Р Е Ш Е Н И Е №261692
10.06.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 3829/2020 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Искова молба на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София,
ул. Московска № 2, и съдебен адрес *** , против двама солидарно
отговорни ответници: А.А.А., ЕГН **********,
и М.С.А., ЕГН **********.
Според изложеното в нея, на дата 09.06.2009
год., между банката – ищец, от една страна, и А. С. А., ЕГН **********, бил
сключен договор за кредит. По силата на договора банката предоставила на
двамата кредит в размер на 4500 ( четири хиляди и петстотин) лева , напълно
усвоени. Кредитът следвало да върнат заедно с възнаграждение на кредитора, съобразно приложен погасителен план, при 120
равни месечни погасителни вноски, дължими на седмо число от месеца, всяка от които в размер на 72.46 лева. Договорен бил
годишен лихвен процент 14.95 % на годишна база , и годишен процент на разходите от
16.94 процента. М.А. се задължила писмено да отговаря за изпълнението на
задължението на А.
Кредитополучателя платил част от вноските,
след което преустановил обслужването на кредита. Наследството му било открито
на дата 05.01.2017г, а единствен призован да го наследи бил ответника;
останалите наследници на кредитополучателя се отказали от наследството му.
Срокът на договора изтекъл на дата
10.06.2019г., като към тази дата останали неплатени общо 30 броя вноски.
За неплатените по договора суми, ищецът се
снабдил със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, издадена
по ч. гр. дело № 17515 по описа на РС Пловдив за 2019г. Заповедта била връчена
на длъжниците по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК , при което банката - кредитор, на
която е даден срок по чл. 422 от ГПК , иска от съда да постанови решение, с
което да признае за установено спрямо А.А.А. , ЕГН **********, че й дължи
544.36 лева главница , 203.45 лева от възнаградителната лихва за периода от
07.01.2017г. до 09.06.2019г., обезщетение за забава в размер от 55.14 лева за
периода от 14.01.2017г до 09.06.2019г. , разход при изискуем кредит в размер от
36.33 лева , 21.19 лева други такси. По отношение на М.С.А., ЕГН **********,
искането е да се признае за установено съществуването на вземането в пълен
размер : 1797.88 лева главница към дата 25.10.2019г. , 671.94 лева от
възнаградителната лихва за периода от 07.01.2017г. до 09.06.2019г., обезщетение
за забава в размер от 182.11 лева за периода от 14.01.2017г до 09.06.2019г. ,
разход при изискуем кредит в размер от 120 лева , 70 лева други такси, като
искането е , тя да бъде осъдена солидарно с първия ответник. Банката претендира и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът А. оспорва иска като неоснователен,
като отговорът му е депозиран в срока по чл. 131 ГПК.Ответникът А. не се
ангажира със участие в производството.
Вещото лице по счетоводната експертиза дава
заключение, че сумата от 4500 лева е изцяло усвоена от кредитополучателя на
дата 09.06.2009г., като дължимите вноски са били плащани от пенсията му до
09.01.2017г.. Към 24.102019г, датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда , остават за плащане 1797.88 лева главница към дата 25.10.2019г. ,
735.97 лева от възнаградителната лихва
за периода на целия договор, обезщетение за забава в размер от 182.11 лева за
периода от 14.01.2017г до 09.06.2019г., разход при изискуем кредит в размер от
120 лева.
Установителни искове за вземане на договорно основание
- чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, чл. 240 от ЗЗД и чл. 138 от ЗЗД –
по отношение на М.А..
Исковете са
допустими, има идентичност между вземането, така, както е описано в
издадена заповед, и това , предмет на иска. Спазени са сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК.
Предвид изложените от страните факти и
ангажираните от тях доказателства, съдът съобрази следното:
На л. 6 от делото е представено копие от
договора за кредит за текущо потребление от датата 09.06.2009г., по силата на
който банката е отпуснала на А.А., ЕГН **********, сума от 4500 лева, която
последният, видно от заключението на вещото лице, е усвоил изцяло по нарочна
банкова сметка. ***, и с оглед това , че
договора за заем е реален, тоест, независимо от формата, съществуването
му се предпоставя от предаването на сумата на кредитополучателя, не отрича
сключването му. По настъпилото наследствено правоприемство също не се спори ,
по делото са приложени протоколни
определения на съдилищата, че ответника е приел изрично наследството на
кредитополучателя, докато всички останали призовани към наследяване низходящи и
роднини на кредитополучателя са се отказали от това наследство. За А.А. е
възникнало валидно задължение да плати по договора пълното остатъчно задължение
– той е единствен наследник.
Предвид
това, че договора е подписан и от ответника А., която се е задължила да
отговаря за връщането на сумите по него , съдът не отрича и възникването на
нейно облигационно задължение да върне полученото и останалите договорени плащания.
Отговорността на отв. А. се ангажира по силата
на договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 от Закона за задълженията и
договорите, след като се е задължила да отговаря за връщането на сумата с
цялото си имущество. Прие се (съобразно т. 4б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС) , че съдилищата и служебно следят за
спазването на срока по чл. 147 от Закона за задълженията и договорите, доколкото същия е преклузивен.
Тъй като в конкретния случай кредиторът е приел плащане на части, поставя се
въпроса, от коя дата тече срока по чл. 147 от ЗЗД по отношение на А. – дали от датата на падеж на всяка от
вноските, или от датата на обявяването на предсрочната изискуемост и само за
вноските с ненастъпил падеж. При
уговорен за връщането срок в полза на длъжника , вземането на кредитора е
възникнало, но той още не може да търси насрещната предстация от длъжника - тя
не е изискуема. Този постулат важи и тогава, когато кредиторът е приел плащане
на части, тоест, при изтичането на срока , вземането става ликвидно и изискуемо
в съответната си част; дори да бъде обявено изцяло за предсрочно изискуемо в
един по – късен момент, това не рефлектира върху началната дата на изискуемостта на вноските с настъпил падеж. Тоест, срок по чл.
147 от ЗЗД тече за кредитора от по – ранната от двете дати – от датата на падежа
или от датата на предсрочната изискуемост, стига последната да е обявена по
надлежен ред; изискуемостта дава възможност на кредитора да предяви иск за
реалното изпълнение на всяко отделно задължение. В случая, твърдения за
настъпила предсрочна изискуемост в
исковата молба няма, заявлението за издаване на заповед за плащане е подадено в
съда на дата 25.10.2019г, следователно ,
погасено е вземането на кредитора срещу поръчителя за всички вноски с настъпил
преди 25.04.2010 г падеж, тези , дължими на дати 07.05.2019г и 09.06.2019г
,които са на обща стойност от 127.15 лева –главница , и 2.33 лева-
възнаградителна лихва. Тук следва да се
отбележи , че съдът не кредитира като достоверно твърдението в исковата
молба , че последната неплатена вноска ( с падеж 09.06.2019г ) е в размер от
369.99 лева, тъй като за страните не е имало основание да се отклонят от
първоначално договорения погасителен
план; различни дати на изискуемост на вноските не са договаряни.
На следвящо място, договорът попада под разпоредбите
на отменения Закон за потребителския
кредит и следва да се подчинява на закрепените
там правила за потребителска защита на кредитополучателите. Приложима е
редакцията на отменения ЗПК, обн., ДВ,
бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., изм. и доп., бр. 105 от
22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 110 от 30.12.2008 г., но не се
намериха основания по чл. 14 от същия, договорът да бъде прогласен за
недействителен. Не се намериха в него и неравноправни клаузи по смисъла на чл.
143 – 146 от Закона за защита на потребителите .
Между страните е договорено ( чл. 23.1 от
общите условия ) и заплащането на такси. В тази част , исковете останаха
недоказани по размера си – ищцовото дружество не ангажира никакви доказателства
за този размер , например тарифата по чл. 14 от договора, с която ответниците
да са запознати. В подписаните общи и специални условия няма посочени размери
на таксите „разход при изискуем кредит „
или „други такси „ , съответно,
съдът може да формира извод за
основателност на искането въпреки заключението на вещото лице за дължимостта
им.
Следователно
, исковете против А.А. следва се уважат до размер на претенцията за
главница и лихви , и да се отхвърлят за
таксите , а отговорността на поръчителя се лимитира до вноските с неизтекъл
срок по чл. 147 от ЗЗД; обезщетение за забава за претендирания период в тежест
на на М.А. не може да бъде присъдено , тъй като е погасено вземането за
забавени главница и кредиторово възнаграждение.
Разноските се възлагат в тежест на
ответниците пропоционално на уважената
част от исковете.
Общия
размер на направените от банката разноски е 1260.12 лева , като пропоционално
на уважената част, дължат се 309.89 лева
( 1260.12 /3791.55*932.43 ). Ответниците не са направили собствени разноски по
делото, били са представлявани от назначен от съда особен представител.
Воден от изложеното и на
основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на А.А.А.,
ЕГН **********, че в отношенията между
страните, дължи на „Банка ДСК“ ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
София , ул Московска № 19, следните суми по договор за кредит за текущо
потребление от дата 09.06.2009г, за които е издадена заповед за плащане по частното дело № 17515 по опис на ПРС за
2019г.: 544.36 лева главница , 203.45 лева възнаградителна лихва за периода от
07.01.2017г. до 09.06.2019г., и обезщетение за забава в размер от 55.14 лева за
периода от 14.01.2017г до 09.06.2019г., ведно със законната лихва върху сумата
от 747.81 лева ( сбор на главница и възн. лихва ) от датата на подаването на заявлението в съда
– 25.10.20219г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта, представляваща разход при
изискуем кредит в размер от 36.33 лева и
21.19 лева други такси, като недоказани.
Признава за установено по отношение на М.С.А.,
ЕГН **********, че в отношенията между страните, дължи ( солидарно с А.А.А.,
ЕГН **********) на „Банка ДСК“ ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в София , ул Московска № 19, следните
суми по договор за кредит за текущо потребление от дата 09.06.2009г. и договор
за поръчителство от същата дата, за които е издадена заповед за плащане по частното дело № 17515 по опис на ПРС за 2019г.: 127.15 лева –главница и 2.33 лева- възнаградителна лихва за периода
от 07.01.2017г. до 09.06.2019г., като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ над тези размери до
пълните предявени такива от 1797.88 лева главница и 671.94 лева от възнаградителната лихва, и
изцяло – в частта , представляваща обезщетение за забава в размер от 182.11
лева за периода от 14.01.2017г до 09.06.2019г. , разход при изискуем кредит в
размер от 120 лева , и 70 лева други такси, като неоснователни.
Осъжда А.А.А., ЕГН ********** и М.С.А., ЕГН **********,
да заплатят на „Банка ДСК“ ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
София, ул. Московска № 19, сумата от 309.89
лева разноски по двете дела.
Решението подлежи на обжалване пред състав на Окръжен съд гр.Пловдив, в
срок от две седмици от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ