставяне на протокола от проверката, с което
нанася щети на бюджета. Прието е, че е налице основание за дерегистрация по
ЗДДС съгласно чл. 176, т. 3 ЗДДС.
На 07.10.2020г.
г. е издаден Акт за дерегистрация по ЗДДС № **********/43310 от 07.10.2020г. от
началник сектор „Регистрация“ в ТД на НАП- Пловдив, като същият е връчен на
жалбоподателя на 09.10.2020 г.
Актът за
дерегистрация по ЗДДС е оспорен пред директора на Дирекция"ОДОП" – гр.Пловдив,
който с решение № 605/04.12.2020 г. е потвърдил същия изцяло.
В хода на
съдебното производство въпреки изрично указаната от съда на страните
доказателствена тежест от страна на жалбоподателя не са ангажирани други
доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежната страна, в
срока по чл. 156 от ДОПК, след изчерпване възможността за обжалване по
административен ред, в частта потвърдена с Решение № 605/04.12.2020 г. на
директор на Дирекция "ОДОП" -гр. Пловдив, поради което същата се
явява ДОПУСТИМА за разглеждане.
Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
При
извършване на служебна проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че
проверката е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от
него срок. Акт за дерегистрация по ЗДДС № **********/43310 от 07.10.2020г. е
издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и има съдържание, в което са
изложени фактическите и правните основания за постановяването му. При
извършването на проверката не са били допуснати нарушения на процесуалните
разпоредби, визирани в ДОПК, поради което обжалваният акт не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност.
За да издаде
оспорения акт органът по приходите е приел, че са налице предпоставките на чл.
176, т. 3 от ЗДДС.
Жалбоподателя
оспорва фактическите констатации в акта и потвърждаващото го решение като
твърди, че тези предпоставки не са налице и органът по приходите в нарушение на
материалния закон е издал оспорвания акт за прекратяване на регистрацията по
ЗДДС.
Доводите на
жалбоподателя за отмяна на оспорения административен акт са неоснователни и
недоказани.
Съгласно чл.
176 от ЗДДС компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да
прекрати регистрацията на лице, което: 1. не може да бъде открито на посочения
от него адрес за кореспонденция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс; 3. системно не изпълнява задълженията си по този закон.
Видно от
приетите по делото доказателства дружеството е подало справки-декларации за
2018г., по които има задължения за деклариран и невнесен ДДС за четири данъчни
периода – м.01, м.03, м.06 и м.8 през 2018г., които към 28.09.2020г., са в
размер на 252 198,15 лв., от които 185 244,66 лв. главница и
66 953,49 лв. лихви за просрочие.
Налице е
хипотезата на която се е позовал органът по приходите – чл. 176, т. 3 от ЗДДС.
С тази разпоредба е дадена възможност на органа по приходите служебно да
прекрати регистрацията по ЗДДС на определен данъчен субект, който системно
неизпълнява задълженията си по закон. Целта на законодателя е да се
санкционират неизправните данъчни субекти, които нееднократно нарушават
законовите разпоредби. В материалния закон липсва легална дефиниция за системно
нарушение, но в съдебната практика е наложено схващането, че системно означава
поне 3 отделни нарушения. В случая се касае за едно и също нарушение извършвано
отново за всеки данъчен период за м.01, м.03, м.06 и м.8 през 2018г., поради
което е налице системност на нарушението.
Неоснователно
е възражението, че в решението на директора на Дирекция "ОДОП"
липсвали констатации за невнесен дължим данък от регистрираното лице. Актът за
дерегистрация е издаден поради системно нарушение на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, а
не за невнасяне на ДДС – нарушение по чл. 89 ЗДДС. Неоснователно е възражението,
че поради предишната дерегистрация по ЗДДС с Акт за дерегистрация №
220991300006205/24.06.2013 г., обявен за нищожен от директора на Дирекция
"ОДОП" с Решение № 1782/18.10.2013 г., дружеството не е могло да
подава справки-декларации. Не са налице доказателства за подадени, но
отхвърлени такива. Изменението на чл. 125, ал. 7 от ЗДДС, с което е въведено
изискване същите да се подават само по електронен път, е в сила от 01.01.2018
г., и касае само данъчните периоди 01.01.2018 г. и 01.02.2018 г. Липсата на
подавани справки декларации обаче е установена за период многократно надхвърлящ
този, а именно 53 данъчни периода назад, до 01.08.2013 г. Не са представени
доказателства, че дружеството е подавало справки-декларации на място в деловодството
на приходния орган. Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДДС, когато е налице резултат за
периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в
републиканския бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията
за този данъчен период. по делото се констатира че от ДЗЛ не е внесен дължим
косвен данък за 4 данъчни периода, което е индиция за системност на
неправомерно поведение на лицето, свързано с неизпълнение на законови
задължения, регламентирани в ЗДДС и е достатъчно като основаните за налагане на
мярката дерегистрация по чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Възраженията на жалбоподателя,
в тази насока останаха недоказани.
Възраженията,
че най-вероятно сумата в общ размер 252 198,15 лв., посочена в
удостоверението за наличие или липса на задължения, произтича от ревизионен акт, отменен на първа инстанция и
обжалван пред ВАС и поради това не може да служи като основание за
дерегистрация на дружеството по ЗДДС също са неоснователни и недоказани. Каза
се, въпреки изрично указаната от съда на
страните доказателствена тежест от страна на жалбоподателя не са ангажирани
доказателства в тази насока.
Тези
обстоятелства, ценени и в контекста на общия размер на публичните задължения на
[фирма], и липсата на погашения, макар и частични, обосновава налагането на
процесната забрана на търговското дружество да начислява ДДС и да приспада
данъчен кредит след датата на прекратяване на регистрацията му. По изложените съображения, съдът
намира че оспореният Акт за дерегистрация по ЗДДС № **********/43310 от
07.10.2020 г., издаден от Р.К.-К.началник сектор „Регистрация“ в ТД на НАП- Пловдив,
потвърден с Решение № 605/04.12.2020 г. на директор на Дирекция
"ОДОП" – гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 176, т. 1
и т. 3 от ЗДДС е прекратена регистрация по ЗДДС на дружеството от датата на
връчване на акта – 09.10.2020 г., е законосъобразен, фактическите констатации в
него кореспондират със събраните в хода на проверката доказателства, поради
което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При
този изход на спора, в полза на приходната администрация следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, каквото се дължи за настоящата съдебна инстанция
съгласно чл. 161, ал.
1 ДОПК. Процесуалният представител на директора на Дирекция
"ОДОП" Пловдив се е явил на проведените по делото открити съдебни
заседания и е изготвил и депозирал писмено становище по съществото на спора, с
което е оспорил подадената жалба. Приложение следва да намери разпоредбата на чл. 8, ал. 3,
на Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева.
По
изложеното, на основание чл. 160, ал. 1,
вр. с чл. 83, ал. 4
от ДОПК Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЧЕРИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр.Кричим, общ.Кричим, обл.Пловдив, ул.”Стоян Гънин”
№3, против Акт за дерегистрация по ЗДДС № **********/43310 от 07.10.2020г.,
издаден от Началник сектор „Регистрация“ в ТД на НАП- Пловдив, потвърден с
Решение № 605/04.12.2020 г. на директор на Дирекция "ОДОП" – гр.Пловдив
при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 176, т. 3 от ЗДДС е прекратена
регистрация по ЗДДС на дружеството от датата на връчване на акта – 09.10.2020
г.
ОСЪЖДА „ЧЕРИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр.Кричим, общ.Кричим, обл.Пловдив, ул.”Стоян Гънин” №3,
да заплати на Националната агенция по приходите сумата от 500 /петстотин/ лева,
съставляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на Р България в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните по реда на Глава XII АПК.
СЪДИЯ: