Решение по дело №886/2019 на Районен съд - Силистра

    

 След проведено тайно съвещание на осн. чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, СЪДЪТ постанови своето                                               

Р Е Ш Е Н И Е

№ 14

гр. Силистра, 15.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА, наказателен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети януари, две хиляди и двадесета година в състав:

        

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ХРИСТОВ

 

при участието на секретаря АНЕТА АЛЕКСИЕВА и мл. прокурор Магдалина Христова, след като разгледа докладваното от съдията АНД № 886 по описа за 2019 г.

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА обв. А.Т.М., роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работи като монтьор в Германия, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 16.07.2018 г. в гp. С. е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон чл. 151, ал. 5 от ЗДвП се дава пред орган на властта при ОД на МВР – С за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че е удостоверил обичайното си пребиваване в Р България по смисъла на § 6, т. 46 от ЗДвП, поради което на осн. чл. 313, ал. 1 във вр. с чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ като му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В РАЗМЕР НА 1000.00/ХИЛЯДА/ ЛЕВА.

 

ОСЪЖДА обв. А.Т.М. с ЕГН ********** и снета по делото самоличност да заплати сумата от 296.25 (двеста деветдесет и шест лв. и двадесет и пет ст.) лева по сметка на ОДМВР – С, представляващи направени разноски по делото до настоящия етап.    

 

На осн. чл. 309, ал. 4 от НПК, ОТМЕНЯ взетата в досъдебното производство спрямо обвиняемия А.Т.М. мярка за неотклонение „Подписка”.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест пред Окръжен съд – С в 15 - дневен срок, считано от днес.  

                                                                    

                                                        

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                  

 

 

 

 

 

                                                                                                                                                

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

М О Т И В И

към Решение № 14 постановено по АНД № 886/2019 г. по описа на Районен съд – Силистра

Производството е по чл. 375 и сл. от НПК във връзка с чл. 78а от НК.

Постъпило е Постановление на РП – С. с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по 78а от НК на обв. А.Т.М. с ЕГН ********** за извършено от него престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, а именно, за това, че на 16.07.2018 г. в гp. С. потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон чл. 151, ал. 5 от ЗДвП се дава пред орган на властта при ОД на МВР – С за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че е удостоверил обичайното си пребиваване в Р България по смисъла на § 6, т. 46 от ЗДвП.

Районна прокуратура – С, надлежно уведомена, явява се мл. прок. Магдалина Христова, която поддържа внесеното предложение и моли на обв. М. да бъде наложено административно наказание по вид „глоба” в минималния размер предвиден от закона.

Обв. А.Т.М., редовно призован, не се явява, вместо него се явява адв. Ф.И. ***, която също моли обв. А.Т.М. да бъде освободен от нак. отговорност с налагане на административно наказание в минимален размер. 

СЪДЪТ, след като прецени представените по делото доказателства прие за  установено следното:

Досъдебното производство е образувано срещу А.Т.М. *** за извършено на 16.07.2018 г. престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК и е привлечен в качеството на обвиняем за същото престъпление.

От фактическа страна е установено, че от около десет години до настоящия момент обв. М. живеел и работил във Федерална Република Германия заедно със съпругата си Н. М.. От 01.04.2011 г. обв. М. имал и адресна регистрация в същата държава - в гр. Х., Прибирал се в Република България за не повече от месец всяка година. Обвиняемият има адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес и в Република България (гр. С.), но същият е живял във Федерална Република Германия повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца преди 16.07.2018 г. поради така описаните лични и трудови връзки.

Въпреки горното и в разрез с долупосочените разпоредби на Закона за движение по пътищата (ЗДв.П):

Чл. 151. (5) Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца.

(6)                    Кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство трябва да отговарят на изискванията на ал. 5.

(7)                    Едно и също лице може да притежава само едно свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от държава - членка на Европейския съюз.

               На 16.07.2018 г., в гр. С., обв. М. се явил в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – С. и подал заявление от същата дата за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), към което приложил и изискуемата по чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата декларация (ЗДвП), в която посочил невярното обстоятелство, че е установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на § 6, т. 46 от Закона за движение по пътищата, макар от около десет години да живее и работи във Федерална Република Германия, включително и за последните 12 последователни месеца преди 16.07.2018 г. поради лични и трудови връзки.

Съгласно §6, т. 46. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) от Закона за движение по пътищата "Обичайно пребиваване в Република България" е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки.

В хода на разследването е била назначена почеркова експертиза, от заключението на която е видно, че подписът върху оригинала на Декларация-Приложение № 3 към чл. 63, ал. 4 от ЗДвП от дата 16.07.2018 г., положен в графа „Подпис“ е изпълнен от обв. А.Т.М. с ЕГН **********.

От справката за съдимост е видно, че обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.

При така установеното, съдът намери, че от обективна страна обв. М. е осъществил състава на престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, тъй като на16.07.2018 г. в гp. Силистра, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон чл. 151, ал. 5 от ЗДвП се дава пред орган на властта при ОД на МВР – С. за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че е удостоверил обичайното си пребиваване в Р България по смисъла на § 6, т. 46 от ЗДвП.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, като форма на вината. Обв. М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици, целял ги е и е искал тяхното настъпване. В момента на попълване на съдържанието на декларацията подсъдимия е съзнавал, че това деяние не отговаря на действителността и че удостоверява една неистина, т. е. че е удостоверил обичайното си пребиваване в Р България по смисъла на § 6, т. 46 от ЗДвП.

СЪДЪТ, като все предвид, че предвиденото наказание за горепосоченото престъпление е до 3 г. „Лишаване от свобода” (за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК се предвижда „Лишаване от свобода” до 3 години или глоба от 100 лв. до 300 лв.), няма причинени имуществени вреди от престъплението, обв. М. не е осъждан и не е освобождаван от нак. отговорност по реда на чл. 78а от НК, счита, че последния следва да намери приложението си.

При индивидуализацията на наказанието, СЪДЪТ прие като смекчаващи отговорността обстоятелства признаването на  вината от  обв. М. по време на досъдебното производство, изразеното съжаление от него по време на досъдебното производство и чистото му съдебно минало.

Като отегчаващи вината обстоятелства, съдът установи, високата обществена опасност на извършеното деяние от страна на обв. М.. 

При индивидуализацията на наказанието, СЪДЪТ отчете, както смекчаващите така и отегчаващите вината обстоятелства.

Като взе предвид наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, посочени по–горе, обстоятелството, че деецът не е с висока обществена опасност, финансовото му състояние към настоящия момент, СЪДЪТ  счита, че следва да определи наказание към минимума – 1000 лв.

По изложените мотиви, съдът постанови своето решение.

 

                                                                                                    

                                                                         

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: