ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 484 18.03.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия
Елеонора Кралева
частно гражданско дело № 109 по описа за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274-279 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, бл.14, подадена чрез пълномощник – ю.к.Петко Палазов, против разпореждане № 2646/14.11.2018 г., постановено по ч.гр.д.№ 1004/2018 г. по описа на РС – Несебър, с което е отхвърлено подаденото от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК ********* заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г.Н.С., ЕГН **********, с адрес ***, за заплащане на сумата от 973.37 лв. – главница, дължима по кредитна карта ***-***, издадена по сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги ***-***38, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 04.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1.09 лв. – мораторна лихва за периода 08.02.2018 г. – 11.09.2018 г., както и сумата от 75 лв., представляваща направените по делото разноски, от които 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. за заплатена държавна такса..
Жалбоподателят изразява недоволство от постановеното разпореждане, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. В частната жалба се посочва, че с молба-уточнение вх.№ 9126/02.11.2018 г. заявителят е отстранил нередовности по заявлението в срока по чл.411, ал.2, т.1 ГПК, като е посочил обстоятелствата, свързани с възникването, съществуването и изискуемостта на вземането и основанията за това. В тази връзка са изложени съображения, че заявителят не се позовава на настъпила предсрочна изискуемост нито в заявлението, нито в молбата-уточнение и поради тази причина не е изпълнено даденото от съда указание „в случай че вземанията са изискуеми на основание изискуемост, да се посочи неплащането на кои вноски е довело до настъпването на предсрочна изискуемост, на какво основание е настъпила тя, както и по какъв начин е обявена на длъжника“. Поради това се счита, че указанията на съда са изпълнени в цялост, а извода на съда, че заявителят не е отстранил нередовностите е неправилен и незаконосъобразен. Посочва се също, че районният съд не е изпълнил задължението си да даде указания на заявителя по чл.415, ал.1, т.3 ГПК, че може да предяви иск за вземането си – последица от постановения отхвърлителен диспозитив, което също обуславя незаконосъобразността на обжалваното разпореждане. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид данните по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена срока по чл.275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда, поради което е допустима. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по ч.гр.д.№ 1004/2018 г. по описа на РС – Несебър е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, срещу длъжника Г.Н. ***, за заплащане на посочените в заявлението суми. В т.9в от заявлението е посочено, че претендираните суми представляват погасяване на задължение по договор за револвиращ потребителски кредит. В т.12 и т.14 е посочено, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги ***-***38 длъжникът Г.Н.С. е дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard, като на 12.05.2017 г. активирал предоставената му кредитна карта ***-*** с максимален кредитен лимит от 1000 лв., поради което за него е възникнало задължението да погасява в срок минимална месечна вноска, размерът на която според Общите условия зависи от усвоената сума. Посочено е също, че към момента на подаване на заявлението задълженията на Н. по револвиращия кредит /кредитна карта/ са в размер на 1075.25 лв. и тъй като кредитополучателят е преустановил редовното обслужване на кредита, кредиторът е блокирал нейното използване за в бъдеще.
С разпореждане № 2377/11.10.2018 г. на основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът е оставил без движение заявлението и е дал указания на заявителя в тридневен срок от съобщението да представи молба, в която да изложи твърденията си относно следните обстоятелства: изискуеми ли са претендираните със заявлението вземания; от коя дата е настъпила изискуемостта им и на какво основание; в случай, че същите са изискуеми на основание предсрочно настъпила изискуемост да се посочи неплащането на кои вноски е довело до настъпването на предсрочната изискуемост, на какво основание е настъпила тя и по какъв начин е обявена на длъжника; да посочи изрично дали претендира само част от дължимите суми или претендира всички дължими суми, като посочи техния размер, съответно част.
В срока за изпълнение по делото е постъпила молба-уточнение вх.№ 9126/02.11.2018 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, с която заявителят е уточнил следните обстоятелства – съгласно чл.13 от приложението към договора, месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца и тъй като длъжникът е преустановил плащането на погасителни вноски по кредита, на основание чл.84, ал.1, изр.1 ЗЗД същият е уведомен с последна покана за неизпълнението и вземането му е станало изискуемо, считано от 08.02.2018 г. Посочено е също, че със заявлението се предендират 973.37 лв. – главница и 1.09 лв. – законна лихва за периода от 08.02.2018 г. до 11.09.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.
С обжалваното определение № 2646/14.11.2018 г. районния съд е приел, че не са налице предпоставките за уважаване на искането, тъй като заявителят не е отстранил допуснатите в същото нередовности в дадения му срок, като в заявлението и в молбата-уточнение по никакъв начин не е посочено кои точно са вноските, които не са погасени от длъжника и са послужили на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем. По тези съображения съдът е приел, че заявлението не отговаря на изискванията на чл.410 ГПК и на основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК следва да бъде отхвърлено.
Бургаският окръжен съд намира постановеното от РС-Несебър определение за правилно и законосъобразно, а изложените в частната жалба доводи за неоснователни.
Съображенията на съда са следните:
С оглед формалния характер на уреденото в ГПК заповедно производство, законодателят е въвел специфични изисквания към формата и съдържанието на заявлението по чл.410 ГПК. Съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна, като разпоредбата на чл.410, ал.2 ГПК постановява, че заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и ал.3 ГПК, с което се препраща към съдържанието на исковата молба. Предвид това и тъй като заповедта по чл.410 ГПК се издава само на база твърденията на заявителя, редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането (чл.127, ал.1, т.4 ГПК), което означава, че в тежест на заявителя е да представи конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи – основание, т.е. от какво произтича вземането, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. При твърдения за наличие на непогасено задължение по договор за кредит следва да е посочено от кои периодични вноски е формирано вземането, с какъв падеж и размер, има ли платени вноски, условията за настъпване изискуемостта на вземането – поради краен падеж или при настъпване на определени обстоятелства, свързани с неплащането на падежа, а при при претенция за лихви следва да е посочено как е формирана същата – върху кои вноски, падеж и вид на лихвата. Липсата на горните данни води до нередовност на заявлението по смисъла на чл.410, ал.2 ГПК. Когато искането за издаване на заповед за изпълнение не съответства на изискванията за редовност, с разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК е предвидена възможност за саниране на нередовностите в заявлението, като съдът дава на страната съответните указания.
В случая, районният съд е осъществил правомощията си по чл.411, ал.2, т.1 ГПК в съответствие със закона, като е предоставил възможност на заявителя да отстрани констатираните в заявлението нередовности, тъй като същото действително е било нередовно. В тази връзка, неоснователни са възраженията в частната жалба, че с молбата-уточнение вх.№ 9126/02.11.2018 г. заявителят е изпълнил указанията на съда и е уточнил всички обстоятелства, свързани с възникването, съществуването и изискуемостта на вземането, както и основанията за това. Както правилно е приел и районния съд, след като вземането се основава на сключен договор за потребителски кредит, заявителят следва да изложи конкретни и ясни фактически твърдения за всички обстоятелства, касаещи възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. Това включва на първо място конкретизиране на договорното правоотношение, на което се позовава кредитора, а това не е сторено нито в заявлението, нито в молбата-уточнение, като заявителят се е задоволи да посочи единствено, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги ***-***38 длъжникът Г.Н.С. е дал съгласието си, освен усвоения кредит да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard и на 12.05.2017 г. е активирал предоставената му кредитна карта ***-*** с максимален кредитен лимит от 1000 лв. Липсва обаче посочване на датата, на която е възникнало договорното правоотношение по договора за кредит за покупка на стоки или услуги, както и датата на договора за револвиращ кредит, не е ясно при какви условия е сключен договора и за какъв срок, не е ясно и при какви предпоставки вземанията по него стават изискуеми. Тези обстоятелства не са посочени от заявителя и в молбата-уточнение, в която е посочено единствено, че длъжникът е преустановил заплащането на погасителните вноски по кредита и на основание чл.84, ал.1 ЗЗД е бил уведомен с последна покана, че вземането му е станало изискуемо, считано от 08.02.2018 г., без обаче от тези изявления да става ясно от кои периодични вноски е формирано задължението, с какъв падеж, има ли платени вноски, условията за настъпване изискуемостта на вземането – поради краен падеж или при настъпване на определени обстоятелства, свързани с неплащането на падежа. При липсата на данни за срока на договора и на твърдения от заявителя договорът за кредитна карта да е прекратен преди подаване на заявлението, настоящата инстанция приема, че в случая се касае за изискуемост на вземанията по кредита преди изтичане на срока, т.е. за предсрочна изискуемост, за установяването на която заявителят следва да посочи кои са вноските, които не са погасени от длъжника и са послужили на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем. Ето защо, въззивният съд намира за правилни дадените от първата инстанция указания за отстраняване на нередовности по заявлението, поради което всички изложени от жалбоподателя възражения и доводи в този смисъл са неоснователни.
Видно е,
че изложение на горните обстоятелства не се съдържа в заявлението, подадено от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, такива обстоятелства не
са посочени и в молбата-уточнение, депозирана от дружеството, въпреки дадените
му за това указания. Предвид това, заявлението е останало нередовно, като
нередовностите не са били отстранени от заявителя в дадения му за това срок,
поради което са били налице предпоставките по чл.411, ал.2, т.1 ГПК, както
правилно е е приел и районния съд.
Предвид
горното, Бургаският окръжен съд намира жалбата за неоснователна и като такава
същата не следва да се уважава. Обжалваното разпореждане № 2646 от 14.11.2018
г. за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Делото
следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по чл.415, ал.1, т.3 ГПК, което в случая не е
сторено от районния съд. Това обаче по никакъв начин не се отразява на
правилността на обжалваното разпореждане, като изложените в този смисъл
възражения от жалбоподателя са неоснователни.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2646/14.11.2018 г., постановено по ч.гр.д.№ 1004/2018 г. по описа на РС – Несебър, с което е отхвърлено подаденото от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК ********* заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г.Н.С., ЕГН **********, с адрес ***.
ВРЪЩА делото на РС-Несебър за продължаване на съдопроизводствените действия по изпълнение на процедурата по чл.415, ал.1, т.3 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.