Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Пирдоп, 15.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти състав, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесети ноември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя
Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д. № 831 по описа
на съда
за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.422 във вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по
искова молба, предявена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:
********* чрез
пълномощника адв.Г.Х. против Х.И.Д., с която
се иска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на „Еос
Матрикс“
ЕООД сумата от 541.76
лв. - главница
за неплатена парична сума, предоставена и усвоена по
силата на заявление-договор за издаване на кредитна карта VISA №BG-VC108966 от 03.10.2008г. и допълнително споразумение
от 09.09.2014г., неразделна част от договора, сключен между „Юробанк България“АД
и Х.И.Д., прехвърлено чрез договор за цесия на ищеца;
сумата от 41.16 лв. – лихва върху главницата за периода от 03.06.2014г. до
18.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от
28.09.2018г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното
заплащане на дължимата сума. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че вземането е възникнало на
основание „Заявление-договор за издаване на кредитна карта VISA №BG-VC108966“ от 03.10.2008г., Общи условия,
неразделна част от договора и Допълнително споразумение от 09.09.2014г.,
сключени между „Юробанк България“ АД /с предходно наименование „Юробанк и Еф
Джи България“ АД и „Пощенска банка“ АД/ и Х.И.Д.. Действието на договора не
било ограничено със срок. Сочи се, че „Юробанк България“ АД е предоставила на
ответника кредитополучател и картодържател, определен кредитен лимит, чийто
размер е бил посочен при получаване на картата и първото месечно извлечение.
Видно било от месечното извлечение справка, че ответникът е теглил пари в брой
от кредитната карта, но е извършвал плащания и към търговски обект- Germanos в размер на 223.60 лв. Предвиденият в чл.11 от ОУ
начин за погасяване на задълженията бил: изцяло изразходваната за съответния
период сума, посочена в извлечението /без лихва/ или частично - най-малко до
размера на минималната погасителна вноска, в който случай се начислява лихва.
На 09.09.2014г. Х.Д. сключил допълнително споразумение, неразделна част от
„Заявление-договор за издаване на кредитна карта VISA №BG-VC108966“ от 03.10.2008г. С него
длъжникът изрично заявил и се съгласил, че към датата на сключване на
споразумението размера на неговото задължение възлиза на 692.92 лв., която сума
длъжникът следвало да изплати до 10.07.2016г.- краен срок, съобразно
погасителен план. Ответникът направил 3 плащания по сключеното допълнително
споразумение в общ размер на 110 лв., но след 10.11.2014г. – датата на
последното плащане – няма извършени плащания по сключения договор и допълнително
споразумение.
Сочи се в исковата молба, че на 18.01.2016г., по
силата на Договор за прехвърляне на вземания „Юробанк България“ АД е
прехвърлила на „Еос Матрикс“ЕООД Портфейл от вземания, определени и
индивидуализирани в Приложение №4 към Договора за цесия, включително вземането си
към Х.И.Д.. Дължимата сума според ищеца била в общ размер на 582.92 лв., от
които 541.76 лв., представляваща главница и 41.16 лв.- лихва. На 10.07.2016г.
настъпил крайният срок за погасяване на дълга, от която дата /преди образуване
на заповедното производство/ вземането било изцяло изискуемо и дължимо, но на
крайния падеж, както и след това, ответникът не изпълнил договорните си
задължения за погасяване на кредита.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, по делото е постъпил писмен
документ, наименован „отговор“, с който ответникът най-общо възразява
срещу изложеното в исковата молба, като
заявява, че оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.
В съдебното
заседание по разглеждане на делото, ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД се
представлява от упълномощения адв.Г.Х., която поддържа исковата молба, с която
е предявена претенция за главница и договорна лихва. В последното съдебно
заседание адв.Х. не се явява и съответно – не взема становище по съществото на
делото в хода на устните състезания.
Ответникът
Х.И.Д. не се явява в съдебните заседания по делото, но се представлява от
упълномощения адв. С.Ч.. Процесуалният представител на ответника оспорва изцяло
исковата молба – по основание и по размер и моли съда да отхвърли изцяло
предявения иск, тъй като вземанията на ищеца са погасени по давност. Претендира
и разноски.
Съдът, след като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от
фактическа страна:
Ищецът
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е подал
на 28.09.2018 г. до Районен
съд-Пирдоп
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против
ответника Х.И.Д. за дължими суми, произтичащи от договор за
кредитна карта № BG-VC108966,
сключен между „Юробанк България“ АД и Х.Д., въз основа
на което е образувано ч. гр. д. №630/2018г.
по описа на РС-Пирдоп, по което в полза на заявителя е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 644/02.10.2018г. против
длъжника и настоящ ответник, за главница в размер на 541.76 лв. и договорна лихва в размер на 41.16 лв., от които суми са част процесните. Заповедта
за изпълнение е била връчена на длъжника Х.И.Д., който е подал възражение по
чл.414 ГПК в законоустановения срок, твърдейки че „не дължи изпълнение на
претендираната сума“, поради което, на основание чл.415, ал.1 ГПК, на заявителя
е било указано да предяви установителен иск относно вземанията си и същият го е
сторил в законоустановния едномесечен срок.
Видно
от Заявлението-договор за издаване на кредитна карта VISA Electron
от 03.10.2008г. „Юробанк И Еф Джи България” АД е предоставило на ответника по
делото – Х.И.Д., кредитна карта VISA с кредитен лимит 1000
лева при подробно посочени в табличен вид лихвени условия. Към договора са
приложени Общи условия.
Видно
от допълнително споразумение към гореупоменатия договор, сключено на
09.09.2014г. между „Юробанк България“ АД и Х.И.Д., последният – в качеството си
на длъжник, изрично се е съгласил, че към датата на сключване на споразумението
общият размер на вземанията по договора възлиза на 692.92 лв. и че се задължава да внесе сума в
размер на 50 лв. при сключване на споразумението като условие за влизането му в
сила, след което да погаси разликата до размера на дълга на равни месечни
вноски от по 30 лв. за периода от 10.10.2014г. до 10.06.2016г. и последна
изравнителна вноска от 12.92 лв., дължима на 10.07.2016г. съгласно погасителен
план. Съгласно клаузите на споразумението от 2014г. при непогасяване изцяло или
частично в срок на която и да е вноска от споразумението, действието на
последното се прекратява и Банката има право да обяви за изцяло предсрочно
изискуемо вземането си за възстановяване на целия кредит, без да се прекратява
действието на договора.
Установява се от приетия по делото
Договор за прехвърляне на вземания от 18.06.2016г., че на основание чл.99 ЗЗД „Юробанк България" АД е прехвърлила на
ищеца „ЕОС Матрикс” ООД вземанията към свои длъжници, описани в
Приложение №1 - неразделна част от договора, представляващи Портфейл от вземания, които цедентът се е съгласил да
прехвърли, а цесионерът се е съгласил да приеме. Към договора е представено и Приложение №1 към него, видно от което ответникът по делото е включен в списъка на длъжниците и там са посочени индивидуализиращи данни за
длъжника и вземането- име и ЕГН на длъжника, вид и номер на договора, както и
размер на дължимата сума – 541.76 лв. главница към 31.12.2015г. и 41.16 лв.
лихва към 31.12.2015г. Част от договора е и Потвърждение за извършената цесия,
на основание чл.99, ал.3 ЗЗД. С изрично пълномощно „Юробанк България“ АД е
упълномощила „Еос Матрикс“ ЕООД, във връзка с договор за прехвърляне на
вземания от 18.01.2016г., да уведоми физическите лица-длъжници по договори за
потребителски кредити за прехвърлянето към Дружеството на вземанията на Банката
– предмет на Договора за прехвърляне на вземания. Пълномощното е с валидност до
31.01.2021г.
Представено
е към исковата молба уведомление за извършено прехвърляне на вземания от
„Юробанк България“ АД чрез „Еос Матрикс“ ЕООД, адресирано до Х.И.Д., с което
последният бива уведомен за сключения на 18.01.2016г. договор за цесия и че по
силата на същия договор „Еос Матрикс“ ЕООД е новият му кредитор по вземането,
произтичащо от заявление-договор за издаване на кредитна карта VISA № BG-VC108966 от 03.10.2008г. и Допълнително споразумение от 09.09.2014г.
По делото е допусната и
изслушана Съдебно-счетоводна експертиза, според коятo
размерът на отпуснатия на Х.И.Д. от страна на „Юробанк и
Еф Джи България“ АД кредит и усвоен от него кредит по договор за издаване на
кредитна карта от 03.10.2008г. е 400 лв. Вещото лице е установили, че кредитът
е усвоен посредством 4 тегления в брой в общ размер на 380 лв. /на
27.10.2008г.; на 18.11.2008г.; на 24.11.2008г. и на 27.11.2008г./ и покупка на
стоки от магазин на Germanos
– 12 на брой в общ размер на 223.60 лв. и кредитния лимит е превишен към
28.10.2009г. с 203.60 лв. Посочено е, че по кредита са направени четири
погашения: на 27.11.2008г. – 20 лв.; на 18.12.2008г. – 30 лв.; на 09.09.2014г.
– 50 лв.; на 07.10.2014г. – 30 лв.; на 10.11.2014г. – 30 лв. С внесената на
27.11.2008г. сума от 20 лв. били погасени такси за теглене в брой от 20 лв. С
внесената на 18.12.2008г. сума от 30 лв. били погасени лихви от 2.85 лв. и
главница 27.15 лв. С внесената на 09.09.2014г. сума от 50 лв. са погасени такса
теглене в брой 1 лв., такса блокиране на карта 12 лв., такса надхвърлен лимит
14.15 лв. и такса за администриране на просрочен кредит 22.85 лв. С внесената
на 07.10.2014г. сума от 30 лв. била погасена такса администриране на просрочен
кредит 7.15 лв., 9.16 лв. лихва и 13.69 лв. главница. С внесената на
10.11.2014г. сума от 30 лв. били погасени 9 лв. лихви и 21 лв. главница. Така,
с направените плащания били погасени начислените по кредита такса, главница от
61.84 лв. и лихва от 21.01 лв. Според експертиза, остават дължими главница от
541.76 лв. и лихва от 41.16 лв. за периода от 03.06.2014г. до 18.01.2016г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
По същество. От
представените по делото писмени доказателства /преписи от Заявление - договор
за издаване на кредтни карта VISA от
03.10.2008г., общи условия и приложение към общите условия безспорно се
установява, че между „Юробанк и еф джи
България" АД /сега Юробанк България АД/ и
ответника Х.И.Д. е сключен договор за издаване на кредитна карта, като на
ответника, в качеството му на кредитополучател е издадена кредитна карта с
максимален кредитен лимит от 1000,00 лв., при годишен лихвен процент 17,19 %.
По делото съдът намира за безспорно
установено, че ответникът е придобил кредитна карта в качеството на картодържател
по сключения на 03.10.2008г. Договор за
издаване на кредитна карта “VISA” между него и картовото предприятие „Юробанк И
Еф Джи България“ АД. Доказателствата несъмнено сочат, че ответникът се е
ползвал от предоставения му кредитен лимит, като е извършил с кредитната карта 4 тегления в брой в
общ размер на 380 лв. и 12 покупки на стоки от магазин на Germanos
в общ размер на 223.60 лв., но не е изпълнявал точно
и в срок насрещните си задължения по Договора. Той е извършил само две плащания
по процесния Договор - едно в размер на 30 лв. и едно в размер на 20 лв., след
което спрял погашенията, но с допълнителното споразумение, което е сключил на
09.09.2014г. е признал цялото свое задължение, останало непогасено в рамките на
6 години. С това признание на дълга в юридически смисъл се е отказал от
изтеклата към 09.09.2014г. в негова полза 5-годишна погасителна давност. Със
сключване на допълнителното споразумение на 09.09.2014г. длъжникът Х.И.Д. се е
съгласил да изплати задължение от 692.92 лв. с 23 погасителни вноски – първата
в размер на 50 лв., 21 вноски по 30 лв. и една последна изравнителна вноска от
12.92 лв. От тях се установява, че ответникът е заплатил първите 3 вноски по
погасителния план- приложение към споразумението от 2014г.- общо в размер на
110 лв. Следователно, след приспадане на внесената сума от 110 лв. остатъкът от
задължението възлиза на 582.92 лв., колкото е задължението и според ССчЕ, от
които 541.76 лв. главница и 41.16 лв. договорна лихва.
От представените по
делото документи /договор за възлагане на вземания/, се установи, че на
18.01.2016 г. между „Юробанк България“ АД и ищеца
е сключен Договор за възлагане на вземания /цесия/, по силата на който банката
е прехвърлила вземането си - предмет на горепосочения договор за кредит с Х.И.Д.,
на ищцовото дружество и цесията е надлежно извършена. В договора за цесия страните
са уговорили приобретателят /в случая ищцовото дружество/ да изпрати
уведомления до длъжниците по прехвърлените вземания от името и за сметка на
прехвърлителя. По делото е представено уведомление относно договора за цесия, като
няма данни и доказателства да е правен опит уведомлението да бъде изпратено на
длъжника. Съобразно задължителната съдебна практика, цесията следва да се счете
за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаване на
делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3
ГПК. В случая изходящото
от цесионера уведомление, действащ като пълномощник на цедента по смисъла на
договора за цесия, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99,
ал.3, пр. първо ЗЗД,
с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4
ЗЗД /в този смисъл са
Решение №78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., II т.о., ТК, Решение
№3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК, постановени по
реда на чл.290
ГПК/. В разглеждания казус
препис от исковата молба и приложенията към нея са надлежно връчени на
ответника, като в приложенията са както уведомителното писмо за настъпилата
цесия, така и договора за прехвърляне на вземането. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1
ЗЗД, кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в което цедираният длъжник не
участва, тъй като при този договор промяната в облигационното правоотношение се
отнася само до кредитора по вземането. Безспорно процесното вземане е
прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или договора за това и естеството на
вземането го позволява/. В случая предвид изрично сключения договор за цесия и
уведомяването на ответника, в качеството му на цедиран длъжник, съдът приема,
че по отношение на ответника е настъпил прехвърлителния ефект на цесията, като
в този смисъл носител на вземанията по процесния договор за кредит е ищецът.
Писмените доказателства, преценени
във връзка с представеното по делото писмено заключение по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, навеждат на един достатъчно обоснован извод, че
ответникът има неизплатено задължение към кредитора в размер на 582.92 лева.
Установено е, че ответникът не е изпълнявал редовно задълженията
си нито по договора за издаване на кредитна карта от 2008г., нито тези, поети с
допълнителното споразумение от 09.09.2014г, като същият не е извършил плащане
на процесната сума, както към "Юробанк
България“ АД, така и в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
В отговора на исковата
молба, пълномощника на ответника прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираното от ищеца вземане. В тази връзка съдът намира, че давностния
срок е започнал да тече от сключване на допълнителното споразумение на
09.09.2014г., доколкото изтеклата преди това давност е загубила своето правно
значение поради признание на задължението от страна на длъжника. От
09.09.2014г., когато задължението е признато, до 29.08.2018г., на която дата е
подадено в съда заявлението за издаване на заповед за изпълнение, са изтекли
близо 4 години. Съгласно разпоредбата на чл.110
от ЗЗД,
с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Според разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗД, давността почва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Процесното вземане
произтича от договор за кредит /кредитна карта с усвоен кредитен лимит/ - разновидност на договора за заем, а за
вземания, произтичащи от договор за заем се прилага общата петгодишна давност.
В този смисъл е и съдебната практика, в това число и разясненията, дадени в
ТР№2 от 28.09.2011 г. по тълк.д.№2/2010 г. на ОСГТК на ВКС. В посоченото
решение е прието, че договореното връщане на заема на погасителни вноски не
превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора. В този смисъл погасителната давност в
случая за претендиране на вземането е именно пет години и изтича на 10.09.2019г.
Доколкото „ЕОС Матрикс“ ООД е
претендирал вземането си към ответника с подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 29.08.2018г., погасителната давност за
това не е изтекла и съответно възражението на ответника в тази насока е
неоснователно и не може да бъде основание за отхвърляне на исковите претенции.
Предвид
доказаността на обстоятелството, че задълженията на ответника Х.Д. по
съществуващ между него и „Юробанк и Еф Джи България“ АД /понастоящем „Юробанк
България“ АД/ договор за кредит, са били прехвърлени посредством цесия -
договор за продажба и прехвърляне на вземания, то следва да се приеме, че
ищецът „Еос Матрикс“ ЕООД се явява правоимащо лице, на което Д. следва да
заплати дължимия от него размер на главницата и договорната лихва по договора
за кредит и предявеният иск се явява основателен за претендираните суми. Върху присъдената сума
за главница следва да се заплати от длъжника и законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в РС-Пирдоп до момента на окончателното
изплащане на задължението.
Съдът следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство и то с осъдителен диспозитив, както повелява Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. На основание чл.78,
ал.1 ГПК и с оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на ищеца такси и разноски в производството, включително възнаграждение
за един адвокат. В настоящия случай обаче съдът счита, че следва да присъди на
ищеца единствено заплатените от него суми за държавна такса, но не и тези,
претендирани на адвокатско възнаграждение. Последните суми съдът отказва да
присъди предвид факта, че в настоящия случай не става ясно какъв е
уговореният начин за плащане, нито каква е сумата на уговореното конкретно
плащане. Представени са в заповедното производство доказателства единствено за
заплатена на адв.Х. глобална сума от 4200 лв., а в исковото производство не са
представяни каквито и да е доказателства за плащане, а единствено пълномощно.
Не следва да бъде натоварен длъжникът със заплащане на сума, която не е
отразена никъде в представените по делото документи като сума, представляваща
разход за заявителя именно във връзка с вземането към този длъжник, макар и да
е представено извлечение от сметка, т.е. банков документ за заплащане на друга
- по-голяма сума, за която обаче не става ясно как е формирана, т.е. от
задълженията по кои вземания е образувана тя.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422 ГПК
вр. с чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД, съществуването
на вземане на "ЕОС МАТРИКС"
ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н
„Витоша“, ул. „Рачо
Петков Казанджията“ №147, ет.4-6, представлявано от Райна Иванова Миткова-Тодорова
против Х.И.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** за сумата от 541.76 лв. /петстотин четиридесет и един лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща главница по
договор за издаване на кредитна карта VISA №BG-VC108966 от 03.10.2008г.
и допълнително споразумение от 09.09.2014г., неразделна част от договора,
сключен между „Юробанк и Еф Джи България“ АД (днес „Юробанк България“АД) и Х.И.Д., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.09.2018 г. до окончателното
заплащане на задължението, както и за сумата
от 41.16 лв. /четиридесет и един лева и шестнадесет стотинки/, представляваща договорна лихва върху главницата за периода от
03.06.2014г. до 18.01.2016г., които вземания са
прехвърлени
на ищеца с договор за продажба на вземания (цесия) от
18.01.2016 г.,
сключен между „Юробанк България“ АД (цедент)
и „Еос Матрикс“ ЕООД
(цесионер) и относно което вземане
е издадена заповед за изпълнение № 644
от 02.10.2018 г. по ч.гр.д. № 630/2018г. по описа на РС-Пирдоп.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1
ГПК, Х.И.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД,
ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н „Витоша“, ул.
„Рачо Петков Казанджията“ №147, ет.4-6, представлявано от Райна Иванова Миткова-Тодорова,
, сумата 100.00
лв.
/сто лева/, от които 75.00 лв. – доплатена държавна такса в настоящото
производство, както и 25.00 лв. – разноски за държавна такса, направени
в заповедното производство по ч.гр.д. №
630/2018
г. на Районен съд-Пирдоп.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба в
2-седмичен
срок от съобщаването му на страните пред Софийски окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Донка
Паралеева/