О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 07.11.2018г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на седми
ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно
частно гражданско дело № 2463 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 396, ал. 1
от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба
на Т.Д.Л. срещу Определение № 10368 от 18.09.2018г. по гр.д. № 13997/2018г. по
описа на ВРС, ХХХIV-ти
състав, с което на основание чл. 390,
ал. 1 вр. чл. 391, ал. 1, т. 1 вр. чл. 397, ал. 1, т. 1 от ГПК е допуснато
обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД предявим от Й.П.М.
с ЕГН ********** и с адрес: *** срещу Т.Д.Л. с ЕГН ********** и с адрес: *** за
осъждане на ответицата да заплати на ищеца сумата от 20 000.00 лева, частичен иск от сумата от 86 971.50 лева,
претендираната като получена без основание от Л. сума в периода от м. март
2016г. до м. януари 2018г, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот: дворно място с площ от 630 кв.м.,
находящо се в с. Казашко, община Варна, представляващо парцел ІV-611 в кв. 10
по плана на селото, при граници: улица, УПИ ХІV-620, УПИ ІІ-610, ІІІ-609 и УПИ
V-612, ведно с построената в мястото на основание разрешение за строеж №
10/08.05.1997г. стопанска постройка-второстепенна сграда с площ от 80 кв.м.,
както и намиращия се в имота незаконен строеж – жилищна сграда, до размера на
обезпеченото вземане.
Частната жалба е основана на
оплаквания за неправилност, немотивираност и необоснованост на определението.
Изложените доводи са за нередовност на исковата молба, по която е допуснато
обезпечението, доколкото с оглед твърденията, че в периода март. 2016г.-май
2018г. Т.Л. е изтеглила/превела сумата от 86 917.50 лв., не е посочен за
кой период е предявен частичния иск за сумата от 20 000 лв. Сумите са
изтеглени за заплащане на сметки към ВиК, Енерго-Про Продажби, както и за
ремонт на МПС и за заплащане на суми по сключен договор за строителство в с.
Казашко. Съдебният състав не е обсъдил всички относими писмени доказателства,
като не е съобразил, че се претендира връщане на суми, за които бъдещата
ответница е имала право по своя преценка да извършва правни и фактически
действия по заплащане на суми към трети лица. Наред с това е наведе довод, че
възбранения имот е несеквестируем по смисъла на чл. 444 от ГПК. Моли в тази
връзка да се отмени обжалваното определение, а молбата за обезпечение – бъде
отхвърлена като неоснователна.
В отговор на жалбата, депозиран по
реда и в срока по чл. 396, ал. 2, пр. I от ГПК, Й.П.М. – молител по обезпечението оспорва доводите в
жалбата. Излага други, с които обосновава правилност и законосъобразност на
определението. При евентуална отмяна, доколкото бъдещата ответница не притежава
друго имущество, ищецът би се лишил от единствената възможност да събере
вземането си, предмет на бъдещия обезпечен иск. Моли частната жалба да се
остави без уважение.
При служебна проверка, съдът
констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 396, ал. 1 от ГПК срещу
обжалваем акт – определение, което
попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от страна с правен интерес
от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Производството пред ВРС е
образувано по молба на Й.П.М., основана на твърдения, че въз основа на
нотариално заверено пълномощно № 9632/12.07.2016г. на Нотариус Роза Кожухарова,
като пълномощник на молителя, бъдещата ответница изтеглила от сметките му в
лева и валута общата сума от 86 971.50 лева в периода м. март 2016г.-м.
януари 2018г., като отделните тегления са индивидуализирани по номер на сметка,
момент и размер на изтеглената сума. Независимо от отправената до нея покана,
понастоящем ответницата отказва да му предаде изтеглените от негово име суми.
Ето защо, молителят възнамерява да предяви срещу Л. осъдителен иск за осъждане
на последната да му заплати сумата от 20 000 лв., предявен като частичен иск
с цена на цялото вземане от 86 971.50 лв., представляваща изтеглени от нея
средства от банковите сметки на ищеца, с която сума тя се е обогатила неоснователно
за негова сметка. Отправил искане за обезпечаване на бъдещия иск да се наложи
възбрана върху единствения собствен на ответницата недвижим имот в с. Казашко.
След преценка на твърденията в
молбата, придружаващите я писмени доказателства, нуждата от обезпечение и
адекватността на предлаганата мярка, с обжалваното определение, ВРС допуснал
исканото обезпечение, налагайки възбрана върху недвижимия имот, собствен на
бъдещия ответник.
ВОС, за да се произнесе съобрази
следното:
Обезпечение на иск, съгласно чл.
391, ал. 1 от ГПК, се допуска от съда, когато обезпечаваният иск е допустим и
са налице визираните в тази норма процесуални предпоставки - искът е подкрепен
с убедителни писмени доказателства или с гаранция по чл. 180-181 от ЗЗД /т. 1/
и без обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по бъдещото съдебно решение /т. 2/. Убедителността
по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК на писмените доказателства
предпоставя представяне на такива доказателства, от които могат да се правят
изводи, че правото, предмет на защита с иска, вероятно съществува в правната
сфера на ищеца, респ. че отричаното от ищеца право вероятно не съществува в
правната сфера на ответника. Обезпечителната нужда се преценява от съда
съобразно конкретните твърдения и факти по делото, без да е необходимо да се
доказва от ищеца. Допускането на обезпечение е обусловено освен от посочените
предпоставки на чл. 391, ал. 1 от ГПК, също и от съответствието между
обезпечителната мярка и търсената чрез иска правна защита.
В случая от изложените в молбата
конкретни фактически твърдения, обосновали единна обстоятелствена част на
бъдещата искова молба, ВРС правилно е приел, че бъдещият иск е допустим. От представените
множество писмени доказателства от друга страна, правилно съдът е обосновал извод
за вероятно наличие на неоснователно разместване на блага от патримониума на ищеца в този на ответницата, без наличие на правно
основание, оправдаващо
това разместване.
След съвкупна преценка и съпоставяне на твърденията в молбата с представените
писмени доказателства, съобразявайки характера на бъдещия иск правилно е
формирал извод за наличие на обезпечителен интерес в полза на молителя, както и
за адекватност на предлаганата мярка на интереса от обезпечаване. Неоснователни
в тази връзка са доводите в жалбата за неконкретизиране на частичния иск по период,
доколкото в молбата всяко теглене е индивидуализирано, както по размер, така и
по момент на изтегляне на сумата. Неотносими в рамките на производството по чл.
390 от ГПК от друга страна са възраженията на ответницата за наличие на
основание за настъпилото разместване на блага между страните, както и за
несеквестируемост на възбранения имот. Въпросът
за това, доколко упълномощаването притежава или не значението на правно
основание за разместването на имуществени блага, като въпрос по същество на
спора е относим към основателността на иска, а въпросът за несеквестируемостта
на имота – към насочване на принудителното изпълнение в рамките на изпълнителното
производство.
По изложените съображения, съдът
приема, че обжалваното определение е правилно, а частната жалба –
неоснователна. По наведените в нея оплаквания жалбата следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната
жалба на Т.Д.Л. срещу Определение № 10368 от 18.09.2018г. по гр.д. №
13997/2018г. по описа на ВРС, ХХХIV-ти състав, с което на
основание чл. 390, ал. 1 вр. чл. 391, ал. 1, т. 1 вр. чл. 397, ал. 1, т. 1 от ГПК е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 59, ал. 1
от ЗЗД предявим от Й.П.М. с ЕГН ********** и с адрес: *** срещу Т.Д.Л. с ЕГН **********
и с адрес: *** за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 20 000.00 лева, частичен иск от сумата
от 86 971.50 лева, претендирана като получена без основание от Л. сума в
периода от м. март 2016г. до м. януари 2018г, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот: дворно
място с площ от 630 кв.м., находящо се в с. Казашко, община Варна,
представляващо парцел ІV-611 в кв. 10 по плана на селото, при граници: улица,
УПИ ХІV-620, УПИ ІІ-610, ІІІ-609 и УПИ V-612, ведно с построената в мястото на
основание разрешение за строеж № 10/08.05.1997г. стопанска
постройка-второстепенна сграда с площ от 80 кв.м., както и намиращия се в имота
незаконен строеж – жилищна сграда, до размера на обезпеченото вземане
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.