Решение по дело №4657/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е  

 

№ 260296/14.09.2020 г.

гр. Врана

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,  ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в откритото заседание на четвърти септември, две хиляди и двадесета година  в състав:

 

                                                                             СЪДИЯ:   ФИЛИП РАДИНОВ

 

при участието на секретаря С. Стоянова.,  като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4657 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 239 от ГПК.

          Образувано е по искова молба, подадена от „В.“ ЕООД срещу Д.Ж.Ж. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1839 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие, в размер на три брутни месечни възнаграждения, след осъществено спрямо ищеца дисциплинарно уволнение със Заповед № 111/01.07.2019 г., издадена от управителят на ищцовото дружество, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

            Ищецът твърди, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, възникнало на 26.03.2019 г. с уговорено месечно брутно трудово възнаграждение в полза на ответника в размер на 613.00 лева, което е било прекратено от работодателя (ищеца) с издаването на заповед за дисциплинарно уволнение, редовно връчена на работника-ответник по делото на 01.07.2019 г.

Направено е искане за заплащане на обезщетение в размер на тримесечното брутно трудово възнаграждение – 1839.00 лева – равно на срока на уговореното в договора предизвестие.

Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски. Ангажират се доказателства.

Препис от исковата молба и приложенията към нея, е връчен на ответника, който в законоустановения едномесечен срок не е депозирал писмен отговор.

            Съдът е сезиран с осъдителен иск, с правно основание чл. 221 ал. 2 от КТ.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238 ал. 1 от ГПК намира, че са налице предпоставките на чл. 239 ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. С разпореждане на съда по чл. 131 от ГПК, връчено лично на 03.06.2020 г., на ответника са указани последиците от неподаването в срок на отговор на исковата молба и неявяването му в първото по делото заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и ангажираните по делото писмени доказателства, в подкрепа на твърдените в исковата молба факти, следва да бъде направен изводът, че предявения иск е вероятно основателен.

Предвид горните съображения, съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната с исковата молба сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.  В съответствие с гореизложеното  предявеният иск по чл. 221 ал. 2 от ГПК  следва да бъде уважен изцяло.

Съгласно чл. 78 ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски по настоящото дело в общ размер на 423,56 лева., съгласно приложения списък.

 

Воден от изложеното, съдът

  

Р Е Ш И :

 

         ОСЪЖДА Д.Ж.Ж., ЕГН **********, адрес *** да заплати на „В.“ ЕООД, ***, офис 1, сумата от 1839.00 лева /хиляда осемстотин тридесет и девет лева/, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение /без предизвестие/, възникнало по силата на индивидуален трудов договор, сключен между ищеца и ответника на 26.03.2019 г., в размер на три месечни брутни трудови възнаграждения, съобразно уговорения в трудовия договор срок на предизвестие, след осъществено спрямо ответника дисциплинарно уволнение със Заповед № 111/01.07.2019 г., издадена от управителя на ищцовото дружество, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.05.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 221 ал. 2 от КТ.

 

            ОСЪЖДА Д.Ж.Ж., ЕГН **********, адрес *** да заплати на „В.“ ЕООД, ***, офис 1, сумата от 423,56 лева /четиристотин двадесет и три лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

 

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 239 ал. 4 от ГПК.

                                                                 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: