О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260449 06.04.2021г., гр.
Пазарджик
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на шести април две хиляди двадесет
и първа година:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
като разгледа докладваното от
съдията Бозаджиев в.ч.гр.дело №188 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на с чл.274 и
сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от С.А.П.,
в качеството й на наследник на Д.А.Т., чрез пълномощника й адв.А.П. против
Определение №1400 от 22.01.2021г., постановено по гр.дело №3247/2020г. по описа
на РС- Пазарджик.
Твърди се, че обжалваното
определение е неправилно и незаконосъобразно и постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила.
В тази насока са изложени
подробни съображения.
Искането е да се отмени
обжалваното определение, с което е върната молбата на С.А.П. за обявяване на
смъртта на Д.А.Т. и съставяне на акт за смърт и прекратено производството по
гр.д.№3247/2020г. по описа на РС- Пазарджик
В срок от другите страни в
процеса- Община Пазарджик и Районна прокуратура- Пазарджик не са постъпили
писмени отговори.
Пазарджишкият окръжен съд намира, че частната жалба е процесуално
допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по същество на жалбата, съдът прецени данните по
делото и намира за установено от
фактическа страна следното:
Производството по гр.д.№3247/2020г.
по описа на РС- Пазарджик е образувано по повод на подадена молба от С.А.П., като
наследник на Д.А.Т., чрез пълномощника й адв.П., с правно основание по чл.549 и
сл. от ГПК, във вр. с чл.14, ал.1 и чл.15 от ЗЛС.
Искането което е направено в
същата е да бъде постановено решение, с което да бъде обявена смъртта на брат й
Д.А.Т., роден на ***г. в с.К., Д., Г. (Б.) М., починал на 13.05.1949г. в
боевете край с.А. К., Г., като за този факт не е съставен акт за смърт и бъде
разпоредено съставянето на акт за смърт на лицето.
Видно от Разпореждане №9455 от
16.12.2020г., първоинстанционният съд е приел, че подадената молба е нередовна.
В тази връзка е указано на молителя в едноседмичен срок от съобщаването да
представи по делото доказателства за представителната власт на лицето, подало
молбата или потвърди извършените от него процесуални действия; лично или чрез
пълномощника си да подпише подадената молба собственоръчно или чрез електронен
подпис; да представи по делото документ за внесена по сметка на РС- Пазарджик
държавна такса в размер на 25лв.; да представи документи, издадени от
компетентните oргани на Република Г. или удостоверение на Министерството на
външните работи, че органите на чуждата държава са отказали да разгледат молбата
за съставяне на акт за смърт на Д.А.Т. или, че няма възможност да се отправи
такова искане; да посочи заинтересованото лице, което е трябвало да състави
документа.
В указания срок е постъпила
молба от пълномощника с приложени към нея пълномощно, документ за платена
държавна такса и подписана от пълномощника първоначално подадена молба.
В молбата е уточнено, че от
съда се иска да се обяви смъртта на Д.А.Т., изчезнал при военни действия, като
се разпореди съставяне на акт за смърт и отбелязване на това обстоятелство в
актовите книги за гражданско състояние. Квалифицирана е молбата, с правно
основание чл.15, във вр. с чл.14 от ЗЛС. Заявено е, че от компетентните органи
на Република Г. не са издадени документи, че са отказали да разгледат молбата
за съставянe на акт за смърт и че молителят не е подавал такава молба до
чуждите органи. Посочил е, че заинтересованото лице, което следва да бъде
конституирано по делото е Община Пазарджик, тъй като там е бил последният
известен постоянен адрес на лицето.
Видно от Определение
№140/22.01.2021г., постановено по гр.д.№20205220103247 по описа на РС-
Пазарджик е върната молбата на С.А.П. за обявяване на смъртта на Д.А.Т. и
съставяне на акт за смърт и е прекратено производството по гр.д.№3247/2020г. по описа на РС- Пазарджик.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна
следното:
Подадената частна жалба е
допустима, като по съществото си е основателна.
В конкретният казус, първоинстанционния
съд е приел, че в подадената молба се навеждат доводи, че на 12.03.1949г. Д.А.Т.,
роден на ***г., който е брат на молителя е заминал като доброволец в Република Г.
и е бил включен в Демократична армия на Г.. Два месеца по- късно- на 13.05.1949г.
е загинал в боевете край с.А. К. на територията на Република Г..
Счел е, че се твърди, че в списъка,
изложен на острова срещу гр.Г., Полска народна република, на убитите бойци от
Демократичната армия на Г. е било изписано името на Д.А.Т. /Д.А.Т./ с
уточнение, че нe се знае как е загинал и къде е погребан.
Приел е, че се твърди още, че
от тогава няма сведения за него и няма съставен акт за смърт от Община
Пазарджик.
Счел е, че с оглед изложените
от молителя факти и обстоятелства и по- конкретно твърдението му, че лицето е
починало с посочване на точната дата и място на смъртта, както и излагане на
обстоятелствата, при които лицето е починало, първоинстанционният съд е приел,
че е сезиран с искане за установяване на смъртта на лицето Д.А.Т. и
разпореждане да бъде съставен акт за смърт на това лице, което се разглежда по
реда на глава 50 от ГПК „Установяване на факти“, а не по реда на глава 51 от
ГПК „Обявяване на отсъствие или смърт“.
В тази насока е прието от районният
съд, че на молителя са дадени изрични указания да представи документи, издадени
от компетентните органи на Република Г., или удостоверение на Министерството на
външните работи, че органите на чуждата държа за са отказали да разгледат
молбата за съставяне на акт за смърт на Д.А.Т. или че няма възможност да се
отправи такова искане, но в указания от съда срок те не са изпълнени.
Счетено е, че след като
молителят не ангажира доказателства за това, че местният орган в държавата,
където се твърди да е настъпила смъртта, не е съставил акт за смърт и че такъв
не може да бъде съставен, съдът намира, че не е изпълнена абсолютната
предпоставка за допустимостта на съдебното производство, съгласно чл.548 от ГПК, поради което провеждането на същото е недопустимо и производството по
делото следва да бъде прекратено.
В настоящият казус, въззивният
съд не може да приеме съображенията на първоинстанционният съд да върне молбата
и да прекрати образуваното пред него производство.
В тази насока следва да посочи,
че не може да има спор, че в съдебната теория и практика на съдилищата се
приема безпротиворечиво, че молбата на чл.542, ал.1 от ГПК е за установяване на
правно значими факти за които законодателя постановява, че следва задължително
да бъдат удостоверени с документ, но документът не е съставен и не може бъда
съставен или е бил унищожен или изгубен, което е условие да се разпореди
съставянето му. Когато има спор относно съществуването на факта, който следва
да бъде удостоверен с документ по повелята на закона, лицето което има интерес
да го установи, разполага с правния институт на обявяване на смърт,
регламентиран от разпоредбите на чл.549- 552 от ГПК, във връзка с чл.9, чл.14 и
чл.15 от МЛС. С обявяването на смъртта на едно физическо лице по съдебен ред,
въз основа на решението по чл.551 от ГПК, общинските власти се задължават да
съставят акт за смърт на лицето. Решението на съда поражда същите правни
последици като тези, произтичащи от действителната смърт. Това решение, с което
се обявява смъртта на безвестно отсъстващия, се ползва с обвързваща
доказателствена сила относно факта на сила за отразените в тях данни и е
средство за публичното им разгласяване. В този смисъл е Определение №424 от
16.05.2017г. на ВКС по гр.д.№5432/2016г., ІІІг.о., ГК.
В конкретният казус,
молителката С.А.П. в подадената от нея молба ясно излага факти, че брат й Д.А.Т.
на 13.05.1949г. е загинал в боевете край с.А. К. на територията на Република Г..
Съответно се прави уточнение, че съгласно списък изложен на острова срещу гр.Г.,
Полска народна република на убитите бойци от ДАГ е било изписано и името на Д.А.Т.
/Д.А.Т./, като не се знае как е загинал и къде е погребан.
Всички тези данни, категорично
определят правен интерес на П. да иска обявяването на смъртта на нейния брат.
Действително същата е заявила в допълнителна молба, че от компетентните органи
на Република Г. не са издадени документи, че са отказали да разгледат молбата
за съставяне на акт за смърт и че молителят не е подавал такава молба до
чуждите органи. Това обаче е направено във връзка с изрично дадени указания на
съда в тази насока, който е оставил без движение първоначално подадената молба.
Ето защо не може да се приема, че молителката изрично навежда доводи определящи
развитие на производството по реда на Глава 50 от ГПК.
Реално искането е за
установяване смъртта на Д.А.Т., което следва да се разглежда в хипотезата
визирана в разпоредбата на чл.15 от Закона за лицата и семейството, съгласно
която: „Когато някой е изчезнал при военни действия или друго събитие, което
дава основание да се предполага, че той е загинал, смъртта може да бъде
обявена, ако са изтекли две години от прекратяването на военните действия или
от събитието.“.
Действително иска се издаване
на акт за смъртта на последния, но това на практика е законова последица от
постановяване на решение на база разпоредбата на чл.551 от ГПК, която визира,
че: „Въз основа на решението, с което е обявена смъртта на едно лице, се
съставя акт за смърт по последния постоянен адрес на лицето или мястото, където
е живяло непосредствено преди изчезването.
При така изложените
съображения, настоящият състав на въззивния съд намира, че определението на РС-
Пазарджик е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени,
тъй като производството по делото следва да се разгледа по реда на Глава 51 от
ГПК „Обявяване на отсъствие или смърт“, като квалификацията е по чл.549 от ГПК,
във вр. с чл.15 от Закон за лицата и семейството.
В последица от това, делото
следва да се върне за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия
по разглеждане на подадена молба по съответния законоустановен ред.
Водим от изложеното,
Пазарджишки окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА Определение №140/22.01.2021г., постановено по гр.д.№20205220103247 по
описа на РС- Пазарджик, с което е върната молбата на С.А.П. за обявяване на
смъртта на Д.А.Т. и съставяне на акт за смърт и е прекратено
производството по гр.д.№3247/2020г. по
описа на РС- Пазарджик.
ВРЪЩА делото на РС- Пазарджик за продължаване на следващите се
съдопроизводствени действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.