РЕШЕНИЕ
№ 164
14.05.2019 г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 23.04.2019 г., в следния състав:
Председател
: Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Мл. с-я Симона Кирилова
При участие на секретаря Катя Станоева като разгледа докладваното
от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 181 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Макс колект“ООД срещу Решение
№ 1394 от 14.12.2018г., постановено по гр. д. № 5957/2018г.
по описа на Пернишки районен съд, с което са уважени предявените от С.С.П. отрицателни установителни
искове по чл. 439 от ГПК с предмет недължимост на вземания
по изпълнителен лист от 24.10.2013 г. издаден въз основа на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 5142/2013 г. на ПРС като е осъден за
заплащане на деловодни разноски.
С жалбата моли решението да бъде отменено и исковете
да бъдат отхвърлени.
Изложени са оплаквания срещу правните изводи на ПРС,
че влизането в сила на заповедта за изпълнение не прекъсва давностния
срок,както и за приложимия срок.
Изложено е и твърдение, че в изп.
лист имало фактическа греша. Заповедното дело не било от 2012 г., а от 2013 г. Постъпил е
отговор на жалбата, с който същата се оспорва и се иска потвърждаване на
решението.
При проверка
по чл. 269 ГПК Пернишки окръжен съд констатира, че решението е валидно и
допустимо. Относно неговата правилност ПОС е ограничен до оплакванията в
жалбата и императивните материални норми.
От приетото във възивното
производство ч.гр.д. 5142/2013 г. на ПРС се установява от
фактическа страна, че на 17.07.2013 г. срещу ищеца
и в полза на „Макс телеком“ ООД (неучастващо в делото) е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите предмет на исковата молба.
Същата е връчена на ищеца-длъжник на 07.10.2013 г. чрез
неговата майка видно от отрязъка на съобщението върнат в съда. Заповедта е
влязла в сила на 21.10.2013 г, поради липсата на възражение
от длъжника. На 24.10.2013 г. е констатирано влизането в
сила на заповедта и е разпоредено издаване на
изпълнителен лист. Изпълнителен лист е издаден (видно от преписа на
изпълнителното дело) на 24.10.2013 г., но в него е
посочена година 2012 г. като година на образуване на
заповедното дело.
На 25.05.2015 г. е извършено цедиране на вземането на „Макс телеком“ ЕООД към ответника в настоящото дело „Макс колект“ ООД. Факта на цесията не е спорен
между страните по делото.
По искане на настоящият ответник с молба от
17.07.2018г. , в която е поискан запор на банкови сметки е образувано
изпълнително дело 1743/2018г. на ЧСИ Бадев. На
25.07.2018г. са изпратени запорни съобщения за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение и до три банки за запор върху
банкови сметки.
На 30.08.2018г. е постъпила по изп.
дело молба от длъжника (ищеца по исковете) с приложена обезпечителна заповед за
спиране на изпълнителното дело, издадена от ПРС. На 20.09.2018г ЧСИ е
постановил спиране на изпълнението.
При така установените факти ПРС е уважил исковете като
е приел, че приложимия давностен срок е тригодишен и
е изтекъл преди да се образува изпълнителното дело при ЧСИ, и преди исковата
молба.
Според ПОС при
така установените факти иска се явява неоснователен. Същият е основан на твърдения за изтекла след влизането
в сила на заповедта погасителна тригодишна давност.
ПОС намира, че с влизане в сила на заповедта за
изпълнение е прекъсната погасителната давност за вземането и е започнала да
тече нова давност.
Влязлата в сила заповед за
изпълнение (какъвто не се спори, че е случая) е приравнена на влязло в сила
решение и давността е пет години съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД и в случая към
датата на исковата молба не е изтекла, считано от 22.10.2013 г., - деня следващ
дена на изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК.
Характерно за влезлите в
сила решения е тяхното установително действие в
отношенията между страните - след влизане в сила на решението страните не могат
да продължават спора. Правното положение е установено и страните са длъжни да
съобразяват своето поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти
и обстоятелства възникнали до приключване на устните състезания след които
решението е влязло в сила - такива факти са преклудирани.
Изключение представляват институтите на отмяна на влязло в сила решение и
случаите ако след устни състезания са настъпили нови факти, даващи право на нов
иск за спорното право.
Аналогично е положението
при влезлите в сила заповеди за изпълнение. Съгласно практиката на ВКС длъжника
по заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или
обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни
до изтичане на срока за възражения. Следователно влязлата в сила заповед има установително и преклудиращо
действие.
Осъдителните решения имат
изпълнителна сила, каквато имат и заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК след
влизането им в сила. Както при съдебните решения, така и по отношение на
заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или дължимостта на вземането само на строго лимитирани
основания - по реда на чл. 423 ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл.
424 или чл. 439 ГПК.
Редът по чл. 439 е приложим
при нововъзникнали обстоятелства, които както при
съдебните решения могат да се релевират чрез иск щом
са настъпили след приключване на устни състезания и съответно не се преклудират.
Основанията по чл. 424 ГПК
са аналогични на основанията за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303, ал.
1, т. 1 с особеност, че се релевират по исков ред.
Видно от гореизложеното
чрез разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК законодателят е придал на
влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
Изрично в Определение № 214 от
15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV Г. О. е
посочено: „Влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се
отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други
актове на ВКС (Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II
т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015
г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2566/2013 г., IV г. о., ГК).
В подкрепа на становището,
че влязлата в сила заповед е приравнена на съдебно решение по смисъла на чл.
117, ал.2 ЗЗД е и практиката на съдилищата:
Решение № 791 на САС по в. гр. д. № 3948/2012 г. недопуснато до касационно
обжалване; Решение № 36 от
23.02.2017 г. на ВнАС по в. т. д. № 699/2016 г.,
недопуснато до касационен контрол; Решение от 28.09.2016г. по в.гр.д.
365/2016г. на ОС Сливен-недопуснато до касационен контрол; Решение
94/30.03.2017г. по в.гр. д. 1040/2017г. на ОС Ст. Загора; Решение
12/20.01.2017г. по в.гр.д. 629/2016г. на ОС Враца и др.
Предвид
гореизложеното на 22.10.2013г. е започнал нов давностен
срок, който е петгодишен, който срок е прекъснат с молбата за образуване на
изпълнителното дело от 17.07.2018г., която съдържа искане за изпълнително действие запор,
а после и с изпращане на запорните съобщения от
25.07.2017г.. и не е изтекъл към датата на исковата молба.
Неоснователни
са възраженията в отговора на жалбата, касаещи грешката в годината на заповедното дело,
изписана в изпълнителния лист. Това е ОФГ, която винаги може да се поправи, а
поправката на листа би имала сила от датата на издаването му, а не от датата на
поправката. Практиката на ВКС посочена в отговора
на въззивната жалба е по чл. 242 от отменения ГПК и не намира приложение към
заповедите за изпълнение издадени по реда на действащия ГПK, които влизат в сила при
неподаване на възражение, за разлика от отменения ГПК, по който несъдебните
изпълнителни основания не влизаха в сила и винаги можеха да се атакуват чрез
иск по чл. 254 или 255 от отменения ГПК.
Поради
горното решението следва да бъде отменено, а исковете отхвърлени.
При
този изход на делото на ответника- жалбоподател се дължат разноски за двете
инстанции. За първа инстанция се дължи адвокатски хонорар в размер на 300,00
лева, реално заплатени видно от договора за правна помощ на л. 30 от делото на
ПРС и който е в минималния по Наредба 1/2004 г. на Висш адвокатски съвет
размер.
За
въззивна инстанция ответника-жалбоподател има право на разноски от 100,00 лев
за държавна такса по въззивното дело и на адвокатски
хонорар в размер на 300,00 лева. Претендирания размер
на хонорара от 600,00 лева е прекомерен (за което има възражение от
ищеца-ответник по жалбата) с оглед това, че делото изобщо не е сложно от правна
или фактическа страна-спора е правен и само за приложимия давностен
срок.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ
:
ОТМЕНЯ
ИЗЦЯЛО Решение № 1394 от 14.12.2018 г., постановено
по гр. д. № 5957/2018 г. по описа на Пернишки районен
съд.
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от С.С.П. с ЕГН ********** и адрес *** срещу „Макс колект“ ООД с ЕИК ********* и
седалище и адрес в гр. София, ул. „Христо Ботев“17, ет. 1, офис 208, искове за признаване за установено, че С.С.П. не дължи на „Макс колект“ ООД сумите
от 39,79 лева главница по фактура **********; 110,00 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на мобилен достъп до
интернет, 12.24 лева лихва за забава в плащането на сумата от 39,79 лева, 25,00
лева държавна такса по ч.гр.д. 5142/2013 г. и 100,00 лева юрисконсултско
възнаграждение за ч.гр.д. 5142/2013 г. на ПРС, за
събиране на които суми са издадени заповед за изпълнение 4419/17.07.2013
г. и изпълнителен лист от 24.10.2013 г. по ч.гр.д. 5142/2013 г. на ПРС и е
образувано изпълнително дело 1743/2018г. по описа на ЧСИ С.Б. с район на
действие Пернишки окръжен съд.
ОСЪЖДА С.С.П. ДА ЗАПЛАТИ на
„Макс колект“ ООД сумата от 700,00 лева разноски за
двете инстанции, от които по триста лева за адвокатски хонорар за всяка
инстанция и 100,00 лева държавна такса по въззивното
дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.