№ 97
гр. Разград, 10.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Д.а
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно
гражданско дело № 20233300500059 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 274 - чл. 279 вр. чл. 129, ал. 4 във вр. ал. 3,
изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба ищеца "ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД"
АД, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление гр. Разград, п.к. 7200,
Индустриална зона ул. Ч. № 7, представител- М.Н.К. – изпълнителен
директор, чрез пълномощника старши юрисконсулт И.С.Ю., срещу
Определение № 95 от 26.01.2023 г. постановено по гражданско дело №
20223330101703 по описа за 2022 година на Районен съд – Разград. С
обжалвания акт, на осн. чл. 129, ал. 4 във вр. ал.3 ГПК, е върната исковата
молба и е прекратено производството по делото срещу ответника А.М.К.Н.,
ЕГН **********, с адрес гр. Разград, бул. А.В. № 56, вх. А, ет.6, ап. 14 и
съдебен адрес гр. Разград, бул. А.В. № 58, вх. Г, адвокатска кантора № 5.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно съдът прекратил
производството и е върнал исковата молба. Твърди, че не са налице сочените
от първоинстанционния съд нередовности в исковата молба. Моли въззивния
съд да отмени обжалвания съдебен акт и да върне делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия. Излага подробни съображения.
Насрещната страна – ответницата А.М.К.Н., чрез пълномощника си
адвокат Д. Б. Д. от АК – Разград, е подала писмен отговор на жалбата. Намира
жалбата за недопустима, а по същество – неоснователна. Моли обжалвания
съдебен акт да бъде потвърден. Излага подробни съображения. Претендира
разноски.
Разградският окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се
запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна
1
проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната
жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г.,
ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана
е в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а
разгледана по същество – за основателна, поради следните съображения от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 от
"ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД" АД срещу А.М.К.Н. за установяване
дължимостта на сумите 9,45 лв. за потребена от него топлинна енергия за
периода от 30.04.2021 г. в имот, находящ се в гр.Разград, ул.“А.В.“, №58,
вх.В, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
21.09.2022 г. и 0,19 лв. обезщетение за забава за периода от 09.07.2022 г. до
20.09.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1085/2022
г. Сочи, че ответникът е потребител на топлинна енергия в горепосочения
недвижим имот, че същият е ползвал такава и не са заплатил тази сума,
поради което ищецът е поискал, а съдът е издал заповед за изпълнение № 575
от 13.06.2022г. по ч.гр.д.№ 1085/2022 г. В последствие, след издаването на
заповедта, на 08.07.2023г. с пощенски запис ответницата е платила на ищеца
сумата 85 лв., с която ищецът е покрил първо разноските в производството по
чл.410 от ГПК, след това лихвите, натрупани до момента на плащането
Претендира и за заплащане на направените в това производство разноски.
С разпореждане №3353/28.11.2022 г. първоинстанционният съд е
оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца, че в
едноседмичен срок следва да посочи: 1.в каква поредност и в какъв размер е
извършил погасяване на задълженията на ответника за главница и лихви в
общ размер от 87,27 лв. с платените 85 лв.; 2.приема ли за тъжденствени
понятията "сградна инсталация" и "дялово разпределение"; 3. размера на
начислените месечни прогнозни сметки от процесния период, като определи
частта от отопление с уреди и частта от дялово разпределение/сградна
инсталация, както и дали има начислявани други такси и извършено годишно
уравнение. На ищеца са указани и неблагоприятните последици от
неизпълнение указанията на съда в срок.
Ищецът е депозирал молба с изх. №586/12.12.22 г. и вх. № 10947 от
12.12.2022г. за отстраняване на нередовности /л. 85 – 87 РС/.
С обжалвания акт съдът на основание чл. 129, ал. 4 във вр. ал.3 ГПК е
върнал исковата молба, като е приел, че констатираните нередовности не са
отстранени в срок. Посочил, че в горепосочената молба с изх. №586/12.12.22
г. и вх. № 10947 от 12.12.2022г., ищецът пояснява на съда по т.3 от
указанията, че разделянето на енергията за отопление и за сградна инсталация
се извършва от дяловия разпределител в изравнителните фактури, както и че
2
това разпределение е посочено в инидивидуалната справка, без да посочи
конкретните суми на различните компоненти и периода, за който същите се
претендират.
Определението е неправилно.
Заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, съгласно чл. 410,
ал. 2 ГПК трябва да отговаря на посочените изисквания, едно от които е да
съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането -
фактите, от които произтича претендираното материално право и които
индивидуализират вземането. Предявяването на установителния иск
предпоставя издадена заповед по чл. 410 ГПК, оспорена от длъжника, което
поражда правния интерес на кредитора да се постанови решение, с което да се
установи със сила на пресъдено нещо съществуването на същото оспорено
вземане, предмет на заповедта, за да може тя да послужи като изпълнителен
титул за принудителното му събиране. С иска по реда на чл. 422 ГПК
кредиторът продължава защитата си по повод направени възражения в
заповедното производство от длъжника. Ищецът по установителния иск в
обстоятелствената част на исковата молба индивидуализира вземането -
материалното право, чието изпълнение претендира в заповедното
производство. Предмет на иска е съществуването на вземането по заповедта
за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение. Съдът извършва
преценка за идентичност на претендираното субективно материално право
съобразно неговата индивидуализация, въведена от ищеца със заявените
основание и петитум.
В процесната искова молба ишецът изрично посочил, че претендира
признаване за установено по отношение на ответника, че ответникът му
дължи следните суми:
9,45 лв. за потребена от ответника топлинна енергия за периода от
30.04.2021 г. в имот, находящ се в гр.Разград, ул.“А.В.“, №58, вх.В,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
21.09.2022 г.,
0,19 лв. обезщетение за забава за периода от 09.07.2022 г. до 20.09.2022
г.
В конкретния случай в обстоятелствената част на предявения
установителен иск ищецът е конкретизирал вземанията по основание и
размер, като от изложените твърдения е видно, че е налице идентичност в
претендираното субективно материалното право с индивидуализираното
такова в заповедното производство. Допълнително ищецът сочи единствено
обстоятелството, че след подаване на заявлението е постъпило плащане в
размер от 85 лева, с което е погасено част от претендираното вземане.
Ищецът посочил, че в изпълнение на чл. 76, ал.2 ЗЗД и чл. 41, ал.4 ОУ, с
получената сума от 85 лв. са покрити първо разноските по заявлението за
издаване на Заповед по чл. 410 и сл. ГПК, след това лихвите, натрупани до
този момент и накрая частично главницата по фактурите за топлинна енергия.
3
В исковата молба е посочено, че в резултат на плащането, ответникът
оставало да заплати на ищеца претендираните с исковата молба суми.
Настоящият съдебен състав намира, че с така извършената
конкретизация, ищецът не е допуснал сочените от първата инстанция
нередовности в исковата молба и е налице пълна идентичност между
вземанията по издадената заповед за изпълнение и вземанията, предмет на
предявения установителен иск.
Що се касае до посоченото от ищеца допълнително обстоятелство, а
именно - извършено от длъжника плащане след депозиране на заявлението в
размер на 85 лева, настоящият съдебен състав намира следното: Дори и
ищецът изрично да посочи, че не може да направи уточнение каква сума
и за каква част от периода е погасена с това плащане, то този въпрос се
явява спорен и преценката относно погасителния ефект на плащането не
е свързана с редовността на исковата молба, а с разрешаване на спора по
същество. Такава е и съдебната практика по сходни казуси намерила израз в
Определение № 114 от 14.02.2018 г. на ОС - Враца по в. ч. гр. д. № 83/2018 г.
В обобщение на изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното
определение е постановено в нарушение на процесуалния закон, с оглед на
което следва да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 95 от 26.01.2023 г. постановено по
гражданско дело № 20223330101703 по описа за 2022 година на Районен съд –
Разград.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на касационо обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4