РЕШЕНИЕ
№ 1394
гр. Велико Търново, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20224110100292 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на предявен иск с правно основание чл.124
ал.1 от ГПК вр. чл.26 ал.1 пр.3 и ал.2 пр.4 от ЗЗД.
В исковата молба ищците излагат твърдения, че на ***** починал синът им Х
Н Г., като при подаване на заявление за издаване на удостоверение за наследници им било
обяснено от *****че те не са наследници на Х, тъй като той има дете, което се явява негов
наследник по закон. Ищците сочат, че разбрали, че синът им преди доста години е
припознал като свое дете Д. Х. Г., с ЕГН **********, роден когато синът им Х е бил 17-
годишен и във време, когато той и майката на детето не са се познавали. Сочи се, че детето е
припознато, тъй като по времето, когато е сторено това, синът им живеел на съпружески
начала с майката на детето Д. и припознаването било извършено с единствен мотив да се
удовлетвори желанието на майката на Д. той да има по документи баща. Твърди се, че
ищцата Н. Г. е знаела за това, че синът й е извършил припознаване на ответника, което
научила от самия него и впоследствие след раздялата на сина й с майката на детето Д., синът
й казал, че ще развали припознаването. Ищцата Н. Г. твърди, че е виждала ответника един
или два пъти докато той е бил дете. Оттогава не го е виждала и не поддържат никакви
отношения двамата ищци с ответника. Ищците твърдят, че между сина им и Д. не са били
изградени каквито и да било отношения между родител и дете и след преустановяване на
фактическото съжителство между сина им и майката на ответника Д. през **** г., те не са
поддържали връзка. Ищците считат, че с припознаването, извършено от сина им, са
накърнени добрите нрави, което го прави нищожно, като излагат съображения в тази насока.
1
На следващо място считат, че припознаването, извършено от сина им е лишено от
основание доколкото липсва биологична връзка между него и Д.. Сочат, че припознаването
е извършено с цел да се удовлетворят желанията на майката на Д. и не е мотивирано от
стремеж към създаване на каквито и да било отношения с припознатото дете като
отношения между родител и дете. Заявяват, че за тях като родители на Х съществува правен
интерес от прогласяване нищожността на волеизявлението за припознаване доколкото е от
значение кои са наследниците по закон на сина им Х. С оглед изложеното отправят искане
съдът да приеме за установено, че наследствено правоотношение на основание акт за
припознаване не е възникнало поради нищожност на волеизявлението за припознаване на
сочените от ищците основания за нищожност – чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД и чл. 26, ал.
2, предл. 4-то от ЗЗД. Претендират разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В проведените
открити съдебни заседания, ответникът не се явява и не се представлява.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представените по делото удостоверения за родствени връзки ищците Н. С.
Г. и Н. Х. Г. са родители на Х Н Г., починал на *****.
Видно от представеното по делото в заверен препис удостоверение за раждане от
****г., Д. Х. Г. е роден на ****. от майка Е В К и баща Х Н Г..
Представена е декларация за припознаване от Х Н Г. от ****г., направена пред
длъжностно лице от ********, с която Х Н Г. признава за свое дете Д. Е К.
По делото е представен заверен препис от акт за раждане **** за Д. Е К, в който акт
е посочено, че майка на детето е Е В К, а баща-неизвестен. Върху акта, в графа „забележки“
е отразено, че с декларация за припознаване Х Н Г. признава за свое дете Д. Е К, като
имената на детето стават Д. Х. Г..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Т К П и Е П
К. Свидетелката П, майка на ищцата, разпитана каза, че за припознаването разбрала от
дъщеря си. Разговаряла с внука си Х, който й казал, че е припознал детето, за да не се
разсърди майката на детето Е. Внукът й казал, че ще развали припознаването. Свидетелката
заяви, че тя е виждала детето само веднъж. Винаги, когато внукът й си идвал, я посещавал,
но не говорели за детето. Свидетелката заяви, че не е възможно Х да е биологичен баща на
детето, защото дошли с Е скоро след като се събрали, а тя вече имала дете на **** години.
Свидетелката каза, че детето не е търсело баща си и през годините не са имали отношения.
Свидетелят К, който живее на съпружески начала с ищцата, разпитан каза, че ответникът Д.
е виждал три пъти, а за припознаването разбрал от ищцата Н.. Свидетелят каза, че
припознаването е направеното в период, през който Х и Е били заедно и в началото на
връзката им Х направил припознаването. Свидетелят заяви, че след като Х се разделил с Е
имал намерение да развали припознаването, но починал внезапно. Свидетелят каза, че
неговите впечатления за отношенията между Х и Д. били като на възрастен човек към дете,
2
но не бащински. Свидетелят каза, че Д. не се е обаждал и повече от 15 години няма контакт
с него. Според свидетеля не е възможно Х да е биологичен баща на Д., защото се запознал с
Е около *****г, когато Д. вече е бил на около *****.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим, като по допустимостта на иска се е произнесъл ВТОС с
определение от ****по в.ч.гр.дело №***** по описа на ВТОС.
Разгледан по същество искът е неоснователен по следните съображения:
Съгласно чл.124 ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си,
когато е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
В случая ищците претендират установяване, че наследственото правоотношение на
основание акт на припознаване, извършено от синът им Х спрямо ответника Д., не е
възникнало, поради нищожността на волеизявлението за припознаване на сочените от
ищците основания.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищците са родители на Х Г.,
който е починал на *****. Установи се, че с декларация за припознаване от ***** Х Г. е
припознал за свое дете Д. Е К, роден на *****., чиято майка е Е К. След припознаването и
отразяването му в акта за раждане на детето, имената на детето са Д. Х. Г. и в издаденото
удостоверение за раждане Х Г. е вписан като баща на детето Д..
Ищците считат, че припознаването извършено от синът им е нищожно като
накърняващо добрите нрави и при липса на основание.
Припознаването е едностранно формално изявление на едно лице, че определено
лице произхожда от него. Припознаването е способ за установяване на произхода без
намесата на съда, като волеизявлението не може да бъде контролирано относно верността от
административния орган, който го приема. Припознаването е личен, едностранен,
формален, декларативен и неотменим акт на признаване от родителя,че определено дете е
негово.Липсата на кръвна връзка между него и детето не прави припознаването
нищожно-съгласно постановление № 5/78 год. от 21.II.1979 год. на Пленума на ВС.
Припознаващият не е длъжен да доказва родителското си качество. Поначало се припознава
дете, което припозналият счита за свое и което наистина произхожда от него, но може да
бъде припознато дете, което припозналия счита за свое, но в действителност не произхожда
от него, като мотивите за припознаването могат да бъдат най-различни. Припознаването е
валидно и щом не бъде оспорено или унищожено по надлежен ред, то ще съставлява на
общо основание титул за произход. СК допуска възможност за унищожаване на
припознаването поради порок на волята/грешка, измама, заплаха, недееспособност/.
В конкретния случай не се твърди да е водено производство по оспорване на
припознаването. Синът на ищците приживе или другите процесуално легитимирани лица
съгласно разпоредбите на чл.66 и сл. от СК не са оспорили припознаването, извършено на
3
******-/почти ***********/.
В настоящото производство не се установиха твърдяните от ищците пороци, които да
водят до нищожност на припознаването като едностранно волеизявление. Не се установи
твърдението, че същото накърнява добрите нрави, поради това, че не е извършено с цел да
се изградят типичните семейни отношения. Разпитаните свидетели заявиха, че според тях Х
не би могъл да е биологичен баща на детето Д., но съдът намира, че в това производство не
може да се доказва биологичен произход на едно лице от друго, доколкото за това е
предвидено специално производство и съответния надлежен ред. Освен това, както бе
посочено по-горе, липсата на кръвна връзка не прави припознаването нищожно, защото
може да се припознае и дете, което не произхожда биологично от припознаващия, поради
което не се доказа и другия твърдян от ищците порок за нищожност-липса на основание. От
събраните гласни доказателства се установи, че синът на ищците е поддържал връзка и е
имал отношения с майката на ответника, с която са имали и общо дете Н., роден през ****.
След смъртта на детето им Н. през **** двамата се разделили и не са поддържали връзка,
като ответникът Д. живеел с майка си. Разпитаните свидетели П и К заявиха, че между
синът на ищците и ответника не е била изградена връзка като между баща и син и двамата
не са поддържали дълги години отношения, но съдът намира, че това обстоятелство не води
до нищожност на припознаването. Пороците водещи до нищожност следва да са налице към
момента на извършване на припознаването, а в случая се твърдят отношения или по-скоро
липса на отношения години след това. Конкретните мотиви на синът на ищците да извърши
припознаване на детето Д. биха могли да имат субективен характер, доколкото
припознаването е личен акт. Развилите се впоследствие отношения между синът на ищците
и ответника са ирелевантни за действителността на волеизявлението за припознаване. От
показанията на свидетелите и от личните изявления на ищцата е видно, че Х Г. е съзнавал
извършеното от него припознаване на детето Д. и е съобщил за това на близките си. Без
правно значение за настоящото производство са и твърденията на свидетелите, че Х е имал
намерение да „развали“ припознаването и негови изявления пред тях в тази насока,
доколкото същите не са реализирани от него.
С оглед изложеното съдът намира, че след като не се установи нищожност на
волеизявлението за припознаване, то същото е валиден титул за произход на припознатото
лице Д. Х. Г. от припозналия го като свое дете Х Н Г.. След смъртта на бащата Х Н Г. негов
наследник по закон е синът му Д. Х. Г., поради което искът по чл.124 ал.1 от ГПК за
установяване, че наследственото правоотношение не е възникнало поради нищожност на
припознаването е неоснователен и недоказан.
Ищците са претендирали присъждане на разноски, но с оглед изхода на
производството не следва да бъдат присъждани разноски в тяхна полза.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. С. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес *********
и Н. Х. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес ********* срещу Д. Х. Г. с ЕГН
**********, ,с адрес ********, иск по чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.26 ал.1 пр.3 и ал.2 пр.4 от
ЗЗД за признаване на установено по отношение на ответника, че наследствено
правоотношение на основание акт за припознаване, извършено на **** от синът им Х Н Г.,
починал на *****., не е възникнало поради нищожност на волеизявлението за припознаване
с пороци за нищожност- накърняване на добрите нрави и липса на основание, като
неоснователен и недоказан.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5